Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
Публикувано на 08 април 2013 г.
Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].
Когато разводът е протекъл като производство по взаимно съгласие (по реда на чл. 50 СК), съдът утвърждава постигнатото между родителите споразумение по чл. 51 СК, от което задължителна част са въпросите за упражняването на родителските права и режима на лични отношения, като разбира се, следи служебно за интереса на децата.
Ако разводът е протекъл като исково производство, в което не се е постигнало споразумение дори по този въпрос (което да бъде утвърдено по реда на чл. 49, ал. 5) съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерки относно упражняването а тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 1, 2, 3 и сл.).
Определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
Под непосредствено упражняване на родителските права от единия родител следва да се разбира нуждата от постоянен надзор и грижа по отглеждането и възпитанието на децата. Съгласно чл. 125 от СК, грижа на родителя е да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол, когато детето е навършило 14 години (т.е. е непълнолетно). Упражняването на непосредствен надзор и контрол е важно задължение и отговорност на родителя, упражняващ родителските права. Важна е също отговорността по цялостно отглеждане на детето, ежедневната грижа и усилие във възпитанието, формирането на възгледите му, образованието и други духовни потребности на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
Възможно е да се достигне до максимално широк режим на лични отношения, при който да бъдат съобразени едновременно възможностите за родителя за контакт с децата и все пак съблюдаването на ежедневния и обичен режим и начин на живот на децата – посещаването и взимането им от училище, помощ при подготовка на домашни и уроци, посещения на извънкласни занимания, спорт, танци, музика и т.н., който следва да бъде спазван и отчитан, защото е в интерес на децата – да се обезпечи тяхното добро образование и духовно и физическо развитие. За това най-често контактите с другия родител са през почивните дни, дните обявени за официални празници, ваканциите, лични празници и т.н., т.е. с оглед дневния ритъм и спокойствие на детето да не бъдат отклонявани или евентуално смущавани.
Следва да се подчертае, че макар по новия Семеен кодекс при развода по взаимно съгласие (или при наличието на споразумение по чл. 49, ал 4 СК)[3] родителите да решават сами как да уредят въпросите относно отглеждането на децата, съдът следи служебно дали интересите на децата[4] са защитени, ако съдът намери, че режимът уговорен между родителите в споразумението не отговаря на интереса на децата, е длъжен да даде срок за изправянето му[5], след което ако такова не е налице, отхвърля искането за развод.
Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия
[1] Лишаване от родителски права по чл. 132 от СК е съвсем друга процедура, която се осъществява в (особено тежки) случаи, при които поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и т.н. (чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 131 СК) и когато без основателна причина трайно родителят не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
[2] Така и Матеева. Е., Семейно право на РБ, С, 2010, стр. 306 и сл.;
[3] Чл. 49, ал. 4 СК: При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
[4] Интересите на децата е многопластово понятие, което е изпълнено с различно, съобразно всеки конкретен случай, но със сигурност в него влизат както материалните интереси на детето (жилище, битови условия и др.), така и личностните и морални качества на всеки от родителите (способност за грижа, възпитание, култура, образование и др.), осигуряването на подходящ режим за образование и друга извънкласна подготовка, за развитие на други интереси и способности на детето и т.н.
Съдебната практика се ръководи от общите законови разпоредби, а така също и от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, чийто постановки и принципи не са загубили сила. В посоченото Постановление е обсъдена както наложилата се съдебна практика, а така също са приети и насоки относно обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност. (Повече е коментирано: тук)
[5] Съблюдавайки винаги конкретните обстоятелства по делото и съдебната практика: Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС;
Други от Семейно и наследствено право:
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Здравейте! Относно „Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)“ търся конкретно приложение на законите, което да определи точното взаимоотношение: „Баща в семейно съжителство с нова жена и втори съпруг на майката“. Към това определение как и с какви права и задължения се включват тези двама неродители при взаимотношенията „Дете, майка и баща“ – контакти, отговорности и намеса във взаимоотношенията им?
Втори съпруг на майката и/или партньор във фактическо съпружеско съжителство не придобиват качество родител и нямат родителски права и задължения спрямо децата.
Следва да се подчертае, че детето дължи уважение на съпруга на своя родител (чл. 124, ал. 4 СК), но родителската грижа не е нито право, нито задължение за този съпруг. Съдържанието на съдействието, което съпругът-неродител дължи като съдействие при изпълнение на родителските му функции е единствено на основата на общите правила за съдействие на базата на съпружеските отношения с този родител. Но в случай на неоказване на съдействие няма правни механизми за принудително изпълнение. Последица на неизпълнение на съдействие и подкрепа от съпруг-неродител би могло да има значение само при отношенията между самите съпрузи и хипотезата на дълбоко и непоправимо разстройство на брака им (чл. 49, ал. 1 СК).
При разделени родители от които единия живее в чужбина как се определя размера на издръжката и срещите с родителя,който живее в чужбна?
Критериите от които се ръководи българският съд са установени в закона и задължителната съдебна практика. Повече относно принципните положения при определянето на режим на лични отношения и издръжка можете да прочетете тук и тук.
ЗДРАВЕЙТЕ! ДЕТЕТО МИ Е НА 1г.и 2 м..НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ СЪС СЪПРУГА МИ И МЕ ВЪЛНУВА ПРИ РАЗВОД ДЕТЕТО ПРИ КОЙ ОТ РОДИТЕЛИТЕ БИ ОСТАНАЛО? ПРИМЕРНО САМО ЕДИН ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИСКА РАЗВОД?!? БЛАГОДАРЯ!
Здравейте, интересувам се ако бащата не спазва режима на виждане на детето – взима я всеки ден от училище и я докарва до къщи, а тя е 7 клас, без мое съгласие. В дните когато му е отредено по съдебно решение – събота 9 часа – неделя 18 часа /първа и трета седмица в месеца/, я връща всеки път с 1-2-3 часа закъснение, как бих могла да спра това и да се спазва режима от бащата. Към кой орган да се обърна, за да има ефект.
От 2008 година сме разведени, имаме трудна комуникация, направих поредни опити да се разберем, но той отказва каквото и да е да говорим и напук прави всички тези неща. От няколко месеца е завел дело за разширен режим на виждане на детето. Минахме първо заседание със свидетели, но очакваме и неговия социален доклад на следващо заседание. Благодаря ви предварително.
Дано е спечелил делото за разширен режим. ДЕТЕТО ЩЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО ПО ЩАСТЛИВО.