Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Автор: адв. Даниела Симеонова- Коруджиева

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС е приложимо правото на ЕС и създадените и инкорпорирани в ГПК норми. Т.е. налице е и яснота и сравнително улеснен ред за допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС [1].

ГПК не съдържа разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави, различни от държавите-членки на ЕС. Споделяме разбирането, че не може да се прилага по аналогия уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, тъй като уредената в ГПК процедура се основава на принципа на настъпилата вече хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС, съществуването на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат и то особено в областта на семейното право, налице е пряко приложение на регламентите на ЕС и пр [2].

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП.

В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните:

– Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:

-чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;

-на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;

-признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Съгласно чл. 118 – Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд. Към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. Съдът проверява служебно условията по чл. 117. Ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.

Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение. Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелствата по ал. 2, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.

По отношение на признаването на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове – уредбата е в чл. 124 КМЧП –  Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред.

Т.е. ако налице е иск пред български съд за признаване на съдебно решение, постановено в чужда държава, която не е член на ЕС и няма други международни инструменти в областта а семейното право, които да са подписани и ратифицирани от България и чуждата държава едновременно, и тъй като ГПК не съдържа разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави, различни от държавите-членки на ЕС, то редът за признаването ще е по част четвърта на КМЧП при съобразяване от правна страна на условията по чл. 117 КМЧП.

Пред съда следва да се представи заверено от Министерство на външните работи на Република България решение, да е видно, че същото е влязло в сила – посредством  изрично отбелязване или удостоверение, издадено от съответния съд. След преценка на условията по чл. 117 КМЧП и проверка дали не противоречи на българския обществен ред съдът се произнася като признава или не – на осн. чл. 117 КМЧ съответното съдебно решение и допуска или не неговото изпълнение на територията на РБ.

Важно е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора[3].

Също така, налице е задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК  – Решение № 248 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2012 г., II г. о., ГК, съгласно която по висящ процес съдът, пред който делото е висящо следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представено от страна по делото, и когато са налице предпоставките по чл. 117 КМЧП и между страните няма спор относно тези предпоставки. Това зачитане на правните последици а чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранното съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

[1] Става дума за глава 57, раздел II от ГПК – Производство по признаване и допускане на изпълнението на решения и актове, постановени в други държави-членки на ЕС; глава 58 и глава 58 а на ГПК;

[2] Така и съдебната практика – напр. решение по гр. д. № Е384/2013 на СГС;

[3] Така и съдебната практика: Решение по бр. д. № Е 384/2013 на СГС;


Коментари


Все още няма коментари за “Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани