Начало »
Семейно и наследствено право »
Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
Публикувано на 08 август 2012 г.
Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и многопластови и тяхното разрешаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба – както вътрешноправните източници (КМЧП и съответните приложими отраслови закони), така и международноправните източници, както и правото на ЕС, задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договорите за присъединяване на РБ към ЕС.
Принципно, въпросът, касаещ допустимостта на бракоразводно производство в България, когато бракът е бил сключен в чужбина касае преди всичко компетентността на българските съдилища. Този въпрос е уреден в Кодекса на международното частно право (Обн. ДВ, бр. 42 от 17 май 2005г.), част II, регламентираща именно международната компетентност на българските съдилища и производството по международни граждански дела. Регламентирана е общата компетентност на българските съдилища, компетентността по дела за лични права, компетентността по брачни искове, по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, по дела за издръжка, произход, осиновяване, вещни права и т.н.
Съгласно Кодекса на международното частно право ( чл. 6, ал. 3 КМЧП), българските граждани в чужбина могат да сключват брак пред компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по съответното право на тази държава. Също така брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това (чл. 6, ал. 4 КМЧП).
Също така, съгласно чл. 75 КМЧП, брак, сключен в чужбина се признава в РБ, ако е спазена формата, установена с правото на държавата пред чийто орган се сключва. Условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака.
Обща международна компетентност на българските съдилища е налице, когато:
- Ответникът има обичайно местопребиваване (domicile), седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;
- Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ;
По силата на Кодекса на международното частно право (чл. 7 и 8 КМЧП), българските съдилища са компетентни, ако поне един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване (domicile. „обичайно местопребиваване“ означава мястото на обичайно местожителство на лицето по смисъла на правото на ЕС. Принципно, терминът „обичайно местопребиваване“ следва да се тълкува в съответствие с целите на Регламент (ЕО) № 2201/2003. Значението му следва да се определя от съда за всеки отделен случай въз основа на фактите. Този термин не отразява понятие на националното право, а автономно понятие на общностното право.)
В РБ, при същите условия (чл. 4 КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство…) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите. По силата на чл. 29 КМЧП българските съдилища разглеждат делата по българското право.
Относно самото приложимо право (материалния закон), преценката следва да се прави съгласно нормите на част трета на КМЧП – Приложимо право. По въпросите, касаещи брачните производства, следва да се имат предвид и разпоредбите на глава VIII (Семейни отношения), чл. 79 и 82 от КМЧП, уреждащи въпросите с приложимото право при лични и имуществени отношения между съпрузите и въпросите за развода. Съгласно чл. 82, ал. 2, разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване (domicile), прилага се българското право. Българското право може да се приложи и ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване (domicile) в РБ.
В този смисъл, няма пречка бракоразводното производство да се развие пред компетентния български съд – по исков ред или по взаимно съгласие, ако е налице обстоятелство, обосноваващо компетентност на българския съд, съгласно КМЧП.
Преди да се развие бракоразводното производство е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред местните общински власти (общината) по местоживеене на един от съпрузите, които власти да издадат удостоверение за брак. За регистрацията е необходимо копие от брачното свидетелство с апостил и превод.
Относно брачните производства принципно, следва да се има предвид и задължителното пряко действие на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. (След присъединяването на РБ към ЕС, правото на ЕС има задължително приложение за българските правораздавателни органи. Регламентите имат директен ефект.)
Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:
- развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
- определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.
В неговия чл. 3 е уредена общата компетентност на съдилищата в държавите членки, а именно: компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка,
– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или
– ответникът има обичайно местопребиваване, или
– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там;
- чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.
Чл. 24 на регламента забранява преразглеждането на компетентността на съда, постановил решението, а чл. 26 урежда и забрана за преразглеждане по същество.
Съгласно чл. 59 на регламента, то той замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила, сключени между две или повече държави-членки и регламентиращи отношения, уредени от регламента.Относно отношението към друг международни актове, следва да се съобразява и, че съгласно чл. 60, в отношенията между държавите-членки разпоредбите на настоящия регламент имат предимство пред следните конвенции, доколкото разпоредбите на тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент:
а) Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на органите и приложимия закон по отношение на закрилата на малолетните и непълнолетните;
б) Люксембургската конвенция от 8 септември 1967 г. за признаването на решенията относно валидността на браковете;
в) Хагската конвенция от 1 юни 1970 г. за признаване на разводите и законната раздяла;
г) Европейската конвенция от 20 май 1980 г. за признаване и изпълнение на решения, отнасящи се до задържане на деца и за възстановяване на задържането на деца;
д) Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Що се отнася до за отношението с Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата, регламентът се прилага:
- когато засегнатото дете има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка;
- що се отнася до признаването и изпълнението на решение, издадено от съд на държава-членка за територията на друга държава-членка, дори ако засегнатото детето има обичайно местопребиваване на територията на трета страна, която е договаряща страна по тази конвенция.
В заключение следва отново да се отбележи, че при делата с международен елемент трябва да бъдат прецизно съобразявани всички релевантни обстоятелства и факти, както по отношение на процесуалната компетентност на българските съдилища, така и по отношение на приложимото право и относимите международни актове. В този смисъл, настоящето изложение представлява единствено преглед на уредбата и коментар относно принципните положения и приложение на същата. Настоящето не съставлява правен съвет и/или становище и следва да се чете стеснително.
Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?”