Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

I Въведение

Дискриминацията в съвременното общество е проблем, срещу който трябва да се реагира ежедневно и остро. Във връзка с предприсъединителния процес и присъединяването на Република България към ЕС бе транспонирано европейското право в областта на дискриминацията.  С влизането в сила на Договора от Лисабон [1], Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно задължителен документ. Освен това Договорът от Лисабон предвижда присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи въвежда в член 14 забрана на дискриминацията. Всъщност през 2000 [2] година са приети два основополагащи текста в областта на борбата срещу дискриминацията на равнище ЕС – Директивата за расовото равенство и Директивата за равно третиране в областта на заетостта.

Вътрешният нормативен акт, регулиращ материята е Законът за защита от дискриминация, в сила от 01.01.2004 г. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията. Регламентът и за защита от дискриминация следва да бъде по-широко и ефективно прилаган в практиката, доколкото проблемите свързани с дискриминация са все по-видими – защитата следва да е именно на национално равнище и за това по-долу се занимаваме с процедурите за защита, които са приложими на местно равнище.

II Същност на дискриминацията

Най-напред и накратко – какво представлява дискриминацията? Дискриминацията [3]легално се разделя на пряка и непряка [4]. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак от изброените по-горе, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

III Процедури и ефективни възможности за защита пред органи и съд в България

С приемането на ЗЗДискр бе създаден орган със специални правомощия – Комисия за защита от дискриминация. Комисията (КЗД) се явява специфичен орган  – „квазисъдебна юрисдикция“, която има компетентността да установява дискриминация и да постановява преустановяването й, да налага санкции и принудителни административни мерки (ПАМ) и др [5].

Много важно правомощие е това Комисията да се самосезира и да образува дела по сигнали ( а не непременно по жалби от жертви на дискриминация).

Понастоящем Закона за защита от дискриминация допуска две алтернативни (а не обусловени) процедури за защита от дискриминация – пред съд (Районен съд) и пред комисията. И двете производства са освободени от държавни такси, производството пред Комисията завършва с административен акт, който подлежи на обжалване пред Административен съд, а производството пред съда – по реда на инстанционния контрол пред горестоящия съд.

Комисията има следните правомощия [6]: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4. прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение – в случаите, в които такова не се е установило.

Съдът има следните правомощия [7]: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди;

В този смисъл налице е разлика, която е съществена – Комисията не може да присъжда обезщетение и не присъжда сторени адвокатски разноски, докато съдът може да присъди такива. Друга разлика е, че Комисията може служебно да събира доказателства, да изисква данни, поема пътни разноски на страни и свидетели.

IV Случаи на дискриминация; кога можем да говорим за дискриминация

Най-често случаи на дискриминация има в областта на трудовите правоотношения – неравно заплащане (напр. случаи на отказ за индексиране на месечно възнаграждение на служителка, върнала се от отпуск по майчинство [8]), в областта на недостъпната за хора с увреждания архитектурна среда, сексуален тормоз и др. Важно е да се съблюдава и това, че Комисията може да бъде сезирана в тригодишен срок от извършване на нарушението по ЗДИскр.

Легални дефиниции на основните понятия от областта на дискриминацията и защитата са изведени в ДР на ЗЗДискр, пар. 1:

  1. „Тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
  2. „Сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
  3. „Преследване“ е:

а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

  1. „Действията за защита от дискриминация“ могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.
  2. „Подбуждане към дискриминация“ е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.
  3. „Расова сегрегация“ е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
  4. „Неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
  5. „На основата на признаците по чл. 4, ал. 1 означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
  6. „Свързани лица“ са: съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
  7. „Сексуална ориентация“ означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.
  8. „Множествена дискриминация“ е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал.1.
  9. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
  10. „Семейно положение“ означава брачен статус или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен…И др.

V Изключения или кога налице е позитивна /обратна/ дискриминация

Следва да се обърне внимание на въпроса за така наречената обратна дискриминация или позитивна дискриминация – което означава най-общо допустима форма на дискриминация срещу членове на превъзхождаща или преобладаваща обществена група, в полза на членове от малцинствена или исторически непривилегирована група. Нейна цел най-често е да компенсира някакво социално неравенство, пред което групите на малцинствата вече са били изправени. Позитивната дискриминация представлява насърчаващо отношение, насочено към определени лица или групи, които са били жертви или продължават да бъдат жертви на системна дискриминация – с цел да се създадат всъщност равни възможности.

В този смисъл, ЗЗДискр въвежда в чл. 7 няколко изключения или случаи, в които определена проява не представлява дискриминация по смисъла на закона, а именно:

  1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;
  2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ?;
  3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ?;
  4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
  5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ? не надвишават необходимото;
  6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането ? не надвишават необходимото;
  7. специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
  8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
  9. мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
  10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
  11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;
  12. установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
  13. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  14. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  15. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
  16. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
  17. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  18. различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането ? са подходящи и необходими;
  19. различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;
  20. временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години; наредба на министъра на отбраната – за дейностите и длъжностите при изпълнение на военната служба във въоръжените сили.

VI Заключение

Целта на правото за защита срещу дискриминация е с цел да се гарантира равнопоставеност и справедлива перспектива за достъп до възможностите в обществото на всички. Неслучайно Законът за защита от дискриминация си поставя за цел именно да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията. Нещо повече, законът защитава от дискриминация не само българските граждани, а всички физически лица на територията на Република България, независимо от основанието/или липсата му/ за пребиваване на територията на Република България., а също и сдружения на физически лица, както и юридически лица, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Всичко изложено показва високата ценност, която обществото поставя на равнопоставеността и правото на равни възможности и в този смисъл засилената защита на това право чрез законови мерки е логична последица и следва да бъде положително оценена и ефективно използвана в практиката.

VII Източници на правото извън Закона за защита от дискриминация [9]

Международни правни инструменти

Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (13 декември 2006 г.)

Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на детето (20 ноември 1989 г.) Конвенция на Организацията на обединените нации против изтезанията (10 декември 1984 г.) Конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (18 декември 1979 г.)

Конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на расова дискриминация (4 януари 1969 г.)

Международен пакт за икономически, социални и културни права (16 декември 1966 г.) Международен пакт за граждански и политически права (16 декември 1966 г.)

Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (4 ноември 1950 г.) Всеобща декларация за правата на човека (10 декември 1948 г.)

Правни инструменти на ЕС

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност (13 декември 2007 г.)

Директива за равенство на половете (преработена) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (5 юли 2006 г.)

Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги или Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (13 декември 2004 г.)

Харта на основните права на Европейския съюз (7 декември 2000 г.)

Директива за равно третиране в областта на заетостта или Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (27 ноември 2000 г.)

Директива за расовото равенство или Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (29 юни 2000 г.)

Декларация на Съвета относно прилагането на Препоръката на Комисията относно защитата на достойнството на жените и мъжете при работа, включваща Кодекс на добрите практики в борбата срещу сексуалния тормоз (19 декември 1991 г.)

Препоръка на Комисията 92/131/ЕИО относно защитата на достойнството на жените и мъжете при работа (27 ноември 1991 г.)

Директива 79/7/ЕИО на Съвета относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (19 декември 1978 г.)

Директивата за равното третиране или Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (9 февруари 1976 г.)

Договор за създаване на Европейската икономическа общност (25 март 1957 г.)

 

[1] Влязъл в сила на 1 декември 2009.

[2] Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията, 2010

[3] Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

[4] Чл. 4 ал. 2 и 3 от ЗЗДискр

[5] Чл. 47 ЗЗДискр

[6] Чл. 65 ЗЗДискр;

[7] Чл. 71 ЗЗДискр;

[8] Напр. Решение № 126 от 15.07.2011 г. по преписка № 63/2010 г. КЗД

Втори специализиран постоянен заседателен състав

Дискриминация на основата на признак пол ;

[9] Списък от: Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията, 2010

Стр. 171 и сл.


Коментари


Все още няма коментари за “Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани