Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

В коментарна статия от 2017 [1]г., достъпна тук, направихме изложение и коментар относно уредбата на СК и съдебната и тълкувателна практика по въпросите на оспорване на бащинство и припознаване. С тези изменения би следвало да се сложи край на една противоречаща на ЕКПЧОС уредба относно оспорването на бащинство и припознаването. Уредба, която съдържаше кратки преклузивни срокове, преграждащи правото на иск при пропускането им, независимо от обстоятелствата по конкретен случай.

Публичност доби делото по жалба № 15074/08[2], разгледано от ЕСПЧОС, който констатира, че срокът, започващ да тече от раждането на детето, а не от момента на узнаване на обстоятелствата, че най-вероятно жалбоподателят (презумптивен баща, съпруг на майката) на е баща на детето не е пропорционална регламентация предвид особените интереси, които урежда и несъответстваща на чл. 8 от ЕКПЧОС.

По отношение на оспорването на припознаването, също е констатирано нарушение на ЕКПЧОС, чл. 8 в делата[3] по жалби № 7949/11 и № 45522/13 (дело Л.Д. и П.K. срещу България). Съдът установява нарушение на чл. 8 поради невъзможността, съгласно вътрешното право, жалбоподателите да опитат да установят биологичното си бащинство единствено с мотива, че друг мъж вече е признал детето, без никаква преценка за пропорционалността на тази забрана, и без да балансира  различните засегнати интереси.

Съдът приема, че жалбоподателите в конкретния случай не са имали действителна възможност да оспорят родствената връзка, установена чрез припознаване и никаква възможност директно да установят собственото си бащинство. Съдът констатира, че тази ситуация е резултат от желанието на българския законодател, с цел да се постигне стабилност на семейните отношения, да привилегирова вече установения произход пред възможността да бъде установено биологично бащинство.

Съдът счита, че други елементи би трябвало да бъдат взети под внимание в ситуации като тези в настоящия случай. В тази връзка отбелязва, че за да отхвърлят исковете, предявени от жалбоподателите, националните съдилища, в приложение на съответните разпоредби на Семейния кодекс, са се основавали единствено на факта, че е извършено припознаване, без да вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки един случай и ситуацията на отделните действащи лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща.

С измененията, посочени по-долу и в отговор на осъдителни решения срещу България от ЕСПЧОС, смятаме че уредбата ще е в съответствие с изискванията на ЕКПЧОС.

Новите правила и срокове относно припознаването и оспорването на бащинство бяха обнародвани в Държавен вестник[4], бр. 103/2020 г., а именно:

В чл. 62 на СК се правят следните изменения и допълнения. В ал. 1 се създават изречения трето и четвърто: „Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“

Алинея 4 се изменя така: „Детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.“

Създава се нова ал. 5: „Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“

В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения. Създава се ал. 2: „Страна по исковете за оспорване на бащинство може да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен баща.“

В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения. В ал. 1 се създава ново изречение второ: „Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето.“,

Алинея 5 се изменя така:„ Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“

Създава се ал. 6: „Припознаването може да бъде оспорено и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.“

Относно действието по време на измененията в СК, в преходните разпоредби се предвижда, че за припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. до влизането в сила на този закон, срокът по чл. 66, ал. 5 тече от влизането в сила на закона.

За лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона.

С измененията в СК в отговор на осъдителните решения срещу България от ЕСПЧОС, смятаме че уредбата ще е в съответствие с изискванията на ЕКПЧОС и новите реалности в обществените условия.

[1]ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ, www.law-firm-bg.com, 30.08.2017 г.

/‹http://www.law-firm-bg.com/%d1%81%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be/%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d1%89%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d1%83%d0%b7%d0%b8/› (01.01.2021)/

[2] Решението на ЕСПЧОС по жалба № 15074/08 на български език е достъпно: тук /‹ http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/18583› (01.01.2021)

[3] Решението на ЕСПЧОС по жалби № 7949/11 и № 45522/13 /‹http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/15171› (01.01.2021)/

[4] Държавен вестник, бр. 103/2020 г. /‹ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=153950› (01.01.2021)/