Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно ЗЗД, към настоящия момент (17.09.2012) институтът на давността е регламентиран в Закона за задълженията и договорите – чл. 110 (общата 5-годишна давност), чл. 111 (кратката 3-годишна давност) и сл. По прилагането им е натрупана значителна практика през годините и тя е общо взето безпротиворечива, особено след последното тълкувателно решение на ВКС относно приложимостта на кратката 3-годишна давност предвидена в закона, за периодичните плащания и характера на вземанията от доставчици на комунални услуги като такива (Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС).

Друг важен аспект по въпросите на давността е прекъсването й и започването да тече нова давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора срещу длъжника, така също и при признаване на вземането от длъжника, с предявяването на иск или възражение и др. Т.е. например при образувано изпълнително дело с всяко действие по изпълнението започва да тече нова давност. Прекъсването и започването на давността могат да продължат с години и изпълнителното дело стои „висящо“ с години. Липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на вземането не може да доведе до „фалит“ или друго правно положение със сходно правно значение. В тези случаи е налице едно обществено неизгодно положение на вечни длъжници.

От друга страна, налице също са множество случаи на бездействие на кредитора да търси вземането си – чрез иск или по пътя на заповедното производство. Неупражняването на правата на кредитора също води до правна несигурност и едно също толкова обществено вредно положение на правна несигурност – например така може да се създаде измамливо впечатление за стабилен контрахент (физ.лице) срещу когото няма изпълнителни дела, няма висящи съдебни процеси и изведнъж да завалят искове или имуществото му да бъде запорирано, съответно възбранено.

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Приема се, че целта  на института на погасителната давност е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Те са изключително важни за сигурността в правния мир. Правните норми, които я уреждат, са императивни и това е неслучайно. Недействително е всяко съглашение, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Съществуването на вечни длъжници и също така вечни неудовлетворени кредитори е обществено вредно и не е в интерес на стабилните обществени отношения.

Вероятно с тази мотивация, депутатът от ГЕРБ Емил Радев предстои да внесе законопроект (по публикации в медиите – напр. в-к 24 часа, бр. 17.09.2012; в-к Труд, бр. 17.09.2012; сп. Правен свят, бр. 17.09.2012 и др.;)  предвиждащ изменение и допълнение в ЗЗД относно регламентирането и въвеждането на института на 10-годишната абсолютна давност. Предвижда се лансираните промени да влязат в сила от 1 януари догодина и според Радев целта им е да запълнят „липсата на закон за частния фалит“.

Правя уговорката, че коментирам идеята, доколкото информация за нея е налична в публичното пространство. Законопроектът технически още не е внесен и проектът на законов текст не е наличен. Но, от изнесената информация, считам, че идеята е смислена и може да бъде адекватно аргументирана.  Ако става дума за абсолютна 10-годишна давност, то приложението й ще е независимо от десетилетни висящи изпълнителни дела и различни многократни прекъсвания на давността, било общата 5-годишна, било кратката 3-годишна. Уредбата на другите установени в ЗЗД давностни срокове остава същата, не се предвижда да бъде променяна и в този смисъл – практиката по прилагане на общата 5-годишна давност и кратката 3-годишна няма да бъде променена или повлияна от измененията и ще се прилага както и досега с разликата, че когато изтекат 10 години от изискуемостта на дадено вземане ще следва да се приложи новата 10-годишна абсолютна давност, независимо от многократните прекъсвания на давността в рамките на един висящ изпълнителен процес. Може да се направи заключението, че на пръв поглед това изменение обслужва длъжниците. Смятам обаче, че тук трябва да се постави на преден план общественият интерес, който е по-висш и изисква правна сигурност и бързо развитие и уреждане на гражданските правоотношения. Смятам, че такова разрешение е справедливо, защото 10 години са достатъчно дълъг период от време за да може кредитора да организира защитата на интереса си и да си събере дължимото – най-често кредиторът е и икономически по-силната страна и едно дългогодишно бездействие трудно може да бъде оправдано. Ако пък за 10 години не е открито достатъчно секвестируемо имущество у длъжника за да покрие дълга и разноските, то смятам, че обществено справедливо е лицето да има право на „фалит“, а не да бъде превръщан в действително „длъжник до гроб“  (по цитираните в сп. Правен свят думи на вносителя на законопроекта Емил Радев, сп. правен свят, 17.09.2012).

В заключение подчертавам, че законопроектът тепърва предстои да бъде внесен. За това още в началото направих уговорката, че коментирам идеята, така както я разбирам и така както е изложена в публичното пространство. Надявам се въвеждането на института на 10-годишната абсолютна давност да доведе до повече дисциплинираност и бързина в производствата, а разбира се и до повече справедливост – по изложените по-горе съображения. Смятам и че въвеждането на още един вид давност – абсолютна, няма как да доведе до объркване сред практикуващите юристи и досегашната богата съдебна и тълкувателна практика по прилагането на 3-годишната специална и общата 5-годишна давност ще остане напълно важима.