Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни
Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни
С Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари 2015г. [1], прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН [2] са давностни.
По повод искане на омбудсмана на РБ за издаване на тълкувателно решение, с което да се отговори на въпросите:
- Какъв е характерът на сроковете по чл. 34 ЗАНН и наказания.
- Препраща ли разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН [3] към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК?
е образувано тълкувателно дело №2/2012г. на ВАС, по късно прекратено, тъй като по поставените въпроси председателите на ВАС и ВКС са направили общо искане за приемане на общо тълкувателно постановление от общото събрание на Втора колегия на ВАС и общото събрание на ВКС. Образувано е тълкувателно дело № 1/2014г. по описа на ВАС с разпореждане на председателите.
В тълкувателното постановление се приема, че:
- Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
- Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
В мотивната част на постановлението се прави подробен и прецизен анализ на института на давността. Подчертава се, че в наказателното право давността е само погасителна и е свързана два признака: позитивен – изтичане на установен от закона срок от време след извършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен – пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.
По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.
Прави се еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяна на АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.
В постановлението са изложени мотиви, че е неоснователно да се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Тъй като по този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, нито по отношение на граждански деликти, дисциплинарни простъпки и др. Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило.
Изяснява се съдържанието на нормата на чл. 11 от ЗАНН – „обстоятелства, изключващи наказателната отговорност“, каквото се явява давността.
В Тълкувателното постановление се е изяснен изключително важен въпрос, а именно за двата вида давност, регламентирани в ЗАНН понастоящем:
- погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН) и
- изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността органът да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82, ал. 1 ЗАНН [4]);
Отбелязва се, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност [5]. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност.
Приема се, че именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т.5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Уредбата, относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Горното има изключително голямо практическо значение [6].
С Постановлението ще се преодолее противоречивата практика, ще се внесе стабилност и предвидимост.
[1] Целият текст: тук
[2] Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2013 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 12 от 1996 г.) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
[3] Чл. 11. По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
[4] Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
[5] Целият текст на Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари 2015г.: тук; По въпросите на абсолютната давност и приложението й в административнонаказателните производства сме публикували коментар: тук;
[6] Подобни съображения по въпросите на абсолютната давност в административното наказване сме изложили: тук; Напълно споделяме аргументите и доводите в мотивната част на Тълкувателното постановление;
Коментари
Все още няма коментариза “Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни”