Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и многопластови и тяхното разрешаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба  – както вътрешноправните източници (КМЧП и съответните приложими отраслови закони), така и международноправните източници, както и правото на ЕС, задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договорите за присъединяване на РБ към ЕС.

Принципно, въпросът, касаещ допустимостта на бракоразводно производство в България, когато бракът е бил сключен в чужбина касае преди всичко компетентността на българските съдилища. Този въпрос е уреден в Кодекса на международното частно право (Обн. ДВ, бр. 42 от 17 май 2005г.), част II, регламентираща именно международната компетентност на българските съдилища и производството по международни граждански дела. Регламентирана е общата компетентност на българските съдилища, компетентността по дела за лични права, компетентността по брачни искове, по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, по дела за издръжка, произход, осиновяване, вещни права и т.н.

Съгласно Кодекса на международното частно право ( чл. 6, ал. 3 КМЧП), българските граждани в чужбина могат да сключват брак пред компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по съответното право на тази държава. Също така брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това (чл. 6, ал. 4 КМЧП).

Също така, съгласно чл. 75 КМЧП, брак, сключен в чужбина се признава в РБ, ако е спазена формата, установена с правото на държавата пред чийто орган се сключва. Условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака.

Обща международна компетентност на българските съдилища е налице, когато:

  • Ответникът има обичайно местопребиваване (domicile), седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;
  • Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ;

По силата на Кодекса на международното частно право (чл. 7 и 8 КМЧП), българските съдилища са компетентни, ако поне един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване (domicile. „обичайно местопребиваване“ означава мястото на обичайно местожителство на лицето по смисъла на правото на ЕС. Принципно, терминът „обичайно местопребиваване“ следва да се тълкува в съответствие с целите на Регламент (ЕО) № 2201/2003. Значението му следва да се определя от съда за всеки отделен случай въз основа на фактите. Този термин не отразява понятие на националното право, а автономно понятие на общностното право.)

В РБ, при същите условия (чл. 4 КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство…) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите. По силата на чл. 29 КМЧП българските съдилища разглеждат делата по българското право.

Относно самото приложимо право (материалния закон), преценката следва да се прави съгласно нормите на част трета на КМЧП – Приложимо право. По въпросите, касаещи брачните производства, следва да се имат предвид и разпоредбите на глава VIII (Семейни отношения), чл. 79 и 82 от КМЧП, уреждащи въпросите с приложимото право при лични и имуществени отношения между съпрузите и въпросите за развода. Съгласно чл. 82, ал. 2, разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване (domicile), прилага се българското право. Българското право може да се приложи и ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване (domicile) в РБ.

В този смисъл, няма пречка бракоразводното производство да се развие пред компетентния български съд – по исков ред или по взаимно съгласие, ако е налице обстоятелство, обосноваващо компетентност на българския съд, съгласно КМЧП.

Преди да се развие бракоразводното производство е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред местните общински власти (общината) по местоживеене на един от съпрузите, които власти да издадат удостоверение за брак. За регистрацията е необходимо копие от брачното свидетелство с апостил и превод.

Относно брачните производства принципно, следва да се има предвид и задължителното пряко действие на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. (След присъединяването на РБ към ЕС, правото на ЕС има задължително приложение за българските правораздавателни органи. Регламентите имат директен ефект.)

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

В неговия чл. 3 е уредена общата компетентност на съдилищата в държавите членки, а именно: компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка,

  • на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или

– ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там;

  • чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.

Чл. 24 на регламента забранява преразглеждането на компетентността на съда, постановил решението, а чл. 26 урежда и забрана за преразглеждане по същество.

Съгласно чл. 59 на регламента, то той замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила, сключени между две или повече държави-членки и регламентиращи отношения, уредени от регламента.Относно отношението към друг международни актове, следва да се съобразява и, че съгласно чл. 60, в отношенията между държавите-членки разпоредбите на настоящия регламент имат предимство пред следните конвенции, доколкото разпоредбите на тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент:

а) Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на органите и приложимия закон по отношение на закрилата на малолетните и непълнолетните;

б) Люксембургската конвенция от 8 септември 1967 г. за признаването на решенията относно валидността на браковете;

в) Хагската конвенция от 1 юни 1970 г. за признаване на разводите и законната раздяла;

г) Европейската конвенция от 20 май 1980 г. за признаване и изпълнение на решения, отнасящи се до задържане на деца и за възстановяване на задържането на деца;

д) Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Що се отнася до за отношението с Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата, регламентът се прилага:

  • когато засегнатото дете има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка;
  • що се отнася до признаването и изпълнението на решение, издадено от съд на държава-членка за територията на друга държава-членка, дори ако засегнатото детето има обичайно местопребиваване на територията на трета страна, която е договаряща страна по тази конвенция.

В заключение следва отново да се отбележи, че при делата с международен елемент трябва да бъдат прецизно съобразявани всички релевантни обстоятелства и факти, както по отношение на процесуалната компетентност на българските съдилища, така и по отношение на приложимото право и относимите международни актове. В този смисъл, настоящето изложение представлява единствено преглед на уредбата и коментар относно принципните положения и приложение на същата. Настоящето не съставлява правен съвет и/или становище и следва да се чете стеснително.

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;


Коментари


Все още няма коментари за “Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани