Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

На 15 март 2017 г. бе публикувано Тълкувателно решение № 1 на ВАС – ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2016 по въпроса: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им? “

ВАС приема със задължителна сила, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор поради наличие на противоречива практика по въпроса. А разрешаването на тези въпроси се налага винаги, когато е съставен АУАН, после Наказателно постановление (НП), с което се налага глоба на физически лица или имуществена санкция на юридически лица от административен орган със съответните санкционни правомощия. Когато НП бива отменено като незаконосъобразно от съда, в рамките на същия съдебен процес разноските на жалбоподателя не се присъждат (поради характера на производството) и следва да бъдат търсени в отделен процес по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 4 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления пред компетентния административен съд. Та по тези дела по чл. 1 ЗОДОВ бе налице противоречива практика.

Една част от практиката на административните съдилища и ВАС приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Такова е и становището на главния прокурор по тълкувателното дело, който сочи уредбата на НПК и случите, в които подсъдимия е признат за невинен или нак. производство прекратено – не се възстановяват направените разноски, а същите остават в тежест на страните така, както са направени.

В друга част от практиката се приема, че заплатените разноски за адвокат от спечелилата отмяната на незаконосъобразно НП страна следва да се възстановят от държавата под форма на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган. Такова е и становище на Висшия адвокатски съвет се сочи и Тълкувателно постановление №2 /19.05.2015 на ВКС и ВАС, че „делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища“.

Становището на министъра на правосъдието е, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъл на чл. 4от този закон, тъй като гражданите и организациите, упълномощили адвокат за процесуално представителство при обжалване на наказателно постановление упражняват равни процесуални права с административно наказващия орган и именно необходимостта да обжалват това наказателно постановление поражда необходимостта да упражнят правото си на защита.

В мотивите си ВАС отговаря какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането – „ Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“. Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени.

Водени от това разбиране, гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища „…разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. “В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по гр. Д .№ 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр.д.№ 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.”

ВАС сочи, че член 4 от ЗДОВ предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.“ Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

Затова, ВАС приема за безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Собствено делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, което означава, че те се развиват по правилата на ГПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства.

Ресурси:

Тълкувателно решение № 1 на ВАС – ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2016