---

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие. Процедури и практически проблеми

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

1. Въведение

Бавното правосъдие бе предмет на множество дела пред на Съда по правата на човека в Страсбург и на множество осъдителни решения. Всичко това доведе до произнасянето на така нареченото пилотно решение (по делата Finger v. Bulgaria, № 37346/05, 10.05.2011. и Dimitrov /Hamanov v. Bulgaria, № 48059/06 / №2708/09, 10.05.2011), с което България бе задължена да предприеме конкретни мерки за решаване на проблема с бавното правораздаване и да създаде вътрешноправно средство за обезщетяване при подобни случаи на бавно правосъдие.

В резултат – бе създадена административна процедура за оценка на нарушенията и предлагане на споразумение за обезщетение, която се развива пред Инспектората към ВСС и Министерството на правосъдието по реда на глава Трета „а“ от ЗСВ „Разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок“ (ДВ, бр. 50 от 2012 г.).

Паралелно с това налице е и възможност за иск по реда на ЗОДОВ, но само при изчерпана процедура през Инспектората – процедурата пред Инспектората е само за приключили дела. По неприключили дела, който продължават да текат и при които налице е забавяне – нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ директно пред съда. Т.е. когато делото е висящо не може да се премине по процедурата по глава Трета „а“ от ЗСВ и затова остава открит пътя пред съда по реда на ЗОДОВ. Ако делото продължи още (след произнасяне и обезщетяване за периода до сезиране на съда за това забавяне и приключи пак със забавяне – за следващия период – след приключване на делото следва да се мине първо по ред на глава Трета „а“ от ЗСВ и евентуално пред съда при неудовлетворителен размер на предложено обезщетение). По-долу коментираме реда за търсене на обезщетение съобразно различните процесуални възможности, които уредбата дава:

2. Административна процедура за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по глава Трета „а“ на ЗСВ от 2012 г. (ДВ, бр. 50 от 2012 г.)

От 01.10.2012 г. е в сила новата глава Трета „а“ на ЗСВ, по  който ред се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Заявленията се подават от граждани и юридически лица, които са:

1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.

Заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.

Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа реквизитите по чл. 60 б на ЗСВ [1]. Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.

 

Проверката на заявленията се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който е създадено специализирано звено.

Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.

За резултатите от проверката се съставя констативен протокол, в който се съдържат данни за общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

Констативният протокол следва да се изготви в 4-месечен срок от постъпване на заявлението и заедно със заявлението и всички постъпили към него документи се изпраща незабавно на министъра на правосъдието.

Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:

– продължителността на производството не надхвърля разумния срок;

– забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред. Размерът на обезщетението не може да бъде повече от 10 000 лв.[2], но ако сумата не удовлетворява заявителя- същият може да сезира компетентния съд, който със съдебно решение да определи размерът.

3. Съдебна процедура

В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди през 2012 г. (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) се създава нов член 2б „Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок“.

Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следва да се отбележи изричната разпоредба на чл. 2б, ал. 3, съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

С изменение от 2012 в чл. 8 на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г ) обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.

Също така, тук се въвежда правилото, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Т.е. преминаването през административната процедура, разгледана по-горе в точка 2 се явява условие за допустимост на производството по ЗОДОВ в случаите, в които се касае за приключило производство. Когато се касае за висящо – открита е процедурата по чл. 2 б ЗОДОВ пред компетентния съд [3].

4. Съдебната практика

Налице е Определение № 63 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 529/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, в което са изяснени важни неясноти и противоречия в практиката, касателно случаи на висящи дела и производства за обезщетение поради забавянето им. В горепосоченото определение се приема, че:

– предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди от неразумен срок за разглеждане на висящо производство по административно дело по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ имат правна квалификация в чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, изчерпването на административната процедура по реда на глава трета от ЗСВ не е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ)

– надлежен ответник по иск за обезщетение по ЗОДОВ е държавният орган, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането; не този, който го назначава и комуто е дисциплинарната власт. Следователно по иска по чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ надлежни ответници са съдилищата, в състава на които са съдиите, за които се твърди да са причинител на увреждането.

 

5. Компетентен съд [4]

Кой е компетентния съд по производствата по ЗОДОВ е предмет на общо Тълкувателно постановление № 2  на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС от 19 май 2015 г. Съгласно постановлението и в мотивната част се излагат аргументи за това, какъв следва да е критерия и как се определя дали по искове по ЗОДОВ компетентни са гражданските съдилища или административните: „Нормата на чл.1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност.

Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията“. Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена „Отговорност за дейност на правозащитните органи“. Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции – административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.“

Съгласно посоченото ТП № 2 на ВАС и ВКС:

1. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
2. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища.
3. Делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища.

4.Делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

5.Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища.

6. Делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
7. Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища.
8. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.
9. Компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл.24а от ЗСПЗЗ е административния съд.
10. Компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ е административния съд.

 

Съгласно аргументацията и логиката в тълкувателното постановление посочено по-горе и познатата ни съдебна практика, смятаме, че компетентен съд по дела срещу съдилищата следва да е съответния съд от системата на гражданските (общи) съдилища.

Така също и съгласно гореспоменатото Определение № 63 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 529/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, се приема, че:

– надлежен ответник по иск за обезщетение по ЗОДОВ е държавният орган, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането; не този, който го назначава и комуто е дисциплинарната власт. Следователно по иска по чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ надлежни ответници са съдилищата, в състава на които са съдиите, за които се твърди да са причинител на увреждането. Следователно надлежен ответник по иск срещу СРС ще е СРС, а СРС ще се яви и компетентния да разгледа спора съд, ако искът е под 25 000 лева [5].

 

6. Държавни такси

В производството по реда на глава Трета „а“ на ЗСВ държавни такси не се дължат.

Тъй като по реда на ЗОДОВ са предвидени специални правила, улесняващи достъпа до съд [6] – таксите са прости, а разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително.

Съгласно чл. 9а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в сила от 30.05.2008 г., по делата, образувани на основание ЗОДОВ се дължи проста държавна такса [7]. Нейният размер е конкретизиран с Тарифата за държавни такси по ГПК – 10 лв. по исковите молби, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата и 5 лв. за обжалване пред въззивна и касационна инстанция, съгласно чл. 18, ал. 3 от Тарифата.

 

Бележки:

[1] Чл. 60б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:

1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.

(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

[2] Чл. 6а, ал. 3 ЗСВ

[3] Така и Определение № 2125 от 30.09.2013 г. на САС по в. гр. д. № 3555/2013 г.:“ Съгласно чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, изчерпването на административната процедура по ЗСВ е процесуална предпоставка само по приключилите дела. Тази разпоредба е императивна и не може да се прилага по аналогия и спрямо висящите производства. Разпоредбата на чл. 2б, ал.3 от ЗОДОВ дава възможност да се иска обезщетение за вреди и по висящи производства.

В случая, ищцата е предявила иск за обезщетение на неимуществени вреди за неразумен срок по разглеждане и решаване на висящо производство, поради което чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ не е приложим по казуса. Ищцата има право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ, без да е изпълнила административната процедура, поради висящността на производството.“

[4] Практика: Определение № 118 от 26.04.2016 г. на АдмС – Стара Загора по адм. д. № 193/2016 г. : „Съгласно чл. 2б ал.2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 2б ал.1 от същия закон се разглеждат по реда на ГПК. Тази разпоредба сочи, че исковата претенция с посоченото правно основание подлежи на разглеждане от общите съдилища, в случая съобразно предявения размер на обезщетението от 10 000 лв, както и направения от ищеца избор на местна подсъдност по чл. 7 от ЗОДОВ, делото следва да се изпрати на РС Стара Загора.“

[5] Съдебна практика: решения, по които СРС осъжда СРС: Решение № 40273 от 17.02.2017 г. на СРС по гр. д. № 13883/2016 г.; Решение № 3613 от 31.03.2016 г. на СРС по гр. д. № 25717/2015 г.

СРС се произнася по иск срещу СГС – Решение № 44885 от 22.02.2017 г. на СРС по гр. д. № 52189/2014 г.;

[6] ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) По искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва:

1. от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел – 10 лв.;
2. от юридически лица, без посочените по т. 1 – 25 лв.

[7] Така и съдебната практика: Определение № 287 на САС по в. гр. д. № 388/2017 г. :“предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ (в този случай дължимата държавна такса е в размер на 10 лв., като съгласно чл. 9, ал. 2 ЗОДОВ разноски по тези дела не се внасят предварително)“

---