Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.

Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.

 

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно чл. 66 ал. 4 от Семейния кодекс – ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно (от навършване на пълнолетието).

По отношение на оспорване на бащинство на съпруг на майката (презумптивно), регламентацията е сходна – чл. 62, ал. 4, но по прилагането на тази норма е произнесено задължително Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск (пи чл. 62 ал. 4) чрез законния си представител.

Затова въпросът, който често се поставя в практиката е дали разрешението прието в Тълкувателното решение № 2/2015, че оспорване бащинството не може да бъде упражнено от законен представител и че срокът започва да тече от навършване на пълнолетие е приложим по аналогия или в тези случаи остава отворена възможността да се предяви иска по чл. 66 ал. 4 от СК от името на детето (което е малолетно) чрез законен представител (майката).

Съдът приема, че не е приложимо по аналогия, но въпреки това не е допустимо да се предявява иска преди навършване на пълнолетие на детето по съображения, че искът е личен и лицето (детето) следва да има възможността само да прецени.

(Определение 539 от 05.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5876/2015 г. на ВКС: „С ТР №2/05.02.2015г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2014г. обаче е даден отговор на въпроса кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. И доколкото именно даденото в това тълкувателно решение разрешение на поставения пред ОСГК на ВКС въпрос е обосновало извода на въззивния съд за недопустимостта на предявения от Б. Ф. Г. иск, следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос може ли тълкуването, дадено по реда на чл.130 ЗСВ да се прилага и при правни спорове, чието правно основание е по други текстове на закона, а не точно по този, по който е поискано тълкуването от инициатора му към ОСГК на ВКС обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Според настоящия състав е недопустимо тълкуване на определена правна норма, дадено от ОСГК на ВКС по реда на чл.130 ЗСВ, да се прилага пряко при правни спорове по дела, чието правно основание е различно освен ако не е налице обусловеност на заявеното за защита право от преюдициален спор, при разрешаването на който изтълкуваната от ОСГК на ВКС правна норма следва да бъде приложена, т.е. на разглеждане е поставен въпрос, разрешен от ОСГК на ВКС по предвидения в ЗСВ ред. В сходни хипотези или когато прилага правни норми, на които счита, че следва да бъде дадено тълкуване, основано на тезата, приета за правилна от ОСГК в тълкувателно решение, включително и по изложените в мотивите към същото съображения, съдът следва да формира самостоятелен извод по приложението им.“

***

„Същото разрешение следва да бъде дадено и по отношение на началния момент за предявяване на иск за оспорване на припознаването по реда на чл.66, ал.4 СК по съображения, че искът е личен, правото да оспорят припознаването принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата, обвързани от връзката на произход по силата на припознаването, и то само в предвидените случаи /чл.66, ал.1 СК, чл.66, ал.4 СК, чл.66, ал.5 СК и чл.67 СК/, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. Още повече, че в разпоредбата на чл.66, ал.4 СК изрично е предвидено, че ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Само ако се извършва припознаване на навършило 14 години дете, то би могло да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението, но това, дадено в чл.66, ал.1 СК разрешение, не може да намери приложение по отношение на съдебното оспорване на припознаване на малолетно дете.“).

Следва да се отбележи, че налице е и по-старо, разрешение на Върховния съд, а именно Постановление № 5 от 21.02.1979 г. на ВС, в което по отношение на случаите на припознаване се е възприело следното: „Когато припознаването се отнася до дете, което към момента на припознаването е малолетно или непълнолетно, съгласно чл. 35, изр. първо СК на него не се изпраща съобщение и следователно припознаването му завършва с вписването името на бащата в акта за раждане или в графата „бележка“ на същия акт съобразно с трите хипотези (алинеи) на чл. 36 от Наредбата за гражданското състояние , утвърдена с Постановление № 117 от 30.VIII.1975 г. на Министерския съвет. Следователно съгласието на двамата родители или бездействието на майката „валидира“ правния акт на припознаващия. Тъй като от припознаването настъпват правните последици от установен произход, припознатото дете има правен интерес да оспори припознаването, когато навърши пълнолетие. Това е смисълът на закона – чл. 35, ал. 3 СК.

Това право еднакво се отнася и до малолетното дете, макар и в чл. 35, ал. 3 СК да е употребен терминът „непълнолетно“.“

Т.е., поради изложените съображения следва да се приеме, че детето може в срок до 1 година от навършване на пълнолетие да упражни правото си на иск за оспорване на бащинството, като срокът започва да тече от навършване на пълнолетие. Не може преди това чрез законния си представител (майката, т.е. чрез Вас) да води този иск.

Така се приема и в съдебната практика в случаите, когато съдът е бил сезиран с иск за оспорване на припознаване от малолетно дете, действащо чрез майката и законен представител: Определение № 571 от 12.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4941/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев; Определение 539 от 05.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5876/2015 г. на ВКС).

Искът за оспорване на бащинство може да бъде съединен с иск за установяване на бащинство от действителния баща. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход.

Съгласно чл. 69 от Семейния кодекс произходът от бащата може да се установи с иск от детето до три години от навършване на пълнолетието.

Т.е., ние считаме, че детето може в срок до 1 година от навършване на пълнолетие да упражни правото си на иск за оспорване на бащинството като и в случаите на припознаване срокът започва да тече от навършване на пълнолетие. Не може преди това чрез законния си представител (майката) да води този иск. В случай, че бъде заведен, исковата молба ще бъде върната и делото прекратено.  (напр. определение от 31.08.2015 год. на СГС, ІV брачен състав, постановено по гр.д. № 3483/13 год., потвърдено с Определение № 2700 на САС по в. ч. гр. д. № 4886/2015 г., потвърдено с Определение № 571 от 12.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4941/2016 г., IV г. о., ГК).

 

 

 


Коментари


Все още няма коментари за “Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани