Отказът от наследство
Д.Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;
Със задълбочаването на икономическата и финансова криза се увеличи значително и задлъжнялостта сред гражданите, процентът на т.н. лоши кредити и други дългове, разбира се, далеч не само към кредитни институции, които все по-често се превръщат в непосилно бреме. Все по-честа се оказва в практиката и хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.
Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).
Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ. Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството – съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН), но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на ВС).
Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV: Приемане и отказ от наследство.
Всъщност процедурата по изрично приемане на наследството (приемането може да не бъде изрично, заявено пред РС съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, а и чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща, съгласно чл. 52 ЗН – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва в особена за това книга. В практиката е прието и се изисква от съда, заявлението да бъде нотариално заверено, но няма изрична законова норма, която да го предписва. В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство. Прилагат се следните документи:
1. Препис-извлечение от акт за смърт;
2. Удостоверение за наследници;
3. Документ за платена държавна такса;
Следва дебело да се подчертае, че отказът е възможен, само ако наследникът не е приел откритото наследство. Важна правна последица на отказа е неговата неоттегляемост. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Съгласно задължителните тълкувателни постановки на ПП ВКС №4/1964г., т. 6, е разяснено, че отказът уголемява дяловете не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред: “Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.“
Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред наследници. Ако отказалия се от наследство има свои низходящи (деца, внуци), то след отказа му от наследство те не могат да придобият никакви права върху отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН. То преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или към следващия ред наследници. В този смисъл, следва да се подчертае, че заместване в наследяването по закон от низходящи е допустимо при отказ само в хипотезата на чл. 10, ал.4 ЗН, съгласно която заместване се допуска в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия – т.е. това е в хипотезата на заместване от низходящ на починал наследодател (който се замества) и който е починал преди своя наследодател.
Когато обаче няма лица, които да могат да наследяват или всички са се отказали, то съгласно чл. 11 ЗН наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, по реда на ГПК.
Както приемането, така и отказът от наследство, направени под условие, за срок или за част от наследството са недействителни, съгласно императивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗН. Също така, приемането и отказът от наследство не могат да бъдат оспорени поради грешка (чл. 54, ал. 2 ЗН).
Няма предвиден в закона срок за отказа от наследство, но практически следва задължително да се подчертае и съответно съобрази, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел, защото отказ от наследство след като същото е било вече прието – изрично или чрез конклудентни действия (чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество, чл. 49, ал. 2 ЗН ) е недействителен. В посоченото веднъж вече ПП ВКС №4/1964г., т. 6, се приемат някои тълкувателни постановки относно мълчаливото приемане на наследството. В ПП ВКС №4/1964г. се приема следното: „С решение № 54/61 г., ОСГК, е прието, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Пленумът намира, че това становище, което е неточно, ограничава възможността на съдилищата за преценяване на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството.“
Настоящата статия не изчерпва всички важни и възможни въпроси и хипотези, свързани с отказа от наследство. Не са анализирани правните въпроси, касаещи оспорване на направен отказ от наследство или че същия е нищожен, така също и относно правото на иск на кредиторите на отказалия се наследник, когато отказът ги уврежда (чл. 56 ал. 1 и 2 ЗН).
Библиография и съдебна практика:
- Тълкувателно решение №18/01.03.1974г. по г.д. №108/74г. на ОСГК на ВС;
- Постановление № 4 от 30.X.1964г., Пленум на ВС;
- Тасев., Х. 2006, Българско наследствено право, стр. 129 и сл.;
- Петров., Вес., Приемане на наследството по опис, Труд и право <www.trudipravo.bg > (19.08.2012);
Коментари
21 коментари за “Отказът от наследство”
Има ли срокове за внасяне (вписване) в съда на отказа за наследство?
А и кой има право (задалжение) да внесе отказа от наледство?
Здравейте,
имаме следния казус: След смъртта на баща ми, майка ми, аз и брат ми решихме да продадем апартамента, който беше закупен от родителите ми по време на техния брак, продължил повече от 10 години. Аз и брат ми се отказахме от наследството и в деня на сделката, нотариусът развали същата, защото твърди, че братята и сестрата на баща ми също трябва да присъстват. Има ли такова основание?
Благодаря предварително за компетентния отговор!
Когато налице е отказ от наследството, то се уголемяват дяловете на останалите наследници от реда, респ. наследството преминава към следващия ред наследници, съпругът наследява с тях.
Съгласно чл. 9 ал. 2 ЗН Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
Ал. 3 Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.
Здравейте, появи се следният казус. Баща ми почина преди седмица, след което аз заявих средствата втория му пенсионен фонд за изтегляне, с цел да покрия негови задължения (той не е пенсионер и аз не съм учаща), след което разбрах че има други, по-големи задължения, надхвърлящи имуществото, което има. Аз се водя негов единствен наследник. Ако запазя целостта на сумата от пенсионният му фонд или я върна, имам ли все още право на отказ от наследство?
Здравейте, имам получено наследство от двама човека. Едното е с огромни дългове. При решение за отказ от наследство, се отказвам само от наследството от единия човек или от наследство като цяло?
С отказът от наследство се извършва отказ от наследството на конкретно лице – наследодател. За наследството оставено от различни лица следва да се направи отказ за наследството на всеки от наследсодателите отделно.
Здравейте, направих отказ от наследството на баща си преди 7 години, защото имаше голям кредит към банка. Едва след 7 години ме търсят от пенсионен фонд за да получа внесените суми. Мога ли да получа натрупаните средства по индивидуалната му партида след като вече съм направил отказ и могат ли от банката отново да ме потърсят за непогасения кредит?
Здравей те ! Преди време се отказах от 1/4 наследсвен дял от майка ми. Отказах се ,защото исках да си набавя документите по общинско жилище а там не трябва да имаш нищо .При което разбира се с общинското жилище нищо не се получи .И сега искам да си върна наследствения дял от майка ми .Възможно ли е ?И как се процедира?Благодаря
Не, отказът от наследство не може да бъде оттеглен.
Може да бъде прогласен за нищожен, само ако са налице съответните предпоставки за това – напр., защото наследството е било прието, преди да бъде извършен отказ.
Здравейте , отказах се от наследството на баща ми заедно със двамата му братя понеже имаше кредит . Всичко изпълнихме веднага . Предстои документа и пред 🏦 . Но току що ми звънна застравателната фирма да ми иска документ от какво е починал баща ми и уж имало някаква разлика която трябва да изплатят на мене. Щели да ми пратят писмо на което трябва да отговоря до 180 дни . Във това писмо ще изискват документ за болестта от която е починал баща ми и моя сметка на която да преведат разликата ( остатъка ) от парите за застраховката . Питах ги като съм се отказал вече от наследството как могат отново да ме търсят за такива неща . Господинът заяви че този закон за наследственост не касае застрахователя . Вече незнам какво да правя , уж казват че ще покрият заема пък във същото време казват че все още имат нужда от нас за съдействие . Мога ли да попадна във някаква клопка на застрахователя.
Как стои въпроса при следната ситуация: Майка се отказва от наследството на баща си. Може ли синът ѝ да обжалва отказа майката, мотивирай се, че по този начин тя го лишава от наследство? Тук важи ли 5 годишната давност? От отказа са изминали 20 години.
Здравейте!Баща ми почина скоро.Вече запорите от ЧСИ за топлофик. и соф. вода ги разделиха на мен ,брат ми и майка ми.Майка ми ако направи отказ от наследство заради запора нейния дълг ще го разделихме с брат ми,а нейната част за която има отказ за нас ли остава или ще търсят и сестрите на починалия ми баща?
Сестрите на поиналият ми баща дали при отказа на майка ми от наследство имат право на част от апартамента или остава на мен и брат ми частта на отказа.Благодаря!
Здравейте! Получих странно писмо от ЧСИ с едномесечен срок да приема или се откажа от наследство на мой първи братовчед, когото не съм виждал от 40 години и който си има живи жена и деца, които също не съм виждал от тогава, но би трябвало те да са му наследници. Решението ми е да се откажа от наследството, но къде трябва да подам заявлението – да го изпратя до ЧСИ с обратна разписка, който ми е изпратил писмото или до съда, който е в друг град, където нямам възможност да го подам лично и вероятно ще трябва пак да го изпратя с обратна разписка?
В допълнение на горното пропуснах, че нямам никакви координати, няма как да се свържа с наследниците и съответно няма откъде да намеря удостоверение за наследници и удостоверение за смъртта. Че пък и такса 25 лева трябва да дам – това нов начин за събиране на пари от хората ли е? Мълчанието няма ли да се приеме за отказ?
Здравейте, майка ми и вуйчо ми се отказаха от наследство на баща им в полза на втората му жена.
Въпросът е дали могат да си го поискат отново като първоначалният им отказ бъде анулиран, и ако е възможно,дали има срок на давност за анулиране на отказа?
Благодаря
Четох горе,че отказ от наследство трудно може да бъде анулиран
Въпросът е,след като децата на дядо ми са се отказали от дяловете си в наследствен апартамент в полза на втората му съпруга,ние внуците имаме ли някакъв дял,или само родителите ни и съпругата му?
Мерси 🙂
След смъртта на съпруга ми, аз и нашия син ставаме негови наследници на част от имоти, които той е придобил по наследство от починалия си баща! Въпроса ми е, мога ли да се откажа от полагащия ми се дял, като го прехвърля на детето си?
Здравейте искам да попитам имаме издадено отказ от наследство,но след смърта на лицето се възстановява земя и не искат да приемат отказа от наследство…как се процедира в дадената ситуация
За отказа от наследството на баща ми. Госпожо Стоянова имам запитване. Преди един месец моята адвокатка ме отказа от наследството на баща ми за да не изплащам излишните пари за сградна инсталация на топлофикация 1670 лева. Които моят съсед на четвъртия етаж, който го даваха по БТВ казва се Деян Дянков и е обществен посредник работи за топлофикация и ми преписа тия излишни пари освен майка ми и аз да изплащам такава сума. За да не ги изплатя моята адвокатка обжалва като ме отказа от наследството на баща ми. Искам да ви питам имали опасност да загубим апартамента като този апартамент ми е подарък дарение не само от баща ми но и от майка ми преди 23-24 години през 1997 година срещу гледане. След като починат и двамата тогава ставам пълен собственик. И искам да ви питам къде отива делът на баща ми при майка ми ли тя ли е пълен собственик и трябва ли отново да ми го завещава тоест да се прави нов нотариален акт като съм се отказал от наследник на баща ми. Ние сега ще си изплатиме дълга и моя на топлофикация на 11 януари и ще закрият делото да ни съдят. Но онова обжалване госпожо остава във специалната книга на съдът във тоя случай какво да правим да ми го завещава ли отново. С УВАЖЕНИЕ ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ.
За отказа от наследството на баща ми. Госпожо Симеонова имам запитване. Преди един месец моята адвокатка ме отказа от наследството на баща ми за да не изплащам излишните пари за сградна инсталация на топлофикация 1670 лева. Които моят съсед на четвъртия етаж, който го даваха по БТВ казва се Деян Дянков и е обществен посредник работи за топлофикация и ми преписа тия излишни пари освен майка ми и аз да изплащам такава сума. За да не ги изплатя моята адвокатка обжалва като ме отказа от наследството на баща ми. Искам да ви питам имали опасност да загубим апартамента като този апартамент ми е подарък дарение не само от баща ми но и от майка ми преди 23-24 години през 1997 година срещу гледане. След като починат и двамата тогава ставам пълен собственик. И искам да ви питам къде отива делът на баща ми при майка ми ли тя ли е пълен собственик и трябва ли отново да ми го завещава тоест да се прави нов нотариален акт като съм се отказал от наследник на баща ми. Ние сега ще си изплатиме дълга и моя на топлофикация на 11 януари и ще закрият делото да ни съдят. Но онова обжалване госпожо остава във специалната книга на съдът във тоя случай какво да правим да ми го завещава ли отново. С УВАЖЕНИЕ ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ.