Приемане на наследство по опис

Приемане на наследство по опис

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството  може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или мълчаливо – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Наследството може да бъде прието по опис, като за целта това следва да бъде писмено заявено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.

Всеки от наследниците разполага с възможността да приеме наследството по опис, а недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Основно преимущество на приемането на наследство по опис е, че по този начин наследникът ограничава отговорността си за задълженията на наследодателя само до размера на наследственото имущество[1].

Каква е процедурата и какви действия следва да бъдат извършени за да може наследникът да се ползва от изгодите на приемане то на наследство по опис?

Най-напред, съгласно чл. 61 от ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

Приемането по опис е винаги изрично, не може да се извежда от други действия на наследника, не може да се ползва и от направен по друга причина опис на наследството, ако не е спазено изискването по чл. 61 ЗН във вр. чл. 49 ЗН.

Описът се извършва след вписване на заявлението. Задължение на наследника е да посочи всички наследствени имущества, които са му известни[2], за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Съдът може да назначи съдебни експертизи за установяване пазарната цена на имуществото и да насрочи делото в открито съдебно заседание за да бъде дадена възможност на заявителя да вземе становище по изготвените съдебни експертизи.

Описът трябва да бъде извършен от районния съдия, а не от друг орган. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Орган на общинския съвет или на кметството може да състави опис, само ако извършването на това действие му е възложено от районния съд, като протоколът за описа се изпраща на съда[3]. В описа следва да бъдат включени всички имущества, за които е установено че наследодателят е притежавал  към момента на смъртта си, включително за вземания и задължения, включително и имущества, за които заявителят твърди, че са били на наследодателя, но за които не разполага с доказателства (с оглед тежките последици по чл. 64 ЗН).

Приемането по опис от един от наследниците ползва останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.

Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.

Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.

Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите – чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

След съставяне на описа, съдът постановява вписване на приемането на наследството по опис в специалната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

[1] ЗН, Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

[2] Чл. 64. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

[3] Чл. 553 – 559 ГПК.