Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК

Произходът на детето освен личния аспект и значение като връзка с родителите има много сериозни правни последици. Правната уредба е императивна, а в основата й е заложен принцип, целящ стабилност на отношенията по произход и принцип на истинност на произхода. Именно заради това, както и поради възможността формално установеният съгласно нормите на Семейния кодекс, произход да не отговаря на истинският такъв, в СК са предвидени способи за установяване и оспорване на произход. Последиците от установяването или не на произхода са изключително сериозни и засягат личната и правна сфера на много хора – напр. права и задължения за издръжка, наследяване и т.н.

Съгласно СК, що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена следната презумпция:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

Т.е. бащинството в тази хипотеза се презумира от закона – чл. 61, ал.1 – ако раждането е през време на брака или до триста дни от неговото прекратяване.  Тази презумпция, бидейки законово установена, не налага необходимост от доказване на произхода от съпруга на майката, той се презумира – при наличието на брачна връзка и факта на раждане на дете през време на брака или до 300 дни от прекратяването му. (Прекратяването се брои от влизане в сила на съдебното решение за развода по дни)

Оборването на законоустановената презумпция е възможно само по исков ред, като лицата легитимирани да оспорват са ограничени съгласно разпоредбите на СК – бащата на детето съгласно презумпцията на СК, майката и самото дете:

Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Чл. 63. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

Възможността за оспорване е само по съдебен ред, като този иск може да бъде предявен от бащата до изтичането на една година от узнаване на раждането. Срокът е преклузивен, макар да е различен за възможните ищци по такова дело – съгласно чл. 62 СК – 1 година, но за майката тече от раждането, за бащата – от узнаването, за детето – до една година от навършването на пълнолетие. Поради това, че срокът е кратък и преклузивен, реално може да се стигне до последицата да се стабилизира един възможен неистински произход на детето. В производството, съгласно нормата на чл. 62 СК, следва да се доказва, че съпругът на майката (презумптивния баща) не е баща на детето, защото то не е могло да бъде заченато от него. На установяване подлежат конкретните причини във всеки индивидуален случай, които, разбира се, могат да бъдат различни.

Съгласно чл.104, т.1 ГПК, компетентен като първа инстанция е oкръжeн съд.

При деца, родени във фактическо съпружеско съжителство тази презумпция (чл. 61, ал. 1 СК) е неприложима, поради липсата на брачна връзка, в тези хипотези се прилага редът чрез процедура по припознаване или чрез иска за установяване на произход от бащата.


Коментари


6 коментара за “Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК”

Това е едно голямо безумие и ходене по мъките!!!! Не съм в течение точно колко процента , но съм сигурна,че повечето млади хора в България живеят на семейни начала без сключен брак. Това означава ,че законният БИВШ съпруг е най-ощетен, защото трябва да води дела и да доказва, че не е бащата като не са минали 300 дни от влизане в сила на решението за развод ?! Ами ако така тези, които нямат брак УМИШЛЕНО си осигуряват бъдеще на детето ? В правова държава ли живеем се питам аз ???
Според мен майката още веднага след раждане трябва да попълва в документите истински биологичния баща на детето / то ако тя не знае кой да знае тогава / !!!

Според Л. Корнезов това не е определение за бащинство. Казах му го и ме скъса на изпита. Не било така ???? Така и не можах да разбера кой е бащата според него?

При раждане на детето ми не бяха изтекли 300 дни от развода ми и детето беше писано на името на бившия ми съпруг. Водих дело за произход и след като приключи следва да ми издадат нов акт за раждане пак оригинал а те ми издават удостоверение за раждане дубликат . В тази държава няма справедливост , аз никога няма да имам оригинален акт за раждане на детето си, като се има предвит че раждам секцио две седмици по рано от датата на термина по здравословни причини и закона за 300 дни ме хваща само с два дни

26 години след развода ми, дъщеря ми ме намери в интенет. Решихме да направим неформален ДНК тест. Излезе че шанса да съм баща е „0“ нула процента. И аз и тя бяхме същисани от този резултат. Тя веднага потърси обяснение от майка си при което е получила разяснение че нейния баща е друг човек в който майка и била влюбена преди да срещне мен. Тя е знаела това от самото начало и го е криела 26 години. Това е измама спрямо мен и детето която е извършена умишлено и пазена в тайна 26 години. Потърсих информация в семейния кодекс но се оказа че са минали всякакви срокове за оспорване на бащинство. За мен един семеен кодекс който работи с прзюмпции и който възпира хората да получат правда е буклук. Тези които са го създали могат да си избършат онези части с него.
Как сега да потърся правда и как да изчистя всички последици от тази измама. Ответната страна няма никакво намерение да направи нещо по този въпрос.

Действително регулацията на семейните отношения не е съвършена. Не бих могла да коментирам по друг начин, за съжаление, механизмите за промяна на законодателство, което смятаме за недобро, изискват право на законодателна инициатива, каквато адвокатите нямаме.

Напълно абсурден закон,в моя случай бившият ми съпруг не спори и оказва съдействие още от деня на раждането дойде още в болницата за да каже,че детето не е негово за да може човекът с който живея да го припознае но въпреки ,че и двамата бяха там ни беше отказано и вече 9 месеца ходим по мъките утре е делото единствената страна която спори е държавата.

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани