Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност

Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

На 31 януари 2013 народни представители (Емил Радев, Светослав Тончев и Красимир Ципов) са внесли законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Текстът на проекта за допълнение е следния:

§ 1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:

Чл. 112а (1)  С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват  всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Мотивите на вносителите са следните:

В последните години са наблюдават редица случаи на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над десет години, а в някой случаи и по петнадесет и повече години. През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно започнат да превишават главницата. Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника, изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници.

В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност ситуацията е съвсем различна. Липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения да започне процедура по фалит. В повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити, но в Република България към настоящия момент няма нормативна база и нужните условия за въвеждане на процедури на потребителска несъстоятелност.

Алтернативно решение за избягване  съществуването на фигурата на „вечния„ длъжник е въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията на физическите лица. В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждение за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Уредената с чл.111 и 112 от ЗЗД давноост се прекъсва с предявяване на иск или възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора.  съгласно чл.  117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците  – физически лица.  С въвеждане на  10 – годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват  от 3 и 5- годишната давност но ще има ясен и предвидим момент , когато независимо от действията на страните ще се погасява  вземането. И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл.171 ал.2 от  ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС с която през 2005 г.  е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да  започнат от нулата и на чисто да градят своята семейна икономика.

Достатъчно са защитени и интересите на кредиторите, защото десет години е един дълъг срок в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си, като в по- голямата си част от случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание с изпълнителен лист и да се възползват от ускорени съдебни процедури.

С оглед на така изложените мотиви, очевидно, изразеното на страниците на блога становище още преди четири месеца напълно отговаря на мотивите на вносителите:

Вече писахме, че ако става дума за абсолютна 10-годишна давност, то приложението й ще е независимо от десетилетни висящи изпълнителни дела и различни многократни прекъсвания на давността, било общата 5-годишна, било кратката 3-годишна. Уредбата на другите установени в ЗЗД давностни срокове остава същата, не се предвижда да бъде променяна и в този смисъл – практиката по прилагане на общата 5-годишна давност и кратката 3-годишна няма да бъде променена или повлияна от измененията и ще се прилага както и досега с разликата, че когато изтекат 10 години от изискуемостта на дадено вземане ще следва да се приложи новата 10-годишна абсолютна давност, независимо от многократните прекъсвания на давността в рамките на един висящ изпълнителен процес. Може да се направи заключението, че на пръв поглед това изменение обслужва длъжниците. Смятам обаче, че тук трябва да се постави на преден план общественият интерес, който е по-висш и изисква правна сигурност и бързо развитие и уреждане на гражданските правоотношения. Смятам, че такова разрешение е справедливо, защото 10 години са достатъчно дълъг период от време за да може кредитора да организира защитата на интереса си и да си събере дължимото – най-често кредиторът е и икономически по-силната страна и едно дългогодишно бездействие трудно може да бъде оправдано. Ако пък за 10 години не е открито достатъчно секвестируемо имущество у длъжника за да покрие дълга и разноските, то смятам, че обществено справедливо е лицето да има право на „фалит“, а не да бъде превръщан в действително „длъжник до гроб“.

Целият коментар от 17. 09.2012г. можете да прочетете: тук