Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.

Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Този кратък коментар е провокиран от все по-често поставяне в практиката на въпроса за домашните любимци и какво се случва с тях след развода. Щом житейската необходимост е налице, то това налага изясняване на правната регламентация относно техния статут и правата и задълженията на развеждащите се като техни собственици.

Правната уредба касаеща въпросите, свързани с животните и други проблеми на отглеждането, отговорностите, собствеността и пр., е разпръсната из множество нормативни актове от различна степен, които ще са приложими в зависимост от казуса[1].

Трябва да започнем най-напред с уговорката, че животните не са правосубектни. Те са приравнени на вещи от гледна точка на правото, т.е. те могат да бъдат нечия собственост с всички произтичащи от това права и задължения.

ЗЗД е посочен като относим закон, защото в неговия чл. 50 е регламентирана отговорността за вреди от вещи и животни: за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Това е и разпоредбата, по която има богата съдебна практика[2] за ангажиране имуществената отговорността на собственик на животно, когато то е причинило вреда – на човек или имущество.

В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания е уредено изрично, че за „лично имущество“ се приемат също така и провизии за домакинството в рамките на обичайните за едно семейство запаси, домашни любимци и ездитни животни, както и преносимите инструменти, [необходими] за упражняването на занаятчийски или свободни професии на заинтересованото лице. За лично имущество не се приемат такива вещи, които поради своето естество или количество могат да имат търговски характер“.

Как се урежда въпросът с животните в един брачен процес. СК няма особено отношение към домашните животни, т.е. има само доколкото би имал приложение спрямо един имуществен въпрос. Абсурдно е желанието на някои развеждащи се да се регламентира режим (на отношения) с домашния любимец, по подобие на режимите и правата, които законът прецизно регулира по отношение на родените от брака деца. Действително има множество (неотносими към българското право) медийни публикации по въпроса, в които се сочат популярни казуси от Западна Европа или САЩ напр., в които се описва съдебен процес за „попечителство“ над любимец твърде подобно на съдебната преценка за упражняване на родителски права над дете[3] – напр. с изследване на „емоционална привързаност“ на животното и пр. преценки на съда за благосъстоянието на кучето или котката в случай, че собствениците са показали, че и двамата са развили емоционална връзка с животното и т.н.

Съгласно българското право този въпрос може да бъде най-уместно решен като урегулиране на имуществен въпрос. Както се посочи кучето, котка или друго животно – домашен любимец е предмет на правото на собственост. Както собствени могат да бъдат и други животни, напр. селскостопански животни –  кон, крава и т.н., за които може да се урежда режим, разпределение на ползването съгласно чл. 32 ЗС или делба на съсобственост.

В този смисъл например клауза в споразумение уреждаща съвместно ползване от съсобствениците на тази собственост (напр. куче) и разходите по нейното обгрижване не е немислимо и в брачен процес за развод по взаимно съгласие. Уговорка за куче/котка и пр. е възможна и няма да опорочи споразумението, макар такава клауза да не е част от задължителното съдържание на споразумението.

Такава клауза е възможна и дори препоръчителна и в пред/брачен договор с уреждане на собствеността. Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществените отношения между страните като:

• правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
• правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
• начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
• участието на страните в разходите и задълженията;
• имуществените последици при развод;
• издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
• издръжката на децата от брака;
• други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на СК.

Въпросът за домашния любимец няма как да бъде разглеждан в производство за развод по исков ред, тъй като е по същество имуществен въпрос, който следва да се разгледа по особения процесуален ред в отделно делбено производство след прекратяване на брака с развод и прекратяване на съпружеската имуществена общност.

Т.е. уговорка касаеща домашен любимец е мислима като делбена клауза – при делба на съсобственост, както и в споразумението за развод по взаимно съгласие, с което се уреждат и имуществени въпроси.

Някои други подробности от уредбата:

Понастоящем местните власти регистрират животните като собственост само на един човек. Но по отношение доказването на собственост върху животно домашен любимец (куче, котка) може да се приеме, че тъй като те са движими вещи и регистрационния режим с чип в системата и издаден паспорт е само административен режим, няма отношение към вещното право и възникването на съпружеска имуществена общност напр. в случаите на СИО. Което потвърждава тезата, че като движима вещ, придобита по време на брака, кучето може да е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и също може да бъде поделено като разпределяне на ползването или при делба на съсобствени вещи след развод – като се присъди в дял на един от съделителите бивши съпрузи.

В Наредбата на Столичния общински съвет за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци (кучета и котки) на територията на Столична община е регламентирано, че придобиването на куче се удостоверява пред местната власт:

1. С договор за покупко-продажба или за дарение от търговски обект, развъдник, приют, пансион, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) или от други физически и юридически лица, в това число или по наследство;
2. Със сертификат и ветеринарномедицински паспорт – внос от трета страна, а при придобиване от държава членка на Европейския съюз с ветеринарномедицински паспорт;
3. Посредством регистрационните документи – ветеринарномедицински паспорт с вписана идентификация, съгласно чл. 174 от ЗВД при придобиване на безстопанствено куче.

В декларацията се въвеждат данни за собствено, бащино име и фамилно име, ЕГН (ЛНЧ), адрес по местоживеене и постоянен адрес, номер на транспондера (чип) на животното; За всяко юридическо лице – собственик на куче – домашен любимец се въвеждат и обработват данни за съответното ЮЛ.

Като допълнение на вече казаното и за пълнота на изложението, следва да посочим, че има различен терминологичен подход в правната уредба. В ЗЗД се използва „животно“, Наредбата на СО използва понятието „домашен любимец“, а в Закона за защита на животните[4] използваният термин е „животно – компаньон“. Съгласно чл. 33 на ЗЗЖ „собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност[5].

В заключение може да се потвърди тезата, че собствеността върху животното домашен любимец подлежи на доказване при спор; бидейки регулирана посредством правния режим като вещ, то може да бъде придобиван в режим на съсобственост и да бъде разпределяно ползването, а и възможна е делба на съсобственост; Може да се включва като имуществена клауза в споразумение за развод с уреждане на имуществени отношения между съпрузите, както и в пред/брачен договор.

[1] Напр.:

1.Закон за задълженията и договорите;

2. ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3;

3.Закон за собствеността;

4.Закон за ветеринарно-медицинската дейност;

5.Закон за защита на животните;

6.Наредба № 39 / 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животните компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености;

7.Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към

животновъдните обекти;

8.Наредба на Столичен общински съвет за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци (кучета и котки) на територията на Столична община;

Приета с Решение № 379 на СОС по Протокол № 92 от 23.06.2011 г.

И от правото на ЕС отношение често има

9.Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 2, стр. 126;

[2] Тема на коментара не е отговорността за вреди, причинени от животни, но все пак: Например Решение № 64 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов;  интересно е Решение от 25.02.2021 г., СГС, III-Б с-в по гр. д. № 13630/2019, няма данни дали е влязло в сила: “ При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответникът е допуснала нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера – чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Както броят и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността.

Изразеното във въззивната жалба твърдение, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 50 ЗЗД е основателна. Отговорността на ответника може да бъде ангажирана, без виновно поведение при осъществяване на надзора над животното, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата, съгласно които отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. В конкретния случай вредите са нанесени на ищцата от поведението на кучетата, отглеждани в двора на ответника. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта или животното. За да се ангажира отговорността на ответника чл. 50 ЗЗД, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства – следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.№ 1265/99 г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999 г. ІІ НО).“

[3] Напр. тук („Разводът разлайва кучетата…буквално: ˂https://webcafe.bg/gradat/1752746700-razvodat-razlayva-kuchetata-bukvalno.html ˃ (27.09.2021) или тук В СЛУЧАЙ НА РАЗВОД НА КОГО Е ПОВЕРЕНО КУЧЕТО? ˂https://bg.house-tips.net/6645928-in-case-of-separation-who-will-the-dog-be-entrusted-to˃ (27.09.2021)

[4] Законът за защита на животните прави разграничение на домашните животни спрямо целта и контекста на отглеждането им – „животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното“. Има изчерпателно изброяване на групите, към които може да принадлежи животното.

[5] “домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби“.

В ДР на ЗЗЖ е проведено и разграничение на групите животни, които могат да бъдат отглеждани: „селскостопански животни”[5] са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.

От групата на дивите животни са изключени „домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други“.