Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
Публикувано на 14 юни 2018 г.
Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
Адв. Д. Коруджиева, САК
В практиката е утвърден принципът, че за да бъде утвърден от съда един предложен от родителите режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда. Например нефиксираното на дни и часове, а общото посочване в смисъл, че „режимът ще се уговаря по споразумение“ е де факто липса на режим и не може да бъде одобрено от съд[1].
И въпреки това изискване и фиксирането на точно определени дни и часове от седмицата, винаги е възможно да възникнат недоразумения и неразбирателства при изпълнението на режима на лични отношения и тълкуването на същия.
Относно това какъв е начина, по който следва да се броят началото и края на първата седмица от месеца и за възможността детето да се взема повече от два пъти през месеца при определен от съда режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца, Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпроса и е постановил нарочно решение.
С решение № 188/20.06.2013 г., ВКС, 3. ГО по гр. д. гр.д.№ 25 /2013 по допуснато касационно обжалване и тълкуване, и изясняване на смисъла на израза: ”първа и трета седмица от месеца”, ВКС е отговорил, че ПЪРВАТА, съответно ТРЕТАТА седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно третия понеделник на месеца и изтича в първата, съответно третата неделя на месеца.
В мотивите си ВКС разяснява: „В гражданското право сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни /чл.60 от ГПК/.Съгласно ал.4 на чл.60– когато срокът се брои на седмици, той изтича в съответния ден на последната седмица. Следователно – при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца – първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим от две седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици. Като е приел, че „смисълът на определения режим на лични отношения е детето да осъществява контакти с бащата през седмица, поради което е възможно да се случи така, че детето да бъде вземано от Г. С. за повече от две седмици през съответния календарен месец”, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен в тази му част. Принципът на тълкуването е – като се изхожда от оповестените мотиви – да бъде изяснен вложения в тях от съда смисъл. Недопустимо е по пътя на тълкуването да бъде променяна изразената вече воля с постановен съдебен акт.“
Цялото решение: тук
Интересен казус е разгледания в гражданско дело № 1184 по описа за 2016 г. на РС – Димитровград[2], който е тълкувал по реда на специалното производство по чл.251 ГПК с цел отстраняване на неяснота във формираната и обективирана в съдебния акт воля на съда.
Била депозирана молба за тълкуване, в която се сочи, че майката настоявала, че 10-те дни за лични отношения на бащата с детето през лятото не били с преспиване на детето, а следвало ежедневно да го взема и съответно да го връща обратно. Ищецът считал, че съдът при определяне на режима ако имал предвид без преспиване на детето, щял е да го изпише изрично, както и да посочи час за всекидневно вземане и връщане на детето, както и целта е в този период да се отиде на почивка, но майката настоявала обратното. Моли за тълкуване на решението в частта относно контактите на бащата с детето през лятото.
С решение № 236 /16.08.2017 г. съдът допуснал тълкуване на осн. чл.251, ал.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 11/11.01.2017 г. по гр.д. № 1184/2016 г. на РС-Димитровград в следния смисъл: с право бащата да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч до 17.00 ч. без приспиване, както и 10 дни през лятото – с преспиване за целия период, когато майката не е в платен годишен отпуск – до навършване на 3 годишна възраст на детето.
Цялото решение: тук
В заключение следва да се отбележи, че действително начинът на формулиране на режима е от изключително важно значение за последващото му изпълнение по реда на чл. 528 ГПК и яснотата трябва да е такава, че да не може да възникне никакво съмнение относно времето, срока и начина на изпълнение на режима на лични отношения.
[1] Така и Григорова. С. , 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, стр. 38.
[2] Няма данни дали актът е влязъл в сила.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Искам да попитам съдът е установил първа трета и последна събота и неделя за свиждане с дъщеря ми как трябва да тълкувам „последна“