Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
Публикувано на 03 април 2017 г.
Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева
Уредба: чл. 127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;
Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.
Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.
Целта на горепосочените разпоредби е да се даде регламент, подлежащ на изпълнение по въпросите, за които е висящ правен пор между родителите на детето. Такъв регламент е в интерес както на детето, така и на родителите, които спорят по един или повече от въпросите подлежащи на решаване в брачния процес.
Практиката на съда е противоречива. Тъй като компетентен съд е съдът, пред който делото е висящо по молби за привременни мерки е компетентен най-напред районния съд. Една част от съдебните състави се произнасят своевременно и в закрито заседание (напр. Определение по г.д.№ 40 343/14г. 89 с-в СРС и др.). Друга част преди да се произнесат провеждат нарочно открито съдебно заседание само по въпросите на привременните мерки ( напр. гр. д. № 9190/2015 86 с-в, гр. д. № 68646/2015 83 с-в, СРС и др.). Всъщност законът не казва изрично в открито или в закрито заседание следва да се произнесе съдът по искането за постановяване на привременни мерки. Приема се, че съдът, решавайки в интерес на децата трябва да има възможността да действа адекватно на ситуацията – а това означава, че в някои случаи се изисква бързина и незабавно произнасяне, а в друга – може да е необходимо съдът да изслуша спорещите страни по въпроса. Определението за привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд и състав – пред който делото е висящо. Това означава, че при изменение на обстоятелствата, при които да постановени едни мерки, всяка от страните е процесуално легитимирана да иска изменение и съдът е длъжен да се произнесе. Такава молба не е недопустима, а ако е неоснователна – следва да се отхвърли като (ако съдът счете, че е) такава. Затова е неправилна практиката на съда, с която не допуска до разглеждане последващи молби за изменение на постановени привременни мерки като недопустими (напр. възз. гр. д. № 15152/2016г. ГО, Възз. II брач. с-в, СГС). Така се приема и в правната теория: “Молба за изменение на привременните мерки може да се подаде по всяко време, докато не е влязло в сила решението, но ако делото е висящо пред окръжния съд по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, предвид редакцията на чл. 323, ал. 3 ГПК се поставя въпросът за това кой е компетентния съд в този случай. За да се отговори на въпроса, ал. 3 на чл. 323 ГПК следва да се чете във връзка с ал. 1, която гласи, че това е съдът, пред който е предявен искът за развод. Докато делото е все още в районния съд, искът се счита за предявен пред него. Образува ли се обаче въззивното дело, искът се счита за предявен пред въззивната инстанция, тъй като спорът е изнесен за решаване пред този съд и компетентността по новата молба за привременни мерки е негова [1].“
В този смисъл, указанията в т. 3 на ППВС №5/1978 на ВС не са загубили сила – компетентен е съдът, пред който делото е висящо. В правната теория се приема категорично и изрично, че „такава молба е винаги допустима“ [2]. Единственият критерий е дали по въпросът, по който се иска постановяване на привременни мерки е включен в петитума на исковата молба за разрешаване от съда (т.е. напр. трябва да има заведен иск за издръжка за да се постановят привременни мерки по въпроса до влизане в сила на съдебното решение, ако спорът не обхваща издръжката – привременни мерки за издръжка не могат да се постановяват). Недопустима може да бъде само молба за привременни мерки по въпроси, които не са в предметния обхват на делото [3].
Привременни мерки могат да бъдат постановени по всяко време, докато процесът е висящ, дори и когато делото е спряно [4] и да се изменят или отменят от съда, който ги е постановил – тъй като не подлежат на обжалване и инстанционен контрол [5]. Нещо повече, съдът може и по свой почин (служебно) да постановява и/или изменя вече постановени мерки (т.3. от ППВС № 5/15.03.1978 на ВС).
В заключение, следва да се подчертае, че привременните мерки са важен инструмент, който има огромно значение в брачния процес – винаги когато става дума да упражняване на родителски права, лични отношения с дете и издръжка въпросите са от решаващо значение и молби за привременни мерки не бива да бъдат игнорирани тъй като са винаги допустими. Съдът дължи незабавно произнасяне и проучване на въпросите, по които е сезиран за привременни мерки като има правомощието да събира доказателства и служебно [6]. Затова и в правната теория се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително „включително там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки“ [7].
[1] Григорова, Ст. Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 120 и сл.
[2] Цит. Съч. стр. 121.
[3] Цит. съч. стр. 124.
[4] Попова, В. Производства по семейноправни и личноправни дела в Стаев., Ж. Българско гражданскопроцесуално право, девето издание, С, 2012, стр. 704 и сл.;
[5] Цит. Съч. стр. 705
[6] Пар. 5 т. 1 ДР на ЗЗдет;
[7] Григорова, Ст. Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 130 и сл. „Последващите спорове за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата, предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да се даде временно разрешение на спора, докато тече процедурата по събиране на доказателствата за окончателното разрешаване на спора“.
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата”