Коментар: Impossibilium nulla est obligatio

Коментар: Impossibilium nulla est obligatio*

На 11 март 2020 г. СЗО обяви, че коронавирусът COVID-19 вече представлява пандемия. От 13 март 2020 г. България е в извънредно положение. В тия тъжни и тежки дни в публичното пространство нашумя случая с претенцията за „дарение“ на 222 000 лева, срещу „условия“ (тук ).

Моят коментар е, че това не съставлява дарение, а де факто – подкуп. Виждам, че има и колеги, които аплодират подобно „дарение“, посочвайки че дарение с тежест и условие, било допустимо от закона. Да, допустимо е.

Но сагата с 222 000 лева не е дарение, а опит да се купи предимство в ситуация на пандемия! Условието на „дарителя“ било той да посочва кой да използва закупените апарати и това щяло да са служители на неговата фирма и свързани фирми и членове на техните семейства. Какво това значи? Че той ще посочва кой да живее и кой не, че не по медицински показатели, а по неговата воля би могло да се спре животоспасяващо лечение някому. Решенията на лекуващите лекари винаги следва са независими от ФИНАНСОВИ дарения/стимули/подкупи! Това не е дарение с тежест, това е дарение с невъзможно условие – по смисъла на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД.

Ако условието, мотивът единствено поради който  е  направено дарението е противен на закона или на добрите нрави, то е нищожно. Също така трябва да се подчертае отново и че става дума за пари, дадени с едно първо условие – за закупуване на апарати (за обдишване) и с второ условие – с „условието“ далият парите да посочва кой да ги ползва и кой не. Ако си зададем въпроса може ли той да си ги вземе у дома и да си ги ползва – не може,  то означава, че не става дума само за ползване с приоритет на закупените апарати, а за приоритет при лекарската грижа, приоритет в лечението?! Няма болница, която да може да приеме и да изпълнява подобно „условие“, то е нищожно от правна страна, но в настоящата ситуация е особено цинично.

Къде е animus donandi (намерение да се надари) на претендиращия да е дарител? Дарението е акт на щедрост. В правната теория се сочи този белег като отличителен спрямо ПОДКУПА, който е престъпление и като договор е нищожен поради противоречие със закона.

Александровска болница (и която и да е болница) няма правен механизъм да изпълни „условието“ за приоритетно лечение на определени лица, посочени от „дарителя“, затова освен противно на добрите нрави е и невъзможно условие по смисъла на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Лечението се осъществява съгласно утвърдени медицински стандарти и протоколи, решенията на лекуващите лекари са независими от ФИНАНСОВИ дарения/стимули/подкупи! Затова арогантното желание срещу една сума пари да диктуваш на лекарите кой да бъде лекуван е цинично и престъпно. A поради сериозното медийно отразяване и безплатен PR.

Impossibilium nulla est obligatio – За невъзможното няма задължителност