Някои постановки относно пряката дискриминация по признак лично положение (чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр), непряката дискриминация, изразяваща се в по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака лично положение (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр).

Някои постановки относно пряката дискриминация по признак лично положение (чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр), непряката дискриминация, изразяваща се в по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака лично положение (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр).

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно чл. 4 ал. 2  на ЗЗДискр „пряка дискриминация“ е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 на същия член, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съгласно ЗЗДискр, чл. 37, ал. 1 и 2, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Не се допуска дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в публичния или реалния сектор, пряко или непряко.

Признакът „лично положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България също предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и на признак „лично и обществено положение“. В решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14/92 г. се отбелязва следното: „За да гарантира прогласения принцип за равенство на всички граждани пред закона, чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. …

 Посочените признаци могат да бъдат класифицирани най-общо в две основни групи. Първите пет – раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход, произтичат от чл. 1 на Декларацията за правата на човека … Останалите признаци – религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин.“

В българското законодателство няма легална дефиниция на понятието „лично положение“. Изброяването по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е примерно, а не изчерпателно, като разпоредбата включва и всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Широкият смисъл, в който се използва признакът „лично положение“, на практика включва почти всякакви признаци, без да е необходимо страната, която се позовава на него, да посочва в кой закон или в международен договор, по който Република България е страна, е установен съответният признак и съответно изрично установен ли е, или би се съдържал във формулировка като „друг някакъв признак“, използвана в чл. 14 от ЕКПЧ или „всякакви други признаци“, използвана в чл. 2, ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, съответно чл. 2, ал. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

В практиката е възприето,  че водено съдебно дело съставлява елемент от признака лично положение. Например КЗД, в решение № 220 от 18.09. 2013 г. по преписка № 43/2012 г.  включва в признака „лично положение“ именно воден съдебен процес: Настоящият състав приема, че тези обстоятелства се включват в признака „лично положение“, тъй като правото на иск за незаконност на уволнението и упражняването му са въпрос на личен, непрехвърлим избор“.

В мотивната част на решение № 1121 от 26.02.2014 г. по дело № 10000/2013 г. на АССГ приема, че по своята същност упражняването на универсалното субективно право на защита е относим във всички сфери признак на личността, който може да бъде съдържание на защитения признак „лично положение“.

В решение № 305 от 28.11.2013 г. по преписка № 2/2013 г., при разглеждане на оплакване по признак „лично положение“, КЗД приема че признакът „лично положение“ може да включва различни характеристики на личността: сред които посочва признака „съдимост“.