---

Някои въпроси относно дарението и отмяната му

Някои въпроси относно дарението и отмяната му

Адв. Коруджиева, САК

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара. При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт[1], а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им[2].

С дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно и безвъзвратно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. Но, в Закона за задълженията и договорите са регламентирани основанията, при наличието на които дарението може да бъде отменено[3], но само по съдебен ред и при провеждане на съответното доказване. При наличие на основание за отмяна, законът предвижда исков ред за защита, като искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението[4].

Тези основания са налице, когато дареният:

• умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
• набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
• отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

В практиката се поставя често въпросът с непредоставянето на издръжка, от която дарителя се нуждае като основание за отмяна на дарението.

През 2013 г. Върховният касационен съд се произнася с Тълкувателно решение № 1/2013 по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 227, ал. 1 буква „в“ ЗЗД, а именно по въпроса:

Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване.

ВКС съобразява, че по поставения въпрос до тогава имало противоречива практика, включително и на ВКС по чл. 290 ГПК.

С едни съдебни решения се приемало, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която последният трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, при даването на издръжка дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, както и че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, което съставлява непризнателност. Не може да се приеме като проява на непризнателност недаването на издръжка в случаите, при които, ако предоставяйки такава на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по- лошо положение от това на дарителя. В този смисъл обективната невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

С други съдебни решения се приемало, че дареният е длъжен да дава поисканата му от дарителя издръжка, от която той се нуждае и тя се дължи, докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. Възможността на дарения да отделя издръжката от доходите си е без значение, тъй като той притежава подареното, а недаването на издръжка до изчерпване на подареното е проява на непризнателност, обуславяща отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно първото становище.

ВКС решава, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Съображенията на ВКС са следните: правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет.

Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки/най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон. Именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Ако се приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1, б. „а” и б. „б” ЗЗД.

Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.

Цялото ТР 1/2013 на ОСГК на ВКС: тук

Важно тълкуване на различни правни институти и термини във връзка с отмяната на дарение, поради недване на издръжка на дарителя са разгледани и тълкувани в решение № № 65 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1498/2017 г. 4. ГО ВКС, докладчик съдия Стоил Сотиров.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправните въпроси:

1. „Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?“ ВКС намира, че определянето правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно. В посочения смисъл е и решение №975/04.11.2008 г. по гр.д.№4052/2007 г. на ВКС, I г.о., с което се приема, че „в закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, при една средна мярка с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната ни.“, и което макар и постановено в производство по § 2, ал.3 ПЗР ГПК (ДВ. бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218и ГПК /отм./ и чл. 218а, б. а /отм./, се споделя от настоящия състав на ВКС.
2. „Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?“. ВКС намира, че отговорът следва да е утвърдителен. Използвайки дареният имот, на дарителя е дадена възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние.

Съдебният състав подробно и изчерпателно мотивира решението си, като излага изключително подробни и ценни доводи за природата на дарението и основанията за отмяна поради непризнателност.

ВКС излага следните съображения: Фактическият състав на основанието по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД изисква наличието на три групи обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

Първият елемент от същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.

В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества[5].

Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди[6].

Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи[7], които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да бъде ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получи определен доход и в какъв размер.

Поради това съдът е длъжен да определи точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва за съответните месеци, както и конкретната сума, която е необходима на същия за покриване на специфичните му нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е възможно да се достигне до извода дали дарителят е имал необходимост от издръжка през релевантния за спора период. Именно затова следва да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя[8].

От значение е единствено дали действително дарителят има нужда от издръжка, която той не може сам да удовлетвори, и при покана надареният да е отказал да му даде издръжката.

Според Решение № 375/09.05.2003 г., по гр.д. № 937/2002 г., на II г.о. на ВКС, когато издръжката се претендира от лице, което има право да я получава по закон или по договор, размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия. Ако задълженото лице разполага със съответните възможности или е поело задължението за издръжка по силата на договор, размерът на присъдената сума може да варира в широки граници. Когато обаче издръжката се претендира като проява на признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, въпреки че може да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата. Съответно отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над такъв размер не може да бъде квалифициран като проява на непризнателност. Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма. Следователно не се допуска отмяна на дарението, ако дарителят е в състояние да реализира месечен доход над средната за страната работна заплата.

Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отмяна на дарението съдът е длъжен да изследва задълбочено всички събрани по делото доказателства. Когато те установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя, като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на страната.

Надареният проявява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори.

Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства (писмени, гласни и експертни заключения), като в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволят да покрива нуждите си[9].

Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.

Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена[10]. Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди[11].

Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя[12].

Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. За установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка.

От изложеното във връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение. Това е така, доколкото целта на договора за дарение –да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция[13].

Доколкото искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Нейното недаване в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер обаче води до отмяна на дарението, за да се избегне неоснователното обогатяване на надарения за сметка на нуждаещия се дарител.

Уважаването иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. в ЗЗД изисква установяване кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Предвид характерът на дарението като правна сделка, която е сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато от събраните по делото доказателства се установява, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, което се превръща в правно от момента на възникване на необходимостта от издръжка. Това налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.

При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност, както и причините, поради които дарителят е в състояние да не може да осигури собствената си издръжка[14].

 

 

[1] Чл. 18 ЗЗД;

[2] Чл. 225, ал. 2 ЗЗД

[3] Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

 

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

 

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

 

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

 

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

[4] Налице са основания за отмяна или намаляване на дарение – при накърняване на запазена част от наследството на осн. чл. 14, 28, 30 и сл. от Закона за наследството, които няма да бъдат коментирани тук. По въпроса за накърняване на запазена част повече – тук;

[5] Посочена съдебна практика: Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС;

[6] Посочена съдебна практика:

– нуждата от болногледач (придружител), ако той не може да се обслужва сам – Решение № 67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV г.о. ВКС;

– специална храна, с оглед специфично заболяване – Решение № 79/24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г., на IV г.о. ВКС и пр.);

– при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

[7] Посочена съдебна практика:

• от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи – Решение № 238/20.03.2009 г., по гр.д. № 6464/2007 г., на I г.о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др. и
• реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба – Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о. на ГПК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цената на друго имущество и т.н.)

[8] Посочена съдебна практика: Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр.д. № 263/2011 г., на IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

 

[9] Посочена съдебна практика: Решение № 420/24.08.2009 г., по гр.д. № 1795/2008 г. на II г.о..

[10] Посочена съдебна практика: Решение № 435/02.11.2011 г., по гр.д. № 1370/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

[11]  Например за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и т.н.

[12]  Посочена съдебна практика: Решение № 1155/30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г., на III г.о

[13] Посочена съдебна практика: Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.).

[14] По конкретния казус ВКС намира, че искът за отмяна на дарението е неоснователен. С оглед отговора поставения втори въпрос ВКС приема, че подпомагането може да се изрази и чрез ползване на собствено на надарения жилище безвъзмездно. Установено е, че ищецът се нуждае от издръжка, но приема, че ответницата не само не е отказала да дава такава, но предоставя издръжка в натура, с което ищецът спестявал сума от 389 лева, както и не заплащал сам консумативите за жилището. Налице са доказателства, че надарената е подпомагала ищеца, посредством други лица, на които е давала парични средства за предаването им на дарителя, макар и не ежемесечно.

 

---