Публичната лекция на Зигмунт Бауман: въпросът за границите, днешната миграция на диаспорите и други въпроси

Публична лекция на Зигмунт Бауман, 6 ноември 2012 в СУ „Св. Кл. Охридски“; Снимка: Д. Коруджиева

На 6 ноември имах удоволствието да чуя публичната лекция на Зигмунт Бауман (Най-известното му издадено в България съчинение е: Глобализацията. Последиците за човека, 1999, ЛИК, автор е и на: Общността – търсене на безопасност в несигурния свят, 2003, ЛИК; Модерност и Холокост, 2002, ЛИК; Постмодерната етика, 2001, ЛИК; Живот във фрагменти (есета за постмодерната нравственост), 2000, ЛИК;).

Фактът, че големият мислител и философ на нашето време бе лично тук и говори пред българска публика, заслужава да бъде отбелязан в блога, защото е знак за преодоляване на нашата интелектуална локалност. Локалност, не защото сме извън правилата и колелото на съвременния взаимообвързан и глобален, а и все по-глобализиращ се свят, а защото доказва, че в България е налице достатъчно висок интерес към темата и лекторът. Т.е. налице е общност от мислещи, за които темите и проблемите  на съвременността не са чужди, а въпросите на нашето време не се изчерпват със сивото и песимистично злободневие (то е част и последица на глобалните и междучовешки зависимости). Както и фактът, че има надежда, въпреки политическото късогледство и игнориране на реални и смислени политики за насърчаване на образованието и интелектуалното развитие на българите, не ни чака безпросветното бъдеще на „ишлемето“. Но това е съвсем друга тема, която неволно бе намесена тук [1].

Проф. Зигмунт Бауман, 6 ноември 2012 в СУ „Св. Кл. Охридски“. Снимка: СУ "Св. Кл. Охридски";

Пред препълнена зала, проф. Бауман говори за бъдещето на Европа и перспективите пред глобалното й съществувание като образувание състоящо се от множество диаспори.  Част от бъдещето е и масовата миграция, която далеч не е минало, а напротив – е бъдещето на Европа.

„Ние, европейците, се сблъскваме днес, във възникващата епоха на диаспорите, с перспективата Европа да бъде преобразувана в постоянно разширяващ се и удължаващ се „пояс от смесено население“.  За разлика от предишната посока на махалото, този сегашен процес не е подпомаган от властта (държавната); напротив, държавните власти се опитват колкото могат повече да забавят процеса или да го затормозяват з ада спре изцяло, но капацитетът, на който разчитат, е все по-очевидно недостатъчен за това, което се изисква за спиране на течението на бързата и несекваща глобализация на междучовешките зависимости…“

Изключително адекватен е аналогът, който прави Бауман със старите и исторически изпитани методи за справяне със ситуацията чрез признаване и уважение към другостта – чрез стратегията  на т.н. Pax Romana  – цялото множество граждански права да се дава на всяка новозавладяна/приета страна, а техните богове да се добавят към Римския пантеон, осигурявайки по този начин непрестанното нарастване на броя и разнообразието на божествата, пазещи целостта, а по този начин и просперитета на Римската империя. Т.е. бъдещето на мигрантска Европа зависи от способността й да живее с културното различие постоянно и печелившо: носейки полза за всички страни не въпреки техните разлики, а благодарение на тях [2].