Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Случаят Strand Lobben v. Norway. Бебето е на три седмици, когато остава в център за приемна грижа, защото според властите не наддавало достатъчно. Майката започва да води дела, но безрезултатно. Сега, 2018, делото е пред Съда по правата на човека в Страсбург (по ЕКПЧ), като предстои да се произнесе т. нар. Голяма камара. Да, тук не става въпрос за насилие, алкохолизъм, блудство и пр. Но… детето е вече на 10. За 10 години дела, резултатът е преди всичко, че de facto всички връзки с биологичната майка са прекъснати, под строгия и напълно законен държавен поглед, макар тя през цялото време да е имала достъп до съд, до съдебни експертизи, социални доклади, разпити на свидетели, режим на контакти – срещи на детето с майката определени от властите – 6 пъти годишно по два часа, в присъствието на приемната майка, която желае да го осинови. Спазен стандарт, достъп до правосъдие….нали… Детето за 10 години е тотално отчуждено и с необратимо прекъснати връзки с майката. Достъпът до съд не прави случилото (макар и формално напълно законно) с живота на новородено бебе и неговата майка по-малко чудовищно. Нали е възмутително когато Адолф Айхман пледира, че не е извършил престъпление, а просто е изпълнявал задълженията си по организиране на депортации? (публичен процес, 1960, Йерусалим)  (Аренд, Х. Репортаж за баналността на злото, С, 2004)).

Какво става с принципа за възстановяване на семейната връзка и крайните случаи, в които е допустимо да не се спази? Какво се случва с принципа за ненамеса на държавата, за ограничена намеса на държавата в личния и семейния живот, освен когато тя преследва легитимна цел? Какво става с принципа за пропорционалност? Т.е. била ли е намесата на държавата пропорционална, необходима и обоснована – когато става дума за бебе на 3 седмици? Как четем днес една и съща, непроменена във времето норма от 1950 г. (ЕКПЧ, 1950) Очевидно тълкуването се променя, повлияно от обществените, политически и други промени днес.

Между другото, защитата от произволни полицейски проверки е в обхвата на същия чл. 8 от ЕКПЧ – да, защото влиза в противоречие със задължението на националните власти да зачитат правото на личен живот (макар да се мотивират със “съмнителен външен вид или поведение” т.е. по чл. 68 ЗМВР), както и на свободата на сексуален живот и пр. Т.е. принципът за ненамеса на държавата в личната, интимна сфера на лицата се разпростира върху множество аспекти, само един от които е разглеждания.

И да, неслучайно решенията на съда са публични и следва да бъдат коментирани. Тенденцията, която се очертава е плашеща и надминава плановете на социалистическите държави. За съжаление не е fake. Безпротиворечиво признато, че е било по времето на Сталиновия режим в СССР и  укоримо днес е това (БХК, 2012, Методиева Ю. по повод книгата „Детството при социализма“ http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2012-01/shastlivoto-svetsko-detstvo/ (3.7.2018)) – частното, интимно пространство да бъде обект на свърхконтрол, личната сфера да бъде моделирана според държавните стандарти и семейните връзки късани по целесъобразност, то политика за държавна свръхнамеса и контрол и днес не се явява по-различна. Защото резултатът е идентичен – семейният живот, личната сфера не е неприкосновена. Подчертавам, че намесата е легитимна и допустима в крайните случаи, но статистиката и случаи като Strand Lobben v. Norway, цитиран тук, показват, че намесата чрез отделяне и контролът не са крайна мярка. Подобна държавна политика не може да бъде подкрепена.

Добре е да се подчертае, че досегашната практика на ЕСПЧ в Страсбург е да съблюдава принципа на ненамеса в личния живот и разделянето на детето от биологичното му семейство като най-крайна мярка[1]. Налице ли са прични това да бъде променено?

Повече информация:

1. Amy McEwan-Strand and Prof. Marit Skivenes, A Child-Centred Court of Human Rights? Strand Lobben v. Norway (30. Nov. 2017) (https://strasbourgobservers.com/2018/01/03/a-child-centred-court-of-human-rights-strand-lobben-v-norway-30-nov-2017/#more-4077 (3.7.2018));
2. CASE OF STRAND LOBBEN AND OTHERS v. NORWAY (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-178877%22]} 7.2018))
3. ЕКПЧ (ЧЛЕН 8 Право на зачитане на личния и семейния живот 1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.) (https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf)
4. Практика на ЕСПЧ: v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121-A, pp. 28-29, §§ 62 and 64, and T.P. and K.M. v. the United Kingdom [GC], no. 28945/95, § 72, ECHR 2001-V (extracts); X. v. Croatia; B. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987;

[1] CASE OF R. AND H. v. THE UNITED KINGDOM (Application no. 35348/06):“The Court would recall that, although Article 8 contains no explicit procedural requirements, the decision-making process involved in measures of interference must be fair and such as to afford due respect to the interests safeguarded by Article 8. What has to be determined is whether, having regard to the particular circumstances of the case and notably the serious nature of the decisions to be taken, the parents have been involved in the decision-making process, seen as a whole, to a degree sufficient to provide them with the requisite protection of their interests. If they have not, there will have been a failure to respect their family life and the interference resulting from the decision will not be capable of being regarded as ‘necessary’ within the meaning of Article 8 (see W. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121-A, pp. 28-29, §§ 62 and 64, and T.P. and K.M. v. the United Kingdom [GC], no. 28945/95, § 72, ECHR 2001-V (extracts)).

76. Those principles apply generally in proceedings involving children but they apply with greater force when those proceedings may culminate in a child being taken from her biological parents and placed for adoption. As the Court stated in X. v. Croatia (at paragraph 47 of its judgment):

“[I]t is an interference of a very serious order to split up a family. The Court recognises that, in reaching decisions in so sensitive an area, local authorities are faced with a task that is extremely difficult. To require them to follow on each occasion an inflexible procedure would only add to their problems. They must therefore be allowed a measure of discretion in this respect. On the other hand, predominant in any consideration of this aspect of the present case must be the fact that the decisions may well prove to be irreversible as in a case where a child has been taken away from his parents and freed for adoption. This is accordingly a domain in which there is an even greater call than usual for protection against arbitrary interferences (see B. v. the United Kingdom, judgment of 8 July 1987, Series A no. 121, pp. 72 and 73., § 63).” (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-104972%22]} (3.7.2018)