На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

Автор: адв. Коруджиева, член на САК

На първа инстанция с решение от 13. Април 2018 г. ВАС  отменени формулата за определяне на дял за сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз.

Образувано бе административно дело по жалба против т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение №1 към Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради.

С решението си, съдът отменя зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Съдът приема, че макар в националното ни законодателство, Директивата за енергийната ефективност да е транспонирана през 2015 година с приемането на Закона за енергийната ефективност, както и с изменението на Закона за енергетиката, направено с § 23 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност, методиката не позволява фактуриране на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна – собственост.

Съдът се мотивира и обосновава решението си с множество аргументи и  подробни правни съображения.

Сочи се, че видно от чл.1, параграф 1 от Директивата за енергийната ефективност, както и от съображение 10 от нея е, че целта на директивата е установяване на обща нормативна рамка и определяне на конкретни действия за насърчаване и подобряване на енергийната ефективност в Съюза. От съображение 26 и сл. от Директивата за енергийната ефективност следва, че една от мерките за подобряване на енергийната ефективност е наличието на възможност за потребителите да регулират потреблението си на енергия, което те могат да направят при положение, че имат своевременна и ясна информация за действителното потребление. С разпоредбите на чл.9 и чл.10 от Директивата за енергийната ефективност се задължават държавите-членки да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сгради, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, което да даде възможност на потребителите да регулират потреблението си на енергия. Посоченото изискване е било заложено като цел, която следва да бъде постигната от държавите-членки още с чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО, чийто срок за транспониране е бил 17 май 2008 година.

По отношение на топлинната енергия, която съгласно чл.2, т.1 от Директива 2012/27/ЕС е енергия, за която разпоредбите на директивата са приложими, изискването на чл.9 и чл.10 от Директивата за фактурирането й въз основа на действителното потребление на топлинна енергия е въведено в националното ни законодателство с разпоредбата на чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката, както и с разпоредбата на чл.66, ал.3, т.1 от Закона за енергийната ефективност. Разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЕ е нова, в сила е от 15.05.2015г. и гласи:

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.

Разпоредбата на чл.66, ал.3, т.1 от Закона за енергийната ефективност е в сила, от когато е в сила и самият закон, а именно 15.05.15г. и гласи:

(3) За осигуряване на проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийноефективни услуги лицата по чл. 14, ал. 4 предоставят с фактурите на крайните клиенти и информация за:

1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;

С оглед систематичното място на чл.155, ал.2 в Закона за енергетиката, съдебният състав счита, че изискването за фактуриране въз основа на действителното потребление касае както потреблението за отопление на отделните имоти в сградата – етажна собственост, така и разпределението на потребената топлинна енергия от сградната инсталация между собствениците на отделните имоти в сградата .

Въпреки измененията и допълненията на Закона за енергетиката, направени с §23 от Закона за енергийната ефективност и приемането на самия Закон за енергийната ефективност, подзаконовата нормативна уредба, касаеща определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на сгради – етажна собственост чрез формулата по т.6.1.1 от Методиката остава непроменена.

Затова анализът на съда се съсредоточава върху въпроса: Чрез формулата в т.6.1.1 от Методиката отчита ли се, респективно позволява ли тя фактуриране на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна – собственост и в този смисъл приложението й води ли до изпълнение на изискваенто на чл.155, ал.2 ЗЕ…

Като се аргументира подробно, съдът преценява като недоказано обстоятелството, че с приложението на формулата в т.6.1.1 от Методологията се постига законовата цел, предвидена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката.

В заключение, съдът приема, че оспорената част( приетата зависимост) от разпоредбата на т.6.1.1 от Методиката е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с приложението й, не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката.

С оглед посочените от съда основания, съдът приема, че оспорването е основателно и че разпоредбата в оспорената й част следва да се отмени.

С решение съдът ОТМЕНЯ зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Цялото решение можете да прочетете: тук