Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Автор: адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Въпросите свързани с наследяването възникват ежедневно в практиката. Какво представлява запазената част и разполагаемата част от наследството са основни и тяхното правилно разбиране и определяне е от изключителна важност във всички случаи, когато приложимо право е българското и съответно Закона за наследството. За това по-долу коментираме основните положения и регламентация на институтите съгласно закона и съдебната практика.

Съгласно Закона за наследството (ЗН) завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част по чл. 29 от ЗН.

Следва да се подчертае, че нарушаването на запазената част не прави завещанието недействително, то поражда правно действие, но наследникът, чиято запазена част е накърнена, може да поиска от съда възстановяване на запазената си част. Правото на иск за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазена част се погасява с изтичане на общата петгодишна давност.

Всъщност, запазена част за наследниците по закон – низходящи, родители и съпруг – има само в случаите на безвъзмездно отчуждаване –  завещание и дарение, а при останалите сделки (договор за продажба, договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, договор за замяна) няма запазена част, защото сделките са възмездни. Затова и с оглед горното, при наследяване често възниква въпрос дали е налице накърняване на запазена част на наследник по закон, съгласно нормите на Закона за наследството – чл. 28 и следващи.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН [1]. Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е следната: при едно дете или низходящи от него – ½, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, а при две деца е равна на ¼, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове (чл. 30, ал. 1 и 2 ЗН [2]).

Т.е. в случаите, в които имаме накърняване на запазена част, то тя може да бъде възстановена от съда – по исков ред чрез упражняване правото на иск от наследника [3], който може да иска намаляването на завещания и дарения до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Правото на възстановяване на запазената част се погасява с 5-годишна давност [4]. Искането за възстановяване на запазената част може да бъде заявено под формата на възражение в хода на съдебна делба, ако завещателните разпореждания са на лица, които участват в делбата, а ако заветите или даренията са извършени в полза на лица, които не участват в делбата, наследникът може да предяви искът самостоятелно [5]. Подсъдността се определя по правилата на ГПК. Тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи в какъв размер е засегната запазената му част, кои са актовете на наследодателя (завещания, дарения), с които това е направено и да конкретизира размера на актива на наследството, от който да се преценява стойността на запазената му част, съответно с колко тя е накърнена и с колко следва тези актове на наследодателя да бъдат намалени.

Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Това е задължителна предпоставка, за да може наследникът да реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон.

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти [6], които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите [7].

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветниците, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по описания ред – чл. 32-33 ЗН [8].

Съгласно чл. 36 от ЗН когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена ¼, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването [9].

Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно [10].

Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай – от датата на исковата молба [11].

Съгласно чл. 37 на ЗН отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшестващите.

В заключение следва да се подчертае, че материята е сложна и далата касаещи възстановяването на накърнена запазена част са сложни и продължителни. Материята е измамливо лесна, може би по парична, че има натрупана богата съдебна практика. Но, в действителност всеки казус е уникален и със строго определена конкретика, която трябва да влезе в кориците на делото чрез способите на доказване, т.е. въпросът с доказването и доказателствената тежест има огромно значение при решаването на делата. Използва се и експертно знание – чрез назначаването на вещи лица по въпросите, по които е необходимо на съда и страните специално знание.

А от 17.08.2015 г. следва да се съблюдават и нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година и анализът на всеки казус да започва от преценката кое е приложимото право и дали изобщо приложим ще е българският Закон за наследството.

Използвана литература /библиография/:

1. Аспарухова, К. Наследяването по закон, С, 2012, стр. 20 и сл.
2. Ставру, С. Петров, В. Дискусии в българското наследствено право, книга първа, С, 2013, стр. 230 и сл.
3. Тасев, Хр. Българско наследствено право, С, 2006 г., стр. 81 и сл.
4. Съдебна практика: посочена под линия