Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг

Коментар: Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът, който накратко ще коментираме тук е свързан с постановката, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари[1].

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 2004 г., т. 7 , се приема, че граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.)[2], няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.

В практиката, особено по делбени дела, между преживял съпруг и низходящи (деца) на наследодателя, възниква въпросът, комбинирана/смесена съсобственост или такава с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг и наследена от него и низходящите (деца).

Съсобствен недвижим имот има изцяло наследствен характер, когато юридическият факт довел до възникване на съсобствеността е смъртта на наследодателя, като обстоятелството, че приживе апартаментът е притежаван от него и съпругата му в условията на съпружеска имуществена общност не променя този характер, тъй като същата е прекратена именно поради настъпилата смърт на съпруга, а преживялата съпруга има качеството и на наследник по закон.  Затова, в описвания случай няма да е налице т.нар. комбинирана/смесена съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР №1/2004 на ВКС по, препятстваща приложимостта на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК[3].

В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК: решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д №81/2011 г., I ГО, решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 на II ГО, решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на I ГО, решение № 242/04.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014, I ГО и др.

[1] Чл. 349, ал. 2 ГПК;

[2] Чл. 349 ГПК;

[3] т. 8 от ТР №1/2004 на ВКС : Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт ­ прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 288 ГПК, че пазарният ­ икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.