Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
Публикувано на 19 март 2018 г.
Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева
Налице е правна възможност, когато са налице съответните основания да се търси по съдебен ред промяна на лично, бащино и фамилно име.
Регламентацията се съдържа в Закона за гражданската регистрация и ГПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на лицето, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е. случаите, в които промяна на собственото, бащиното и фамилното име могат да бъдат променени по съдебен ред са изчерпателно изброени в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР и това са случаите, когато то е:
– осмиващо,
– опозоряващо,
– обществено неприемливо,
– когато важни обстоятелства налагат това.
В практиката на съдилищата е богата, има случаи, в които е допускано промяна на име, когато то звучи осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Най-често се дава пример с имена от епохата на комунистическия режим като „Сталин“, например.
Практиката е по-разнообразна в хипотезите, когато важни обстоятелства налагат промяна на име, защото тези важни обстоятелства могат да са винаги различни, подлежат на доказване и установяване пред съда. Затова в молбата до съда следва да се посочват конкретните обстоятелства и факти, от които се обосновава искането на заинтересуваното лице.
Могат да бъдат използвани всякакви относими и допустими писмени доказателства, от които се извеждат твърдените факти и обстоятелства, допустими са и свидетелски показания. Подалото молбата лице може да доказва твърдените важни обстоятелства с всички доказателствени средства (писмени и гласни) за да докаже твърдяната необходимост от промяна на името. Съдът може служебно да постанови личното явяване на заинтересуваното лице, ако е необходимо.
Съдебната процедура е по реда на охранителните производства. Започва с молба до съответния районен съд по местоживеене на молителя. В производството участва представител на съответната районна прокуратура (участието й не е задължително), на съответната общинска служба за социално подпомагане (ако случая е такъв (ЗЗДет)) и съответната община – издала акта за раждане на поискалото промяна на името лице.
Ако е необходимо, съдът може да конституира и други лица и институции в производството, чието участие е от значение с оглед конкретния случай.
Конституираните участници в производството могат вземат становище – по основателността на искането с оглед на техните функции и правомощия, по допустимостта – дали исканата промяна е допустима/недопустима с оглед на основанията, посочени в ЗГР и т.н.
При разглеждане на делото се прилагат разпоредбите на ГПК /охранителните производства и производството за установяване на факти/. Производството се разглежда в открито съдебно заседание, тъй като промяната на името е винаги факт със значително правно значение.
След изясняване на фактическите обстоятелства, изложени в молбата до съда и събрани в хода на производството, съдът се произнася с решение за уважаване молбата за промяна на името или с решение за отхвърляне на молбата.
При уважаване на молбата с решението се постановява исканата промяна на името. Решението не подлежи на обжалване. След като съдът допусне със съдебно решение промяна на името, копие от решението се изпраща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние при съответната община за отбелязване на промяната в акта за раждане на лицето и регистъра на населението. Въз основа на съдебното решение длъжностното лице по гражданското състояние вписва промяната в съответните регистри.
Съдът се произнася с решение и като отхвърля молбата за промяна на име, когато исканията са неоснователни и недоказани. Това решениет може да се обжалва с частна жалба по реда ГПК. Но решението, с което се отхвърля молбата, не е пречка да бъде подадена повторна молба по процедурата за промяна на име пред същия компетентен съд.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Искам да сменя фамилията си, която е от осиновителя ми,но да запазя бащиното на осиновителя ми. Роднините от негова страна не ме приемат още с осиновяването ми,което е психологически тормоз за мен.
Имам избрана фамилия с която, ползвам електронна поща. Познатите ми и Близките ми ме наричат така.
Имам профил във Facebook със същата фамилия.
Фамилията, която искам да нося е
Вселенски.
Тя е от особено значение за живота ми,от религиозно естество.
Тези причини достатъчни ли са за смяна на Фамилията ми
Благодаря.
Здравейте!
Бих искала да попитам какъв е реда за смяна на име, по-точно за добавяне на 2 букви към името? Става дума за бебе на 8м! Всичко ли е по съдебен път или трябва да се изпраща писмо до болницата в която съм раждала и личен педиатър, след евентуална промяна?
Благодаря!