Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Палестинският въпрос и ЮНЕСКО

Погълнати от кризата в Гърция, страхът от рецесия и т.н. светът обърна малко внимание на факта, членовете на ЮНЕСКО вече са 195, а най-нов член (от 31.10.2011) е Палестина. 107 са държавите-членки, гласували „ЗА“, а 14 –„ПРОТИВ“, а 52 са държавите, въздържали са на гласуването (сред които България). Процедурата по гласуване е утежнена, защото се касае за прием на държава, която не е член на ООН – мнозинство от 2/3 от Генералната конференция държавите-членки и препоръка на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО.

Реакцията на САЩ е отказ да се заплати вноската по финансирането на годишния бюджет на организацията, позовавайки се на закон от 1990г., съгласно който закон, САЩ следва да преустанови финансирането си за всяка агенция на ООН, която приеме Палестина за пълноправен член преди сключването на мир с Израел. Годишната вноска на САЩ формира около 20% от годишния бюджет на ЮНЕСКО. Реакцията на Израел за сега е спирането на мисии на ЮНЕСКО в Израел.

Тези събития не могат да не провокират тревога относно съществуването на множеството дейности по закрила на културното наследство, с които е ангажирана организацията, особено в конфликтни зони като днешна Либия, Афганистан и т.н., където и рискът за унищожаване на световно културно наследство и ценности е огромен към настоящия момент. Не бива да се забравя и фактът, че тя е създадена именно с цел да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.

Ролята на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура винаги е била специална. Не за първи път нейни действия и актове са в основата на шумни събития със сериозни последици. Например, През 80-те години на 20 в., ЮНЕСКО е обвинявана в комунистически уклон и действия срещу  Новия световен информационен ред, установяващ всеобщ равен достъп до информация. САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство съответно- през 1984, 1985, 1986, обвинявайки ЮНЕСКО в нерегламентирано бюджетно разхищение и в действия срещу свободата на пресата.  Всичко това води до реформи в организацията – намалени са средствата, съкратени са много длъжности и т.н.

Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003. През 1956 г. Република Южна Африка също оттегля своето членство заради разногласия по расовите въпроси, което възстановява през 1994 г., след ключовите промени в страната и идването на власт на Нелсън Мандела.

Невъзможно е да се отговори еднозначно какви ще са политическите и културните последици както на самото решение за прием на Палестина, а така също и на категоричния отпор на САЩ, а и финансовите последици от него. Трябва да се отбележи обаче огромната роля на организацията за запазване на световното културно наследство чрез различни актове с различна роля и ефект – както отделни символични действия, а така и нормативни документи – декларации, конвенции, препоръки (вж. Нормативни актове за културното наследство), но неизменно с положителна роля на рамкови документи предопределящи политиките на държавите и извеждайки на дневен ред значимостта на културните ценности и сътрудничеството между народите в световен план.


Коментари


Все още няма коментари за “Палестинският въпрос и ЮНЕСКО”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани