Отказ от наследство и завет на имот

Отказ от наследство и завет на имот

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът с направен отказ от наследство на наследник по закон и правото му да получи имот по силата на завет е поставян многократно в практиката.

Относимата уредба е в чл. 22, ал. 1 на Закона за наследството: Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

Т.е. отказът от наследство по закон не лишава наследника от правото му да получи имот по силата на завет на конкретно определен имот. Това е така, тъй като заветът създава частно правоприемство в полза на заветника, докато при наследяването по закон, правоприемството е универсално.

Тук може да бъде посочено брилянтното решение на Соломон Розанис от 1991 г.:

Решение № 339 от 27.III.1991 г. по гр. д. № 136/91 г., I г. о., докладчик председателят на отделение С. Розанис, в което е прието, че „Отказалият се от наследство наследник може да приеме направен в негова полза завет както изрично, така и мълчаливо“.

В посоченото решение  се приема, че с отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил наследник. При всички случаи обаче отказът има за предмет правата и задълженията, влизащи в наследството. Той няма за предмет правата, предмет на направен в негова полза завет. Поради това и по силата на чл. 22, ал. 1 ЗНасл. наследникът по закон, а също и по завещание, който се е отказал от наследството, има право да получи направения в негова полза завет. Освен това според чл. 22, ал. 2 ЗНасл. за заветите се прилагат разпоредбите на чл. 48 – 54, т.е. и на чл. 52 ЗН. Това означава, че е възможен изричен отказ от завет, но също така, че отказът от завет е различен от отказа от наследство, т. е., че отказът от наследство не означава същевременно и отказ от завет. Отказалият се от наследство може да приеме направен в негова полза завет както изрично, така и мълчаливо.

Изказът и точността на посоченото решение могат да бъдат пример за адекватно и точно правораздаване и то по начин, че страните по делата да бъдат убедени в мотивите и точността на съда, което е именно дългът на правосъдието.