Отказът от наследство

Д.Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Със задълбочаването на икономическата и финансова криза се увеличи значително и  задлъжнялостта сред гражданите, процентът на т.н. лоши кредити и други дългове, разбира се, далеч не само към кредитни институции, които все по-често се превръщат в непосилно бреме. Все по-честа се оказва в практиката и хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.

Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).

Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ. Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството –  съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на ВС).

Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV:  Приемане и отказ от наследство.

Всъщност процедурата  по изрично приемане на наследството (приемането може да не бъде изрично, заявено пред РС съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, а и чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща, съгласно чл. 52 ЗН – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва в особена за това книга. В практиката е прието и се изисква от съда, заявлението да бъде нотариално заверено, но няма изрична законова норма, която да го предписва. В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство. Прилагат се следните документи:

1. Препис-извлечение от акт за смърт;

2. Удостоверение за наследници;

3. Документ за платена държавна такса;

Следва дебело да се подчертае, че отказът е възможен, само ако наследникът не е приел откритото наследство. Важна правна последица на отказа е неговата неоттегляемост. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Съгласно задължителните тълкувателни постановки на ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено, че отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“

Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред наследници. Ако отказалия се от наследство има свои низходящи (деца, внуци), то след отказа му от наследство те не могат да придобият никакви права върху отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН. То преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или към следващия ред наследници. В този смисъл, следва да се подчертае, че заместване в наследяването по закон от низходящи е допустимо при отказ само в хипотезата на чл. 10, ал.4 ЗН, съгласно която заместване се допуска в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия – т.е. това е в хипотезата на заместване от низходящ на починал наследодател (който се замества) и който е починал преди своя наследодател.

Когато обаче няма лица, които да могат да наследяват или всички са се отказали, то съгласно чл. 11 ЗН наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, по реда на ГПК.

Както приемането, така и отказът от наследство, направени под условие, за срок или за част от наследството са недействителни, съгласно императивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗН. Също така, приемането и отказът от наследство не могат да бъдат оспорени поради грешка (чл. 54, ал. 2 ЗН).

Няма предвиден в закона срок за отказа от наследство, но практически следва задължително да се подчертае и съответно съобрази, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел, защото отказ от наследство след като същото е било вече прието – изрично или чрез конклудентни действия (чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество, чл. 49, ал. 2 ЗН ) е недействителен. В посоченото веднъж вече ПП ВКС №4/1964г., т. 6, се приемат някои тълкувателни постановки относно мълчаливото приемане на наследството. В ПП ВКС №4/1964г. се приема следното: „С решение № 54/61 г., ОСГК, е прието, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Пленумът намира, че това становище, което е неточно, ограничава възможността на съдилищата за преценяване на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството.“

Настоящата статия не изчерпва всички важни и възможни въпроси и хипотези, свързани с отказа от наследство. Не са анализирани правните въпроси, касаещи оспорване на направен отказ от наследство или че същия е нищожен, така също и относно правото на иск на кредиторите на отказалия се наследник, когато отказът ги уврежда (чл. 56 ал. 1  и 2 ЗН).

Библиография и съдебна практика:

1. Тълкувателно решение №18/01.03.1974г. по г.д. №108/74г. на ОСГК на ВС;
2. Постановление № 4 от 30.X.1964г., Пленум на ВС;
3. Тасев., Х. 2006, Българско наследствено право, стр. 129 и сл.;
4. Петров., Вес., Приемане на наследството по опис, Труд и право <www.trudipravo.bg > (19.08.2012);