Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Важи ли принципът за присъждане на разноските по чл. 78 ГПК при делата по чл. 127, ал. 2 СК /спор за родителски права/? Въпросът е решаван понякога противоречиво в практиката. От къде идват противоречията?

Съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Семейният кодекс предписва процесуален ред при спор относно родителските права, същият да бъде решен от районния съд по настоящия адрес на детето. Как се присъждат разноските, направени от страните по тези дела, имащи характера на спорна съдебна администрация и не ползващи се със сила на пресъдено нещо?

Една част от практиката, споделя довода, че правилата на чл. 78 ГПК, не намират приложение в производствата по спорна съдебна администрация, каквато е това по чл. 127, ал. 2 СК, и разноските следва да се понесат от всяка страна така, както са направени. Например в решение № 72 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на Кубратския районен съд, влязло в сила. РС – Кубрат отказва присъждане на разноски в полза на ответницата, с мотива, че предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

Според други производствата по спорна съдебна администрация не са искови, но са двустранни и спорни и за тях важат общите правила на исковия процес. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода на спора намирала приложение, защото е именно в общата част на ГПК. Например решение № 202 на Окръжен съд – Сливен се приема, че „Разноските за въззивната съдебна инстанция следва да се разпределят между страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете, респ. въззивна жалба.“ (решение № 202 на Окръжен съд – Сливен, въз. гр.  д.  № 340 по описа за 2013г.).

Във влязло в сила решение на Софийски районен съд – по гр. д. 40343/2014 на 89 с-в се приема, че разноските следва да се разпределят предвид изхода на спора и съобразно списъка по чл. 80 ГПК. Всъщност по това дело не се уважават изцяло, но по съображение, че не било доказано, че са реално сторени, а не по причина, че в това производство чл. 78 ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

Именно при произнасянето в такава посока и обжалване, въпросът е допуснат за разглеждане от ВКС – произнесъл се с Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова.

ВКС, със задължителна за правоприлагащите органи сила, приема, че правилна е практиката, обективирана в решение № 72 от 12.06.2012 г. на Кубратския районен съд по гр. д. № 130/2012 г., като съображенията за това са следните:

Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Актът на ВКС: тук

 

 


Коментари


Все още няма коментари за “Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани