Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК

Произходът на детето освен личния аспект и значение като връзка с родителите има много сериозни правни последици. Правната уредба е императивна, а в основата й е заложен принцип, целящ стабилност на отношенията по произход и принцип на истинност на произхода. Именно заради това, както и поради възможността формално установеният съгласно нормите на Семейния кодекс, произход да не отговаря на истинският такъв, в СК са предвидени способи за установяване и оспорване на произход. Последиците от установяването или не на произхода са изключително сериозни и засягат личната и правна сфера на много хора – напр. права и задължения за издръжка, наследяване и т.н.

Съгласно СК, що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена следната презумпция:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

Т.е. бащинството в тази хипотеза се презумира от закона – чл. 61, ал.1 – ако раждането е през време на брака или до триста дни от неговото прекратяване.  Тази презумпция, бидейки законово установена, не налага необходимост от доказване на произхода от съпруга на майката, той се презумира – при наличието на брачна връзка и факта на раждане на дете през време на брака или до 300 дни от прекратяването му. (Прекратяването се брои от влизане в сила на съдебното решение за развода по дни)

Оборването на законоустановената презумпция е възможно само по исков ред, като лицата легитимирани да оспорват са ограничени съгласно разпоредбите на СК – бащата на детето съгласно презумпцията на СК, майката и самото дете:

Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Чл. 63. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

Възможността за оспорване е само по съдебен ред, като този иск може да бъде предявен от бащата до изтичането на една година от узнаване на раждането. Срокът е преклузивен, макар да е различен за възможните ищци по такова дело – съгласно чл. 62 СК – 1 година, но за майката тече от раждането, за бащата – от узнаването, за детето – до една година от навършването на пълнолетие. Поради това, че срокът е кратък и преклузивен, реално може да се стигне до последицата да се стабилизира един възможен неистински произход на детето. В производството, съгласно нормата на чл. 62 СК, следва да се доказва, че съпругът на майката (презумптивния баща) не е баща на детето, защото то не е могло да бъде заченато от него. На установяване подлежат конкретните причини във всеки индивидуален случай, които, разбира се, могат да бъдат различни.

Съгласно чл.104, т.1 ГПК, компетентен като първа инстанция е oкръжeн съд.

При деца, родени във фактическо съпружеско съжителство тази презумпция (чл. 61, ал. 1 СК) е неприложима, поради липсата на брачна връзка, в тези хипотези се прилага редът чрез процедура по припознаване или чрез иска за установяване на произход от бащата.