Относно правилната употреба на думите „бенефициент“ и „бенефициер“

С „проектната“  вълна, заляла България непосредствено преди присъединяването към ЕС и след това, много популярна, но за съжаление, погрешно използвана стана думата „бенефициент“. Наскоро (м. декември 2013 г.) се натъкнахме на изложба/инсталация пред централния вход на НДК, илюстрираща очевидно успешно усвоени средства по различни проекти. Изумително, но навсякъде получаващата финансиране страна – в случая в лицето на българско министерство, бе означено като „бенефициент“, което ме провокира към настоящето кратко изложение:

Твърде често думата „бенефициент“ е погрешно използвана, твърде често получаващият финансиране се означава неправилно като „бенефициент“, а  коректното му означаване следва да е „бенефициер“. „Бенефициент“ е финансиращият, предоставящ средствата, а получаващият е „бенефициер“.

Тази понятийна връзка – „бенефициент“ и „бенефициер“ е много упорито разменяна в публичното пространство, дотам, че погрешният смисъл влаган в нея се счита днес за правило, което е недопустимо [1].

Понятийната двойка „бенефициент“ –  „бенефициер“ етимологически произхожда от латински език. Beneficiarius [2] на латински език означава „облагодетелстван“, което е и буквалното значение на термина „бенефициер“ в българския език – получил облага, облагодетелстван. Както правилно отбелязва проф. Герджиков [3] в латинския език суфиксът ent/ant носи значението на лице, което прави нещо, извършва дейност или дава, илюстрирайки с примерите на утвърдените двойки понятия: „цедент“ – „цесионер“, „концедент“ – „концесионер“ и т.н.

С оглед граматическите и смислови правила двойката „бенефициент“ – „бенефициер“ означава „предоставящ облагата/средствата“ – „облагодетелстван/ получил облагата“.

С оглед изложеното, считаме, че неуместната и изцяло погрешна употреба на термините следва да бъде преустановена.