Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

 

С Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд  от 12.04.2017 г. по Тълкувателно дело № 3 от 2016 (докладчик: съдия Аглика Адамова) се приема, че несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им.

Делото е образувано по въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на адм. наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“, ВАС решава, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН“.

До посоченото ТР практиката на административните съдилища е противоречива и застъпва различни становища.

Според едното становище за изпълнителската давност се прилага чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), специален по отношение на чл. 171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Поради това започналият да тече след прекъсването на давността нов давностен срок е двугодишният по чл. 82, ал.1, б.”а” ЗАНН. Чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва единствено приложението на алинея 3.

Според другото – че след прекъсването на давността по смисъла на чл. 82, ал.2 ЗАНН започва да тече петгодишна давност по чл. 171, ал.1 ДОПК. След образуване на изпълнителното производство, редът за събирането на глобата бил този по ДОПК, а институтът на давността по ДОПК бил специален по отношение на този по ЗАНН.

Върховните административни съдии мотивират, че „глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение…

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс в чл. 162 определя кои са публичните държавни и общински вземания, като в ал. 2, т.7 сочи като такива вземанията по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 168, т.3 ДОПК предвижда възможността за погасяване на публичното вземане по давност.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са обикновена и абсолютна. …Спорът по приложението на закона произтича от обстоятелството, че глобата, освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите изброени в чл. 162, ал.2 ДОПК вземания – данъците, осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични държавни и общински вземания е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-наказателна репресия.

Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея две предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.“

ВАС приема, че именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание.

Фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос. Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. Поради това не следва от разпоредбата на чл. 79 ЗАНН да се извежда аргумент в подкрепа на приложението на чл. 171, ал.1 ДОПК, приемат върховните съдии.

ВАС правилно сочи, че предвид правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Именно това обуславя неприложимостта на общия давностен срок за събиране на публични държавни вземания, предвиден в чл. 171, ал.1 ДОПК. Взето е предвид, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба, постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което обезсмисля и административно-наказателната репресия.

Затова ВАС заключава, че задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление. Освен това, в общия случай целта на публичното вземане не е нито превантивна, нито възпитателна, както е при глобата.

ВАС приема със задължителна за правоприлагащите органи сила, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН“.

Целият текст на решението: ТУК

 

 

 

 


Коментари


Все още няма коментари за “Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани