За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.

Чисто практически и разбира се, неизчерпателно, от позицията на практикуващ адвокат си позволявам да изтъкна в настоящия коментар няколко от безспорните предимства на производството развод по взаимно съгласие пред бракоразводния процес по исков ред.

1)      На първо място, производството по взаимно съгласие е по-евтино за страните.  Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при допускане на развод по взаимно съгласие таксата се определя – до 40 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 и 4 от НАРЕДБА № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за прекратяване на брак по исков ред – 500 лв., а за развод по взаимно съгласие – 300 лв., като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага и ал. 4.

2)      На второ място, производството по взаимно съгласие е много по-бързо. Производството се развива като охранително, а не като спорно. Не се връчва препис на ответна страна, не се дава срок за отговор и т.н., т.е. спестяват се месеците, които обикновено отнема администрирането на една искова молба в съда. Разводът по взаимно съгласие протича в рамките на само едно заседание, в което страните следва да заявят и потвърдят непоколебимото си съгласие. Производството по исков ред често се превръща в „семейна война“, която може да трае с години.

3)      Производството е по-безболезнено за децата и близките на страните. Това е така, защото съдът допуска развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. При производството по исков ред, събирането на доказателства за разстройството на брака (напр. свидетелки показания за отношенията между страните) са особено травматични.

4)      При производството по взаимно съгласие, страните сами се споразумяват (по чл. 51 от СК ) по задължителните по закон въпроси относно последиците на развода. Азбучна истина е, че всяко споразумение между страните е по-добро от всяко друго решение на въпросите между тях, наложено им отвън, защото страните са автори на клаузите в него и съответно по-съвестно и безпроблемно се изпълнява. В процесът по исков ред, тези въпроси се предявяват като съединени искове и съдът се произнася по всеки от тях.

5)      В брачния процес съществува т.н. процесуална консумпция (изчерпателност на брачния процес), съгласно чл. 322 от ГПК и съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Т.е : при иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, защото непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Тъй като основание за бракоразводния иск е дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за което се съди от конкретни факти, доказващи го ( с всички допустими доказателствени средства), то всеки един от тези факти се явява сам по себе си основание за иск. Ако някое основание не бъде посочено в процеса, то се преклудира и не може да послужи за нов иск, на основание този факт. Следователно всички факти от семейния живот, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да бъдат посочени до приключване на устните състезания.

Разбира се, това са една част от предимствата на едно охранително производство, каквото е производството по развод по взаимно съгласие пред исковия бракоразводен процес. Разбира се, всеки казус е индивидуален, няма универсално валидни рамки и в този смисъл изложението тук,  следва да се възприема изцяло като лична гледна точка. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус. Не е невъзможно да има реални казуси, при които процедурата по-исков ред  да е по-удачна с оглед защитата на интересите на страните.

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;