---

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

адв. Коружиева

Приети и обнародвани (ДВ, брой: 42, от дата 22.5.2018 г. ) със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са няколко изменения, включително и в уредбата за давността в ЗЗД.

Най-съществените изменения са: процедура за искове с малък материален интерес, особени правила относно граждански дела при действие на международни договори (Хагска конвенция от 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца) и в АПК относно теченето на срокове, и в ЗЗД – относно спирането или прекъсването на давността при предявен частичен иск.

По-долу са маркирани накратко:

1.      Изменение в ЗЗД – относно спирането или прекъсването на давността при предявен частичен иск:

В Заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК се прави допълнение в ЗЗД, в уредбата на давността. Създава се чл. 116а: Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.

Съгласно смисъла на изменението за останалата част, която е непредявена тече съответната давност по ЗЗД.

2.      Разлика в теченето на сроковете по ГПК и АПК:

В Заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК се прави допълнение в АПК. Съгласно чл. 144 АПК е налице субсидирано прилагане на ГПК: За неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. Сега се добавя: „с изключение на чл. 61, ал. 2“. Съгласно чл. 61 ал. 2 ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329 ал. 1 ЗСВ.

Това означава, че в производството по АПК това спиране на срока по чл. 61 ал. 2 няма да се прилага и сроковете ще текат.

3.       В уредбата на прекратяване при висящ процес:

В чл. 126 ал. 1: Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното се прекратява служебно от съда.  С допълнението в чл. 126, ал. 1 накрая се добавя „с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск“.

4.      Създава се процедура за искове с малък материален интерес:

Създава с специална европейска процедура за искове с малък материален интерес. Производството е по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. Предвиден е триинстанционен процес, като първа инстанция е районният съд, втора – окръжния и трета – ВКС при условията на чл. 280. Налице е и възможност за молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на ЕП и на Съвета пред съответния апелативен съд. Ответникът по тази молба има едноседмичен срок от получаването да даде отговор, а апелативният съд я разглежда в закрито заседание, освен ако не прецени да е в открито.

Какви са условията за преразглеждане по чл. 18 от посочения Регламент: Всъщност чл. 18 на Регламента предвижда Минимални стандарти за преразглеждане на съдебно решение. Право на преразглеждане е налице когато:

·       исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени лично от него (ответника – бел. моя) по метод без доказателство за получаване, съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004;

·        връчването, не по негова вина, не е извършено достатъчно навреме, за да може да организира своята защита;

·       ответникът е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна, при условие че и в двата случая действа своевременно.

Съгласно Регламента, ако съдът или правораздавателният орган отхвърли преразглеждането, тъй като никое от основанията, посочени по-горе, не е приложимо, решението остава в сила.

Ако съдът или правораздавателният орган реши, че преразглеждането е оправдано поради някоя от причините, постановеното решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес се счита за нищожно. Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.

А именно:

Член 624 се изменя така:

„Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

Чл. 624. (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище.

(2) Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд.

(3) Решението на окръжния съд по ал. 2 подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280.

(4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.).

(5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.

(7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.

Изпълнението:

Изпълнителен лист въз основа на горната процедура за искове с малък материален интерес, а и въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане се издава от окръжен съд по постоянен адрес на длъжника, седалище или по местоизпълнението. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 623, ал. 6 – пред Софийски апелативен съд, чието решение от своя страна – подлежи на касационно обжалване пред ВКС. . Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението.

А именно:

В глава петдесет и седма „а“ се създават чл. 624а и 624б:

Чл. 624а. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

(2) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

(3) Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението.

Чл. 624б. (1) Спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение – от първоинстанционния съд.

(2) Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист.“

 Създава се чл. 626а:

„Преглед в изключителни случаи

Чл. 626а. (1) Ответникът може да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане при условията и по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 до съответния апелативен съд.

(2) Молбата за преглед се подава в срок от 30 дни. Срокът започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта, или след като посочените в чл. 20, параграф 1, буква „б“ обстоятелства от Регламента престанат да съществуват.

(3) Съдът изпраща препис от молбата на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(4) Молбата се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.

(5) Определението на съда не подлежи на обжалване.

5.      Особени правила относно граждански дела при действие на международни договори (Хагска конвенция от 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца) [1] :

Създава се нова осма част в ГПК, посветена на признаване и изпълнение на съдебни решения при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (Хагска конвенция от 2007 г.)

Предвижда се ред за издаване на документи за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение. По писмена молба на страна, първоинстанционният съд, разгледал делото, издава документите, които придружават молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение в друга държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г.

Създава се производство по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения, постановени в държави – страни по Хагската конвенция от 2007 г. като се предвиждат два варианта: пряко признаване и съдебно признаване:

1)     Пряко признаване

Съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., се признава от органа, пред който се предявява, въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви „в“ – „е“ от Хагската конвенция от 2007 г.

2)     Признаване по съдебен ред

Заинтересованата страна може да поиска признаване на съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., по реда на чл. 637 от окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението.

Съдебното решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., се признава по съдебен ред въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви „в“ – „е“ от Хагската конвенция от 2007 г.

Разпореждането по признаването има значението на решение, постановено в исков процес.

5.1. Изпълнение:

Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението.

Към нея се прилага препис от съдебното решение, документ, удостоверяващ, че съдебното решение е изпълняемо в държавата по произход, и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви „в“ – „е“ от Хагската конвенция от 2007 г.

Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя. Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Допускането на изпълнение може да бъде отказано само на основанията, посочени в чл. 22, буква „а“ от Хагската конвенция от 2007 г. (признаването и изпълнението на решението е очевидно несъвместимо с обществения ред на замолената държава).

В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 23, параграф 6 от Хагската конвенция от 2007 г. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което молбата се уважава.

В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.

Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.

Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд на основанията, посочени в чл. 23, параграфи 7 и 8 от Хагската конвенция от 2007 г. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

5.2.Признаване и изпълнение на споразумение за издръжка:

Признаването и изпълнението на споразумение за издръжка се осъществява по посочения реда (чл. 637), като молбата за признаване и допускане до изпълнение се придружава от препис от споразумението за издръжка и документ, удостоверяващ, че споразумението е изпълняемо като решение в държавата по произход.

Допускането до изпълнение може да бъде отказано само на основанието, посочено в чл. 30, параграф 4, буква „а“ от Хагската конвенция от 2007 г. (признаването и изпълнението е очевидно несъвместимо с обществения ред на замолената държава).

Разпореждането може да се обжалва само на основанията за отказ на признаване и изпълнение, посочени в чл. 30, параграф 4 от Хагската конвенция от 2007 г., и автентичността или целостта на документа, представен в съответствие с ал. 1.

5.3. Принудително изпълнение на решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г.:

Компетентен съд в производството по издаване на изпълнителен лист е съдът, който допуска изпълнението на решението: Изпълнителният лист се издава от съда, който допуска изпълнението на съдебното решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007 г., в случай че актът му подлежи на изпълнение.

6.      Изпълнение срещу държавни учреждения:

Чл. 519 ал. 2 се изменя така:

„(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.“

В чл. 520 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.“

В ал. 2 накрая се добавя „и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз“.

Целият текст на закона: тук

[1] Всъщност, за Република България, Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право влезе в сила на 01.08.2014 г. Измененията са в изпълнение на  задълженията по създаване на вътрешни процесуални правила по приложение на конвенцията.

В мотивите към ЗИД са сочи, че присъединяването на страната ни към този многостранен акт на международното частно право в областта на издръжките произтича от положението й на държава членка на Европейския съюз, който в рамките на своята изключителна компетентност по въпросите, уредени от конвенцията, се присъедини с Решение № 2011/432/ЕС като регионална икономическа организация към конвенцията. С този акт Европейският съюз приема да прилага и спрямо трети държави, извън държавите членки на съюза, но съдоговорителки по Хагската конвенция, достиженията на международното частно право в областта на събирането на издръжки, които държавите членки вече са установили в своите отношения по силата на сходни правила, въведени с Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

С присъединяването към Хагската конвенция от 2007 г. за издръжките България става част от общо правно и съдебно пространство, основано на принципа на взаимното признаване на решения, постановени в държавите, прилагащи правилата на конвенцията. Целта на конвенцията е да бъде осигурено ефективното събиране на издръжка за деца и за други членове на семейството, независимо от това дали задължението за издръжка е възникнало в определена държава при прилагането на определено национално право от компетентната за тази страна юрисдикция, а изпълнението налага извършването на действия в друга държава.

При определянето на окръжния съд като орган, пред който се подава молбата за признаване и допускане на изпълнението, са взети предвид аналогичните законодателни решения при прилагането на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (чл. 627в, ал. 1 от ГПК). Производството по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения, постановени в държави-страни по конвенцията, отново следва по аналогия производството по допускане на изпълнението на решения по  Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка и по – точно на решения, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, тъй като уредбата в двата международни акта в тази част е много сходна.

---