Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].

Когато разводът е протекъл като производство по взаимно съгласие (по реда на чл. 50 СК), съдът утвърждава постигнатото между родителите споразумение по чл. 51 СК, от което задължителна част са въпросите за упражняването на родителските права и режима на лични отношения, като разбира се, следи служебно за интереса на децата.

Ако разводът е протекъл като исково производство, в което не се е постигнало споразумение дори по този въпрос (което да бъде утвърдено по реда на чл. 49, ал. 5) съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерки относно упражняването а тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 1, 2, 3 и сл.).

Определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Под непосредствено упражняване на родителските права от единия родител следва да се разбира нуждата от постоянен надзор и грижа по отглеждането и възпитанието на децата. Съгласно чл. 125 от СК, грижа на родителя е да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол, когато детето е навършило 14 години (т.е. е непълнолетно).  Упражняването на непосредствен надзор и контрол е важно задължение и отговорност на родителя, упражняващ родителските права. Важна е също отговорността по цялостно отглеждане на детето, ежедневната грижа и усилие във възпитанието, формирането на възгледите му, образованието и други духовни потребности на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.

Възможно е да се достигне до максимално широк режим на лични отношения, при който да бъдат съобразени едновременно възможностите за родителя за контакт с децата и все пак съблюдаването на ежедневния и обичен режим и начин на живот на децата – посещаването и взимането им от училище, помощ при подготовка на домашни и уроци, посещения на извънкласни занимания, спорт, танци, музика и т.н., който следва да бъде спазван и отчитан, защото е в интерес на децата – да се обезпечи тяхното добро образование и духовно и физическо развитие. За това най-често контактите с другия родител са през почивните дни, дните обявени за официални празници, ваканциите, лични празници и т.н., т.е. с оглед дневния ритъм и спокойствие на детето да не бъдат отклонявани или евентуално смущавани.

Следва да се подчертае, че макар по новия Семеен кодекс при развода по взаимно съгласие (или при наличието на споразумение по чл. 49, ал 4 СК)[3] родителите да решават сами как да уредят въпросите относно отглеждането на децата, съдът следи служебно дали интересите на децата[4] са защитени, ако съдът намери, че режимът уговорен между родителите в споразумението не отговаря на интереса на децата, е длъжен да даде срок за изправянето му[5], след което ако такова не е налице, отхвърля искането за развод.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия