Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Уредба: чл.  127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;

Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.

Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

Целта на горепосочените разпоредби е да се даде регламент, подлежащ на изпълнение по въпросите, за които е висящ правен пор между родителите на детето. Такъв регламент е в интерес както на детето, така и на родителите, които спорят по един или повече от въпросите подлежащи на решаване в брачния процес.

Практиката на съда е противоречива. Тъй като компетентен съд е съдът, пред който делото е висящо по молби за привременни мерки е компетентен най-напред районния съд. Една част от съдебните състави се произнасят своевременно и в закрито заседание (напр. Определение по г.д.№ 40 343/14г. 89 с-в СРС и др.). Друга част преди да се произнесат провеждат нарочно открито съдебно заседание само по въпросите на привременните мерки ( напр. гр. д. № 9190/2015 86 с-в, гр. д. № 68646/2015  83 с-в, СРС и др.). Всъщност законът не казва изрично в открито или в закрито заседание следва да се произнесе съдът по искането за постановяване на привременни мерки. Приема се, че съдът, решавайки в интерес на децата трябва да има възможността да действа адекватно на ситуацията – а това означава, че в някои случаи се изисква бързина и незабавно произнасяне, а в друга – може да е необходимо съдът да изслуша спорещите страни по въпроса. Определението за привременните мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд и състав – пред който делото е висящо. Това означава, че при изменение на обстоятелствата, при които да постановени едни мерки, всяка от страните е процесуално легитимирана да иска изменение и съдът е длъжен да се произнесе. Такава молба не е недопустима, а ако е неоснователна – следва да се отхвърли като (ако съдът счете, че е) такава. Затова е неправилна практиката на съда, с която не допуска до разглеждане последващи молби за изменение на постановени привременни мерки като недопустими (напр. възз. гр. д. № 15152/2016г. ГО, Възз. II брач. с-в, СГС). Така се приема и в правната теория: “Молба за изменение на привременните мерки може да се подаде по всяко време, докато не е влязло в сила решението, но ако делото е висящо пред окръжния съд по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, предвид редакцията на чл. 323, ал. 3 ГПК се поставя въпросът за това кой е компетентния съд в този случай. За да се отговори на въпроса, ал. 3 на чл. 323 ГПК следва да се чете във връзка с ал. 1, която гласи, че това е съдът, пред който е предявен искът за развод. Докато делото е все още в районния съд, искът се счита за предявен пред него. Образува ли се обаче въззивното дело, искът се счита за предявен пред въззивната инстанция, тъй като спорът е изнесен за решаване пред този съд и компетентността по новата молба за привременни мерки е негова [1].“

В този смисъл, указанията в т. 3 на ППВС №5/1978 на ВС не са загубили сила – компетентен е съдът, пред който делото е висящо. В правната теория се приема категорично и изрично, че „такава молба е винаги допустима“ [2]. Единственият критерий е дали по въпросът, по който се иска постановяване на привременни мерки е включен в петитума на исковата молба за разрешаване от съда (т.е. напр. трябва да има заведен иск за издръжка за да се постановят привременни мерки по въпроса до влизане в сила на съдебното решение, ако спорът не обхваща издръжката – привременни мерки за издръжка не могат да се постановяват). Недопустима може да бъде само молба за привременни мерки по въпроси, които не са в предметния обхват на делото [3].

Привременни мерки могат да бъдат постановени по всяко време, докато процесът е висящ, дори и когато делото е спряно [4] и да се изменят или отменят от съда, който ги е постановил – тъй като не подлежат на обжалване и инстанционен контрол [5]. Нещо повече, съдът може и по свой почин (служебно) да постановява и/или изменя вече постановени мерки (т.3. от ППВС № 5/15.03.1978 на ВС).

В заключение, следва да се подчертае, че  привременните мерки са важен инструмент, който има огромно значение в брачния процес – винаги когато става дума да упражняване на родителски права, лични отношения с дете и издръжка въпросите са от решаващо значение и молби за привременни мерки не бива да бъдат игнорирани тъй като са винаги допустими. Съдът дължи незабавно произнасяне и проучване на въпросите, по които е сезиран за привременни мерки като има правомощието да събира доказателства и служебно [6]. Затова и в правната теория се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително „включително там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки“ [7].

[1] Григорова, Ст. Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 120 и сл.

[2] Цит. Съч. стр. 121.

[3] Цит. съч. стр. 124.

[4] Попова, В. Производства по семейноправни и личноправни дела в Стаев., Ж. Българско гражданскопроцесуално право, девето издание, С, 2012, стр. 704 и сл.;

[5] Цит. Съч. стр. 705

[6] Пар. 5 т. 1 ДР на ЗЗдет;

[7] Григорова, Ст. Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 130 и сл. „Последващите спорове за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата, предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да се даде временно разрешение на спора, докато тече процедурата по събиране на доказателствата за окончателното разрешаване на спора“.