РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
Публикувано на 10 януари 2023 г.
РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ
Практически въпроси и проблеми
#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК
Разводът по исков ред е една от най-честите съдебни процедури и е с фундаментално значение и последици за страните. Внася се необратима промяна в отношенията и гражданскоправния статус на лицата като се прекратява брачната връзка. Например придобиваните недвижими вещи се придобиват в индивидуална собственост, бившите съпрузи вече не са наследници един на друг. Прекратява се евентуалната солидарна отговорност за задължения за семейството, поети от единия съпруг и др. Затова юридически погледнато, когато брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, е добре да бъде и юридически прекратена. В практиката има много случаи на дългогодишна фактическа раздяла, без каквато и да връзка между съпрузите и при смърт се открива, че поради брачната връзка се наследяват задължения и пр. проблеми. Правното положение трябва да съответства на фактическото.
В настоящия коментар накратко ще бъдат обсъдени практическите въпроси около бракоразводното производство.
Най-напред, то започва по инициатива на единия съпруг. Никой не може и не следва да бъде обвързан в брак против волята и желанието му. Непоколебимото желание не единия съпруг (или на двамата) брачната връзка да се прекрати говори за дълбоко разстройство на брачната връзка. Популярното житейски и уредено в отменения Семеен кодекс „няма да ти дам развод“, идващо от нормата на чл. 99 [1] от отменения СК, че развод не се допуска, ако невиновният съпруг настоява да се запази брака, вече е неприложимо.
Развод поради разстройство на брака е процедура, с която се цели прекратяването на брака поради „дълбоко и непоправимо“ разстройство[2].
Искът е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът е сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Важно практическо значение има изискването на първото заседание по делото страните да се явят лично. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото[3].
Правната регламентация на процедурата е в СК – чл. 49, 52 и сл., както и в ГПК и ЗЗДет. Важима е и съдебната практика и по стария СК и по-новия, доколкото моралните и законови критерии за „дълбоко и непоправимо“ разстройство на брачната връзка между съпрузите са непроменени. В този смисъл, важни са приетите и установени в практиката критерии на ППВС №1/1957, ППВС№10/1971г. за обобщаване практиката на съдилищата по допускане на развода, ППВС №5/15.3.1978г. по някои въпроси във връзка с прекратяването на брака с развод и Тълкувателните решения на ВКС.
Следва да бъдат доказвани в един състезателен процес фактите, от които се съди за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които са основания за развода. Тези факти се ценят от съда винаги спрямо конкретния индивидуален случай, съгласно закона и съгласно, посоченото по-горе ППВС№10/1971г.
Съдът следва да установи причините, обусловили настъпването на не временно и преодолимо разстройство, а до дълбокото и непоправимо негово разстройство (така т. 2, 3, 4 и 7 от ППВС № 10/1971 г.) – те могат да бъдат обективни обстоятелства (каквото е например фактическата раздяла или настъпилото необратимо отчуждение между съпрузите) и/или брачни нарушения на единия или двамата съпрузи.
Както се посочи по-горе, производството за #развод поради разстройство на брака следва да бъде по инициатива само на единия съпруг. Ако е налице взаимно съгласие за развода по-добре да се процедира по чл. 50 от СК – развод по взаимно съгласие.
Следва да се има предвид ограничителната законова норма на чл. 320 от ГПК, съгласно хипотезата на която, образуваното бракоразводно дело се спира, ако съпругата е бременна (до навършване на 12 месечна възраст на детето), ако тя е направила искане за това.
При брачните искове следва да се съобрази и т.н. процесуална консумпция (изчерпателност на брачния процес), съгласно чл. 322 от ГПК[4] и съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
Тъй като основание за бракоразводния иск е дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следва да има предвид, че за него се съди от конкретни факти, доказващи го, то всеки един от тези факти се явява сам по себе си основание за иск. Ако някое основание не бъде посочено в процеса, то се преклудира и не може да послужи за нов иск, на основание този факт. Следователно всички факти от семейния живот, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да бъдат посочени до приключване на устните състезания.
Всички брачни искове може да се съединяват помежду си, но задължително се предявяват и разглеждат следните искове:
- За упражняване на родителските права;
- Относно личните отношения и издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжката между съпрузите и фамилното име.
По молба на някоя от страните съдът може да определи привременни мерки по въпросите за грижата и издръжката на малолетните деца от брака (ако има), ползването на семейното жилище и друго имущество, придобито през време на брака и др. въпроси.
Привременните мерки (ако има направено искане за такива и са били постановени от съда) имат сила до постановяване на окончателното решение.
В заключение следва да се обърне внимание на това, че при избор на съдебна процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството
– държавните такси, които се заплащат по сметката на съответния районен съд:
- държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата.
- окончателна държавна такса до 50 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода;
- 2 на сто върху платежите за издръжка за 3 години;
–а така също и размерът на адвокатските хонорари, като адв. хонорар е по-висок за производството по искова ред.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения за развод са нормативно определени в техния минимум в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. и е недопустимо уговарянето на адв. възнаграждение под минимума по Наредбата. Разбира се, в зависимост от сложността на казуса, т.е. конкретната фактическа и правна сложност, ангажиментите на адвоката по делото и др. конкретни обстоятелства, адв. хонорар може да надвишава минимума по Наредбата без ограничение в размера.
- възможно е в производството да възникнат и други разноски – например експертизи по един или друг въпрос, чиято стойност е различна и е в зависимост от сложността на задачата на вещото лице.
Тежестта на всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се възлагат на виновния или недобросъвестен съпруг, когато има произнасяне за вината (съгласно нормата на чл. 49, ал.3 от СК, произнасянето по въпросите за вината вече не е служебно, а само ако някой от съпрузите е направил искане за такова произнасяне) или остават за сметка на всяка от страните – така както са ги направили в хода на производството.
В настоящия коментар бяха маркирани някои практически въпроси и проблеми на производството за развод по исков ред, като те са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус.
[1] чл. 99 СК отменен: ал. 4 Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът.
[2] Чл. 49 от действащия Семеен кодекс.
[3] Чл. 321 ГПК.
[4] Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.”