Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
Публикувано на 20 август 2018 г.
Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК
Въпросът с направен отказ от наследство след одържавяването на имоти, принадлежали на наследодателя е поставян многократно и е ясен и безпротиворечиво решаван в съдебната практика.
Съгласно чл. 91а[1] при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
Следователно ще породи действие само отказ от наследство, извършен след възстановяване на собствеността върху тези имоти – например с влязло в сила възстановително решение на Поземлена комисия, ако става дума за земеделски земи.
Следва да бъдат посочени:
Решение № 363/94 по гр. д. № 253/94 I г.о. ВКС;
Решение № 207/1996 г. по гр. д. № 70/96 I г.о. ВКС;
Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 Г., I г.о. ВКС;
Приема се, че с разпоредбата на чл. 91а ЗН се установява едно от специфичните правила за наследяване на възстановената по ЗСПЗЗ собственост на земеделски земи. Възстановената собственост е призната за отделен обект на наследяване чрез фикцията „новооткрито наследство„. По силата на цитираната норма при наличието на кумулативно дадените от закона предпоставки: отказът от наследство да е направен 1) след одържавяването и 2) преди възстановяването на земите по ЗСПЗЗ, се отрича действието на направен отказ от наследство и се признават права на призованите към наследяване наследници, без да се променят нито времето на откриване на наследството, нито определените от закона към този момент и призовани за наследяване лица[2].
Т.е. с въвеждане на понятието „новооткрито наследство“ не се изменят момента на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на чл. 1 от ЗН (момента на смъртта на наследодателя), нито кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или по заместване.
Смисълът на редакцията на чл. 91а от ЗН е, да се осигури на наследниците в бъдеще да получат собствеността, щом изявяват воля за това, отказите от наследство, направени след одържавяването[3] се обявяват без правно действие спрямо реституираните имоти или валидни са само онези, които са направени след възстановяването по силата на реституционните закони.
Съдията от ВКС Светлана Калинова[4] разяснява, че с въвеждане на понятието „новооткрито наследство“ не се изменя момента на откриване на наследството, нито кръгът и редът на наследниците. При „новооткритото наследство“ приложими са специалните правила в закона, като е предвидено, че с реституцията за законния наследник на собственика на отчуждавания имот се открива възможността да приеме или се откаже от своята наследствена част от реституирания имот, и то без оглед другото имущество влизащо в обхвата на наследството на починалия собственик на реституирания имот, което се подчинява на общите норми на ЗН. Горното се следва от вложения в чл. 91а ЗН смисъл, с който се обявяват без правно действие спрямо реституираните имоти само онези откази от наследство, които са направени след одържавяването[5].
Понятието „новооткрито наследство“ е фикция, посредством която се разширяват правните последици, предвидени за действителното откриване на наследството, настъпило със смъртта на наследодателя. Тази фикция не променя момента на откриване на наследството, нито кръгът и редът на наследниците. Но възстановяването на правото на собственост по силата на реституционните закони, на имоти отнети по различно време и основание, се приравнява във времето на момента на откриване на наследството.
Неприемането на наследството след одържавяването няма действие при възстановяване на правото на собственост след смъртта на наследодателя[6].
[1] ДВ, бр. 60 от 1992 г.
[2] Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 Г., I г.о. ВКС;
[3] Калинова., Светлана, съдия във ВКС, обучителен семинар, орг. от ЦОА „Кр. Цончев“, март 2016;
[4] Пак там;
[5] Решение № 363/94 по гр. д. № 253/94 I г.о. ВКС;
[6] По чл. 50 ЗН (отм) – няма действие по отношение на реституирани имоти. Решение № 207/1996 г. по гр. д. № 70/96 I г.о. ВКС;
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони”