Промени в закона за културното наследство от м. юли 2011, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г.

За около двегодишния период, след влизането в сила на изцяло новия Закон за културното наследство през 2009г. неколкократно се правиха промени на парче в закона – веднъж, заради небезизвестното решение на Конституционния съд –  Решение № 7 от 29.09.2009 г.,  бр. 80 от 9.10.2009 г.; насетне още няколко изменения и допълнения в  бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изменения в бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изменения отново в бр. 101 от 28.12.2010 г., и накрая – измененията и  допълненията в  бр. 54 от 15.07.2011 г., която са предмет на анализ в настоящия коментар.

Едно от важните изменения е в хипотезата на нормата на чл. 179 от ЗКН:

Чл. 179. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно.

(2) Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей.

Според част от мотивите на Министерство на културата (Интервю със заместник-министъра на културата Т. Чобанов, 13.11.2010, в-к Дневник) цитираните разпоредби се налагат заради масовото печатане на етикети, регистрация и употреба на търговски марки, без санкцията на държавата или съответния музей.Целта е чрез тази дейност да се постигне увеличаване на ресурсите на музейната система.

Съгласно действащия режим, използването на изображения на културни ценности за лични нужди, за образователна и научна дейност е свободно. Това означава, че снимането, качването на лични снимки на сайтове, социални платформи, блогове и др. е свободно и не е подчинено на какъвто и  да е особен режим. Режимът става особен единствено за търговски и/или други цели. Тогава, съгласно чл. 179, ал. 2 ЗКН е задължително сключването на договор със съответния собственик на културната ценност – боло държавата, било конкретен музей.

Правната регламентация на този въпрос се допълва и от Наредба № Н-00-0005 от 8.06.2010 за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.

Изменение, което в настоящия коментар разглеждане като важно е в чл. 50 на ЗКН. Съгласно разпоредбата на закона, категориите недвижими културни ценности, според научната и културната им стойност са:

1. „световно значение“ – вписаните в Списъка на световното наследство;

2. „национално значение“ – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;

3. „местно значение“ – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;

4. „ансамблово значение“ – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;

Въвежда се новата („стара“ – защото я има в стария закон) категория „за сведение“, касаеща самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата. Нова наредба не е приета, към момента действа старата Наредба №5 от 14.05.1998г. за обявяване на недвижимите паметници на културата, в чийто член 7 се регламентира степенуването на обектите. Съгласно чл.9, ал.1 от посочената по-горе наредба, специален режим за опазване може да бъде определян за обектите, принадлежащи към категорията „национално значение“.