Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони

Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът с направен отказ от наследство след одържавяването на имоти, принадлежали на наследодателя е поставян многократно и е ясен и безпротиворечиво решаван в съдебната практика.

Съгласно чл. 91а[1] при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.

Следователно ще породи действие само отказ от наследство, извършен след възстановяване на собствеността върху тези имоти  – например с влязло в сила възстановително решение на Поземлена комисия, ако става дума за земеделски земи.

Следва да бъдат посочени:

Решение № 363/94 по гр. д. № 253/94 I г.о. ВКС;

Решение № 207/1996 г. по гр. д. № 70/96 I г.о. ВКС;

Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 Г., I г.о. ВКС;

Приема се, че с разпоредбата на чл. 91а ЗН се установява едно от специфичните правила за наследяване на възстановената по ЗСПЗЗ собственост на земеделски земи. Възстановената собственост е призната за отделен обект на наследяване чрез фикцията „новооткрито наследство„. По силата на цитираната норма при наличието на кумулативно дадените от закона предпоставки: отказът от наследство да е направен 1) след одържавяването и 2) преди възстановяването на земите по ЗСПЗЗ, се отрича действието на направен отказ от наследство и се признават права на призованите към наследяване наследници, без да се променят нито времето на откриване на наследството, нито определените от закона към този момент и призовани за наследяване лица[2].

Т.е. с въвеждане на понятието „новооткрито наследство“ не се изменят момента на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на чл. 1 от ЗН (момента на смъртта на наследодателя), нито кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или по заместване.

Смисълът на редакцията на чл. 91а от ЗН е, да се осигури на наследниците в бъдеще да получат собствеността, щом изявяват воля за това, отказите от наследство, направени след одържавяването[3] се обявяват без правно действие спрямо реституираните имоти или валидни са само онези, които са направени след възстановяването по силата на реституционните закони.

Съдията от ВКС Светлана Калинова[4] разяснява, че с въвеждане на понятието „новооткрито наследство“ не се изменя момента на откриване на наследството, нито кръгът и редът на наследниците. При „новооткритото наследство“ приложими са специалните правила в закона, като е предвидено, че с реституцията за законния наследник на собственика на отчуждавания имот се открива възможността да приеме или се откаже от своята наследствена част от реституирания имот, и то без оглед другото имущество влизащо в обхвата на наследството на починалия собственик на реституирания имот, което се подчинява на общите норми на ЗН. Горното се следва от вложения в чл. 91а ЗН смисъл, с който се обявяват без правно действие спрямо реституираните имоти само онези откази от наследство, които са направени след одържавяването[5].

Понятието „новооткрито наследство“ е фикция, посредством която се разширяват правните последици, предвидени за действителното откриване на наследството, настъпило със смъртта на наследодателя. Тази фикция не променя момента на откриване на наследството, нито кръгът и редът на наследниците. Но възстановяването на правото на собственост по силата на реституционните закони, на имоти отнети по различно време и основание, се приравнява във времето на момента на откриване на наследството.

Неприемането на наследството след одържавяването няма действие при възстановяване на правото на собственост след смъртта на наследодателя[6].

[1] ДВ, бр. 60 от 1992 г.

[2] Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 Г., I г.о. ВКС;

[3] Калинова., Светлана, съдия във ВКС, обучителен семинар, орг. от ЦОА „Кр. Цончев“, март 2016;

[4] Пак там;

[5] Решение № 363/94 по гр. д. № 253/94 I г.о. ВКС;

[6] По чл. 50 ЗН (отм) – няма действие по отношение на реституирани имоти. Решение № 207/1996 г. по гр. д. № 70/96 I г.о. ВКС;