Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].

Когато разводът е протекъл като производство по взаимно съгласие (по реда на чл. 50 СК), съдът утвърждава постигнатото между родителите споразумение по чл. 51 СК, от което задължителна част са въпросите за упражняването на родителските права и режима на лични отношения, като разбира се, следи служебно за интереса на децата.

Ако разводът е протекъл като исково производство, в което не се е постигнало споразумение дори по този въпрос (което да бъде утвърдено по реда на чл. 49, ал. 5) съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерки относно упражняването а тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 1, 2, 3 и сл.).

Определянето на режим на лични отношения между родителите и децата включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Под непосредствено упражняване на родителските права от единия родител следва да се разбира нуждата от постоянен надзор и грижа по отглеждането и възпитанието на децата. Съгласно чл. 125 от СК, грижа на родителя е да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол, когато детето е навършило 14 години (т.е. е непълнолетно).  Упражняването на непосредствен надзор и контрол е важно задължение и отговорност на родителя, упражняващ родителските права. Важна е също отговорността по цялостно отглеждане на детето, ежедневната грижа и усилие във възпитанието, формирането на възгледите му, образованието и други духовни потребности на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.

Възможно е да се достигне до максимално широк режим на лични отношения, при който да бъдат съобразени едновременно възможностите за родителя за контакт с децата и все пак съблюдаването на ежедневния и обичен режим и начин на живот на децата – посещаването и взимането им от училище, помощ при подготовка на домашни и уроци, посещения на извънкласни занимания, спорт, танци, музика и т.н., който следва да бъде спазван и отчитан, защото е в интерес на децата – да се обезпечи тяхното добро образование и духовно и физическо развитие. За това най-често контактите с другия родител са през почивните дни, дните обявени за официални празници, ваканциите, лични празници и т.н., т.е. с оглед дневния ритъм и спокойствие на детето да не бъдат отклонявани или евентуално смущавани.

Следва да се подчертае, че макар по новия Семеен кодекс при развода по взаимно съгласие (или при наличието на споразумение по чл. 49, ал 4 СК)[3] родителите да решават сами как да уредят въпросите относно отглеждането на децата, съдът следи служебно дали интересите на децата[4] са защитени, ако съдът намери, че режимът уговорен между родителите в споразумението не отговаря на интереса на децата, е длъжен да даде срок за изправянето му[5], след което ако такова не е налице, отхвърля искането за развод.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия



[1] Лишаване от родителски права по чл. 132 от СК е съвсем друга процедура, която се осъществява в (особено тежки) случаи, при които поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и т.н. (чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 131 СК) и когато без основателна причина трайно родителят не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

[2] Така и Матеева. Е., Семейно право на РБ, С, 2010, стр. 306 и сл.;

[3] Чл. 49, ал. 4 СК: При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

[4]  Интересите на децата е многопластово понятие, което е изпълнено с различно, съобразно всеки конкретен случай, но със сигурност в него влизат както материалните интереси на детето (жилище, битови условия и др.), така и личностните и морални качества на всеки от родителите (способност за грижа, възпитание, култура, образование и др.), осигуряването на подходящ режим за образование и друга извънкласна подготовка, за развитие на други интереси и способности на детето и т.н.

Съдебната практика се ръководи от общите законови разпоредби, а така също и от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, чийто постановки и принципи не са загубили сила. В посоченото Постановление е обсъдена както наложилата се съдебна практика, а така също са приети и насоки относно обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност. (Повече е коментирано: тук)

[5] Съблюдавайки винаги конкретните обстоятелства по делото и съдебната практика: Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС;


Коментари


7 коментара за “Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода”

Здравейте! Относно „Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)“ търся конкретно приложение на законите, което да определи точното взаимоотношение: „Баща в семейно съжителство с нова жена и втори съпруг на майката“. Към това определение как и с какви права и задължения се включват тези двама неродители при взаимотношенията „Дете, майка и баща“ – контакти, отговорности и намеса във взаимоотношенията им?

Втори съпруг на майката и/или партньор във фактическо съпружеско съжителство не придобиват качество родител и нямат родителски права и задължения спрямо децата.
Следва да се подчертае, че детето дължи уважение на съпруга на своя родител (чл. 124, ал. 4 СК), но родителската грижа не е нито право, нито задължение за този съпруг. Съдържанието на съдействието, което съпругът-неродител дължи като съдействие при изпълнение на родителските му функции е единствено на основата на общите правила за съдействие на базата на съпружеските отношения с този родител. Но в случай на неоказване на съдействие няма правни механизми за принудително изпълнение. Последица на неизпълнение на съдействие и подкрепа от съпруг-неродител би могло да има значение само при отношенията между самите съпрузи и хипотезата на дълбоко и непоправимо разстройство на брака им (чл. 49, ал. 1 СК).

При разделени родители от които единия живее в чужбина как се определя размера на издръжката и срещите с родителя,който живее в чужбна?

Критериите от които се ръководи българският съд са установени в закона и задължителната съдебна практика. Повече относно принципните положения при определянето на режим на лични отношения и издръжка можете да прочетете тук и тук.

ЗДРАВЕЙТЕ! ДЕТЕТО МИ Е НА 1г.и 2 м..НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ СЪС СЪПРУГА МИ И МЕ ВЪЛНУВА ПРИ РАЗВОД ДЕТЕТО ПРИ КОЙ ОТ РОДИТЕЛИТЕ БИ ОСТАНАЛО? ПРИМЕРНО САМО ЕДИН ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИСКА РАЗВОД?!? БЛАГОДАРЯ!

Здравейте, интересувам се ако бащата не спазва режима на виждане на детето – взима я всеки ден от училище и я докарва до къщи, а тя е 7 клас, без мое съгласие. В дните когато му е отредено по съдебно решение – събота 9 часа – неделя 18 часа /първа и трета седмица в месеца/, я връща всеки път с 1-2-3 часа закъснение, как бих могла да спра това и да се спазва режима от бащата. Към кой орган да се обърна, за да има ефект.
От 2008 година сме разведени, имаме трудна комуникация, направих поредни опити да се разберем, но той отказва каквото и да е да говорим и напук прави всички тези неща. От няколко месеца е завел дело за разширен режим на виждане на детето. Минахме първо заседание със свидетели, но очакваме и неговия социален доклад на следващо заседание. Благодаря ви предварително.

Дано е спечелил делото за разширен режим. ДЕТЕТО ЩЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО ПО ЩАСТЛИВО.

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани