Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Допустим ли е отказ от наследство от дете: Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. на ВКС

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

На 23 януари 2024 г. бе публикувано Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. по въпроса допустим ли е отказ от наследство от дете. С Тълкувателното решение, със задължителна сила се приема, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Прочети още: Допустим ли е отказ от наследство от дете: Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. на ВКС

Тълкувателното дело бе образувано през март 2021 г., след като ВКС съобразява, че практиката е противоречива. В едни съдебни актове е прието, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител, тъй като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В други съдебни актове е изразено обратното становище – отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Същият е в приложното поле на цитираната разпоредба, съгласно която дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Съображенията на ВКС са следните: Общото правило е, че разпоредителни действия с посочени в закона имуществени права на детето (върху недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове и ценни книги) се допуска с разрешение на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Част от разпоредителните действия, за които законът предварително е преценил, че са неблагоприятни за детето, са изключени от разрешителния режим и са изрично забранени от чл. 130, ал. 4 СК. Последицата от тяхното извършване е нищожност на сделката. Нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН (предвиждаща, че недееспособните приемат наследство само по опис) и нормите на чл. 130, ал. 3 СК (въвеждаща общото правило, че разпоредителни действия с посочените в закона имуществени права на детето, се допуска само с разрешение на районния съд при преценка, че разпореждането не противоречи на интереса на детето) и чл. 130, ал. 4 СК (въвеждаща изрична забрана за разпоредителни действия с имуществени права на детето, за които законодателят предварително е преценил, че са неблагоприятни за него) са императивни и са приети от законодателя в защита правата на ненавършилите пълнолетие деца.

Приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права. За да се откаже от едно право, субектът трябва да го притежава. Съставът на наследството обаче се придобива с приемането му (чл. 48 ЗН). Към момента на извършване на изявление за отказ от наследство наследникът все още не го е придобил (ако го беше придобил, отказът би бил нищожен) и реално не се отказва от включените в наследството права и задължения. Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството. Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. Отказът от наследство е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение и последицата е нищожност.

Отклонение от правилото не е уредено de lege lata. В чл. 130, ал. 3 СК е предвидено, че извършването на действия на разпореждане с определени обекти (недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка, влогове, ценни книги), принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Изброяването в цитираната разпоредба е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в тази норма. Отказът от наследство не се припокрива с разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК, поради което не следва да се одобрява по този специфичен ред. Тази норма и нормата на чл. 130, ал. 4 СК се съотнасят като обща към специална в частта за отказа от права, защото отказът от права е частен случай на разпоредително действие. Ако се допусне, че ненавършилият пълнолетие може да прави отказ от наследство, това би означавало, че трябва да се възприеме едно от двете разрешения – или, че отказът е безконтролен, т. е. районният съд по местооткриване на наследството само го констатира и вписва, както е в общия случай при напълно дееспособните наследници, или, че съдът следва да прави преценка на целесъобразността на този отказ (като приложи чл. 130, ал. 3 СК), т. е. да прецени доколко е оправдано с оглед интереса на детето да го допусне. При положение, че се приеме първото разрешение преценката принадлежи на законния представител (родителя) или на настойника/попечителя, а при второто – на съда, които трябва да решават вместо ненавършилия пълнолетие. Законодателят е целял да избегне точно този резултат, поради което ясно и недвусмислено е установил специалния режим, на който се подчинява приемането на наследството от ненавършилия пълнолетие, а именно – по опис. Този режим се отклонява от общия, но отклонението се налага предвид защитата на интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес. Изводът е, че ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН).

Когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Изключена е възможността за неограничена отговорност на наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може да бъде прието само по опис (от законните представители – родителите на малолетното дете или с тяхното попечителско съдействие – за непълнолетното дете). Това законодателно разрешение е продиктувано от особения характер на наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, липсващата пълна яснота към момента на придобиване за неговия състав и възможността в бъдеще да се открият както нови права, така и задължения, принадлежащи на наследодателя, които не били известни на наследника към момента на приемането или отказа. Възможно е в наследството да е включено и неупражнено право на наследодателя за наследяване на починал наследник (т. нар „наследствена трансмисия“-чл. 57 ЗН), което означава, че това право върху по-далечно имущество също ще бъде част от актива на наследството и може да бъде упражнено само ако наследникът е приел наследството. Ако в наследството преобладават активите, отказалият се наследник пропуска да увеличи своето имущество, което очевидно не е в негов интерес. При положение, че се допусне отказ от наследство на ненавършилия пълнолетие, това би означавало, че кредиторите на наследника могат да го атакуват по реда на чл. 56 ЗН, и в крайна сметка отказът би могъл да бъде отменен от съда. Допълнителен аргумент за съществуването на специален режим по отношение на ненавършилите пълнолетие наследници, който не допуска отказ, а само приемане по опис, е обстоятелството, че в чл. 61, ал. 2 ЗН фигурира и държавата като субект, който приема винаги задължително по опис. Държавата не може да се откаже от наследството, защото е субсидиарен наследник и фактът, че е поставена наред с ненавършилия пълнолетие наследник, показва, че за тези субекти е предвиден специален правен режим, който се отклонява от общия и е обусловен от особеностите на субектите, за които се отнася. От недопустимостта непълнолетно дете да извърши отказ от наследство не следва, че за тези лица действа различна система за преминаване на наследственото имущество към призования към наследяване. И непълнолетните деца стават наследници само ако приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма. Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Формата по чл. 61, ал. 2 ЗН се прилага както за малолетните, така и за непълнолетните деца. Когато е вписано приемане на наследство по опис от ненавършило пълнолетие дете, отговорността му за наследствени задължения, остава ограничена и не се прилага чл. 64 ЗН (спрямо ненавършилият пълнолетие не могат да отпаднат изгодите от описа, поради невключване в него на наследствено имущество от законния представител или със съдействието на попечителя).

Приемането на наследство е неделимо (чл. 54, ал. 1 ЗН) и отговорността остава ограничена, дори и погасяването на наследствено задължение да се извършва след като наследникът вече е навършил пълнолетие. Срещу нежеланието на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“. Във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът служебно (ако детето е ищец в исковото производство) или по искане на ищеца (ако детето е ответник) и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН управител на наследството се назначава и в случай, че е известен призования към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото пълнолетие дете не е приело наследството по опис. Съгласно чл. 59, ал. 2, изр. второ ЗН управителят на незаето наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството, като може да бъде както призовано към наследяване при откриване на наследството лице, така и наследник от последващ ред при извършен отказ от наследство от това лице. Във всички случаи извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват именно лицето, което ще стане наследник с приемането на наследството. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител на наследството. Удовлетворяването на вземането, включително и лихвите и разноските за исково и изпълнително производство се извършва отново с участието на управител на незаетото наследство (щом още не е настъпила яснота кой е наследник) само чрез включено в наследството имущество. Именно в това се изразява безспорно приеманото в правната теория и съдебната практика защитно действие на описа по чл. 61, ал. 2 ЗН като форма за приемане на наследство от недееспособен. Щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие дете, то по силата на закона, отговаря за наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. Затова без значение е стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. Това се прилага както ако ненавършилото пълнолетие дете е приело наследството по опис, така и ако не го е приело и за правата му е налице фигурата незаето наследство, а исковият процес, респ. изпълнителният процес, се води с участие на управителя на незаетото наследство.

В същото Тълкувателно решение ВКС се произнася и по въпроса при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно лице.

ВКС решава, че при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.

За да се произнесе, ВКС съобразява, че по въпросите налице е противоречива практика.

Според едни съдебни актове при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис от непълнолетното лице. При положение, че приемането по опис се разглежда като форма на приемане на наследството от непълнолетния, в производството по чл. 130, ал. 3 СК е необходимо да се изискват доказателства за приемането на наследството по опис.

Според други съдебни актове при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, не е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис от непълнолетното лице. Извършването на описа има единствено защитна функция – да ограничи отговорността на непълнолетния, поради което в производството по чл. 130, ал. 3 СК не е необходимо да се изискват доказателства за приемането на наследството по опис.

ВКС констатира, че по отношение възможността за приемане наследството от ненавършилото пълнолетие дете с конклудентни действия също има противоречиви становища.

 Едното становище е, че ненавършилото пълнолетие дете не може да приеме наследство с конклудентни действия, а другото, че съществува такава възможност.

За молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК се приема, че не представлява конклудентно действие за приемане на наследството, съответно, че представлява такова.

ОСГК на ВКС намира за правилни първите становища по подвъпросите, съдържащи се в поставения въпрос.

 Съображенията на ВКС за това са следните:

Приемането на наследството по опис има определена от закона цел. Това е възможност, предоставена на наследника, да постигне определен правомерен резултат – да отграничи имуществото, получено по наследство от имуществото, което притежава на друго основание (мотиви към т. 4 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС) и да ограничи отговорността си за задължения на наследодателя до стойността на получените по наследство активи (чл. 60, ал. 2 ЗН), определена към момента на погасяване на задълженията.

Приемането на наследство по опис се състои от действия на заявителя:

съставен от него опис (списък, декларация) на известните му наследствени права и задължения и изявление за приемане наследството по опис,

и действия на съда по изготвяне на опис, в който се вписват активите и пасивите на наследството така, както са посочени от заявителя и вписване на изявлението за приемане по опис в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН.

Извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемането на наследство по опис по чл. 61 ЗН.

Ако заявителят изрично е поискал да се извърши опис, евентуално и оценка, тогава съдът първо вписва изявлението за приемане на наследството по опис в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН (въз основа изявлението и съставения от заявителя опис) и след това предприема действията по извършване на производството по чл. 557 ГПК. Описът по чл. 557 ГПК може да се извърши и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество. И след иницииране и приключване на това производство, респективно и след приемане на описаните вещи за пазене съгласно чл. 558 ГПК, наследникът може да се откаже от наследството.

Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване (чл. 61, ал. 2 ЗН). За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля.

 Възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал. 2 лица (мотиви към т. 5 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС).

Приемането по опис е винаги изрично приемане (за разлика от приемането направо, което може да се извърши и с конклудентни действия). Упражнява се чрез волеизявление, което е формално (обективирано в писмено заявление), направено пред районния съд по местооткриване на наследството.

Уредбата по отношение на субектите, посочени в чл. 61, ал. 2 ЗН, е императивна – изискването за приемане по опис като форма на приемане, е въведено именно за защита интересите на недееспособните. Това изискване, както и разпоредбата на чл. 130 СК, създават ограничения по отношение на родители, настойници и попечители, които трябва да се грижат за техните интереси. Доколкото цитираната разпоредба предписва, че недееспособният може да приеме наследството само по опис, т.е. изрично, от това следва, че той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не може да формира самостоятелна воля.

Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.

Когато ненавършилите пълнолетие деца са облагодетелствани от завет, приемане на наследство по опис не е необходимо, тъй като по силата на завета се придобива само определено имуществено право, но не и задължения на наследството. Заветниците не са наследници, а кредитори на наследството.

При действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права.

За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят от една страна е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна – фигурата „управител на наследството“ в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му.

Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Този извод може да се направи при тълкуване на съдържанието на чл. 59, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 58 ЗН. Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество извършва с разрешение на съда.

Определянето на срок по чл. 51 ЗН може да се развие като самостоятелно производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на „всеки заинтересуван“) или в рамките на исковото производство (в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН „когато има заведено дело срещу наследника“).

На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок (не по-малък от посочения в чл. 61 ЗН) да заяви дали приема наследството по опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис, придружено с изготвен от законния представител, настойник или със съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по чл. 51, ал. 3 ЗН. При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме наследството. При образувано изпълнително производство срокът по чл. 51 ЗН се определя от съдебния изпълнител, който съобщава изявлението за приемане по опис на компетентния районен съдия, за да бъде вписано – чл. 429, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Изричното изискване на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните да приемат наследството по опис и уредените в закона производства, целящи да се установи кои лица са наследници, съответно кое лице ще представлява незаето (вакантно) наследство, обуславят извода, че описът по чл. 61, ал. 2 ЗН е формата, чрез която ненавършилото пълнолетие дете може да приеме наследство.

Целият текст на решението: ТУК


Коментари


Все още няма коментари за “Допустим ли е отказ от наследство от дете: Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. на ВКС”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани