Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно разноските по дела – спорна съдебна администрация

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът с разноските по дела – спорна съдебна администрация (най-често делата за родителски права, лични контакти с другия родител и издръжка) се поставя твърде често в практиката, но за съжаление, тя и към днешна дата остава противоречива.

В коментарна статия от 2016 г. (ТУК) посочихме, общия принцип за разпределяне на разноските: съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Но при присъждането на разноски по дела, които имат характер на спорна съдебна администрация, съдебната практика е противоречива[1].

2015 г. има произнасяне на ВКС –  определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова, който със задължителна за правоприлагащите органи сила, приема, че правилна е практиката, обективирана в решение № 72 от 12.06.2012 г. на Кубратския районен съд по гр. д. № 130/2012 г., като съображенията за това са следните:

Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Заради продължаваща противоречива практика, през 2023 г. бе образувано Тълкувателно дело № 3/2023 г. ОСГК (с разпореждане от 26.10.2023 г.), чието разглеждане е насрочено за 28.03.2024 г.

В разпореждането за образуване от 26.10.2023 г. се излагат съображения за противоречива съдебна практика, което налага образуването на Тълкувателно дело по въпроса „Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“:

С определение № 2252 от 20.07.2023 г. по гр. д. № 2761/2023 г. състав на Трето гражданско отделение на ВКС на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото и е предложил на Общото събрание на Гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по процесуалноправния въпрос:

Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?

Произнасянето на ОСГК с тълкувателно решение по този въпрос се налага, поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд, изразена в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В определение № 252/25.09.2015 г. по ч.гр. д. № 3895/2015 г., II г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Следва ли съдът да прилага автоматично нормата на чл. 78 ГПК и към производствата по спорна съдебна администрация, които се характеризират като неискови производства?“. Прието е, че производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, в т.ч. и на лични отношения на близки с деца, не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК, според които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска.

 Това становище е споделено и в:

определение № 914/28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1453/2023 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В същата насока са определение №168/11.05.2021 г. по ч.гр.д. № 3469/2020 г., IV г.о., определение № 306/04.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2722/2017 г., III г.о., определение № 50347/30.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2355/2022 г. IV г.о., определение № 522/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1154/2023 г. IV г.о. и определение № 790/20.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1533/2023 г., III г.о.

Същевременно в определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/ 2015 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационното обжалване е допуснато по аналогичния въпрос – „за присъждане на разноските по делата по спорна съдебна администрация, в частност тези по чл. 127, ал. 2 СК“. Съставът на ВКС е приел, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. По тези съображения въззивното определение е отменено и е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане на разноските за първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 2 СК.

Същото становище е възприето и в:

определение № 4158/25.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3812/2022 г. на ВКС, III г. о., в определение № 475/20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4327/2018 г., III г. о. и определение № 45/17.01.2020 г. по гр. д. № 2857/2019 г., III г. о., в които е застъпеното становище, че в първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, а при обжалване на решенията за въззивната и касационната инстанция се прилагат общите правила за разноските по чл. 78 ГПК.

Именно заради трайно противоречивата практика и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ и чл. 128, ал. 1 ЗСВ,  е образувано тълкувателно дело на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС – Тълкувателно дело № 3/2023 г. ОСГК, чието разглеждане е насрочено за 28.03.2024 г.


[1] В статията от 2016 г. посочваме следната практика: Например в решение № 72 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на Кубратския районен съд, влязло в сила. РС – Кубрат отказва присъждане на разноски в полза на ответницата, с мотива, че предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

Според други производствата по спорна съдебна администрация не са искови, но са двустранни и спорни и за тях важат общите правила на исковия процес. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода на спора намирала приложение, защото е именно в общата част на ГПК. Например решение № 202 на Окръжен съд – Сливен се приема, че „Разноските за въззивната съдебна инстанция следва да се разпределят между страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете, респ. въззивна жалба.“ (Решение № 202 на Окръжен съд – Сливен, въз. гр.  д.  № 340 по описа за 2013г.).

Във влязло в сила решение на Софийски районен съд – по гр. д. 40343/2014 на 89 с-в се приема, че разноските следва да се разпределят предвид изхода на спора и съобразно списъка по чл. 80 ГПК. Всъщност по това дело не се уважават изцяло, но по съображение, че не било доказано, че са реално сторени, а не по причина, че в това производство чл. 78 ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.


Коментари


Все още няма коментари за “Относно разноските по дела – спорна съдебна администрация”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани