Доказателственото значение на актовете за установяване на административни нарушения в съдебния процес (при установена със закон презумптивна доказателствена сила)
Становище и преглед на съдебната практика
Въпросът за доказателствената сила на актовете за установяване на административни нарушения (АУАН) е разглеждан в теорията, а и в практиката на съдилищата по дела за оспорване на наказателни постановления (НП) издавани на базата на АУАН от административните органи. В правната теория, въпросът е изключително изчерпателно и задълбочено разгледан у Панов.Л.; Илова. Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009г., както и у Лазаров.К; Тодоров.И, Административният процес, С, 2009.
По въпроса има и ценна, макар и често противоречива съдебна практика. Като задължителна такава следва да се посочи Постановление №10 на Върховния съд от 1973г. със задължителна за правоприлагащите органи сила, както и множество решения на районните съдилища и новосъздадените през 2006г.административни съдилища.
В съдебния процес по обжалване на издадено НП се развива пред районния съд с оглед да се провери законосъобразното му издаване или законосъобразно ли е протекъл процесът по установяване на административното нарушение (АУАН) и ако такова е било налице – издаването на НП и налагането на административно наказание.
В този процес е важима презумпцията за невиновност на посочения за нарушител на административното нарушение. В теорията безпротиворечиво се приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) няма презумптивна доказателствена сила[1]. Това всъщност е изведено още през 1973г. с горепосоченото Постановление №10 на Върховния съд от 1973г., т.7: „Все още някои съдилища се позовават на презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение.
С § 1 от Преходните правила на ЗАНН се отмени глава XVIII НПК, поради което отпада тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 8 НПК(сега чл.14, ал. 2 НПК (нов)), при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното“.
В някои случаи обаче, със закон се придава доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение – напр. съгласно чл. 416 от Кодекс на труда: „Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.“
Подобна разпоредба се съдържа и в чл. 182, ал. 2 ЗДвП.
Според становището, което приемам и защитавам тук,подобна презумпция е спорна и атакуема поради следните съображения. Съгласно чл. 84 ЗАНН: „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“
Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК: „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“
Т.е. установената в чл. 416 презумпция е в противоречие със законова норма от по-висш порядък, каквато се явява цитираната по-горе норма на Наказателно – процесуалния кодекс[2].
Голяма част от съдебна практика е в посочения смисъл и в съгласие с приетото тук от мен правно становище (разбира се, има и решения в противоположна посока):
В съдебно решение на АдмС – София по адм. д. № 2826/2009 г., 12-ти кас. с-в се приема обаче, че: „Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Презумпцията за доказателствената сила на АУАН е безспорно валидна в производството пред административно-наказващия орган. В съдебното производство съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди, което е и извършил, а не е приложил формално разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДП.“
В Решение от 24.06.2009 г. на АдмС – София по к. н. а. x. д. № 3341/2009 г., 6-ти кас. с-в се приема, че: “При оформяне на преценката си, дали да издаде наказателно постановление, въз основа на редовно съставен АУАН, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации, установени в акта, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено (чл. 13 НПК).
В решение № 42 от 22.03.2010 г. на АдмС – Ямбол по к. а. н. х. д. № 10/2010 г., 1-ви кас. с-в, е прието, че: „Актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с доказателствена сила. В тежест на административно-наказващия орган е да ги докаже.“
Също, в практиката недвусмислено се приема, че: “АУАН няма обвързваща доказателствена сила, за да се ангажира административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице.“ (Решение от 17.02.2009 г. на АдмС – Шумен по к. н. а. х. д. № 217/2008 г.)
В решение Решение от 9.01.2009 г. на АдмС – София по к. н. а. x. д. № 6633/2008 г., 6-ти кас. с-в се приема, че: „Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е обвързваща за съда, така както е приел и СРС в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът цени АУАН наред с всички останали събрани по делото доказателства.“
В решение Решение № 115 от 25.02.2011 г. на АдмС – София област по к. а. н. д. № 991/2010 г., се приема, че: „АУАН и НП не се ползват с доказателствена стойност в съдебното производство, и понеже нямат презумптативна доказателствена сила, обстоятелствата, изложени в тях, подлежат на проверка от съда.“
С оглед на изложеното, може да се направи заключението, че административното нарушение в съдебния процес следва да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства по НПК, а на самия акт за установяване на административно нарушение следва да се признава само значението на документ с процесуална доказателствена стойност, в съгласие с нормите на НПК (чл. 14, ал. 2, посочен по-горе), че доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Да се приеме противното, освен горепосочените противоречия с норми от по-висш порядък ще доведе до недопустимо противоречие и с фундаменталния принцип в наказателния процес, установен в чл. 16 от НПК: „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“
[1] Лазаров.К; Тодоров.И, Административният процес, С, 2009, стр.359;
[2] Подобно становище е застъпено в Панов.Л.; Илова. Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009г, стр.30
Коментари
5 коментара за “Доказателственото значение на актовете за установяване на административни нарушения в съдебния процес (при установена със закон презумптивна доказателствена сила)”
Здравейте
Възможно ли е съставянето на нов АУАН при положение ,че първият се прекрати от АНО с мотивирана резолюция поради отстранима грешка и има ли някаква практика по въпроса?
Въпросът е формулиран недостатъчно ясно. Ако правилно Ви разбирам, поставеният въпрос касае правото на аминистративнонказващият орган да отстрани нередовност в АУАН при констатиране на допуснати нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени от наказващият орган – по реда на чл. 52, ал. 3 и 3 ЗАНН или по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН: Чл. 52 ЗАНН (2) Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Чл. 53 ЗАНН (3) След получаване на преписката наказващият орган уведомява за съставения акт пострадалите от нарушението, ако има такива и адресите им са известни.;
(2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Отстраняването на допуснати нарушения е допустимо само при условие, че не се накърнява правото на защита на нарушителя и да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Например, право на аминистративнонказващият орган да отстрани нередовност в АУАН е налице, ако отстраняването й няма да доведе до ангажиране наказателна отговорност на лицето за друго нарушение или за нарушение при непредявени му фактически обстоятелства и т.н.
Здравейте,благодаря за мнението.
Имах ,впредвид че основания за издаване на НП има по Чл.52 ЗАНН,но има други пороци които при обжалването му би се отменило НП.Например цифровият израз и обстоятелствената -част на акта се разминават.И затова ,следва ли наказващият орган ,разбира се преди да изтече давността да разпореди на актосъставителя да състави нов АУАН.Знам ,че е сложен мисловен процес ,но по така зададения въпрос има ли практика.
Ами както вече изразих мнение, отстраняването на нарушения в тази хипотеза е допустимо само при условие, че не се накърнява правото на защита на нарушителя. Право на административнонаказващият орган да отстрани нередовност в АУАН ще е налице, ако отстраняването й няма да доведе до ангажиране наказателна отговорност на лицето за друго нарушение или за нарушение при непредявени му фактически обстоятелства и т.н. Промяна на цифровото обозначаване и словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съставляват практически „повдигане на ново обвинение“, т.е. ангажира се административнонаказателна отговорност на лицето за нарушение, по което лицето до този момент не се е защитавало, съответно накърняването правото му на защита ще е съществено. Разбира се, че има практика, но трябва да потърся конкретно и ще я публикувам.
Да,добавя само като мотив към питането ми е ,че авторите на процеса по ЗАНН са на това становище, но все пак правото не е константа и затова ви споделям половината от книгата я прочетох.