Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Правните спорове и проблеми свързани с присъждането, изплащането, погасяването и т.н.  на издръжка за деца, след развод или раздяла на несключвали брак родители, се поставя ежедневно в практиката. Затова тук ще обърнем внимание на основаните правила и законови постановки, а и утвърдените в практиката разбирания, свързани със задължението за плащане на издръжка и правото на такава.

• Относно същността на задължението за издръжка на дете;

Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Приема се (в съдебната практика), че последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите – аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970[1] г., поради което се отрича като неправилно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете.

В правната теория се поддържа разбирането, че правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно[2], предвид това, че то възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси следващия по реда на чл. 140 СК[3].

• Относно начина на определяне на издръжката на дете;

Според чл. 142, ал. 1 СК: „Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но, предвид ал. 2 –  издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от една четвърт от минималната работна заплата, която към настоящия момент е 650, 00 лв. или, към момента –  не по-ниска от 162, 50 лв.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите дължи издръжка съобразно възможностите му да я плаща. Т.е. няма формула, според която при определен доход да се дължи точно определен размер, преценката е свободна за съда, но законоустановените критерии са нуждите на правоимащото лице (детето) и възможностите на задълженото лице (родителя). Счита се, че възможност да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило съществено собствената си необходима издръжка. Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, да дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за основанието на иска, в същия смисъл и т. 4 от ППВС № 5/1970 г.

В съдебната практика се е наложило разбирането, че издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето;

Не се освобождават от задължението лица, които неоправдано не работят или се издържат от пенсия, стипендия или издръжка[4].

• Погасяване на правото на издръжка;

Правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родителите им, се погасява при навършване на пълнолетие[5], погасява се и при сключване на брак от непълнолетния и при пълно осиновяване.

• Право на издръжка на пълнолетни, продължаващи образованието си;

Пълнолетни, продължаващи образованието си, продължават да имат право на издръжка при наличието на определени предпоставки, регламентирани в чл. 144 СК.

Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,

• ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 години при обучение в средно училище; и на 25 години при обучение във висше учебно заведение;
• и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си
• и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Т.е., според литературата[6], „пълна безусловност на задължението в случая не е налице (за разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца)“.

Трябва да се подчертае, че присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие лице се погасява автоматично с навършването на пълнолетие и вече не се дължи. Затова, в случай, че са налице предпоставките по чл. 144 СК, посочени по-горе, е необходимо да се поиска на това основание – доброволно или пред съд[7].

• Погасяване правото на издръжка на пълнолетни учащи се деца;

По аргумент от чл. 144 СК, основания за погасяване на издръжката е отпадане на някоя от предпоставките:

• Изтичане на предвидения срок на обучение, т.е. завършването;
• Навършване на съответната пределна възраст – 20 г. за средно и 25 г. за висше учебно заведение;

• Законна лихва при забава плащането на издръжка;

Съгласно чл. 146, ал. 1 СК, паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Т.е. по закон вземането за издръжка е лихвоносно и дори без нарочен иск за законна лихва, или съединен с иск за издръжка, законната лихва при забава се дължи и се събира от съдебните изпълнители, точно защото вземането за издръжка е всякога лихвоносно, съгласно чл.146 от СК. На това основание (специалната норма на СК) и предвид, че съдът следи служебно за интереса на детето, в практиката най-често в диспозитива се включва осъждане и за лихвите при забава и без изричен иск. Така се приема и в ППВС № 5 /1970: “Във всички случаи на издръжка по чл. 29 СК[8] съдът присъжда служебно и лихви от деня, определен за заплащане на ежемесечната издръжка.“ Още повече, в случаите, при които се достига до изплащане на издръжка от държавата, то на осн. чл. 152 ал. 6 СК, неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.

Разбира се, поддържа се и обратното становище, че е необходимо изрично искане/иск, за да има в диспозитива произнасяне по отношение на лихвите при забава, независимо от нормата на чл. 146 СК. В този случай, ако не е направено изрично искане и няма произнасяне, открит остава пътят за ново исково дело за лихвите за забава върху вече съдебноопределената издръжка.

• Издръжка за минало време;

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска[9].

• Изменение и прекратяване на издръжката;

При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Т.е. винаги при настъпила промяна на обстоятелствата, такива каквито са били при определянето на издръжката, заинтересованото лице може да иска изменение, било в посока увеличение, или намаление на издръжката.

Това изменение следва да бъде доказано пред съда, недоказването на твърденията за изменение на обстоятелствата ще доведе до отхвърляне на иска като неоснователен. При основателен иск за увеличаване/намаляване на издръжката, изменението на присъдената от съд издръжка е от датата на предявяване на исковата молба.

• Изплащане на присъдена издръжка от държавата;

На основание чл. 152 от СК, държавата може да изплаща на ненавършило пълнолетие дете, български гражданин за сметка на неизправния длъжник, в случаите, в които по изпълнително дело за принудително събиране на присъдена издръжка се установи, че длъжника няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Т.е. предпоставки това да се случи са: да се дължи издръжка на непълнолетен[10]; да е налице съдебно решение и съдебно определена издръжка; изпълнително дело и констатация на съдебен изпълнител, че длъжника няма доходи и имущество;

Изплащането е по реда на Наредба на МС за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Изплаща се в размера, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер[11], определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на РБ.

Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва[12]. Механизмите за събиране на платената издръжка заедно със законната лихва са определени в Наредба на МС за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ). С разпоредбата на чл. 11 и чл. 14 от Наредбата, се допуска събирането и по принудителен ред, като длъжникът чрез съдебния изпълнител възстановява по бюджета на съответната община платената по реда на Наредбата издръжка заедно със законната лихва, начислена за периода, през който е изплащана издръжката, като държавата се смята за присъединен взискател.

[1] ППВС № 5/1970;

[2] „Правото на издръжка от тази категория е безусловно. То възниква, независимо от това, дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си…“ Марков., М. Глава десета, Задължение за издръжка, в Коментар на новия СК, С, 2009, стр. 424;

[3] Цит. съч., стр. 424.

[4] Цит. съч., стр. 425; така и ППВС № 5/1970;

[5] Цит. съч., стр. 426;

[6] Цит. съч., стр. 426;

[7] Така и Марков., М. , цит. Съч., стр. 427;

[8] Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г.;

[9] Чл. 149 СК;

[10] Държавата не изплаща издръжки по чл. 145 СК (издръжка на бивш съпруг);

[11] За 2021 г. е 90 лв. Чл. 67 ЗДРБ: „Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2021 г. е 90 лв.“

[12] Чл. 152 ал. 6 СК.