Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?

Какво се случва  при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Често при делбени дела имотът се възлага на един от съделителите, отговарящ на изискванията на закона за възлагането му, а дяловете на другите се уравняват в пари.

Какво се случва в хипотезата, когато съдът възлага имота на един от съделителите, а същият не изпълнява задължението си за заплащане на определените с възлагателното решение суми за уравнение на дяловете?

Правните последици могат да бъдат различни в зависимост от това, коя е приложимата уредба към конкретния случай. Тъй като в правната теория се приема, че разпоредбите, които определят условията, сроковете и последиците при изплащане или неизпълнение на дължима за уравнение на дялове сума, са материално-правни, а не процесуално-правни. За това следва да се преценяват действащите правила към момента на възлагането със съдебно решение.

Но вариантите (режимите) за това са три:

• При действащата уредба до 01.04.1998 г.
• При действащата уредба от 01.04.1998 г. до 20.07.1999 г.
• При действащата уредба след 20.07.1999 г.,която съвпада и с действащата след 01.03.2008г.

Това означава, че най-напред следва да бъде преценено коя е приложимата уредба спрямо конкретен казус, тъй като правните последици са различни, а разликите са съществени.

Какви са основните положения?

• При действащата уредба до 01.04.1998 г.

Най-важно е да се посочи, че съделителят, комуто е възложен имота придобива собствеността от момента на възлагателното решение в сила (това е различно спрямо действащата понастоящем уредба). Неизпълнението на задължението му да заплати определените с решението суми за уравняване дяловете на другите съделителите единствено им дава право по исков ред да искат от съда състоянието на съсобственост да бъде възстановено и решението за възлагане – обезсилено. Искът е конститутивен, като следва да бъде доказано виновно неизпълнение. Приложими са общите правила на ЗЗД за изпълнение на парични задължения (прихващане, опрощаване, новация и пр.),както и чл. 83, ал. 1 ЗЗД, касаеща хипотезите на освобождаване на длъжника от отговорност, поради неоказано от кредитора съдействие, на чл. 63 и сл. ЗЗД за частично изпълнение. Съдът се произнася с решение, като при уважаване на иска се обезсилва възлагателното решение, но едва след влизането му в сила състоянието на съсобственост се възстановява.

• При действащата уредба от 01.04.1998 г. до 20.07.1999 г.

При тази уредба също съделителят, в чиито дял е поставен имотът придобива собствеността от момента на възлагателното решение в сила и пак по исков ред, с конститутивен иск може да се иска обезсилването. Отново приложение намират общите правила на ЗЗД за изпълнение на парични задължения, както се посочи, но тук задължението включва и лихвата, като срокът е 6 месечен. Отново съдът се произнася с решение, като при уважаване на иска се обезсилва възлагателното решение, но едва след влизането му в сила състоянието на съсобственост се възстановява.

• При действащата уредба след 20.07.1999 г.,която съвпада и с действащата след 01.03.2008г. (правилата установени в чл. 39, ал. 6 ГПК’07 са идентични с чл. 288, ал. 7 ГПК’52/ ДВ, бр. 64/99)

Тук вече налице е съществена разлика, състояща се в това, че съделителят, в чиито дял е поставен имота с възлагателното решение, придобива собствеността само ако заплати дължимите за уравнение на дяловете суми. Ако сумите не бъдат изплатени в 6 месечен срок от влизане в сила на решението по извършаване на делбата, възлагането се обезсилва по право. Вещноправният ефект не настъпва.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г.на ОСГК на ВКС, само по тези възлагателни решения законът обуславя пораждането на вещноправния им ефект с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия, т.е. те имат характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в рамките на 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното постановление получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не се сбъдне поради неплащането в срок в резултат на бездействие, то не настъпва и вещноправния ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни разпоредителни сделки с него.

В правната теория[1] се приема, че 6 месечния срок за изпълнение и самото плащане имат характера на отлагателно условие за проявлението на вещноправния ефект на възлагателното решение и съгласно т. 10 на ТР 1/2004 на ВКС не може да има извинителна причина за неизпълнение на задължението по смисъла на чл. 81 ал. 1 ЗЗД.

Делбата следва да продължи, тъй като обезсилването настъпва по право и съдът само прогласява  настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение.

Постановките на Тълкувателно решение на ВКС №1/2004г. от 19 май 2004г. на ОСГК, относно спорни моменти на съдебната делба имат важно значение при тълкуването на законовите разпоредби при съдебната делба.

Приема се, че имотът може да не бъде изнесен на публична продан (при обезсилването по право поради неплащане на уравнението в 6 месечен срок) и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията и е направил искане за възлагане в законовия срок, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Повече за делбата: тук и тук

[1] Калинова., Светлана, съдия във ВКС, обучителен семинар, орг. от ЦОА „Кр. Цончев“, март 2016;.

[2] Тълкувателно решение на ВКС №1/2004г. от 19 май 2004г. на ОСГК