За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
Публикувано на 23 януари 2013 г.
Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко
Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.
Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.
Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.
Съдебното решение, с което се утвърждава споразумението относно правните последици на развода влиза в сила веднага (съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване).
Самата процедура по СК накратко е следната:
1) Производството се инициира с писмена молба до районния съд, в която съпрузите изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание (чл. 330, ал.1 ГПК).
2) Споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени задължително следните въпроси:
- Местоживеенето на децата;
- Упражняването на родителските права;
- Личните отношения;
- Издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжката между съпрузите и фамилното име;
Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като може да поиска и становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът излиза с решение в две части:
- Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозното и непоколебимо взаимно съгласие;
- Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания.
Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК. Другите въпроси не могат да се пререшават. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда.
3) Дължими държавни такси по производството:
- Държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата. Заплаща се по сметката на съответния районен съд.
- Окончателна държавна такса до 40 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода.
- Такси по споразумението, когато с него се уреждат имуществени отношения между съпрузите – по 2 на сто върху всеки от дяловете и 2 на сто върху платежите за 3 години, когато има споразумение за издръжка.
Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Предстои ми развод по „взаимно съгласие”. В последствие възникват противоречия относно вижданията ми с 8 годишния ни син. В писанието от адвоката на жена ми е упоменато ,че ще имам право до го виждам всеки 1 и 3 уикенд .През останалото време тя ще преценя кога да ми го дава. Съответно,като трезво мислещ човек не съм съгласен с това.Тя не е съгласна с предложеното от моята адвокатка / че мога да го виждам по време на ваканции и т.н./ Аз нямам претенции относно родителските права.Той ще си живее при нея.Въпроса ми е: Съпругата ми не е съгласна режима на посещения. Аз отказвам в случая да и дам развод. Те смята да подава молба в съда. Какво би решил Съда относно посещенията? Това което е по закон. С навършването на колко годинки детето има право само да решава при кой от родителитe да живее?
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Най-напред, щом не е налице взаимно съгласие по отношение на режима на лични отношения, то развод по взаимно съгласие не може да има.
Няма законова норма, която да предписва изрично и конкретно определен режим на лични отношения. Тази преценка се извършва от съда конкретно, съобразно фактите доказани по делото и индивидуалния случай, връзката на детето с родителите, водейки се от интереса на детето. Съдът ще цени всички относими обстоятелства, съобразно конкретиката на отделния случай и в съвкупност.
Действително до скоро, най-често определян режим беше „класическото“ – първа и трета неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуската на другия родите. Все по-често се мисли както за ваканциите, така и за прекарване на официални държавни празници, Коледни празници, Великден и т.н.
Разбира се, горното не съставлява правно становище. Моля, вижте ОБЩИ УСЛОВИЯ на сайта.
Темата за най-новата съдебна практика касателно упражняване на родителските права и режима на лични отношения е интересна и е добре да бъде дискутирана.
След развод по взаимно съгласие(по стария семеен кодекс от 1985г.), където не е упоменато да се вписа на кой адрес ще живеят непълнолетните деца от брака, но те автоматично са на адреса на мен(майката), ако искам сега да сменя адреса им в кой съд трябва да се подаде такава молба?
Ако в съдебното решение е упоменато, че децата ще имат местоживеене на адреса на майката, която ще упражнява родителските права, то смяната на адреса не представлява ново обстоятелство, нито промяна на обстоятелства, относно която да се иска от съда изменение на режима по някой от въпросите.
Принципно промени, могат да се уредят от родителите пак по взаимно съгласие с ново споразумение, което да бъде утвърдено по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Аз моля съпругът ми да се разведем по взаимно съгласие, тъй като имаме тотално несъответствие в характерите и манталитетите. Той по някакви свои причини (най-вече за да ми прави спънки и да ме тормози) не желае развод по взаимно съгласие. Ако подам молба за развод по исков ред, има ли вероятност поради една или друга причина съдът да реши, че развод не може да има?
Той не би трябвало да има имуществени претенции към мен,защото всичко е мое. Само колата е обща, но се води на името на баща ми.
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Ако по делото се докаже настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът ще допусне развода.
Повече за развода по исков ред, можете да прочетете тук.
Възможно ли е да се получи развод без явяване на единия съпруг?
Изискването за лично явяване на двамата съпрузи в откритото заседание е само за случаите на развод по взаимно съгласие – чл. 330, ал. 1 ГПК. Повече по въпроса можете да прочетете: тук.
При развод по исков ред делото ще се прекрати, само ако в първото заседание по делото ищеца не се яви без уважителни причини – чл. чл. 321, ал. 1 ГПК. Развод ще се допусне, ако по делото е доказано дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Иимам ли право да впиша като условие вижданията с детето ми да се провеждат без присъствието на настоящата незаконна половинка на човека, с който искам да се разведа?
След развод по взаимно съгласие придобивам частта на бившия ми съпруг от жилището. Какви такси трябва да заплатя, след като излизе съдебното решение?
Съгласно Тарифата за държавните такси, по дело за развод, се събира държавна такса върху споразумението за имуществените отношения по 2 на сто върху стойността на всеки дял. Осъденият за издръжка също дължи върху споразумението за издръжката 2 на сто върху тригодишните платежи.
Ако двамата съпрузи сключат помежду си споразумение по всички точки, изисквани от съда и го заверят при нотариус, като положат и двамата подписите си под него, съответно се явят и двамата в съдебно заседание и потвърдят споразумението си пред съда, то ще имат ли нужда от адвокат/и, който/които да ги представляват?
Въпросът е дискутиран в коментарите: тук
Здравейте
интересува ме каква е процедурата лед като мине делото за развод по взаимно съгласие. Минаха 6 месеца – аз все още ни знам разведена ли съм. Трябва ли да получа някякъв документ от съда, който удостоверява, че съм разведена? Как трябва да го получа? Личните документи – дебитни, кредитни карти, нотариален акт – трябва ли да се сменят и тн практически въпроси?
Следва да заплатите окончателните държавни такси по делото и да вземете от съда заверен препис от съдебното решение, с което разводът е допуснат.
Здравейте,
Интересува ме, считано от кога влиза в сила решението на съда за развод по взаимно съгласие – от датата на която е било делото (когато сме се явили в съда и сме потвърдили) или по-късно – от датата на излизане на документа? Или казано по друг начин – реално сме разведени от датата на делото или по-късно, датата на излизане на решението?
Благодаря!
Решението за развод по вазимно съгласие не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага. Съответно ако решението носи датата, на която е минало открито заседание по делото, то разводът е от тази дата.
За развод по взаимно съгласие има ли изискване за продължителността на брака (над 3 години или нещо такова)?
Не, няма такова изискване в действащия Семеен кодекс. В отменения СК (чл. 100, ал. 2 СК (отм)) имаше изискване – да са изтекли 3 години от сключване на брака, за да може да се иска развод по взаимно съгласие. ПОнастоящем – няма такова изискване.
Искаме да се разведем по взаимно съгласие. Нямаме непълнолетни деца. Живеем под наем в общинско жилище, като наемния договор е подписан от мен и наема плащам аз. Какво споразумение за ползваното общинско жилище имаме право да третираме?
Здравейте, в решението ми за развод по взаимно съгласие, има цитирана сума от 2000 лв. за издръжка на децата, сумирана от датата на завеждане на делото, до датата на решението. Все още не съм получила тези пари от бившия си съпруг. Има ли давност за такова вземане?
Ако издръжката е дължима на основание влязло в сила съдебно решение, т.е. е съдебно установена, то давността е 5-годишна, съгласно нормата на чл. 117 ЗЗД.
Темата е коментирана: ТУК
Мога ли да се разведа със съпруга ми, но да не се явявам на делото, тъй като живея в чужбина?
Moga li da se razveda sas sapruga mi no da ne se qvqvam na deloto tai kato jiveq v chujbina
Моля, ползвайте кирилица в блога.
Да, при наличие на уважителни причини, които полдежат на доказване.
За да се разведа трябва да подам писмена молба в районния съд в града ми, но аз ли трябва да я напиша или трябва да ида при адвокат?
За колко време става, как протича процедурата и колко ще ми струва
В блога има няколко статии, касаещи процедурата по развод по взаимно съгласие, които дават принципна представа за процедурата и бихте могли да прецените как да действате.
Има ли някакъв срок след сключване на брак, в който няма как да се разведеш по взаимно съгласие?
Не, съгласно действащия понастоящем Семеен кодекс такъв срок няма. Такъв срок (тригодишен от сключването на брака) имаше в отменения Семеен кодекс (който не е действащо право днес).
При развод по взаимно съгласие има ли срок за насрочване на дата за делото.Интересува ме, колко във времето продължава един такъв развод.И има и начин да се ускори.
Ако детето е бебе при развод по взаимно съгласие какви права има бащата? Как се определя издръжката която бащата трябва да плаща?
Повече за това как се определя издръжката: тук
Правата и задълженията на двамата родителине зависят от възрастта на детето. Би имала значение евентуално при определяне режима на лични отношения от съда за опредлен период – ако ситуацията го налага. Съдът преценява всички обстоятелства във всеки конкретен случай.
Здравейте!
При развод по взаимно съгласие
може ли да бъда представляван от
адвокат? Работя в чужбина и не мога да се явя. Нямаме спорове.
с уважение:
Н. Георгиев
Здравейте,
Обичайно страните се явяват с адвокат, който преди това е подготвил споразумението.
Но, ако въпросът Ви е, дали може да Ви представлява само адвокат, а Вие да не се явявате, е по-сложно. Това е така, тъй като най-често се прилага стриктно нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК, визираща задължителното личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – под страх от прекратяване на делото за развод по взаимно съгласие (чл. 50 СК).
Според друга част от практиката, пребиваването в чужбина е уважителна причина, която допуска представителство по делото само чрез адвокат, който е снабден с нотариално заверено пълномощно с възпроизведено в него цялото споразумение.
Подробна статия по въпроса: тук
Здравейте, имам сключен брак в България с Полякиня. Имаме непълнолетно дете родено в Полша и със полско гражданство.
При развод кой съд определя условията и размера на издръжката Българския или Полския?
Благодаря!
Въпросите свързани с международното частно право винаги са сложни и не може да се сочи еднозначно разрешение без запознаване с конкретните обстоятелства по казуса, тъй като те биха могли да имат съществено значение при избора на компетентния съд. Но от принципна правна страна, то съгласно Регламент Брюксел IIа съпрузите могат да предявят иск за развод пред съдилищата на държавата членка по:
а) обичайното си местопребиваване; или
б) последното си обичайно местопребиваване, ако един от тях все
още живее там; или
в) обичайното местопребиваване на единия от съпрузите в случай
на обща искова молба; или
г) обичайното местопребиваване на ответника; или
д) обичайното местопребиваване на ищеца, ако той е живял там поне
една година непосредствено преди предявяването на иска; или
е) обичайното местопребиваване на ищеца, ако той е живял там поне
шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е
гражданин на въпросната държава членка; или
ж) общото си гражданство (общ „domicile“ в случай на Обединеното
кралство и Ирландия).
Основанията са алтернативни, което означава, че при тях няма йерархия.