Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Защита на личните данни: ВАС задължи отписването от ЦКР на кредитополучател, чието задължение е погасено по давност

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 В касационно производство пред ВАС (адм. дело № 8782/2023, Пето отделение), прилагайки чл. 17, пар. 1 буква „а“ от GDPR (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), съдът разпореди изтриването от ЦКР (Централния кредитен регистър) на данните на кредитополучател, чието задължение е погасено по давност.

Прочети още: Защита на личните данни: ВАС задължи отписването от ЦКР на кредитополучател, чието задължение е погасено по давност четете още

Допустим ли е отказ от наследство от дете: Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. на ВКС

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

На 23 януари 2024 г. бе публикувано Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. по въпроса допустим ли е отказ от наследство от дете. С Тълкувателното решение, със задължителна сила се приема, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Прочети още: Допустим ли е отказ от наследство от дете: Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. на ВКС четете още

Относно разноските по дела – спорна съдебна администрация

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът с разноските по дела – спорна съдебна администрация (най-често делата за родителски права, лични контакти с другия родител и издръжка) се поставя твърде често в практиката, но за съжаление, тя и към днешна дата остава противоречива.

В коментарна статия от 2016 г. (ТУК) посочихме, общия принцип за разпределяне на разноските: съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Но при присъждането на разноски по дела, които имат характер на спорна съдебна администрация, съдебната практика е противоречива[1].

четете още

Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите

Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Чл. 9 ЗН

Чл. 53 ЗН

ПП ВКС 4/1964

Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. на ВС по гр. д. № 3/1970 г.,

Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис

В практиката се поставя въпросът, при наследяване от преживял съпруг и низходящи, при направен отказ от наследство на всички низходящи, към кого преминава наследството?

Съгласно чл. 53 от ЗН частта на отреклия се (от наследството) или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Т.е. ясно е, че при отказ на едно от децата, ще се увеличат дяловете на другите деца и наследяващия с тях преживял съпруг (чл. 9 ал. 1 Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете).

Обаче, ако детето е едно или всички низходящи са се отказали? Към кои наследници точно преминава наследството?

Съгласно ПП ВКС 4/1964 г. това не са всички наследници, а само тези от коляното на отказалия се. Т.е. ако наследниците от реда, към който принадлежи отказалият се, не приемат наследството или ако отказалият се е единствен наследник от този ред, частта му преминава към наследниците от следващия ред.

С Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. на ВС по гр. д. № 3/1970 г., ОСГК, се приема, че когато преживелият съпруг наследява с низходящите на починалия и те се откажат от наследството, тяхната част от бившата съпружеска имуществена общност преминава към следващия ред наследници и към преживелия съпруг, но не и само към него[1].

Съгласно чл. 48 ЗНасл. наследството се придобива с приемането му. За да придобият дела на починалия съпруг от общото имущество децата, е необходимо да ги приемат. Ако те се откажат от наследството, счита се, че никога не са го приемали. Правата и задълженията, които имат децата спрямо дела на починалия съпруг от общото имущество и които с откриването на наследството са преминали по право върху тях, престават да им принадлежат, и то с обратна сила.

Отказът от наследството на починалия съпруг от децата не може да ползува преживелия съпруг и той не може да получи частта на отреклите се от наследството. …

Частта от общото имущество на починалия съпруг преминава към следващия ред законни наследници. Заедно с тях наследник ще бъде и преживелият съпруг. …“

Съгласно Тълкувателно решение № 148/1986 на ОСГК на ВС, докладчик съдията Соломон Розанис, ако всички низходящи на наследодателя се откажат от наследството, то техните части ще бъдат получени от преживелия съпруг  и от наследниците от следващия ред. А не единствено към него.

При отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство. При отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство.“


[1] Тасев, Хр. 2006 Българско наследствено право, Осмо издание, 130-132.

Някои постановки относно пряката дискриминация по признак лично положение (чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр), непряката дискриминация, изразяваща се в по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака лично положение (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр).

Някои постановки относно пряката дискриминация по признак лично положение (чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр), непряката дискриминация, изразяваща се в по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака лично положение (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр).

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно чл. 4 ал. 2  на ЗЗДискр „пряка дискриминация“ е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 на същия член, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съгласно ЗЗДискр, чл. 37, ал. 1 и 2, не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Не се допуска дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в публичния или реалния сектор, пряко или непряко.

Признакът „лично положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България също предвижда, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и на признак „лично и обществено положение“. В решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14/92 г. се отбелязва следното: „За да гарантира прогласения принцип за равенство на всички граждани пред закона, чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. …

четете още

Нов закон и нови изисквания за работодателите: създаване на вътрешен ред за подаване на сигнали и други задължения за работодателите с българския Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН; Whistleblowing act)

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

В изпълнение на задължението за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937, бе приет нов закон: Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

Той е в сила от 4 май 2023 за работодателите в публичния сектор и някои работодатели от частния (с над 250 работници или служители). За работодателите с между 50 и 249 служители, законът влиза в сила от 17 декември 2023 г.

Целта на новия ЗЗЛПСПОИН или както става популярен в практиката – български Whistleblowing act, е да предостави необходима защита на всички лица (служители, работници, изпълнители и др.), които сигнализират за нарушения, станали им известни при работа. Т.е. това са най-често именно работници, служители и други лица – например изпълнители по договор, които имайки информация за нарушение, извършено от техния работодател или възложител, решават да сигнализират за него.

Прочети още: Нов закон и нови изисквания за работодателите: създаване на вътрешен ред за подаване на сигнали и други задължения за работодателите с българския Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН; Whistleblowing act)

Видовете нарушения, за които може да се сигнализира са различни – например нарушения на трудовото законодателство, режима на обществените поръчки, защитата на потребителите и др.

Подаването на сигнал може да стане по следните начини:

  •  чрез т.нар. вътрешен канал за подаване на сигнали,
  • чрез подаване на сигнала пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
  • чрез публично оповестяване (медии, социални мрежи)

Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) предвижда нови задължения и отговорности за работодателите с над 50 работници и служители.

Накратко казано две са основните задължения за обхванатите от Закона работодатели –  следва да създаде вътрешен канал за подаване на сигнали и със заповед да определи служител, който да приема и обработва тези сигнали.  

Т.е. да се определи ред как и на кого. Налице е изискване определеното лице да е служител на работодателя на трудов договор. Няма други условия към това лице (например образование или длъжност). За разлика от личните данни тук не може да е външно, по договор, както например е възможно при длъжностното лице за защита на личните данни (ДЛЗД). В становище КЗЛД разяснява, че per argumentum a contrario от чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛПСПОИН, не се допуска задължени субекти по чл. 12, ал. 1, т. 1 (т.е. работодатели в публичния сектор), да възлагат функциите по приемане, регистриране и разглеждане на сигнали по ЗЗЛПСПОИН на физически или юридически лица, извън тяхната структура. Вследствие на това, в случай че административният орган се полза от услугите на външно ДЛЗД, то не може да изпълнява функциите на служител, отговарящ за разглеждането на сигнали по ЗЗЛПСПОИН. Най-често в практиката биват натоварвани служители от Човешки ресурси, ТРЗ, счетоводство или др. подобни.

Задълженият субект (работодател) няма законово задължение да информира КЗЛД за определения служител, отговарящ за разглеждането на сигнали по ЗЗЛПСПОИН. Такава информация се предоставя само при изрично поискване от КЗЛД за целите на упражнявания от нея контрол по ЗЗЛПСПОИН.

Задължените субекти по ЗЗЛПСПОИН (т.е. работодатели) следва да изработят и приемат свои правила и процедури за приемане, регистриране и разглеждане на устни и писмени сигнали по смисъла на този закон.

Налице е задължение за създаване и водене на регистър на сигналите (със заповед или друг акт на задълженото лице), който не е публичен и съдържа информация за:

1. лицето, което е приело сигнала;

2. датата на подаване на сигнала;

3. засегнатото лице, ако такава информация се съдържа в сигнала;

4. обобщени данни за твърдяното нарушение, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;

5. връзката на подадения сигнал с други сигнали след установяването и в процеса на обработване на сигнала;

6. информация, която е предоставена като обратна връзка на лицето, подало сигнала, и датата на предоставянето и;

7. предприетите последващи действия;

8. резултатите от проверката по сигнала;

9. периода на съхраняване на сигнала.

Информацията, вписана в регистъра,  следва да се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност.

Подаването на сигнал по вътрешния канал става по следния начин (чл. 15):

  • Сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено, включително чрез електронна поща, или устно. Устното подаване на сигнал може да се осъществи по телефона, по други системи за гласови съобщения, а по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в уговорен между страните подходящ срок.
  • За регистрирането на сигнали се използва формуляри по образец, утвърден от националния орган за външно подаване на сигнали, който съдържа най-малко следните данни:

1. трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв;

2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и неговата месторабота, ако сигналът се подава срещу конкретни лица и те са известни;

3. конкретни данни за нарушение или за реална опасност такова да бъде извършено, място и период на извършване на нарушението, ако такова е извършено, описание на деянието или обстановката и други обстоятелства, доколкото такива са известни на сигнализиращото лице;

4. дата на подаване на сигнала;

5. подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя.

  • Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляр. Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го подпише при желание от негова страна.
  • Към сигнала могат да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения, и/или позоваване на документи, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.
  • Ако сигналът не отговаря на изискванията (въведени в чл. 15 ал. 1), на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.
  • Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на този закон и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни. Сигнали, които съдържат очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към подателя за поправка на твърденията и за отговорността, която той носи за набеждаване.

Задължения на лицето, отговарящо за разглеждането на сигналите:

Съгласно чл. 16 служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да:

1. получават сигналите и потвърждават получаването им в срок от 7 дни след получаването;

2. гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице и на всяко друго лице, посочено в сигнала, ще бъде надлежно защитена и предприемат нужните мерки за ограничаване на достъпа до сигнала на неоправомощени лица;

3. поддържат връзка със сигнализиращото лице, като при необходимост изискват допълнителни сведения от него и от трети лица;

4. предоставят обратна информация на подателя на сигнала за предприетите действия в срок не по-дълъг от три месеца след потвърждаването на получаването на сигнала;

5. предоставят на лицата, желаещи да подадат сигнал, ясна и лесно достъпна информация за процедурите за външно подаване на сигнали към компетентния национален орган, а когато е уместно – към институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз;

6. документират устни сигнали;

7. поддържат регистър на подадените сигнали;

8. изслушат лицето, срещу което е подаден сигналът, или да приемат писмените му обяснения и да съберат и оценят посочените от него доказателства;

9. предоставят на засегнатото лице всички събрани доказателства и да му предоставят възможност да направи възражение по тях в 7-дневен срок, при спазване на защитата на сигнализиращото лице;

10. предоставят възможност на засегнатото лице да представи и посочи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката;

11. в случай че изнесените в сигнала факти бъдат потвърдени:

а) организират предприемането на последващи действия във връзка със сигнала, като за целта могат да изискват съдействието на други лица или звена в структурата на съответния задължен субект;

б) предлагат на задължения субект по чл. 12, ал. 1 предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване или предотвратяване на нарушението в случаите, когато такова е констатирано или има реална опасност за предстоящото му извършване;

в) насочват сигнализиращото лице към компетентните органи, когато се засягат неговите права;

г) препращат сигнала на органа за външно подаване на сигнали при необходимост от предприемане на действия от негова страна, като за препращането сигнализиращото лице се уведомява предварително; в случай че сигналът е подаден срещу работодателя на сигнализиращото лице, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, насочва лицето към едновременно сигнализиране на органа за външно подаване на сигнали.

Всеки постъпил сигнал следва да получи УИН, който се дава от КЗЛД, като целта е да се получи индивидуализация и проследимост на всеки сигнал (чл. 19, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 4 и 5 и чл. 2), както и да се осигури свързаност (отчетност и контрол) между регистрите (чл. 29, ал. 1).

УИН е реквизит на утвърдения от КЗЛД образец на формуляр за регистриране на сигнал. Самият сигнал и материалите по него, вкл. и формуляра за регистрирането му (по образеца, утвърден от КЗЛД), когато е подаден по вътрешния канал към задължените субекти, не се предоставят на КЗЛД.

За получаване на УИН лицето, което регистрира сигнала, предоставя единствено следните данни:

– Наименование и ЕИК/БУЛСТАТ на работодателя, при когото е подаден сигналът;

– Идентификационни данни на служителя, отговарящ за разглеждането на сигнала;

– Предмет на сигнала (област);

– Начин на получаване на сигнала (писмено или устно).

Тази информация служи за контролни, административнонаказателни и статистически цели на КЗЛД. Задълженият субект отразява информацията за получения УИН в регистъра по чл. 18, ал. 2, който води.

УИН се получава незабавно след получаването на сигнал, постъпил в рамките на работното време на задължения субект. За сигнали, получени след края на работното време на задължения субект, УИН се получава в първия работен ден, следващ постъпването на сигнала.

Задълженият субект (т.е. работодателят):

1. въз основа на постъпилия сигнал и на предложенията на служителя, отговарящ за разглеждането на сигнала по чл. 16, т. 11, буква „б“, предприема действия в рамките на своята компетентност за преустановяване на нарушението или за предотвратяването му, ако то не е започнало;

2. приоритизира по предварително определени критерии и правила разглеждането на постъпилите множество сигнали за по-тежки нарушения;

3. прекратява проверката:

а) когато нарушението, за което е подаден сигналът, е маловажен случай и не налага предприемането на допълнителни последващи действия; приключването не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по този закон по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали;

б) по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането на последващи действия;

в) когато се установят данни за извършено престъпление; сигналът и материалите към него се изпращат незабавно на прокуратурата;

4. изготвя индивидуален доклад, в който описва накратко информацията от сигнала, предприетите действия, окончателните резултати от проверката по сигнала, които заедно с мотивите съобщава на подалия сигнала работник или служител и на засегнатото лице при спазване на задължението за тяхната защита.

(2) В случаите, когато проверката е прекратена на основание ал. 1, т. 3, букви „а“ и „б“, сигнализиращото лице може да подаде сигнал до националния орган за външно подаване на сигнали.

Установеното със закон задължение за работодателите (задължени по закона лица) се контролира от КЗЛД и в закона са предвидени санкции от 1000 до 5 000  лева, респ. от  5 000 до 20 000 лева за юридически лица за първо нарушение и за повторно нарушение глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Накратко казано, най-необходимото по изпълнение на задълженията от обхванатите от закона работодатели е:

·       да се създаде ред за подаване на такива сигнали – например нарочен имейл, който да се обяви и

·       със заповед да се определи длъжностно лице, служител на работодателя, което да ги обработва (евентуалните сигнали), да ги регистрира в КЗЛД (получава се УИН), проучва сигнала и изготвя доклад.

КЗЛД издаде и публикува на 4 август 2023 г. Наредба № 1 от 27 юли 2023 г. за воденето на регистъра на сигналите по чл.18 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и за препращане на вътрешни сигнали към Комисията за защита на личните данни.

КЗЛД публикува и други насоки, подпомагащи работодателите, задължени лица по Закона при изпълнение на установените задължения.

С решение на КЗЛД от 19.04.2023 г. е утвърден Формуляр за регистриране на сигнал за подаване на информация за нарушения съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

На основание § 9 формулярът за регистриране на сигнал се предоставя за използване на всички задължени по ЗЗЛПСПОИН субекти.

Утвърденият от КЗЛД формуляр е задължителен за служителя, отговарящ за приемането и регистрирането на сигнала, но не е задължителен за сигнализиращите лица – те обаче могат да го ползват, при желание от тяхна страна или ако считат, че ги улеснява при подаването на сигнала.

Ако сигнализиращо лице подаде сигнал във форма, различна от утвърдения от КЗЛД формуляр, служителят, отговарящ за приемането и регистрирането на сигнала, е длъжен да въведе информацията от сигнала в утвърдения формуляр.

Както се посочи, целта на новия ЗЗЛПСПОИН (Whistleblowing act), е да предостави защита на всички лица (служители, работници, изпълнители и др.), които сигнализират за нарушения, станали им известни при работа.

Законът, в чл. 36 предвижда освобождаване от отговорност  на сигнализиращите лица, а именно:

  • Сигнализиращите лица не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление.
  • Сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението.
  • Когато лице подава сигнал или публично оповестява информация за нарушения, попадащи в обхвата на този закон, и тази информация включва търговска тайна и когато това лице отговаря на условията на този закон, това подаване на сигнал или публично оповестяване се счита за правомерно по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на търговската тайна.

Предвиждат се и следните мерки за подкрепа на сигнализиращите лица:

  • безплатни и достъпни информация и съвети относно процедурите и мерките за защита; /предоставя се от КЗЛД/
  • помощ пред всеки орган, необходима за тяхната защита срещу репресивни ответни действия, включително чрез надлежно съобщаване на факта, че имат право на защита по този закон; /предоставя се от КЗЛД/
  • правна помощ в наказателни, граждански, административни и в международни спорове по граждански дела, свързани със защитата на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или оповестената информация, в съответствие със Закона за правната помощ; /предоставя се от Националното бюро за правна помощ/
  • извънсъдебно разрешаване на презгранични спорове чрез медиация в съответствие със Закона за медиацията. /предоставя се от медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите/

Няма срок за защита на лицата, подаващи сигнал. Нито Директива (ЕС) 2019/1937, нито законът въвеждат срок за осигуряване на защитата на лицата, на които тя се дължи.

КАНТОРАТА НЕ РАЗПРАЩА НИКАКВИ ИМЕЙЛИ ОТ СЛУЖЕБНИЯ ИМЕЙЛ office@law-firm-bg.com


Съобщение от 12.07.2023 г.: КАНТОРАТА НЕ РАЗПРАЩА НИКАКВИ ИМЕЙЛИ ОТ СЛУЖЕБНИЯ ИМЕЙЛ office@law-firm-bg.com

НА 12.07.2023 ИМЕЙЛЪТ НА КАНТОРАТА Е ИЗПОЛЗВАН ЗА РАЗПРАЩАНЕ НА ФАЛШИВИ СЪОБЩЕНИЯ С ИСКАНЕ ЗА ПОДПИС С ПРИКАЧЕН ФАЙЛ. Не отваряйте подобни съобщения. Те не изхождат от нас.

КАНТОРАТА НЕ Е ПРАЩАЛА НИКАКВИ ИМЕЙЛИ. СТАВА ДУМА ЗА ОНЛАЙН ИЗМАМА И ЗЛОУПОТРЕБА с имейл адреса, който се посочва като изпращач, без да е такъв!

Използвана е достъпна функционалност (spoofing, phishing), използвана при онлайн измами и други злоупореби като изпращач да се вижда даден имейл /в случая е на кантората, но може да се посочи всякакъв имейл, използват имена на частни съдебни изпълнители и реални адвокати/, но този имейл не е реалният подател на съобщенията.


По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Въпросът за реда, по който следва да се прекрати едно ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител и бездействие на наследниците му, се поставя изключително често в практиката. За съжалени досега беше налице противоречива практика на съдилищата, което доведе до нуждата от приемане на тълкувателно решение от ОСТК на ВКС, с което практиката да бъде уеднаквена и да бъде дадено задължително тълкуване по въпроса. Образувано бе тълкувателно дело № 1/2020 г., по което на 31.05.2023 г. бе публикувано Тълкувателно решение № 1/2020.

За да се произнесе по въпроса, ВКС съобразява различните давани досега в съдебната практика разрешения от отделни състави на ВКС. четете още

Относно свободата на изразяване. Избрани откъси от съдебната практика.

Относно свободата на изразяване. Избрани откъси от съдебната практика.

 

Oт тeĸcтa нa paзпopeдбaтa нa чл. 10, aл. 2 EKΠЧ e виднo, чe пocтaвeнoтo oгpaничeниe пpeд cвoбoдaтa нa изpaзявaнe e зaщитaтa нa oбщecтвeнaтa cигypнocт, a нe нa блaгoпpиличиeтo. Haдxвъpля ce cвoбoдaтa нa изpaзявaнe, ĸoгaтo ce cъздaвaт бeзpeдици, a нe ĸoгaтo ce възбyждa възмyщeниe и cмyт.

Cпopeд пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ изĸлючeниятa oт cвoбoдaтa нa cлoвoтo “тpябвa дa ce тълĸyвaт cтecнитeлнo, a нyждaтa oт oгpaничeния дa бъдe yбeдитeлнo дoĸaзaнa” (peшeниeтo пo дeлoтo „Oбзъpвъp и Гapдиън cpeщy Oбeдинeнoтo Kpaлcтвo”). B тoзи cмиcъл cпopeд cъдa инĸpиминиpaнeтo нa пoлитичecĸoтo мнeниe ĸaтo xyлигaнcтвo пoнaчaлo нe cъoтвeтcтвa нa дoпycтимитe oгpaничeния пpeд нeгo пo cмиcълa нa чл. 10, aл. 2 EKΠЧ.

Πoлитичecĸoтo мнeниe, дoĸoлĸoто пpeдcтaвлявa yчacтиe в пoлитичecĸия дeбaт, caмo пo ceбe cи нe мoжe дa пpeдcтaвлявa гpyбo нeyвaжeниe, a пpeдcтaвлявa oпит зa пpивличaнe нa oбщecтвeнoтo внимaниe, т.e. мoтивът e тъĸмo oбpaтният – yтвъpждaвaнe нa oпpeдeлeнa идeя, пpивличaнeтo нa oдoбpeниeтo нa oбщecтвoтo или нa чacти oт нeгo нa cвoя cтpaнa cъc cтpeмeж ĸъм paзшиpявaнe нa пoлитичecĸoтo влияниe.

Koгaтo дeяниeтo имa пoлитичecĸo cъдъpжaниe, нe e дoпycтимo тo дa бъдe възвeждaнo пoд фaĸтичecĸия cъcтaв нa xyлигaнcтвoтo, зaщoтo, пpeдвид oбeĸтa нa пpaвнa зaщитa c тoвa пpecтъплeниe – oбщecтвeния peд и cпoĸoйcтвиe, тoвa би гo пpeвъpнaлo в идeoлoгичecĸo пpecтъплeниe, a нaĸaзaтeлнaтa peпpecия – в пoлитичecĸи инcтpyмeнтapиyм. четете още

Какво е външно съвместителство и кога работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател?

Какво е външно съвместителство и кога работникът има право да сключва трудов договор с друг работодател?

 

Автор: адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

Уредба: Кодекс на труда

Въпросът за правото на работника да сключва втори и следващ трудов договор, докато налице е валидно трудово правоотношение (основно) възниква често в практиката.

Уреден в чл. 111 на Кодекса на труда: четете още

ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

С Решение № 2185/01.03.2023 г. ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса, придобил гражданственост като казуса „с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“.

ВАС отхвърля оспорването на отказ на кмета на район „Панчарево“, Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето, с мотиви, че детето не е български гражданин по смисъла на приложимото право и следователно за Република България, конкретно за кмета на район „Панчарево, Столична община, не възниква задължение за съставяне на акт за раждане.

В мотивите на решението, съдът посочва, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход – чл. 25, ал. 1 , изр. първо от КРБ, като условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон – чл. 25, ал. 6 КРБ. Този закон е Законът за българското гражданство. четете още

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, практически е безпроблемно и съдебната процедура минава бързо, но това не означава, че не трябва да се подходи с особено внимание към детайлите, които страните подписват в споразумение. Защото споразумението бива утвърдено от съда и се обективира в съдебното решение, подлежи на принудително изпълнение и може да засегне интереси, за които страните едва по-късно си дават сметка. Например една класическа формулировка, присъстваща в много споразумение, че са уредили имуществените си отношения. А те de facto не са. И едва по-късно разбират, че са затворили пътя си за имуществени претенции един към друг относно придобитото по време на брака. Т.е. недоброто разбиране на процедурата и същността на писменото споразумение в производството за развод по взаимно съгласие водят до фатални грешки. четете още

РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.

РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ

Практически въпроси и проблеми

#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Разводът по исков ред е една от най-честите съдебни процедури и е с фундаментално значение и последици за страните. Внася се необратима промяна в отношенията и гражданскоправния статус на лицата като се прекратява брачната връзка. Например придобиваните недвижими вещи се придобиват в индивидуална собственост, бившите съпрузи вече не са наследници един на друг. Прекратява се евентуалната солидарна отговорност за задължения за семейството, поети от единия съпруг и др. Затова юридически погледнато, когато брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, е добре да бъде и юридически прекратена. В практиката има много случаи на дългогодишна фактическа раздяла, без каквато и да връзка между съпрузите и при смърт се открива, че поради брачната връзка се наследяват задължения и пр. проблеми. Правното положение трябва да съответства на фактическото.

В настоящия коментар накратко ще бъдат обсъдени практическите въпроси около бракоразводното производство.

Най-напред, то започва по инициатива на единия съпруг. Никой не може и не следва да бъде обвързан в брак против волята и желанието му. Непоколебимото желание не единия съпруг (или на двамата) брачната връзка да се прекрати говори за дълбоко разстройство на брачната връзка. Популярното житейски и уредено в отменения Семеен кодекс „няма да ти дам развод“, идващо от нормата на чл. 99 [1] от отменения СК, че развод не се допуска, ако невиновният съпруг настоява да се запази брака, вече е неприложимо. четете още

За нищожността на всякакви клаузи и юридически похвати, ограничаващи правото на труд и свободен избор на работно място

За нищожността на всякакви клаузи и юридически похвати, ограничаващи правото на труд и свободен избор на работно място

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Настоящата статия е провокирана от една дългогодишна съдебна сага, започнала 2016 година със заповедно производство и завършила в края на 2022 г. с определение на ВКС. Става въпрос и за една, в случая успешно проведена битка за защита на правото на труд и правото на свободен избор на работно място, неограничаван от договорни  клаузи, целящи да осуетят упражняването на това право или други правни похвати, използващи правнодопустими средства, с които обаче, се цел забранен от правото резултат.

Какъв е казусът: Работодател претендира финансова неустойка на договорно основание, защото работникът е прекратил трудовото правоотношение, а с договор се бил задължил, че при прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание ще плати въпросните неустойки. Тяхната сума надвишава многократно месечното трудово възнаграждение на работника и де факто се явява икономическа пречка пред напускане, смяна на работа и прекратяване на правоотношението на каквото и да било основание от страна на работника. Превръща го в крепостен, образно казано. Кой работник ще напусне, търсейки например по-високо възнаграждение или по-добри условия на труд, ако знае, че трябва да „се откупи“, да плати неустойки многократно надвишаващи цялото му месечно трудово възнаграждение? четете още

Публикувани са измененията и допълненията в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Публикувани са измененията и допълненията в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Публикацията е в бр. 88 от 4.11.2022 на ДВ и измененията ще влязат в сила след 3 дни.

Измененията предвиждат увеличение на минималните адвокатски възнаграждения.

 

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2009 г.; доп., бр. 43 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм., бр. 10 от 2016 г. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10395 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2016 г.; изм., бр. 41 от 2017 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г. и Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; изм., бр. 45 от 2020 г. с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г. и Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2020 г.)

  • 1. В чл. 2 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 5 накрая се добавя „независимо от формата на съединяване на исковете“.
  2. Създават се ал. 7, 8 и 9:

„(7) При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

 

С Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. четете още

Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство

Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя[1].

Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV четете още

Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

М И Н И С Т Е Р С К И   С Ъ В Е Т

Препис

Р Е Ш Е Н И Е  144

от     10 март     2022 година

ЗА предоставяне на временна закрила на разселени лица от украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България

На основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т

Р Е Ш И:

  1. Предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.
  2. Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година.
  3. Лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия и влезли и останали на територията на Република България, получават временна закрила считано от 24 февруари 2022 г. до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022 г.
  4. Приложение № 5 от Националния план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 506 на Министерския съвет от 2011 г., се изменя съгласно приложението.

ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Калина Константинова

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Красимир Божанов

Публикувано е Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна

Публикувано е Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна. Решението не е публикувано в Държавен вестник, а в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg. Публикацията е от 14 март 2022 г.

С решението на осн. чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година.

Лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия и влезли и останали на територията на Република България, получават временна закрила считано от 24 февруари 2022 г. до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022 г.

Изменя се и Националния план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 506 на Министерския съвет от 2011 г., се изменя съгласно приложение № 5, публикувано също в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg.

Това означава, че вече не следва да се действа по реда установен в Закона за убежището и бежанците чрез образуване на индивидуални производства, а се дава възможност всички украински бежанци да получат достъп до правата, дадени с временната закрила.

  • Решението е публикувано в Системата за правна информация на Министерски съвет: pris.government.bg. Публикацията е от 14 март 2022 г.
  • Повече:  ТУК и ТУК

 

Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна

Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Тъй като сме изправени пред безпрецедентна бежанска ситуация в Европа следва накратко и с изцяло практически фокус да изложим основните и значими аспекти на бежанското право, приложимо в България и в контекста на случващото се в Украйна. четете още

Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?

Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ.

Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството.

Съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на ВС).

Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV:  Приемане и отказ от наследство.

Всъщност процедурата  по изрично приемане на наследството (приемането може да не бъде изрично, заявено пред РС съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, а и чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща, съгласно чл. 52 ЗН – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва в особена за това книга.

Затова в практиката се поставя въпросът кое е последното местожителство на наследодателя, съответно кой ще е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя за вписване на отказ от наследството.

Този въпрос е неясен в случаите, в които има различие между вписания в регистрите на населението постоянен и вписвания настоящ адрес на починалото лице. четете още

Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.

Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.

 

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Този кратък коментар е провокиран от все по-често поставяне в практиката на въпроса за домашните любимци и какво се случва с тях след развода. Щом житейската необходимост е налице, то това налага изясняване на правната регламентация относно техния статут и правата и задълженията на развеждащите се като техни собственици. четете още

Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.

Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Възможност за сключване на брачен договор и изобщо избор на режим на имуществените отношения в България се допусна със Семейния кодекс от 2009 г. ( в сила от 01.10.2009 г.). До тогава нашето право уреждаше само режимът на съпружеска имуществена общност.

Няколко бележки относно различните възможности и режими на имуществени отношения между съпрузите. Режимите на имуществени отношения са регламентирани в СК[1]:

законов режим на общност;

– законов режим на разделност;

– договорен режим. четете още

Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник

Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

В практиката много често се сблъскваме с хипотезата на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото. Практиката на съда относно това какви са процесуалните последици бе противоречива. Изтъкваха се аргументи и в посока, че ищецът нямало как да знае, че посоченият от него ответник е починал, че няма свободен достъп до данните по гражданската регистрация и т.н.

Една част от съдебната практика приемаше, че в случай на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото, следва да се процедира по реда на чл. 229 ал. 1 т.2 ГПК[1], делото бъде спряно, наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК[2]. Т.е. приема се, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена. Така се приема в Определение № 436/28.09.2010 по ч. гр. д. № 313/2010 на I ГО на ВКС и в Определение № 141/28.02.2013 по ч. гр. д. № 1348/2013 на IV ГО на ВКС.

В посочените Определение № 436/28.09.2010 г. по ч. гр. д. № 313/2010 г. на I ГО на ВКС и Определение № 141/28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1348/2013 г. на IV ГО на ВКС, е прието, че когато исковата молба е подадена срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, се касае за нередовна искова молба. Приема се, че след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване в нея на неправосубектен ответник, съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците и след като бъдат издирени наследниците му, които са действителните ответници по предявения иск, делото следва да продължи срещу тях при условията на чл. 227 ГПК. Горепосочените определения са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК[3].

В същото време, друго становище на съдебната практика приема, че правоприемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК настъпва само ако и двете страни са притежавали процесуална правоспособност към момента на предявяване на иска.

четете още

Какво се случи с преюдициални запитвания до СЕС, отправени от български съдии по въпроси, свързани с приложението на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (Съединени дела C-708/17, C-725/17; „ЕВН България“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД)

Какво се случи с преюдициални запитвания до СЕС, отправени от български съдии по въпроси, свързани с приложението на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (Съединени дела C-708/17, C-725/17; „ЕВН България“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД)

 

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

През 2017 г. български съдии отправиха преюдициални запивания до СЕС, по дела, свързани с правата на потребителите, по които страни бяха дружества на предоставяне на комунални услуги -„ЕВН България“ ЕАД и съответно „Топлофикация София“ ЕАД. Бяха и широко отразени в публичното пространство и сред потребителите на въпросните услуги.

Делата са с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Асеновград (България) (дело C‑708/17) и Софийски районен съд (България) (дело C‑725/17) с актове (определения) съответно от 6 декември 2017 г. и 5 декември 2017 г., постъпили в Съда съответно на 19 декември 2017 г. и 27 декември 2017 г. четете още

Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг

Коментар: Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът, който накратко ще коментираме тук е свързан с постановката, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари[1].

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 2004 г., т. 7 , се приема, че граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.)[2], няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.

В практиката, особено по делбени дела, между преживял съпруг и низходящи (деца) на наследодателя, възниква въпросът, комбинирана/смесена съсобственост или такава с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг и наследена от него и низходящите (деца). четете още

Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

 

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Правните спорове и проблеми свързани с присъждането, изплащането, погасяването и т.н.  на издръжка за деца, след развод или раздяла на несключвали брак родители, се поставя ежедневно в практиката. Затова тук ще обърнем внимание на основаните правила и законови постановки, а и утвърдените в практиката разбирания, свързани със задължението за плащане на издръжка и правото на такава.

  • Относно същността на задължението за издръжка на дете;

Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Приема се (в съдебната практика), че последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите – аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970[1] г., поради което се отрича като неправилно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете.

В правната теория се поддържа разбирането, че правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно[2], предвид това, че то възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси следващия по реда на чл. 140 СК[3]. четете още

За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19

 За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19

 

Автор: адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

  1. Въведение в темата за смисъла и същността на информираното съгласие преди медицинска интервенция по принцип и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19.

Актуалните обществени условия и фактът, че понастоящем продължаваме официално да сме в „извънредна епидемична обстановка“[1], разпространението на коронавирусната инфекция, е ежедневна тема в публичното пространство, наред с проблемите касаещи имунизационната кампания, което предполага необходимост от изследвания и становища по много от въпросите. Този информационен натиск изисква да се преодолее липсата на правна информация, касаеща правата на гражданите в областта на здравните въпроси, които се поставят в тази ситуация. В настоящия коментар се разглеждат както общите законови изисквания за информиране на пациента чрез изискването за даване на т.нар. информирано съгласие и конкретно изискванията за информирано съгласие при имунизация срещу COVID – 19 и правното значение и последиците от липсата на надлежно информиране и даване на съгласие. Можем ли да говорим за противоправност при непредоставянето на информация преди извършване на манипулацията и необходимо ли е настъпване на вреда, за да е налице отговорност за обезщетяването при определени формални нарушения на относимите законови и подзаконови разпоредби и регулации, и изисквания.

Статията не се занимава с проблемите на т.нар. „лекарска грешка“, но касае въпрос за правата на пациента. А, както се приема в литературата, правата на пациента биха били само гола декларация, ако държавата не уреждаше насрещната отговорност на лекаря. „На всяко право на пациента съответства задължение на лекаря. Всяко право на пациента е насочено към лекаря и е корелативно свързано с неговото задължение към пациентите.“ Т.е., неизпълнението на задължението на лекаря (в случая за предоставяне на информация), поражда неговата юридическа отговорност[2]. По-долу излагаме нашето виждане на правната същност, значение и последиците около т.нар. „информирано съгласие“. четете още

Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Казусът, разглеждан от АССГ, по който е направено запитване пред СЕС, е относно дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“. Искането е да му бъде издаден паспорт в Република България. Делото доби широк публичен отзвук. Може да се допусне, че целта на тази публичност, е да се даде гласност на нормативната уредба в България, евентуално критика и да се търси начин за нейната промяна.

  • Каква е историята и правният проблем поставен пред Съда на ЕС

Пред район „Панчарево“ e направено искане за издаване на акт за раждане на дете, родено в Испания. В акта му за раждане били вписани „две майки“[1]. Те имали сключен брак във Великобритания. Едната жена е българка.

Район „Панчарево“ е поискал представяне на доказателства коя oт двете жени e биологичната майка на детето, такива не били представени и административния отказал да издаде акт за раждане. Което препятства и издаването на български паспорт.

Отказът на район „Панчарево“ е обжалван пред АССГ, образувано е дело № 3654/ 2020 на АССГ, 22. Състав. По делото съдия Десислава Корнезова отправя запитване пред съда на СЕС по въпрос, представляващ „значимост за развитието на българското право и правото на EC“.

В  Определение № № 7424 от 02.10.2020 г. , 22. състав на АССГ посочва конкретно, изрично и подробно приложимото право[2], включително разпоредбата на Глава 6. от СК, касаеща определяне на произход от майката[3], разпоредбите относими при издаване на акт за раждане и други, включително приложимите регламенти от правото на ЕС. четете още

Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

 

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

В коментарна статия от 2017 [1]г., достъпна тук, направихме изложение и коментар относно уредбата на СК и съдебната и тълкувателна практика по въпросите на оспорване на бащинство и припознаване. С тези изменения би следвало да се сложи край на една противоречаща на ЕКПЧОС уредба относно оспорването на бащинство и припознаването. Уредба, която съдържаше кратки преклузивни срокове, преграждащи правото на иск при пропускането им, независимо от обстоятелствата по конкретен случай. четете още

Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.

Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Още през 2012 година в коментарна статия разгледахме и тогава наболелия проблем с противоречивата практика по въпроса за изискването за лично явяване на молителите пред бракоразводния съд в процедурата по развод по взаимно съгласие.

При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие.  Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.

Посочи се, че преобладаващата към онзи момент съдебна практика приема, че личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. (напр. Определение № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и Определение № 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).

Но, още през 2010 г. практиката на ВКС започва постепенно да приема, че изискването за лично явяване не следва да се абсолютизира, а да се изследва причината за това, с оглед актуалните икономически и обществени условия и при наличието на уважителна причина за неявяването, делото не следва да бъде прекратявано. четете още

Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС

Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът за това, възможен ли е отказ от наследство на непълнолетен е поставян многократно в практиката. В блога изследвахме накратко въпроса в статията от 11.09.2018, която можете да прочетете: ТУК.

Накратко бяхме посочили, че съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Това разрешение е продиктувано от необходимостта да бъде запазен интересът на недееспособните лица и за тях приемането на наследството по опис е задължително.

Посочихме, че с цел засилената закрила за недееспособните лица, отказът от наследство на ненавършило пълнолетие лице е допустим само с разрешение на районния съд – становище, изразено публично от съдията от ВКС Св. Калинова[1]. Посочи се и, че съществуват становища в правната теория, според които отказ от наследство от ненавършило пълнолетие лице е недопустим, приемано за господстващата теория по този правен въпрос[2], макар да са налице в практиката различни разрешения от съдилищата и да е критикувана в част от становищата на доктрината[3].

Към момента са налице основания, съгласно чл. 124, ал. 1 (вр. чл. 125 от ЗСВ – при направено искане) за образуване на Тълкувателно дело, тъй като наличието на противоречива практика е основание за образуване на Тълкувателно дело по въпроса. Понастоящем има две противоречиви становища по въпроса, произнесени от два различни състава на ВКС[4], а именно: четете още

Може ли да бъде отписан недвижим имот (паметник на културата) от Регистъра на недвижимите културни ценности

Може ли  да бъде отписан недвижим имот (паметник на културата) от Регистъра на недвижимите културни ценности

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Относима уредба: Закон за културното наследство, Наредба № Н-12, Закон за устройство на територията, АПК;

 

Въпросът възможно ли е да бъде отписан недвижим имот, деклариран като недвижима културна ценност (паметник на културата [1]) от Регистъра на недвижимите културни ценности (Регистъра) и каква е процедурата за това се поставя изключително често в практиката и въпреки това няма лесен и ясен механизъм, по който това да се случва. Защо това е така ще коментираме по-долу подробно. Краткият отговор е, че такава е философията на законодателната закрила на културното наследство и ценности, както вътрешноправно, така и на международно ниво (чрез конвенции, ратифицирани по съответния ред).

След „бума“ на декларирането на имоти като „паметници на културата“ по терминологията на отменения ЗПКМ от 1969 г.,  който „бум“ е през 70- те и 80-те години, сега – поради инвестиционни намерения или финансова невъзможност за поддръжка на имота-културна ценност, много собственици търсят такава възможност. четете още

Съдебна практика: чл. 87 ЗЗД

 

Съдебна практика: чл. 87 ЗЗД

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

 

Тълкувателно решение № 142-6 от 11.XI.1954 г., ОСГК на ВС

Тълкувателен въпрос:

Допустимо ли е да се предявява иск за разваляне на двустранен договор от изправния кредитор спрямо неизправния длъжник, който договор кредиторът може да развали с едностранно волеизявление съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Анотация:

Предявяването и разглеждането по съдебен ред на такъв иск, следва да се счита като недопустимо по липса на правен интерес на ищеца. Кредиторът по двустранен договор, който договор може да бъде развален по реда и при условията на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с едностранно предупреждение, не може да води иск по съдебен ред за развалянето му.  Такъв иск ще бъде отхвърлен от съда като процесуално недопустим.

четете още

Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.

Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.

 

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно чл. 66 ал. 4 от Семейния кодекс – ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно (от навършване на пълнолетието).

По отношение на оспорване на бащинство на съпруг на майката (презумптивно), регламентацията е сходна – чл. 62, ал. 4, но по прилагането на тази норма е произнесено задължително Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск (пи чл. 62 ал. 4) чрез законния си представител. четете още

Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги

Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги

 

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

С Решение № 9 от 14. 07.2020 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги. Става дума за нормите на чл. 81, ал.1, чл. 87 и чл. 116, ал.1, т. 3 и 7 от Закона за социалните услуги /обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г. в сила от 01.07.2020 г./.

Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 на КС обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

Кои са нормите, обявени за противоконституционни и какви са мотивите на КС? четете още

Относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодател. Процедура и срокове.

Относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодател. Процедура и срокове.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Нормативна уредба:

Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) (ДВ, бр. 37 от 2004 г.)

Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), (ППМС № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Изключителна актуалност в днешната ситуация добива въпросът за вземанията на работници и служители в ситуация на твърде чести „фалити“ на предприятия –работодатели във връзка с обявената от СЗО пандемия[1] и мерките на държавите за ограничаването й.

При несъстоятелност на работодателя следва да се приложи Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), в който е регламентиран ред за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работници и служители, както и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР).

Със закона (ЗГВРСНР) бе създадено задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, което задължение е за всички физически или юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение, т. е. са работодатели; спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони[2]. Посочените условия следва да са налице кумулативно, т.е. едновременно. четете още

Промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Обнародвани в ДВ брой 23 от 14.3.2020 г. са промените в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Промените касаят документите, които се прилагат към заявление № Г2 за обявяване на годишните финансови отчети. четете още

Коментар: Impossibilium nulla est obligatio

Коментар: Impossibilium nulla est obligatio*

На 11 март 2020 г. СЗО обяви, че коронавирусът COVID-19 вече представлява пандемия. От 13 март 2020 г. България е в извънредно положение. В тия тъжни и тежки дни в публичното пространство нашумя случая с претенцията за „дарение“ на 222 000 лева, срещу „условия“ (тук ).

Моят коментар е, че това не съставлява дарение, а де факто – подкуп. Виждам, че има и колеги, които аплодират подобно „дарение“, посочвайки че дарение с тежест и условие, било допустимо от закона. Да, допустимо е.

Но сагата с 222 000 лева не е дарение, а опит да се купи предимство в ситуация на пандемия! Условието на „дарителя“ било той да посочва кой да използва закупените апарати и това щяло да са служители на неговата фирма и свързани фирми и членове на техните семейства. Какво това значи? Че той ще посочва кой да живее и кой не, че не по медицински показатели, а по неговата воля би могло да се спре животоспасяващо лечение някому. Решенията на лекуващите лекари винаги следва са независими от ФИНАНСОВИ дарения/стимули/подкупи! Това не е дарение с тежест, това е дарение с невъзможно условие – по смисъла на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД.

Ако условието, мотивът единствено поради който  е  направено дарението е противен на закона или на добрите нрави, то е нищожно. Също така трябва да се подчертае отново и че става дума за пари, дадени с едно първо условие – за закупуване на апарати (за обдишване) и с второ условие – с „условието“ далият парите да посочва кой да ги ползва и кой не. Ако си зададем въпроса може ли той да си ги вземе у дома и да си ги ползва – не може,  то означава, че не става дума само за ползване с приоритет на закупените апарати, а за приоритет при лекарската грижа, приоритет в лечението?! Няма болница, която да може да приеме и да изпълнява подобно „условие“, то е нищожно от правна страна, но в настоящата ситуация е особено цинично.

Къде е animus donandi (намерение да се надари) на претендиращия да е дарител? Дарението е акт на щедрост. В правната теория се сочи този белег като отличителен спрямо ПОДКУПА, който е престъпление и като договор е нищожен поради противоречие със закона.

Александровска болница (и която и да е болница) няма правен механизъм да изпълни „условието“ за приоритетно лечение на определени лица, посочени от „дарителя“, затова освен противно на добрите нрави е и невъзможно условие по смисъла на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Лечението се осъществява съгласно утвърдени медицински стандарти и протоколи, решенията на лекуващите лекари са независими от ФИНАНСОВИ дарения/стимули/подкупи! Затова арогантното желание срещу една сума пари да диктуваш на лекарите кой да бъде лекуван е цинично и престъпно. A поради сериозното медийно отразяване и безплатен PR.

Impossibilium nulla est obligatio – За невъзможното няма задължителност

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

За обществено обсъждане и консултации е предложен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Част от предложенията са :

  • 1. В чл. 8, ал. 1 думите „5-годишна възраст“ се заменят с „4-годишна възраст“.
  • 2. Чл. 56 се изменя така:

„Чл. 56. (1) Предучилищното образование се осъществява от детските градини.

(2) Задължителното предучилищно образование, освен от детските градини,

може да се осъществява и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при

условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното

образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и

информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и

центровете за подкрепа за личностно развитие, а за децата на 4-годишна възраст – само

когато в населеното място няма детска градина.

С така предложените изменения и допълнения се предлагат политики, насочени към въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст на детето.

Налице са някои възражения имено срещу „задължителността“ на това предучилищно образование. Считам, че такава задължителност на образованието за 4-годишн и деца не съответства на традициите и действалата дълги години нормативната рамка, включително конституционна такава, не способства за реализиране на така декларираните от вносителите цели (необходими са конкретни други мерки), не отговаря на най-добрия интерес на детето, който в тази възраст е силно индивидуален, а не стандартизиран. Мярката е непропорционална, необоснована, тъй като целите могат да бъдат осъществени по друг начин, чрез подходящи политики и проекти, без законовото въвеждане на „задължителност“, доколкото осигуряването на леснодостъпна възможност би довело до пълното осъществяване на повечето от поставените цели. четете още

Относно измененията в заповедното производство по ГПК

Относно измененията в заповедното производство по ГПК, обн. в ДВ. бр. 100/20.12.2019 година

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

 

В ДВ, бр. 100/20.12.2019 година бяха обнародвани измененията в заповедното производство по ГПК.

Основният мотив за приемане на измененията беше защитата на длъжника в съответствие с правото на Европейския съюз. В мотивите на ЗИД ГПК вносителите посочват[1], че на 24 януари 2019 Европейската комисия е уведомила Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на ЕС. ЕК отбелязва също, че защитата а длъжника следва да се съдържа и в правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва осигуряването от страна на законодателя на разумен срок, който да не обезсърчава използването на неговите права. ЕК предостави двумесечен срок за предприемане на мерки. Именно в изпълнение на горепосочените указания бе внесен законопроект, в който се цели основно осигуряване на по-добра защита на длъжника в заповедното производство. четете още

Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

 

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия

Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия

В практиката често възникват казуси свързани с приложението на чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Това са проблеми на правните институти наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Възникват при казуси и въпроси като може ли да се откажа от наследството на родител, без да загубя това от баба или дядо или обратното – може ли наследник да се откаже от наследството на баба или дядо, без да се е отказал от това на родителя? В настоящия коментар ще се опитаме да обясним по-достъпно същността и различията между „правото на заместване“ и „наследствена трансмисия“, които дават отговори на така поставените въпроси.

четете още

Бележки относно някои въпроси в областта на закрилата на детето в светлината на новия Закон за социалните услуги и други актове

Бележки относно някои въпроси в областта на закрилата на детето в светлината на новия Закон за социалните услуги и други актове

 

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

                  Какво провокира настоящите кратки бележки?

През м. март 2019 г. бе приет изцяло нов Закон за социалните услуги  (Oбн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.01.2020 г.). Понастоящем[1] влизането му в сила е отложено с шест месеца, през които следва да се изготвят необходими промени, така че различните засегнати от промените страни да са удовлетворени. Шестмесечното отлагане бе наложено поради острото несъгласие и множество протести от различни родителски и други организации, считащи, че в този си вид промените нарушават основни и конституционно установени права и задължения. Твърде категоричното противопоставяне относно някои положения в новия Закон за социалните услуги, измененията в редица други закони и приетата нова философия в областта на “социалните услуги“ и „закрилата на детето“ доведе до поляризация на общественото мнение и нагласи. Шумът в социалните мрежи доведе и липсата на реален и смислен дебат относно възможността за консенсус и съгласие кои политики са необходими, приемливи и смислени и кои следва да бъдат изоставени. В настоящата коментарна статия ще се опитаме да направим кратък правен анализ и преглед на някои новости в уредбата, на някои досегашни недотам добри законодателни разрешения (субективно, според вижданията на автора на статията), а и на цялостния дух на законодателството за закрила на детето, в чийто контекст следва да четем, тълкуваме и разбираме нормите.

четете още

ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 10 септември 2019

Автор: Адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

В публикация от миналата година изложихме накратко историята и контекста на предстоящото произнасяне на Европейския съд по правата на човека. Сега ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway (Application no. 37283/13)). четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение по въпроси на Павловия иск (по чл.135 ЗЗД)

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение по въпроси на Павловия иск (по чл.135 ЗЗД)

С Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, се произнесе по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 01.06.2017г., допълнено с разпореждане от 26.10.2017г., на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл.128 ал.1 ЗСВ за постановяване на тълкувателно решение по следните противоречиво решавани в практиката на ВКС и съдилищата въпроси:

1.Намира ли приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.

  1. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.

3.Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.

четете още

ОСГТК на ВКС се произнесе с Тълкувателно решение 1/2017 г. по въпроси на допустимостта на гражданския процес

ОСГТК на ВКС се произнесе с Тълкувателно решение 1/2017 г. по въпроси на допустимостта на гражданския процес

С Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 09 май 2019 година се произнесе по тълкувателно дело № 1 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.

С Разпореждане от 07.04.2017 г. на Председателя на ВКС, на основание чл.128, ал.1 от ЗСВ и чл.292 от ГПК, е образувано тълкувателно дело №1/2017 г., поради констатирана противоречива съдебна практика по следните въпроси:

1.Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК;

ВКС приема, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо.

2.Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска.

ВКС приема, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

четете още

Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС

Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Делото е образувано на основание чл. 124 ал. 2 ЗСВ за преодоляване на констатирано противоречие в съдебната практика между ВКС и ВАС по въпроса дали изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, независимо от изпълнителното производство в хода на което е отправена поканата. четете още

Престъпления срещу интелектуалната собственост. Нарушаване на авторски и сродни права. Кога е адекватно да се търси защита по наказателноправен ред при нарушение по ЗПСП и кога по гражданскоправен.

Престъпления срещу интелектуалната собственост. Нарушаване на авторски и сродни права. Кога е адекватно да се търси защита по наказателноправен ред при нарушение по ЗПСП и кога по гражданскоправен.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Много често носители на авторски права, след като констатират нарушение, предпочитат да отнесат въпроса до Прокуратурата на Република България, смятайки че това е най-адекватният начин правата им на автор да бъдат защитени. В някои случаи може да е така, но в по-голямата част – не е. четете още

Съдебна практика: Следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 30  гр. София, 01.02.2019 г., ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 3060 по описа за 2018 г., докладваното от съдия Боян Цонев, Производство по чл. 290 от ГПК

 

Допуснат до касационно обжалване въпрос: следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото.

 

ВКС: Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.

  четете още

Какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.?

Какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.?

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно § 25, ал. 1 на ЗТРЮЛНЦ, с който се правят изменения и в ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2020 г. четете още

Какво е „обратно писмо“ и кога намира приложение в практиката

Какво е „обратно писмо“ и кога намира приложение в практиката

В практиката „обратното писмо“ намира приложение при симулативни сделки – както такива, при които страните се съгласяват и целят сделката да не прояви правните си последици (абсолютна симулация), така и при такива сделки, с които се прикрива друго действително целено от страните съглашение (относителна симулация). четете още

ВКС и ВАС се произнесоха с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация и Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4 бе обявено за изгубило актуалност.

Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд.

Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15 г.по т. дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4. четете още

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права

Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

В практиката си ВКС е имал повод нееднократно да потвърди постановката, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Става дума за т.нар. принцип на адекватните очаквания и това, че не е непременно необходимо пациентът да бъде физически увреден поради неспазване на добрата медицинска практика. Това неспазване може да доведе до неимуществени вреди, емоционални страдания, изразяващи се в стрес, болки и страдания от различен характер, които следва да бъдат репарирани. четете още

Право на ЕС и сделки с културни ценности в България. Уредба и приложимо право

Право на ЕС и сделки с културни ценности в България. Уредба и приложимо право

 

Интерес за настоящата публикация представляват сделките с предмет културни ценности и които традиционно са извън фокуса на изследователите. Сделките с културни ценности са такива, към които наред с общите правила на търговското право са приложими и специалните изисквания на закона, поради специфичния характер на предмета им – културната ценност.

В изложението ще направим опит да прегледаме правната уредба на сделките с културни ценности, понятийния апарат, въведен със специалните закони, както и отношението на сделките с културни ценности в България и правото на Европейския съюз –  как то се отнася, докъде се простира действието му и пр.

  1. Въведение към темата. Защо тя е значима и актуална. Предмет и обект на изследването.

До началото на XX век правната уредба (и закрила) на културното наследство и културните ценности е дело и дълг главно на отделните национални държави и се възприема като строго вътрешнодържавна дейност, поради което международно сътрудничество или съгласувани действия на международната сцена са немислими и на практика невъзможни.

С основаването на Обществото на народите, а след това и на ООН, създадена официално през 1945 г., по отношение на културното наследство и ценности започва да се възприема по-нов подход – на т.н. „културен интернационализъм“, според който международноправните инструменти следва да играят ключова роля при правната защита на културните ценности в световен план.

Все по-често се приема и разбирането за управление на културното наследство като основен двигател и субстрат за устойчиво и дългосрочно развитие на регионите, което може да реализира значителни икономически ползи. Така идеята за адекватна правна уредба на културното наследство разширява своя обхват, обемайки в себе си както правните възможности за прехвърлителни сделки с предмет културни ценности, така и създаването на мерки за непосредствена закрила, наказателноправна рамка, касаеща хипотезите, в които културни ценности са предмет на престъпление или незаконен трафик или са застрашени от увреждане, така и правна рамка, която да регулира и насърчава устойчивото развитие и ползването на културните ценности като ресурс.

Обект на настоящето изследване е темата за сделките с културни ценности в България, приложимото право и правната уредба и в контекста на членството на България в ЕС.  Предмет и фокус на работата е прегледът на конкретната правната уредба, действаща понастоящем и проблемите, които могат да бъдат идентифицирани понастоящем.

  • Културни ценности в Правото на Европейски съюз. Културното наследство и културата (въобще) в съюзното право.
  • Към понятието „културна ценност“. Опити върху понятията и аргументи за употребата им..
  • Въпроси на правото на собственост върху културни ценности.
  • Въпроси, касаещи собствено сделките с културни ценности.

 

  1. Културни ценности в Правото на Европейски съюз. Културното наследство и културата (въобще) в съюзното право.

В правната теория, занимаваща се с регламентацията на културното наследство, се приема, че налице е преход от „партикуларната закрила, осъществявана само в рамките на териториалния суверенитет на държавата, към възприемане принципа на устойчивото развитие, постижимо само чрез многостранно сътрудничество“[1].  Смята се също, че процесът на глобализация налага преосмисляне на подхода за закрила на културното наследство, което изисква и унифициране на правната рамка и общите принципи и критерии на международно ниво[2]. Всъщност проблемите далеч не са само принципни и теоретични, но и практически. Културното наследство вече се възприема и управлява не само като символ на възходящия процес на човешко развитие, но и като материален ресурс, чието съхранение и адекватно управление може да акумулира значими икономически ползи. Това е основната причина за разширяването на приложното поле на т.н. мерки за закрила, който се простират вече не само до непосредствени мерки за физическо запазване на паметниците на културата, но и до наказателна репресия в случаите когато са предмет на престъпление, както и правила за използването им като източник на икономически ползи чрез стратегии за социализация и устойчиво развитие за целите на туризма, търговията, и т.н.[3]

Какъв е европейският правен контекст? Известно е, че основен принцип на правото на ЕС е принципът на субсидиарност[4], насочващ към главна роля по определени въпроси на националното законодателство. Един от тях е „културният въпрос“. Защото съгласно чл. 6 от ДФЕО, сега ДФЕС, културата е една от областите на компетентност на националната държава, която не се трансферира към ЕС[5].

В чл. 167 (предишен чл. 151 от ДЕО) правомощията на ЕС по отношение на културата са сведени до най-общо „допринасяне“ за разцвета на културите, „зачитане“ на тяхното национално многообразние и „извеждане на преден план“ на общото културно наследство, каквото и да означава това[6]. Съгласно правото на ЕС, Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената законодателна процедура, след консултация с Комитета на регионите, могат да приемат поощрителни мерки (с изключение на хармонизацията на законови и подзаконови разпоредби в държавите-членки), а Съветът може да приема препоръки по предложение на Комисията.

Следва да посочим и Регламент (ЕИО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата и Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата и Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15.03.1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка, която е съобразена в ЗКН.

Но, може да се заключи, отговорността за създаване на адекватна законодателна рамка за управление на културното наследство и културните ценности, продължава да лежи най-вече върху националната държава, която има значителна свобода на действие.

  • Към понятието „културна ценност“. Опити върху понятията и аргументи за употребата им.

Понятието „културна ценност“ е ново за българското право. Отмененият Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) от 1969 г. боравеше с понятието „паметник на културата“. С влизането в сила на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. се утвърдиха като легални понятията – „културно наследство“ и „културна ценност“. Изрично е установено в закона, че културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България. Както и по отношение на собствеността – културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Всъщност, по смисъла на закона, културната ценност е културно наследство. Културното наследство е по-широкото, общо понятие, използвано в ЗКН, то обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Определението е широко, видим е стремежът на законодателя да даде закрила на широк кръг ценности и материални свидетелства, каквато е всъщност и целта на един специален Закон за културното наследство.

Затова в ЗКН, чл. 6 е подробно и изрично изброено какво е културно наследство, като е посочен целият набор от всичко това, което обема понятието културно наследство, а в чл. 7 се разяснява дефиницията за културна ценност, включително и чрез техниката „какво не е културна ценност“[7].

Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно износа на паметници на културата, борави с понятието „паметници на културата“[8]. Към регламента има приложение с изброяване, с обективен критерий – датировка на вещта 50 -100 години[9].

За пълнота на изследването може да се направи и позоваване на още една дефиниция на културно наследство, въведена с международен и рамков нормативен акт. За целите на Рамковата конвенция за Съвета на Европа, културното наследство е: „a. група от ресурси, наследени от миналото, които хората идентифицират, независимо от собствеността върху тях, като отражение или израз на техните постоянно развиващи се ценности, вярвания, знания и традиции. То включва всички аспекти на културната среда, получени в резултат на взаимодействието между хора и места в течение на времето; b. общността с наследство се състои от хора, които ценят специфични аспекти на културното наследство, и които те желаят, в рамките на предприети обществени действия, устойчиво да съхранят и предадат на бъдещите поколения”. Определението е широко, рамково, каквито традиционно са дефинициите в международните актове – тяхна цел често е да подадат една програмна рамка на различните аспекти и нива, която да бъде съобразявана от националните законодателства при създаването на съответните вътрешни специални закони. Въвежда се и концепцията за общност с наследство, което е знак за настъпване на промяна и обръщане на парадигмата чрез засилване значението и правата на общността с наследство (наследниците).

Културното наследство и културните ценности като понятия са свързани и с понятието за история. Това е в голяма степен резултат от методите за изследване и оценка на епохите от страна на хуманитарните науки. Разглеждането на една епоха в различните аспекти е невъзможно без проследяването на взаимната зависимост между политическа система, култура и социална структура и изкуство[10].

Тук може да бъде обсъждан и въпроса, културното наследство като концепция, възприемана с позитивен ценностен знак[11], може ли да съществува с отрицателен заряд и как[12]. Но тъй като няма пряко отношение към настоящия изследователски въпрос няма да го обсъждаме тук.

Можем обаче да маркираме дихотомията културно наследство – човешки права и поставеното през 1948 г. начало на „културни права“ с приемането на Всеобща декларация за правата на човека. През 1948 г. ООН, мотивирана главно от ужасите на Холокоста, приема ВДПЧ и за първи път в един документ са положени основите на закрилата на основни човешки права и свободи като е включено и правото на културен живот[13]. Именно тази първа норма въвежда идеята за културата като част от фундаменталните човешки права. През 1966 г биват приети от ООН  и Международен пакт за граждански и политически права и Международен пакт за икономически, социални и културни права.

Съгласно декларацията на ЮНЕСКО относно умишлено унищожаване на културно наследство (2003)[14] „културното наследство е важен компонент на културна идентичност на общностите, групи и индивиди и/или на социално единство, така че умишленото унищожаване може да доведе до накърняване на човешкото достойнство и човешки права“. През 1954 г. ЮНЕСКО приема Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт[15]. Също както ВДПЧ, тази конвенция се явява отговор на множеството разрушения на културни ценности през Втората Световна война[16]. Съгласно нормите на Хагската конвенция,  културните ценности трябва да бъдат закриляни като общо наследство на човечеството.

Опирайки са на тези основополагащи, но програмни нормативни документи може да се заключи, че връзката между културно наследство и човешки права е един от възможните обяснителни механизми на проблемите касаещи културни ценности – предвид както ограниченията, предизвикани от закрилните законови разпоредби с цел културните ценности да са всеобщо достояние и неприкосновеността на собствеността, правото на разпореждане и пр.

  1. Въпроси на правото на собственост върху културни ценности.

С оглед по-горе изложеното и след като се наложи извода, че по отношение на правната уредба на културата и културните ценности приложимо е вътрешното право на Република България, а правото на ЕС има насърчаващ и подкрепящ характер, то следва да насочим вниманието си към конкретните въпроси от значение за така поставения предмет на изследване. Съгласно ЗКН[17], културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Културните ценности биват законово разделени на движими и недвижими, като всеки от видовете има подробна уредба в ЗКН[18].

  • Как исторически се развива уредбата на собствеността на културните ценности в България?

Културното наследство е обект на закрила още от самото създаване на българската държава. Тази закрила дори още от самото начало на възстановяване на държавността е във формата на легално закрепени правила и мерки.

В теорията[19] се обособяват три периода в развитието на политиките за културното наследство:

  • От 1888 г. до началото на 50-те години на XX век.
  • От 50-те години на XX век до 1989 г.
  • От 1989 г. до днес.

Първите законодателни инициативи в областта на опазването на културното наследство започват съвсем скоро след възстановяването на българската държавност, след Освобождението през 1878 г. Първият нормативен акт е т.н. Временни правила за научните и книжовни предприятия, приет 1888 г.[20]. Там се регламентират за първи път отговорностите на държавата и местните власти по отношение на старините по българските земи. През 1890 г.[21] влиза в сила Законът за издирване и за спомагане на научни и книжовни предприятия, 1911 г. се приема Закон за старините[22]. В него за първи път се дава изчерпателно определение на понятието „старини“ ( в смисъла на културна ценност), уреждат се въпроси, свързани с опазването на недвижимите паметници, застрашени от разрушаване при ново строителство, регулират се отношенията между държавата и частните лица, придобили такава собственост. През 1927 г. се въвежда режим за регистрация и Комисията за старините към Министерство на просвещението публикува в Държавен вестник „Списък на народните старини“. През 1936 г. е издадена Наредбата-закон за запазване на старинните постройки в населените места[23]. Този първи период от изграждането на системата за опазване на културно-историческото наследство приключва със законопроекта за нов Закон за старините от 1939 г., който обаче така и не влиза в сила. Неговите разпоредби за времето си са изключително прогресивни – например – законопроектът предвиждал регистрационен режим за старините, собственост на частни лица, като въвежда и правила за тяхното отчуждаване. Той регламентирал правото на държавата на първи купувач в срок от три месеца в случаите, когато собственик реши да продаде старина. Законопроектът предвиждал различно право на собственост – държавна, общинска, църковна и частна, като са посочени и съответните отговорности по опазването на паметниците и разходите по поддръжката им[24]. Следващият период – от началото на 50-те се характеризира най-вече с доминиращата роля на комунистическата партия, включително и в сферата на политиките за културното наследство и ценности. Тези политики са реализирани и изградени в йерархична структура с двигател – центъра, който спуска решения към периферията. Планирането, създаването на правила и спазването на тези правила е отговорност изключително на центъра в лицето на Министерство на културата (държавната власт)[25].

Разбира се трябва да се отбележи и характерния за този период нормотворчески подход – не чрез създаването на закони (от законодателната власт – Парламента), а чрез издаване на актове на изпълнителната власт – МС – укази, постановления, наредби и т.н.

През 1951 г. година е издадено Постановление на МС №1608 [26], което поставя всички паметници на културата, намиращи се в пределите на НРБ, под защитата на държавата. За осъществяване на директен контрол върху паметниците на културата се създава Съвет за опазване на паметниците на културата към Комитета за наука, изкуство и култура.

През 1952 г. е публикувана Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата[27], която разглежда по-подробно основните постановки на  Постановление №1608 на МС.

През 1958 г. е прието Постановление на МС №165[28] за опазване паметниците на културата и развитието на музейното дело у нас, а през 1959 г. – Правилник за приложението му. В Постановлението се предвижда задължението на всеки собственик на паметник на културата да отделя в годишните си бюджети средства за опазването му.

В периода до 1969 г., когато е приет доскоро действащият (до 2009 г.) Закон за паметниците на културата и музеите, са разработени и издадени редица нормативни актове, засягащи отделни аспекти на опазването на културното наследство[29].

С всички тези подзаконови нормативни актове /наредби, правилници, инструкции/ се създава процесуален ред за опазване на „старините“ от страна на държавната власт – за регистрация, за използването на недвижимите паметници /отдаване  под наем и пр./, за реда за покупка на културни ценности /движими вещи/ от частни лица, уредба на музеите и пр. Всички те имат значение с това, че уреждат детайлно процедури, които да се следват. В голяма степен поставените с тях процесуални правила и концепции по опазването стават основа на приетия през 1969 г. ЗПКМ. Законът за паметниците на културата и музеите е действащият до 2009 г. През този втори период се дооформя системата за опазване на културното наследство, която отговаря на политическите реалности. Налице е силна централизация – държавата и общините са най-често единствените собственици на паметници на културата. Функциите по издирване, регистрация, архивиране, инвестиране и изпълнение се осъществяват също централизирано от създадения през 1957 г. НИПК (Национален институт за паметниците на културата), подчинен на Комитета за култура[30]. Контролни правомощия по отношение на някои дейности, свързани с паметниците на културата се осъществява от местните административни органи – Общинските съвети, чрез съответните културни служби, както и от местните музеи. В изградената система на Комитета за култура на регионално (окръжно и областно ниво) и общинско, съществуват административни органи (отдели), по-късно Съвети за култура, на които са възложени функциите по издирване, опазване и реставриране. Цялата дейност на местните отдели се контролира от НИПК, който централизира всички дейности и специалисти. Наред с негативите от прекомерния централизъм, положителна черта е концентрирането на усилията на квалифицирани специалисти, действащи съгласно международни норми и препоръки в областта на консервацията и реставрацията[31].

Периодът след 1989 г. е преходен – все още държавните структури, както и всички контролни, нормотворчески и инвестиционни пълномощия са концентрирани в Министерство на културата, което все още няма изградени връзки с други ведомства. Едновременно с това са разрушени всички министерски структури на регионално равнище. Така на практика ситуацията е на концентриран властови и финансов ресурс в лицето на МК, но без междинни звена, които да провеждат държавната политика по отношение на паметниците (по действащата все още терминология).

Както се посочи, ЗПКМ борави с понятието „паметник на културата“[32]. Това са обявените по реда на чл.4, ал.1 недвижими паметници на културата и декларираните от НИПК и инвентираните в музеите и музейните сбирки предмети. Т.е. не включва новооткрити движими и недвижими паметници, ако не са обявени по съответния ред. Това по същество означава, че вписването на недвижимата ценност в регистъра има конститутивен /а не декларативен/ ефект, както се променя по-късно. Това всъщност създава и предпоставки за престъпни практики на иманяри, а и на длъжностни лица, за незаконни сделки и незаконен износ на движими паметници, както и за разрушаване и западане, и безстопанственост на много паметници, които не са вписани по една или друга причина в регистрите и т.н. Заради това, през 2005 г. с поправка в чл. 12 на ЗПКМ статут на недвижими паметници на културата придобиват всички археологически обекти, градежи и паметни места и прилежащата им декоративна и художествена украса на територията и в акваторията на РБ“[33].

Режим за деклариране и регистриране на движими паметници на културата има от 01.01.2005 г., но при тази уредба (попълва се бланка в регионален или национален музей) собствениците не са длъжни да доказват и декларират произход на придобиването им.

През 2009 г. след бурни дебати и обществени дискусии се приема изцяло нов Закон за културното наследство. ЗКН от 2009 г. дава нова рамка на въпросите относно културното наследство и културните ценности.

  • Контекстуална критика на закона за културното наследство

Една от фундаменталните критики към новия закон – ЗКН[34] е санкционния характер на голяма част от нормите, включително и такива предвиждащи изземване и конфискация на предмети културни ценности. В голяма степен това може би е оправдано с оглед закрилата на висшата ценност, каквато съставляват обектите на културното ни наследство. В глава дванадесета чл. 196 – 230 на ЗКН са предвидени административнонаказателни разпоредби, с приемането на ЗКН изменения бяха приети и в Наказателния кодекс – чрез създаването на чл. 278 от НК. За първи път е криминализирано държането на археологически обект или обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.  При прилагане на тези бланкетни норми и в частност – тази на чл. 278, ал. 6 от НК, са от голямо значение понятията „археологически обект“ и „ред за идентификация и регистрация“ , които не са ясно и точно дефинирани в ЗКН и в подзаконовите нормативни актове към закона, което води до сериозни проблеми в съдебната практика по такива дела[35].

По-сериозен недостатък може да бъде видян в несъответствието на ЗКН със Закона за нормативните актове, регулиращ правилата на нормотворчеството, както и с Указ №883, за прилагане на ЗНА. Това несъответствие е налице конкретно в метода на регулация, а именно, че изключително съществените въпроси свързани с правните последици от идентификацията, установяването способа на придобиване и правото на собственост върху културните ценности и разпоредителните сделки с такива вещи, вместо на съответното систематично място в закона, са уредени в преходните и заключителните разпоредби на ЗКН, при все че това са правилата, осъществяващи радикалната промяна в режима на собствеността върху културните ценности.

Законът, обаче, е насочен към един от проблемите, който съществуваше остро към момента на приемането му – злоупотреби с ценности.  За това са предвидени подробни процедури по идентификация и регистрация на движими вещи – културни ценности[36], които ще бъдат обсъдени по-долу[37].

  • Общи правни въпроси на собствеността в контекста на културното наследство.

Съществени са промените в уредбата на собствеността, настъпили след 1989 г. През 1991 г. се прие Конституцията, в която се възвежда разграничение между видовете собственост. До приемането й, собствеността е уредена в особена форма наречена общонародна[38] и държавна – съгласно Конституцията от 1947 г. Според Конституцията от 1971 г. формите на собственост са: държавна (общонародна), кооперативна, на обществените организации и лична (не частна)[39]. На практика частната собственост е забранена от действащото до 1990 г. законодателство, бидейки заменена с „лична“. Гражданите нямат право на частна собственост, а на лична върху имоти и вещи за задоволяване на своите лични потребности, която собственост е в изрично определен обем в Закона за собствеността на гражданите (отм.). Общонародната собственост е висша форма на социалистическата собственост.

Сега действащата Конституция от 1991 г. възстановява основни демократични принципи и частната собственост, която е провъзгласена за неприкосновена. Правото на собственост е очертано принципно. То не се разделя на видове, съобразно неговите носители, а се приема наличието на едно субективно абсолютно право, наречено право на собственост, чиято абсолютност и безспорност се гарантират[40]. Създават се два основни вида собственост – частна и публична. На първо място е поставена частната собственост, която принадлежи на всички правни субекти, а на второ място – публичната. Няма значение на какъв правен субект принадлежи правото на частна собственост, защото равенството между отделните правни субекти е също конституционно гарантирано. Публичната обхваща част от недвижимите вещи, принадлежащи на държавата и общините[41]. Предназначението на публичната собственост е да задоволява обществените потребности от национално или местно значение чрез общо ползване. Режимът на обектите на държавната или общинската собственост се определя със закон, съгласно изискванията на чл. 17 ал. 4 КРБ. През 1996 г. влизат в сила Закон за държавната собственост[42] и Закон за Общинската собственост[43]. Норми относими към публичната собственост има и в отделни специални закони[44]. Принудителното отчуждаване на частна собственост, масово практикувано до 1990 г. въз основа на действащите тогава норми[45] и сега не е забранено, но още в конституционния текст[46] са определени ограничения и необходими предпоставки за извършване на принудително отчуждаване на частна собственост – само за важни държавни или общински нужди, само въз основа на закон, без да има друга възможност за постигане на съответната цел, само ако целта не може да бъде постигната по друг начин и само след предварително и равностойно обезщетение. Отчуждената частна собственост след това задължително следва да се превърне в публична[47].

Конституционно определени са основните обекти на публичната собственост, чрез изчерпателно посочване на групите вещи, които задължително се включват в публичната държавна собственост[48]. Въведено е понятието изключителна държавна собственост, която посочва кои недвижимости влизат в тази категория, която е непроменяема.

Разбира се, трябва да бъдат взети предвид и някои решения на Конституционния съд[49], които спомагат за точното прилагане, тълкуване и развитие на правото в областта на културните ценности /паметници/.

  • Собственост върху културна ценност.

Предвид действащата уредба, може да се направи провокативният извод, че собствеността върху културните ценности национално богатство следва да принадлежи на държавата или общините. Това е така, тъй като  съгласно чл. 93 от ЗКН,  лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен, регионален или общински музей. Като лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи. Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност. Т.е. налице е законова забрана за придобиване по давност на културна ценност, тъй като е предвидено императивно задължение за предаване на вещта.

  • За собствеността върху движимите културно ценности национално богатство.

Правно възможно ли е изобщо българската държава да не е собственик на движими културни ценности представляващи национално богатство, открити заровени в границите й? Може ли да придобиваме по давност културни ценности национално богатство и колекционерите, показващи колекциите с такива ценности имат ли законова опора да се легитимират като собственици на такива ценности?

Тези въпроси са актуални. Затова тук ще направим най-напред кратък преглед на основните законови положения по въпроса, а после ще посочим и как Конституционният съд де факто разреши да се придобиват по давност движими културни ценности национално богатство и ще обсъдим (също накратко) публично известния казус с претенциите към Панагюрското съкровище:

В действащия Закон за собствеността от 1951 г., чл. 91 се казва, че заровените в земята вещи, стават собственост на държавата. Т.е. заровено съкровище ще е винаги собственост на държавата.

По аргумент от чл. 207 на Наказателния кодекс при намирането на вещ винаги възниква задължение за съобщаване (и то в едноседмичен срок) на факта на намирането й – на собственика, на властта или на този, който я е загубил. С изтичането на срока можем да смятаме, че е изпълнен състава на престъплението присвояване по чл. 207 НК. Неизпълнението на задължението за съобщаване изпълва състава на чл. 207 ал. 1 НК и деянието може да бъде квалифицирано като престъпление[50].

В Закона за собствеността също е налице изискване за предаване на намерена вещ (чл. 88 ЗС) и то незабавно. А съгласно чл. 80 ЗС който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.

Поради всичко гореизложено считаме, че лицето което е намерило движима вещ и след изтичането на едноседмичния срок по чл. 207 от Наказателния кодекс е придобило владението върху тази вещ чрез престъпление и съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗС, не може да придобие собствеността върху вещта по давност.

В специалните закони[51] –  в чл. 14 от отм. ЗКПМ от 1969 г.  е налице задължение на лицата, които са ги открили в едноседмичен срок за съобщят в най-близката община или музей. В чл. 16 и чл. 18 се приема, че всички паметници на културата и находки, открити при археологически разкопки или други дейности (напр. строителни), са собственост на държавата. Не се сочи ред, по който да се установява произход на намерени движими ценности.

В ЗКН от 2009 г. има задължение да се съобщи на най-близкия музей в седмодневен срок (чл. 93, ал. 1 ЗКН). Като последица на въведеното в чл. 93 ал. 3 ЗКН изискване всяко лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен, регионален или общински музей, което изискване за уведомяване, ако не бъде  изпълнено, не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност. Макар тук конкретно несъобщаването не е въздигнато в престъпление, но това не означава, че нормите на ЗС и НК не намират приложение на общо основание.

Тук стигаме до института на придобивната давност като правен способ за придобиване правото на собственост върху културни ценности. Може ли да се придобие по давност културна ценност като не е изпълнено задължението за съобщаване и предаване на държавата по НК и ЗС /и ЗКН/?

В § 5 на преходните разпоредби на ЗКН се установи ред и се даде възможност в 6-месечен срок да се декларират намерени културно ценности и да преминат процедура по идентификация. Когато се установи ценностите да съставляват национално богатство, лицата установили върху тях фактическа власт не могат да се позовават на придобивна давност, а могат да бъдат признати за държатели, както и техните наследници.

Но, какво се случи? След сериозен натиск тези разпоредби по искане на омбудсмана бяха атакувани пред Конституционният съд и същите бяха провъзгласени за противоконституционни.  Накратко: В искането до КС са изложени аргументи, че § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН нарушават чл. 4, ал. 1, чл. 17, чл. 56 и чл. 58, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според омбудсмана оспорените разпоредби забраняват на лицата, които упражняват фактическата власт върху движими културни ценности – национално богатство, да се позовават на изтекла придобивна давност при доказването на правото си на собственост върху тях. Омбудсманът посочил и противоречие на текстовете на § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН с чл. 56 от Конституцията, тъй като не била предвидена правна възможност за защита по съдебен ред срещу последиците от незачитането на придобивната давност и нарушаването на неприкосновеността на частната собственост.

По конституционното дело МС посочил, че атакуваните норми не обосновават твърдението за противоконституционност на § 5, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗКН, тъй като визираните в тези текстове обекти на археологическото културно наследство са били винаги публична държавна собственост, а това изключва възможността за тяхното придобиване като частна собственост.

Конституционният съд, обаче приема, че: „Нормата на § 5, ал. 2 ПЗРЗКН влиза в противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Основния закон на страната и поради въведеното в нея ограничение при доказването правото на собственост върху движими културни ценности – национално богатство. То се състои в недопускането правото на собственост да се доказва с изтекла придобивна давност.

В българското гражданско законодателство институтът на придобивната давност съществува от десетилетия независимо от действащите през различните периоди конституционни норми и сменящите се обществени строеве. Давността се е използвала и продължава да бъде приемана като важен способ за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти и движими вещи. Тя е един утвърден във времето способ за придобиване по първичен начин на право на собственост. Следователно всеки от притежателите на движими археологически културни ценности на законово основание може да се счита за техен собственик по давност, защото ги е придобил с непрекъснато владение в продължение на пет години, както постановява чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността. Единствено, ако владението върху съответната движима вещ е придобито чрез престъпление, не може да се прилага институтът на придобивната давност – чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността.“ – аргументира се КС с доводи от римското право.

Така всъщност бе отворена вратата законово частни „колекции“  съдържащи ценности – национално богатство, да бъдат „узаконени“. Което прави собствено въпросът с уредбата на сделките с културни ценности актуален и важен.

Накрая следва да се припомни, че вещи публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност. Да, но през 1998 година, паметниците на културата с национално и световно значение по тогавашната терминология, са извадени от категорията публична държавна собственост чрез отмяната на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост. Така до приемането на Закона за културното наследство през 2009 тези преминали в категорията на вещи – частна държавна собственост паметници на културата са могли да се придобиват по давност.

Защитаващите интересите на собствениците на културни ценности аргументират, че с оглед тази законова празнота е дадена възможност на  всеки от притежателите на движими културни ценности, съвършено законно да се считат за техен собственик по давност, защото били придобити с непрекъснато владение в продължение на пет години, както предвижда чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността. И разбира се, „ако лично той не е придобил владението на движимата вещ чрез престъпление“, защото съгласно чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността, който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност[52]. Това означава, че макар праводателят на вещта да я е придобил чрез престъпление, следващият приобретател да може да ги придобие съвършено законно.

  • Панагюрското съкровище. Казусът.

В публичното пространство става известно съдебно дело, което наследник на братя Дейкови, намерили през 1949 г. Панагюрското златно съкровище, завежда срещу държавата с твърдения, че откритите предмети били в частна собственост, откриването –  случайно, а не в рамките на археологически разкопки и т.н., ерго налице е частна колекция по смисъла на ЗКН. Затова най-напред наследникът изявил претенция Министърът на културата да отрази в регистъра на движимите културни ценности факт, различен от вече установения, а именно, че Панагюрското златно съкровище е частна колекция.  Министърът отказва с мотив, че към момента на откриване на Панагюрското златно съкровище е бил в сила Законът за старините от 1911 г. Съгласно чл. 14 от същия откритите в държавна, окръжна или общинска собственост старини принадлежат на държавата[53]. Посочено е още, че Панагюрското златно съкровище, като движима културна ценност, е заведено в основен фонд на Регионалния археологически музей Панагюрище като статута му е непроменен или оспорван през годините, т.е. от датата на откриването му собствеността е само и единствено държавна. Въз основа на тези съображения административният орган е намерил молбата за вписване на съкровището в регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство (ЗКН) на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, като частна колекция за неоснователна.

Възниква въпросът, ако открилите съкровището го бяха укрили, техните наследници щеше ли да водят сега обречено и абсурдно дело, или да се позоват на придобивна давност. Налице щеше ли да е владение на наследниците като приемници на наследодателите им законно? Искането на наследника за регистрация на частна колекция – Панагюрско златно съкровище в регистъра по чл. 102 и чл. 109 от ЗКН „като собственост на откривателите братя Дейкови и собственика на земята изглежда абсурдно. За да отхвърли жалбата съдът приема, че съгласно чл. 102 ал. 1 и ал.2 от ЗКН, С. А. не е доказала качеството си на „колекционер” – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й, тъй като е безспорно установено, че на 08.12.1949 година братята Дейкови са намерили деветте златни прибора известни като Панагюрско златно съкровище, което веднага е било предадено в Околийския народен съвет. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 12 от Закона за старините[54]: “Който намери каквито и да било старини дето и да било, длъжен е да съобщи и да ги предаде срещу разписка, било на най-близкия окръжен или градски музей, било на административните власти, тъй като в противен случай съгласно чл. 20 от Закона за старините всички движими новооткрити старини, за намирането на които не е известено съгласно чл.12, се конфискуват“, като е приел, че въпреки липсата на разписка или приемо-предавателен протокол, предвид безспорно установеното заплащане на възнаграждение на откривателите, това нарушение не е съществено. Съдът отхвърля всички претенции.

Следва да се подчертае в заключение, че не е отменена разпоредбата на ЗКН, съгласно която в рамките на  процедурата по чл. 96-107, предвидена за идентификация и регистрация в Закона за културното наследство, Министърът на културата, съгласно чл. 101 от ЗКН да не издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и не разпорежда вписването на културната ценност като национално богатство, в регистъра на движимите културни ценности, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация са незаконно придобити. Директорът на музея, съгласно същият законов текст, не издава удостоверение за идентификация на вещта като културна ценност или като културна ценност – национално богатство, ако има данни да се предположи, че вещите – обект на идентификация са незаконно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.

  1. Въпроси, касаещи сделките с културни ценности.

След като се наложи извода, че по отношение на сделките с културни ценности приложимо е вътрешното право на Република България, а правото на ЕС има насърчаващ и подкрепящ характер, то следва да насочим вниманието си към приложимата уредба.

  • Идентификация и регистрация като необходими условия за осъществяването на сделка с културна ценност.

Съгласно специалната уредба в ЗКН[55], възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра на културата при същите условия. Ако в 7-дневен срок от уведомяването държавата не е упражнила правото си по изречение второ, може да бъде извършена сделка с друго лице. Сделките, сключени в нарушение на това изискване, са нищожни.

Идентификацията собствено е дейност, чрез която се определя дали налице е съответствие с критериите за културна ценност, както и класифициране и категоризация по реда на този закон. Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.

Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.

Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион или друга продажба. Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.

В Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство. В регистъра се вписват културните ценности, национално богатство, които са: държавна или общинска собственост; колекция; собственост на физически или юридически лица. В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности.

  • Тръжна дейност с предмет движими културни ценности.

Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.  Тръжна дейност /аукциони/ с предмети – движими културни ценности се извършва по специална процедура, регламентирана в Закона за културното наследство. Приложими са, разбира се и ТЗ, ЗКН и ЗТР. Задължителна е и търговската регистрация на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности, освен специалната такава към Министерство на културата.

Т.е. трябва да е извършена предхождащата тръжната процедура, такава по  регистрация на търговеца в специалния регистър към Министерство на културата по чл.116 на ЗКН.

Лицето, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, е длъжно да води собствен регистър, който съдържа удостоверение за идентификация или паспорт на културната ценност, както и регистрационен номер, трите имена на предишния и на новия собственик; цена и дата на сделката; удостоверение за правото на първи купувач при сделки с културни ценности национално богатство.

Търговска дейност на културни ценности може да се извършва чрез търг /аукцион[56]/. Търгът представлява продажба с публичен характер, при която предложението се отправя до неограничен кръг от лица и наддавателните предложения на участниците в търга са адресирани към лицето, което ръководи наддаването. Когато търгът се ръководи от натоварено от продавача трето лице, то трябва да е упълномощено. Участниците в наддаването са обвързани от предложенията си според условията на търга. Лицето, което ръководи наддаването, възлага вещта на участника, предложил най-високата цена. Продажбата се смята за сключена с възлагането на вещта и купувачът придобива правото на собственост върху нея. За него възниква задължение да плати незабавно цената, освен ако от условията на търга не следва друго. Ако купувачът не плати цената по ал. 4, продавачът може да се откаже от договора. В този случай чл. 87 от Закона за задълженията и договорите не се прилага. Продажба на търг, сключена в резултат от действия, които противоречат на закон или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересован в 10-дневен срок от възлагането.

Самото провеждане на търг е допустимо само след получаване на специално разрешение за извършване на тръжна дейност от Министъра на културата[57].

Преди провеждането на самия търг, следва да бъдат изпълнени и други условия[58].

Държавата има право да придобие като първи купувач културна ценност национално богатство, предложена за продажба на търг, по първоначално обявената цена, като това право може да се упражни в едномесечен срок от представянето на каталога. При провеждането на всеки търг може да присъства оправомощено от министъра на културата длъжностно лице, което следи за реда на провеждане на търга.

Неспазването на предвидените в ЗКН изисквания за провеждане на търг е и основание за отнемане на издаденото от Министъра на културата разрешение за извършване на тръжна дейност с движими културни ценности[59].

Освен отнемането на разрешението със заповед на Министъра на културата (обжалваема по реда на АПК), търговците, извършващи тръжна дейност с движими културни ценности носят и административно-наказателна отговорност[60], поради неспазване на задължението за уведомяване при промяна в обстоятелствата или неуведомяване на Министъра на културата за провеждането на търг. Предвидени са имуществени санкции както и забрана на търговеца да кандидатства за издаване на ново разрешение за определен срок.

  • Износ и временен износ на движими културни ценности в Общността.

Съюзното право, макар да не дава регламентация по въпросите с културните ценности по същество, дава регламент, уреждащ вносът и износът между държавите- членки на културно ценности, както и специална процедура за връщането на незаконно изнесени. Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната са възможни, но се извършват само със специално разрешение или сертификат за износ.

Износът и временният износ на движими културни ценности от митническата територия на Общността се извършват с разрешение за износ съгласно Регламент 116/2009 и Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата.

Към министъра на културата се създава и води регистър на издадените разрешения и на сертификатите, както и на отказите за издаването им. Не се допуска износ от митническата територия на Общността и изнасяне от територията на Република България към други държави – членки на Европейския съюз, на движими културни ценности, които представляват национално богатство или са регистрирани в основния фонд на музеите. Такива движими културни ценности могат да бъдат само временно изнасяни само за представяне пред чуждестранна публика, при условие че са налице гаранции за тяхната сигурност и при осъществяване на консервационно-реставрационни работи, при условие че те не могат да се извършат на територията на страната.

Разрешение за износ съгласно Регламент 116/2009 или за временно изнасяне на движими културни ценности, както и Сертификатът за износ по ЗКН, се издават от Министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.

Както се посочи, предвиден е и ред за връщане на незаконно изнесени движими културни ценности. Движими културни ценности, които са изнесени незаконно от територията на страната и са открити на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, както и тези, които са изнесени незаконно от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане като Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности в сътрудничество с централните органи в другите държави членки, които координират тази дейност на своята територия. Така също е предвиден специален иск за връщане на вещта, подсъден на гражданските съдилища, който може да бъде воден чрез централния орган на държава-членка.

  1. Заключение

Горното изложение съставлява опит за преглед на философията и замисъла на законодателя как да бъдат регламентирани въпросите свързани с културното наследство, паметниците или ценностите (според различната терминология), както и да обсъдим понятийния апарат, въведен със специалните закони, да маркираме приложимата правна уредба на сделките с културни ценности, отношението на сделките с културни ценности в България и правото на Европейския съюз. Разбира се, по-задълбочен поглед към темата изисква и по-сериозно декоснтруиране на отделните подтеми, както и сравнителноправно изследване на уредбата в други държави-членки, каквото е добре да бъде направено от ангажираните с тези проблеми юристи и други специалисти.

Автор: д-р Даниела Симеонова – Коруджиева, доктор на СУ „Св. Кл. Охридски“ от 2016 г., адвокат, член на Софийска адвокатска колегия;

Докладът е написан за конкурса за научен доклад под надслов „Европейският контекст на съвременните правни проблеми“ с жури  в състав : съдия Павлина Панова – заместник-председател на ВКС, доц. д-р Александър Корнезов – съдия в Общия съд на ЕС, проф. д-р Атанас Семов – университетски преподавател и заместник-председател на Българската асоциация по международно право и е отличен с трета награда /за конкурса: ТУК/;

 

[1] Методиева. Е., Розалинова. Е., Въведение в: Правна уредба на културното наследство в България и в ЕС, сравнителен анализ, С, 2006, стр. 4.

[2] Методиева. Е., Розалинова. Е.,, Правна уредба на културното наследство в България и ЕС. Сравнителен анализ, София 2006.

[3] Правната регламентация на културното наследство ще бъде разгледана на съответното тематично място в глава II.

[4] Чл. 5 § 3 ДЕС; чл. 4- 6 ДФЕС. „Правилото е, че това са материи, в които действат държавите членки“ (Семов., А. Правна система на ЕС, С, 2017, стр. 46.

[5] В ДФЕС, чл. 3 са изрично изброени областите, в които ЕС има изключителна компетентност, в чл. 4 – областите, в които ЕС има споделена компетентност с държавите-членки, в чл. 5 координирани политики, а в чл. 6 – действия за подкрепа, координиране и допълване действията на държавите-членки, тук е и „културата“.

[6] ДЯЛ XIII КУЛТУРА Член 167 (предишен член 151 от ДЕО);

[7] Чл. 6. Културно наследство са…Чл. 7. (1) Културна ценност е …;

[8] Чл. 1 – определение;

[9] Аналогично в ЗКН – чл. 7 ал. 4,  т.3, 4.

[10] Стефанов., И. Природата на културата, София 2001.

[11] Silverman., H., Fairchild Ruggles., D. Cultural Heritage and Human Rights, Springer 2007, 3-5p.

[12] Отрицателният заряд на определено културно наследство може да бъде определен като „дисонантно културно наследство“. Симеонова-Коруджиева, Д., С, 2016. Дисонантно културно наследство, публично защитена докторска дисертация, СУ „Св. Кл. Охридски“;

[13] Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г., чл. 27.

[14] Декларация относно умишленото унищожаване на културно наследство, приета на 17 октомври 2003г. от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура среща в Париж, в тридесет и втората сесия;

[15] Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, приета от ЮНЕСКО, 1954г.

[16] Например бомбардировките над Дрезден, Германия (бароков стил), разрушаването на средновековния манастир в Монте-Касино, Италия, както и многобройните загуби, случаи на изчезнали, унищожени или откраднати творби на изкуството и други културни ценности.

[17] Чл. 2 ал. 3 ЗКН.

[18] Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на тяхната принадлежност към определен исторически период, научната и културната област, към която се отнасят, пространствената им структура и териториален обхват и степента на застрашеност. Според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време. Прехвърлителните способи, приложими тук, са уредени в общото гражданско законодателство, а именно ЗЗД, тъй като става дума за недвижими вещи, но тяхната класификация, особености предвид статута на „недвижима културна ценност“, съгласувателни процедури при намеси и пр. няма да бъде изследвани тук.

По отношение на движимите вещи – културни ценности – класификацията им се извършва въз основа на тяхната принадлежност към определен исторически период и научната и културната област, към която се отнасят. Според принадлежността им към определен исторически период движимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.

[19] Георгиев., Св. Правен режим на културното наследство в Република България, С., 2008, стр.15 и сл.

[20] Временни правила за научни и книжовни предприятия, обн. ДВ, бр.31, 1888;

[21] Закон за издирване и за спомагане на научни и книжовни предприятия , обн. ДВ, бр.13, 1890;

[22] Закон за старините, обн. ДВ, бр.37, 1911;

[23] Наредба-закон за запазване на старинните постройки в населените места[23], обн. ДВ, бр.135, 1936.;

[24] Например, когато собственикът не полага достатъчно грижи и старината е застрашена от разрушаване, Министерство на народното просвещение има право, по предложение на Комисията за старините, да отчужди съответния паметник и да поеме грижата за неговото опазване и съхранение.

[25] Еленков, И. 2008 Културният фронт, С, 2009. Всъщност след 9 септември 1944 г. действа Министерството на пропагандата с основна задача – да следи, насочва и контролира изпълнението на различните пропагандни цели. През 1947 г. се създава Комитет за наука, изкуство и култура, който продължава линията на краен административен контрол, централизирано управление и пр. Говори се за „народна култура”. , която се управлява централизирано. През 1954 г. Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК) е закрит и негов наследник става Министерство на културата. През 1963 г. Министерство на просветата и културата отново е разделено на Министерство на просветата и на Комитет за култура и изкуство. През 1975 г. Людмила Живкова поема Комитета за култура, с което се слага началото на по-различна тенденция в управлението на културната политика.

[26] Постановление № 1608 на МС, обн. ДВ, бр.7, 1952 г.;

[27] Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата, обн. В Известия, бр.79, 1952;

[28] Постановление на МС №165[28] и през1959 – Правилник за приложението му, обн. В Известия, бр.68, 1958 и Известия, бр.71, 1959;

[29]Инструкция за държавната регистрация на музейните фондове (Известия, бр. 92, 1958); Изменение и допълнение на Инструкцията за държавната регистрация на музейните фондове (Известия, бр.80, 1960); Правилник за използване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места (Известия, бр.73, 1960); Наредба №49 за покупка от частни лица на предмети с археологическо, историческо и етнографско значение, архивни материали, антикварни книги, произведения на изкуството, реквизити и др. (известия, бр. 73, 1960); Наредба за отдаване под наем на помещения в сгради, недвижими паметници на културата (Дв, бр.36, 1963); Инструкция за опазване от претопяване на предмети и монети от благородни и цветни метали и архивни документи с научна и художествена стойност (ДВ, бр. 76, 1964); Инструкция за набиране, разходване и отчитане на извънбюджетните средства в музеите (ДВ, бр.14, 1965); Устройствен правилник за народните, специалните и възпоминателните музеи към народните съвети и ведомства (ДВ, бр.44, 1965); Правилник за изваждане и запазване на намиращите се под вода паметници на културата и природни забележителности от водната флора и фауна (ДВ, бр.53, 1967);

[30] По-късно Министерство на културата.

[31] Георгиев., Св. Правен режим на културното наследство в република България, С., 2008.

[32] чл. 12 ЗПКМ;

[33] Обнародвани в ДВ, бр.55, 2004 г.;

[34] Обн.ДВ., бр.19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.

[35] Георгиев, Г. 2013. Неясни текстове в Закона за културното наследство затрудняват прокуратурата и съда , в сп. Правен свят, 13.10.2013 г.; Съдебната практика не е еднозначна в посочване на конкретната норма или норми които регламентират „съответния ред за идентификация и регистрация“: „За настоящия съдебен състав не е спорно, че диспозицията на нормата на чл.278, ал.6 от НК е бланкетна по своя характер. Следователно – за да се реализира наказателната отговорност на подсъдимия по текста на чл.278, ал.6 от НК е необходимо той да се допълни със съответното съдържание – посочване на конкретните нарушения на разпоредбите в съответните нормативни актове, свързани с държането на археологически обект, както и субектите които следва да предприемат действията по идентификацията и регистрацията по съответния ред.“ (Решение №272 от 24.07.2013г. по ВНОХД №552/2013 г. на Апелативен съд-София);

„Нормата на чл.278 от НК е бланкетна, като борави с общите понятия „културна ценност“ и „археологически обекти“. Тяхната легална дефиниция е посочена в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. Посочването им в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите към присъдата обаче, все още не е достатъчно да запълни от обективна страна нормата на чл.278 от НК, доколкото те все още не съдържат задължения за определени лица какви действия следва да предприемат по идентификация и регистрация на археологическите обекти.“ (Решение №88 от  02.09.2013г.по ВНОХД № 86/2013 г. на Апелативен съд-Бургас.

[36] Въпреки подробните процедури, налице са проблеми в практиката по прилагането на чл. 278 от НК поради неяснота на уредбата в ЗКН, посочени по-горе. В ЗКН е предвидена процедура (чл. 96-107) спрямо основанието за отказ от регистрация „ако има данни да се предположи, че вещите обект на идентификация са незаконно придобити“ – което потвърждава от една страна санкционния характер на нормите, възражения могат да се аргументират и конкретно по отношение на формулировката „да се предположи“. Това е така, защото се създава абсурдната от правна гледна точка ситуация въз основата на едно субективно предположение да се въздейства пряко върху правото на собственост. Такава законодателна техника е широко критикувана. Проблематична е дефиницията на „национално богатство“ , създадена с цел да защити най-ценните и важни културни ценности. Статутът на „национално богатство“ в не малка степен трябва да балансира между интересите на обществото и интересите на собственика, притежаващ такъв предмет. Държавата има право на първи купувач на първоначална цена, а ако собствеността не принадлежи на държавата, то собственикът е длъжен да осигури адекватен обществен достъп до ценността, което се гарантира чрез периодични прегледи на състоянието от комисия и забрана за изнасяне в чужбина. Проблематична е линията между неприкосновената по Конституция чатна собственост и правата на държавата. Не е премерен балансът между различните обществени ценности от страна на законодателя.

[37] Тук можем в рамките на общата критика на закона, само да маркираме критиката по отношение процедурата по идентификация на движими вещи, предвидена в ЗКН  и извършваната в рамките на процедурата оценка от експерти дали съответния обект попада в категорията „културна ценност“, а от там дали попада в задължителния режим на специална защита по ЗКН, касаещ износа, достъпа на обществеността до произведението и т.н.

Според чл. 96, ал.1 ЗКН идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство (движима вещ) съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на ЗКН. Предвидено е и създаването на регистър на движимите културни ценности към Министерство на културата. Очевидно целта на законодателя е да се събере достоверна и пълна информация за културните ценности на територията на държавата, но самата процедура не прави необходимото качествено разграничение между различните видове културни ценности.  Тази оценка отнема статута на „културни ценности“ на съвременни творби на изкуството. Неадекватно е приложението на процедура по идентификация да е задължителна за самия автор на произведение на изкуството, когато той е жив. На практика авторът не би могъл да продава самостоятелно творбите си, ако не премине процедурата по идентификация, в която да докаже, че са именно негови. Следва да отбележим, че подобно разрешение влиза в противоречие със ЗАПСП, съгласно който авторството възниква със създаване на произведението. Без да е нужно авторът да преминава през какъвто и да е „регистрационен“ режим. Авторството следва се доказва само в случай на спор съгласно ЗАПСП. В същото време ЗКН изисква доказване на авторството в административна процедура.

[38] Джеров., Ал. , С 2010 Вещно право.

[39] Цит съч. стр.28

[40] Джеров., Ал. , С 2010 Вещно право, стр.29 и сл.

[41] Другата част е частна държавна/общинска собственост.

[42] Закон за държавната собственост, в сила 01. 01.1996 г. (посл изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.)

[43] Закон за общинската собственост, в сила от 01.06.1996 г. (посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.)

[44] Напр. Закон за водите (В сила от 28.01.2000 г., посл изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г.), Закон за горите (Обн. ДВ. бр.125 от 29 Декември 1997г., Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите  (нов) – ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., Закон за културното наследство (В сила от 10.04.2009 г., посл. изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.)  и др.

[45] Закон за собствеността на гражданите (отм.), ЗТСУ (отм.) и др.

[46] Чл. 17, ал.5 КРБ

[47] ЗДС, ЗОС и ЗУТ регламентират подробно съответните процедури.

[48] Чл. 18. КРБ (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства. (3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. (5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

[49] Конкретно Решение № 5 от 21 март 1996 г. по конституционно дело № 4 от 1996 г., докладчик съдията Иван Григоров (Обн., ДВ, бр. 31 от 12.04.1996 г.);

[50] По НК от 1951 г., е налице аналогична разпоредба:  чл. 191 Който намери чужда вещ и в продължение на една седмица не я предаде на властта или на лицето, което я е изгубило, или който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 40 лева.

[51] От 1888 действат Временни правила за научни и книжовни предприятия; През 1890 действа Закон за издирване и за спомагане на научни и книжовни предприятия; От 1911 действа Закон за старините; От 1951 действа Постановление на МС; От 1952 Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата; От 1958 действа Постановление за опазване; От 1969 – ЗПКМ и наредби по прилагането му;

[52] Петров., Вл. Законът за културното наследство е злонамерена и некачествена халтура , 2009: „Между юристите обяснението е, че както всичко в България, изменението от 1998 година на ЗДС не е случайно. След изменението на чл. 86 ЗС, с което беше допуснато придобиването от физически  и юридически лица на имоти и  вещи – частна държавна и частна общинска собственост по давност, това е бил удобният момент за узаконяването  и на изтекла придобивна давност върху вещите – паметници на културата.“   (( 16 март 2018) ˂ http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/kniga-7/142-zakonyt-za-kulturnoto-nasledstvo-e-zlonamerena-i-nekachestvena-haltura.html˃)

[53] Или да се възползва от възможност за откупуване, но задължението за уведомяване и тук е налице;

[54] Имало е налице и възможност държавата да откупи старините, тъй като съгласно чл. 17 от Закона з а старините: „Държавата си запазва правото да откупи онези от предвидените в чл. 16 старини, които са нужни за сбирките й, като заплати тяхната стойност на правоимащия.”. Но тъй като Панагюрското златно съкровище не било намерено в частен имот, не се е стигнало до „откупването” му – съгласно чл. 16 от З., ако собственикът на местото и намирвача не са едно и също лице, откритите в частния имот старини принадлежат „по половина на собственика на местото и намирвача”.

[55] Чл. 113 и сл.

[56] Терминът е легален – вж. чл. 119 ЗКН и др.

[57] Чл. 120 ЗКН.; Към заявлението за издаване на разрешение за извършване на тръжна дейност следва  да се приложат: приети вътрешни правила за тръжна дейност; Списък на правоспособните лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4, ЗКН (това са лица, вписани в регистъра, които следва да притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко 5 години стаж в съответната професионална област); Разрешението е за срок от 5 години и се издава в едномесечен срок. Отказ се постановява, ако лицето на отговаря на посочените в чл. 120, ЗКН условия, който е обжалваем по реда на АПК.

[58] чл. 122, ЗКН;  Уведомяване на  Министъра на културата за всеки търг най-малко 45 дни преди провеждането му; Представяне на каталог с предлаганите за продажба културни ценности; С каталога следва да се удостовери извършена идентификация на културните ценности; След уведомяването аукционистът следва да публикува обявление за търга на интернет страницата си и в два централни ежедневника най-малко 15 дни преди провеждането на търга;

[59] Организиране на търг в нарушение на чл. 122, ал. 1 – не е уведомил предварително Министъра на културата за провеждането на търга, не е спазен 45-дневния срок, не е представил каталог с предлаганите за продажба културни ценности или представеният такъв не е пълен; Неизпълнение на изискванията по чл. 120, ал. 2 или ал. 7 – не са спазени вътрешните правила за извършване на тръжна дейност или няма необходимите правоспособни лица, регистрирани по чл. 96, ал. 4, ЗКН; Неуведомяване на Министъра на културата при промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението в 14-дневен срок; Обявяване на първоначална симулативна цена на вещите от каталога по чл. 122, ал. 1;

[60] по чл.213 и 214 на ЗКН;

За правото на служебния адвокат/особения представител да откаже представителство по дело

За правото на служебния адвокат/особения представител да откаже представителство по дело

 

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Съгласно закона, в гражданският процес понастоящем може да има две правни фигури, различни от договорен, упълномощен представител-адвокат – на служебен адвокат, назначен да предостави правна помощ на материално затруднено лице и особен представител – адвокат, който се назначава когато ответникът не е открит и за това не може да участва по делото[1].

Може ли адвокатът да откаже участие по дело, по което е назначен като служебен адвокат или особен представител. И в двата случая адвокатът се назначава по реда на Закона за правната помощ – т.е. трябва да е адвокат, вписан в регистъра на адвокатите съгласили се да оказват правна помощ. В ТР 6/2012 на ВКС изрично се приема, че особен представител на страната може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК. Очевидно е, че било като служебен адвокат, било като особен представител, лицето неизменно трябва да притежава качеството адвокат[2].

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok. The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Действително назначаването му е по реда на ЗПП, но дали по отношение правилата за назначаването се явява специален закон спрямо Закона за адвокатурата? Например в ТР № 4/2010 на ОСНК на ВКС е прието: „След влизането в сила на ЗПП, назначаването на служебен защитник задължително протича по реда и при условията на същия закон. Регламентираният в ЗПП ред – за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, и неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, другите разноски и изплащането им, няма аналог в който и да е друг нормативен акт и е задължителен както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон.“ Т.е. ЗПП се явява общ закон, тъй като предписва общия ред за назначаването на адвоката. В този смисъл ЗА е специален спрямо ЗПП, и приложимо следва да е правилото Lex specialis derogat legi generali. четете още

Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд

Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

В практиката често възниква въпросът подлежат ли на предварително изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист. Осъдителни са решенията, с които съдът се произнася по същество на заявения за разрешаване материално правен спор по осъдителни искове, като в предметния обхват не се включват решенията по установителни и конститутивните искове. Решение на съд за упражняване на родителските права е акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, което има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд.

В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително и на Върховния касационен съд – например определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д . № 2946/2015 г. на ІІІ ГО, определение № 655/15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4184/2014 г. на ІІІ ГО, определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО, определение по ч.гр.д.№1528/2008 г., ІІІ г.о ВКС и др. четете още

Дължи ли работодателят обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Дължи ли работодателят обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда:

(3)При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. четете още

Отказ от наследство от непълнолетен

Отказ от наследство от непълнолетен

 

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Въпросът за това, възможен ли е отказ от наследство на непълнолетен е поставян многократно в практиката.

Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Това разрешение е продиктувано от необходимостта да бъде запазен интересът на недееспособните лица и за тях приемането на наследството по опис е задължително.

Докато чл. 61 ал. 1 на ЗН въвежда срок за приемането на наследството по опис – трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито, като срокът може да бъде продължен от районния съдия до три месеца, този срок за недееспособните лица не важи[1].В теорията с е приема, че не е и необходимо приемането по опис в тоя случай да се вписва по реда на ал. 49 ал. 1 ЗН.

Именно с цел засилената закрила за недееспособните лица, отказът от наследство на ненавършило пълнолетие лице е допустим само с разрешение на районния съд[2]. Тук е мястото да отбележим обаче, че съществуват становища в правната теория, според които отказ от наследство от ненавършило пълнолетие лице е недопустим. Смята се, че това е господстващата теория понастоящем[3], макар да са налице в практиката различни разрешения от съдилищата и да е критикувана в част от становищата на доктрината[4].

[1] Така и Тасев., Хр. Българско наследствено право, издание С, 2006 г., стр. 128 и сл.

[2] Така и Калинова., Светлана, съдия във ВКС, обучителен семинар, орг. от ЦОА „Кр. Цончев“, март 2016;

[3] Петров., Вас. в Дискусии в българското наследствено право, стр. 397 и сл.

[4] Op. cit. стр. 400. Авторът Вас. Петров изразява становището, че е допустим и валиден мълчалив отказ по реда на чл. 51, ал. 2 ЗМ като посочва и Решение № 868/04.07.2008 г. по гр. Дело № 3865/2007 2 ГО ВКС.

Разваляне и прекратяване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

Разваляне и прекратяване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

 I. Въведение.

Много често в практиката се среща необходимостта да се развали или прекрати сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Хипотезите са различни – най-често приобретателят не полага необходимите грижи за прехвърлителя.

Какво представлява  всъщност договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Това е един от най-популярните и утвърдени в практиката ненаименовани договори. Става дума за алеаторен договор, т.е. в него се съдържа неопределеност на имуществената престация – задължението за издръжка и гледане е за едно бъдеще време, също така не се знае колко време ще живее прехвърлителят на имота и в този смисъл – какъв точно ще бъде обемът и продължителността на дължимата престация, изразяваща се в издръжка и грижи (гледане), дължими от приобретателя на имота.

В теорията често се изтъква, че договорът е утвърден в правните отношения в България. Този договор се избира и се препоръчва  много често заради правната му същност на възмезден договор и прилагането към него на правилата за продажбата. Това, че този договор не е безвъзмезден какъвто е напр. дарението със съпътстващите го и съответни рискове за оспорване поради накърнена запазена част от евентуални наследници по закон е една от основните причини да бъде широко разпространен.

Договори. Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

Договори. Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

II. Съпоставка с договора за дарение и уредбата на ЗН относно ненакърнимостта на запазена част.

Обикновено договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, заедно с договорът за дарение е избиран като способ за своеобразно разпределение на едно бъдещо наследство между евентуалните наследници, макар да не става дума за специалния договор за продажба на наследство (като съвкупност), който има своя специална уредба.

Основна разлика между договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и дарението е, че последното е безвъзмездно. Т.е. няма дължима насрещна престация от страна на приобретателя спрямо прехвърлителя. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Затова, при дарението следва да се съобразяват постановките на Закона за наследството и институтите на запазената част на наследниците по закон. Съгласно чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 29 ЗН, наследодателят може да прави завещателни разпореждания и дарения, но не може да накърни запазената част на наследниците. Наследниците с право на запазена част, които са приели наследството, могат да искат намаляване на завещателните разпореждания и на даренията до размера необходим за допълване на тяхната запазена част, съгласно чл. 30 ЗН. Способите са чрез иск или чрез възражение. Съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Т.е. възможността да се оспори чрез иск накърнена запазена част и да бъдат намалени даренията и възстановена съответната запазена част не е неограничена във времето, а напротив – ограничен е със срока на общата 5-годишна давност.

III. Практиката при оспорването му.

При договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е натрупана през годините богата съдебна практика най-вече при оспорването му чрез иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради липса на основание, когато напр. смъртта на прехвърлителя е настъпила скоро след прехвърлителната сделка. Така напр.  със съдебно решение №205/29.12.2006г. по г.д. №131/2005г., II г.о. на ВКС е потвърдено обявяването за нищожен като сключен без основание договор за прехвърляне на земеделска земя (имот) срещу задължение за гледане и издръжка. Върховният касационен  съд е приел, че: “сделката е извършена само един ден преди настъпване смъртта на кредитора, което ясно показва, че не е поето реално задължение за полагане грижи и осигуряване издръжка на тежко болния наследодател на ищците“[1].

В решение №381/06.06.2006г. по г.д. №1073/2005г. II г.о., ВКС се приема, че: „Договорът за прехвърляне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане няма основание, когато при сключването му приобретателят знае за близката смърт на прехвърлителя“.

IV. Проблеми възникващи при задължаването на няколко лица да престират грижи и издръжка и неизпълнението им от страна на един от длъжниците.

При договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане друг чест проблем в практиката възниква при задължаването на няколко лица да престират грижи и издръжка и неизпълнението им от страна на един от длъжниците. До скоро, практиката беше противоречива относно това дали неизпълнението на единия длъжник по договора влече правна възможност за разваляне на целия договор поради неизпълнение. През май 2012, ВКС постанови тълкувателно решение, в което прие, че разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е недопустима при изпълнение на уговореното само от единия длъжник. С Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело  №6/2011г., на ОСГК на ВКС приема, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Приетите постановки в тълкувателното решение на ВКС от 15 май 2012 по тълкувателно дело  №6/2011г., на ОСГК на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт(чл. 130 ЗСВ). Внимание заслужават обаче и аргументите на част от върховните съдии (Олга Керелска, Надя Зяпкова, Жива Декова, Бонка Дечева), подписали решението с особено мнение.  В особеното мнение се държи сметка за характера на ненаименования договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и също следва да бъдат обсъдени. Поддържа приетото с Решение №99/30.06.1986 по г.д. №65/86, ВС, ОСГК, а именно, че задължението за гледане и издръжка, което е поето да се изпълнява от повече от едно лице, макар и неделимо, не следва да се отъждествява във всяко отношение със солидарните задължения, защото бидейки неделимо, кредиторът има основание и право да очаква и да изисква пряко изпълнение на задължението от всеки един от съдлъжниците. Посочва се, че следва да се държи сметка, че договорът за гледане и издръжка е обусловен от личността на страните по него, както и от техните индивидуални качества и особености, съгласно ТР №30/17.06.1981, ВС, ОСГК. С оглед на изложеното, считат, че възприетото с ТР от 2012г. разрешение на въпроса е относимо, само когато в договора е посочено, че поетите задължения могат да се изпълняват и чрез трети лица. В противен случай считат, че възприетият подход от ОСГК на ВКС ще облагодетелства недобросъвестния длъжник, тъй като по отношение на него кредиторът не може да развали договора и този длъжник ще запази съответната част от собствеността.

V. Проблеми при смърт на приобретателя/длъжник.

Проблеми възникват в хипотезата на смърт на приобретателя. Поставя се въпросът какво се случва с договора за издръжка и гледане и поетите задължения от починалия приобретател. Можем ли да заключим, че при смърт на лицето, което се е задължило да полага грижи за прехвърлителя, задължението преминава към неговите наследници, заедно с цялата съвкупност от активи и пасиви на наследството?

Изследвайки този въпрос, следва да имаме и предвид, че договорът за гледане и издръжка е обусловен от личността на страните по него, както и от техните индивидуални качества и особености, съгласно ТР №30/17.06.1981, ВС, ОСГК.

В същото ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК се приема[2], че престацията на приобретателя поначало не е intuito personae, тъй като действията по осигуряване на грижите и издръжката са заместими и следователно могат да бъдат извършени от всяко друго лице. Затова се допуска, че при смърт на приобретателя той може да бъде заместен от правоприемниците си. Но става дума за право, което може да бъде упражнено, за наличието на възможност на наследниците да продължат изпълнението по договора, а не за тяхно задължение. Прехвърлителят не разполага с правото на иск за реално изпълнение срещу наследниците на длъжника. Той следва да приеме предложените от тях грижи и издръжка – иначе би била налице хипотезата на забава на кредитора.

Но в случай, че прехвърлителят е сключил договора с оглед конкретните лични качества на приобретателя, както и когато в същия е изрично уговорено, че при изпълнение на задълженията си длъжникът не може да бъде заместван от други лица можем да направим извода, че тук престацията е незаместима и смъртта на приобретателя е основание за прекратяване на договора.

Т.е. ако приложим към тази хипотеза по аналогия чл. 269 ЗЗД: „Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.“, това означава, че договорът се прекратява със смъртта на приобретателя, освен ако наследниците не се съгласят да продължат изпълнението, като тук обаче следва да намери приложение изискването на чл. 87 ЗЗД, съгласно който „Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.“

VI. Прекратяване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В т. 4 на  ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК,  се приема, че при смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се от него лице.

Наследниците на прехвърлителя имат правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил все още жив и могат да упражнят правото да се развали договорът в обема на притежаваните права, т.е. съобразно дела си, но не и по отношение на целия договор, а до размера на притежаваните права, произтичащи от наследяването. Тези основни положения са посочени в цитираното ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК, а и са възприети и в съдебната практика[3].  В същото се сочи, че наследниците на кредитора – прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Отново следва да намери приложение изискването на чл. 87 ЗЗД.

В точки 3 и 4 на ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК се приема, че:

  1. Прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя – длъжник. Прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Защото според чл. 128, ал. 2 ЗЗД неделимостта е качество за правата на кредитора(ите) и тежест на задълженията на длъжника(ците), а не и обратното. Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял. В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права – т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници. Съгласно чл. 97 ГПК правото на иска е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права.
  2. Характерна особеност на ненаименувания алеаторен облигационен договор с вещноправно действие за начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е, че уговореното прекратително условие за действието му не е смъртта на приобретателя(ите), както бе изтъкнато по-горе, а смъртта на кредитора-прехвърлител и/или на третото лице, в чиято полза той е бил сключен.

Друга характерна негова особеност е, че прехвърлителят на вещното право или правото на собственост е предал владението на приобретателя(ите). С оглед на този именно факт той черпи своето основание да очаква и изисква получаването на дължимите му се насрещни престации – издръжката и гледането до края на живота си или до края на живота на третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът.

Трета характерна негова особеност е, че макар договорът да се сключва с оглед на личността на пряко задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя и за другите правоимащи лица, според естеството на придобитите права от приобретателя(ите) те по същество са преминали и в непосредствено ползване от близкия кръг лица, онези, с които той живее. Тези лица обикновено са негови потенциални наследници. В случаите, когато той има съпруг, заради вещноправното действие на договора правото на собственост е преминало по силата на закона и върху неговия съпруг – чл. 13, ал. 1 СК. /отм./

С оглед на всички тези особености на договора заради вида и съдържанието на дължимите на кредитора престации, които не рядко биват предоставяни и при съвместен живот с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, следва да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че последният ще бъде практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на задълженията му.

Всички тези основания позволяват да се заключи, че поначало с факта на смъртта на приобретателя не настъпва по право развалянето на договора. До неговата смърт, ако той е изпълнявал задълженията си, кредиторът(ите) е получил до този момент дължимото му. Затова настъпилата обективна невъзможност за в бъдеще време ще е частична. А при частичната невъзможност развалянето на договора може да стане само по съдебен ред чл. 89, изр. второ ЗЗД.

Аналогично ще е положението и в случаите, когато прехвърлителят(ите) е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя(ите) и при сключването на договора е бил мотивиран само от тях, както и когато е било изрично уговорено, че той не ще може да бъде заместван от други лица. И при тези случаи, ако прехвърлителят (ите) по своята преценка не ще намери удовлетворение от наследниците на длъжника(ите), следва да осъществи развалянето на договора също така само по съдебен ред – чл. 87 и 89 ЗЗД.

 

Обсъдените тук правни положения и въпроси относно широко използваните у нас договори за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и договорът за дарение, засягат само част от възможните правни проблеми в теорията и практиката.

 

Библиография по темата:

Тасев., Хр. Българско наследствено право, С, 2006, стр. 81 и сл.

Калайджиев., А, Облигационно право, С, 2010, стр. 126.

Сб. Съдебна практика, Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика, съставител нотариус Весела Ивчева, С, 2008.

Конов., Т. За абстрактните сделки и каузата при договорите, в сб. Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика, съставител нотариус Весела Ивчева, С, 2008, стр. 371 и сл.

Розанис., С. Недействителност на сделките, С, 2009, стр. 55 и сл.

Ставру., С и Петров., В. Дискусии в българското наследствено право, Фенея, С, 2013‘

 Съдебна практика:

Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС;

Тълкувателно решение №30/17.06.1981, ВС, ОСГК;

Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело  №6/2011г., на ОСГК на ВКС;

Решение №99/30.06.1986 по гр.д. №65/86, ВС, ОСГК;

Решение №205/29.12.2006г. по гр.д. №131/2005г., II г.о. на ВКС;

Решение №114/20.09.2000г. по гр.д. №1294/2004г., II г.о., ВКС,

Решение №796/31.10.2006г., по рг.д.№945/2005г., II г.о. на ВКС,

Решение №543/17.07.2006г. по гр.д. №459/2005х. на II г.о. на ВКС;

Решение №381/06.06.2006г. по гр.д. №1073/2005г. II г.о., ВКС

Решение № 948/ 21.12.2009 г. по гр. д. № 2958/2008 г., ІV г. о. ВКС;

Решение № 11/ 25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., ІV г. о. ВКС;

Решение № 7/ 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г., ІІІ г. о., ВКС;

Решение  № 622 /25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III г.о. ВКС;

Решение №615/09.03.2010 г.  по гр. д. №3824/2008 г., II г.о. ВКС;

 

[1] Практика в същия смисъл представлява и решение №114/20.09.2000г. по г.д. №1294/2004г., II г.о., ВКС, както и решение №796/31.10.2006г., по г.д.№945/2005г., II г.о. на ВКС, решение №543/17.07.2006г. по г.д. №459/2005х. на II г.о. на ВКС и др.

[2] В ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК се приема, че поначало с факта на смъртта на приобретателя не настъпва по право развалянето на договора.

[3] Практика в същия смисъл представлява и Решение № 948/ 21.12.2009 г. по гр. д. № 2958/2008 г., ІV г. о. ВКС, Решение № 11/ 25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., ІV г. о. ВКС, Решение № 7/ 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г., ІІІ г. о., ВКС;

Съдебна практика: разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; смърт на приобретателя/длъжник

Съдебна практика: разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; смърт на приобретателя/длъжник

Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС.

Решение № / 2017 г., ВОС, г.о., VI с-в, гр. д. № 1926/2016.

Решение  № 622 /25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III г.о. ВКС.

Решение №615/09.03.2010 г.  по гр. д. №3824/2008 г., II г.о. ВКС четете още

Отказ от наследство и завет на имот

Отказ от наследство и завет на имот

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Въпросът с направен отказ от наследство на наследник по закон и правото му да получи имот по силата на завет е поставян многократно в практиката.

Относимата уредба е в чл. 22, ал. 1 на Закона за наследството: Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. четете още

ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

 

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева 

Задължителна и най-важна част от процедурата по развод по взаимно съгласие и изготвянето на споразумение, което да бъде утвърдено от съда като законосъобразно. Именно, защото съдът следи служебно за законосъобразността на споразумението преди да го утвърди и допусне развод, неговото съдържание е от голямо значение. Налице са императивни изисквания на закона към съдържанието на споразумението, но пък има и възможност с него да бъдат уредени и други въпроси, освен изрично изброените в чл. 51 СК (т.нар. минимално съдържание).   четете още

Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони

Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Въпросът с направен отказ от наследство след одържавяването на имоти, принадлежали на наследодателя е поставян многократно и е ясен и безпротиворечиво решаван в съдебната практика.

Съгласно чл. 91а[1] при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. четете още

Приемане на наследство по опис

Приемане на наследство по опис

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството  може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или мълчаливо – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Наследството може да бъде прието по опис, като за целта това следва да бъде писмено заявено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.

Всеки от наследниците разполага с възможността да приеме наследството по опис, а недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. четете още

Съдебна практика: чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ

 

Съдебна практика: чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ

Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

Решение № 145 от 7.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г., III г. о

С решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о на ВКС е прието, че правната норма на чл. 327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.

–––

Р Е Ш Е Н И Е № 145 София , 07.06.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр. дело № 1247 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от [населено място], срещу решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в частта с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №261 от 23.02.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съдът е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Това разрешение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това представляващо задължителна съдебна практика решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че правната норма на чл.327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 КТ.

Установено е, че М. Г. С. е изпълнявала длъжността „продавач” в [фирма] по силата на безрочен трудов договор. Със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на дружеството, на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е наложена след като е получено писменото предизвестие на служителката, задедено под вх.№11/14.08.2009г., за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 КТ. Заплатена е от служителката сумата 335лв. като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Въззивният съд неправилно е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е законосъобразно. Неправилно е приел за неоснователни доводите й, че дисциплинарното наказание е наложено за неявяване на работа по време когато трудовото й правоотношение е било прекратено от нея на основание чл.327, т.2 от КТ. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Отделно, неправилно въззивният съд е отдал решаващо значение за спора на този въпрос. От значение за спора е прекратяването на трудовия договор от служителката без предизвестие, което е извършено преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана и в задължително решение по чл.290 ГПК – решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на ВКС, Іг.о. С получавенето на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото дружеството-работодател следва да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв., по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв., след отмяна на въззивното решение в частта за държавните такси. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на дружеството за сумата над 756,52лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, в частта за държавната такса, както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски над сумата 756,52лв. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на М. Г. С., извършено със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на [фирма].

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 335лв., получена на отпаднало основание по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв. и по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв..

 

Кога (исторически и нормативно) се изравняват правата на лицата от двата пола?

 Кога (исторически и нормативно) се изравняват правата на лицата от двата пола?

 

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Кога (исторически и нормативно) се изравняват правата на лицата от двата пола в България?

Това става с промяна в законодателството през 1944 г. Датата 16 октомври 1944 г. е определена, тъй като тогава влиза в сила Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола, обнародвана в Държавен вестник, бр. 227 от 16.10.1944 г[1]. (Наредбата-закон е одобрена от Регентите на България с Указ № 30 от 13 октомври 1944 г.).

"Семейство". Художник: Владимир Димитров-Майстора

„Семейство“. Художник: Владимир Димитров-Майстора

четете още

Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?

Какво се случва  при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Често при делбени дела имотът се възлага на един от съделителите, отговарящ на изискванията на закона за възлагането му, а дяловете на другите се уравняват в пари.

Какво се случва в хипотезата, когато съдът възлага имота на един от съделителите, а същият не изпълнява задължението си за заплащане на определените с възлагателното решение суми за уравнение на дяловете?

Правните последици могат да бъдат различни в зависимост от това, коя е приложимата уредба към конкретния случай. Тъй като в правната теория се приема, че разпоредбите, които определят условията, сроковете и последиците при изплащане или неизпълнение на дължима за уравнение на дялове сума, са материално-правни, а не процесуално-правни. За това следва да се преценяват действащите правила към момента на възлагането със съдебно решение.

Но вариантите (режимите) за това са три:

  • При действащата уредба до 01.04.1998 г.
  • При действащата уредба от 01.04.1998 г. до 20.07.1999 г.
  • При действащата уредба след 20.07.1999 г.,която съвпада и с действащата след 01.03.2008г.

четете още

Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България

Конституционният съд се произнесе по съответствието с Конституцията на сключения от Република България на 21.04.2016 г.  международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, преди ратификацията му. Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България.

 

С решение № 13 от 27.07.2018 г. КС реши, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България. Публикуваме цялото решение с подробни мотиви: четете още

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Случаят Strand Lobben v. Norway. Бебето е на три седмици, когато остава в център за приемна грижа, защото според властите не наддавало достатъчно. Майката започва да води дела, но безрезултатно. Сега, 2018, делото е пред Съда по правата на човека в Страсбург (по ЕКПЧ), като предстои да се произнесе т. нар. Голяма камара. Да, тук не става въпрос за насилие, алкохолизъм, блудство и пр. Но… детето е вече на 10. За 10 години дела, резултатът е преди всичко, че de facto всички връзки с биологичната майка са прекъснати, под строгия и напълно законен държавен поглед, макар тя през цялото време да е имала достъп до съд, до съдебни експертизи, социални доклади, разпити на свидетели, режим на контакти – срещи на детето с майката определени от властите – 6 пъти годишно по два часа, в присъствието на приемната майка, която желае да го осинови. Спазен стандарт, достъп до правосъдие….нали… Детето за 10 години е тотално отчуждено и с необратимо прекъснати връзки с майката. Достъпът до съд не прави случилото (макар и формално напълно законно) с живота на новородено бебе и неговата майка по-малко чудовищно. Нали е възмутително когато Адолф Айхман пледира, че не е извършил престъпление, а просто е изпълнявал задълженията си по организиране на депортации? (публичен процес, 1960, Йерусалим)  (Аренд, Х. Репортаж за баналността на злото, С, 2004)).

Какво става с принципа за възстановяване на семейната връзка и крайните случаи, в които е допустимо да не се спази? Какво се случва с принципа за ненамеса на държавата, за ограничена намеса на държавата в личния и семейния живот, освен когато тя преследва легитимна цел? Какво става с принципа за пропорционалност? Т.е. била ли е намесата на държавата пропорционална, необходима и обоснована – когато става дума за бебе на 3 седмици? Как четем днес една и съща, непроменена във времето норма от 1950 г. (ЕКПЧ, 1950) Очевидно тълкуването се променя, повлияно от обществените, политически и други промени днес. четете още

Някои въпроси относно дарението и отмяната му

Някои въпроси относно дарението и отмяната му

Адв. Коруджиева, САК

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара. При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт[1], а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им[2].

С дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно и безвъзвратно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. Но, в Закона за задълженията и договорите са регламентирани основанията, при наличието на които дарението може да бъде отменено[3], но само по съдебен ред и при провеждане на съответното доказване. При наличие на основание за отмяна, законът предвижда исков ред за защита, като искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението[4].

Тези основания са налице, когато дареният:

  • умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
  • набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
  • отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

четете още

Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?

Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?

Адв. Д. Коруджиева, САК

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде утвърден от съда един предложен от родителите режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки  не могат да бъдат утвърдени от съда. Например нефиксираното на дни и часове, а общото посочване в смисъл, че „режимът ще се уговаря по споразумение“ е де факто липса на режим и не може да бъде одобрено от съд[1].

И въпреки това изискване и фиксирането на точно определени дни и часове от седмицата, винаги е възможно да възникнат недоразумения и неразбирателства при изпълнението на режима на лични отношения и тълкуването на същия. четете още

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО

Касационен въпрос: компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО: Касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот.

Цялото решение: тук

Връзка с т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС – Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.


четете още

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

адв. Коружиева

Приети и обнародвани (ДВ, брой: 42, от дата 22.5.2018 г. ) със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са няколко изменения, включително и в уредбата за давността в ЗЗД.

Най-съществените изменения са: процедура за искове с малък материален интерес, особени правила относно граждански дела при действие на международни договори (Хагска конвенция от 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца) и в АПК относно теченето на срокове, и в ЗЗД – относно спирането или прекъсването на давността при предявен частичен иск.

четете още

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №  2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС от 17 май 2018 год.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 03. 05. 2017г. на Председателя на Върховния касационен съд, допълнено с разпореждане от 12. 07. 2017г., по следните въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика:

  1. Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?

четете още

Съдебна практика: В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

РЕШЕНИЕ   № 51  от 13.03.2018 година, гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, докладчик: съдията Светла Цачева

В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена… Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права…. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права…. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето. четете още

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Решение № 267/31.08.2011 г. по гр. дело № 564/2010 г., I ГО ВКС

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на ищците по въпроса наследниците по завещание на идеална част от наследството, които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество.

По материалноправния въпрос по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето, имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници. Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за лицата, посочени в закона , действал към откриване на наследството , който определя и техните наследствени части. Когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Завещание, което има за предмет идеална част от имуществото на наследодателя не лишава от право наследниците по закон да наследят свободното, неразпоредено приживе имущество. Когато наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с другите наследници по закон.

 

Цялото решение: ТУК

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Решение № 11/07.02.2007 по гр. дело № 1090/2005, II ГО ВКС

Продажбата е извършена след възникването и настъпване изискуемостта на вземането на кредитора. С нея се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора – чл. 133 ЗДД. Несеквестируемостта като институт на принудителното изпълнение, не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпоредително действие на длъжника с несеквестируем имот. Същевременно в случая, с оглед определянето на отчуждителната сделка като увреждащо кредитора действие по см. На чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е намалението на длъжниковото имущество чрез нея. Отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 339, б. „ж“ от ГПК (отм. сега чл. 444 т. 7 ГПК; бел. – моя). Принудителното изпълнение не е единствен начин за събиране на дълга – в тази връзка присъствието на имот със значителна стойност в патримониума на длъжника гарантира по-големи негови материални възможности, вкл. възможността той да събира граждански плодове от имота или да се разпореди с имота доброволно (както е в случая), но с цел да се изплати своя дълг.

Цялото решение: ТУК  четете още

За значението на съдебната практика на ВКС в светлината на измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017)

За значението на съдебната практика на ВКС в светлината на измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017)

Автор: адв. Коруджиева, САК

С измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017), ал. 1, т. 1 на чл. 280 ГПК придоби следното съдържание:

На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. Решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС.

Наред с това е създадена нова разпоредба – чл. 3 на чл. 290: Решението по чл. 2  (на чл. 290 – бел. Моя) не представлява задължителна съдебна практика.

Също така – чл. 291 касаещ т.нар. уеднаквяване на практиката бе отменен.

С оглед посочените по-горе изменения можем да заключим, че от една страна е очевидно, че предвид изричната норма на чл. 290, ал. 3 – решенията на ВКС по чл. 290 ГПК не представляват задължителна съдебна практика и тълкувателните разяснения,  дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, че всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда[1] и че поради тези правни съображения по-долните съдебни инстанции не може да обсъждат изобщо доводи в различен смисъл, а следва да приложат задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касационно обжалване на неправилно въззивно решение, са загубили сила. четете още

Съдебна практика: Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Решение № 373 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 2272/2007 г. I ГО ВКС

Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Чл. 16, ал. 1 ЗН: Универсалните (общите) завещателни разпореждания предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя. Когато предмет на разпореждането е  конкретно имущество (респ. част от такова) като недвижим имот, парични суми, движими вещи, то разпореждането е частно и бенефициентът придобива само качеството на заветник.

Чл. 25 ЗН: Съгласно чл. 25 ЗН, изр. последно подписът на завещателя се полага след завещателното разпореждане. Или всяка допълнителна клауза, която сама по себе си не носи реквизитите на самостоятелно завещателно разпореждане, е нищожна.

Чл. 17 ЗН: Завещанието е личен акт, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, решаващият съд установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на „условие“, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова саморъчно завещание е нищожно и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имотите.

В конкретния случай, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че и в двете завещания формулата „при условие…“ не се касае до условие или тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН, а до ясно изразен мотив на завещателите по всяко едно от двете завещания, който възлага на заветника и очаква пот него една бъдеща престация – гледане и издръжка на другия (преживял) съпруг. Изводът, че двете завещания са направени не в израз на благодарност, а при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена не само към грижи и при очакване за материална издръжка, т.е. грижа с материален израз, е логичен и правилен. четете още

На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

Автор: адв. Коруджиева, член на САК

На първа инстанция с решение от 13. Април 2018 г. ВАС  отменени формулата за определяне на дял за сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз.

Образувано бе административно дело по жалба против т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение №1 към Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради.

С решението си, съдът отменя зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Съдът приема, че макар в националното ни законодателство, Директивата за енергийната ефективност да е транспонирана през 2015 година с приемането на Закона за енергийната ефективност, както и с изменението на Закона за енергетиката, направено с § 23 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност, методиката не позволява фактуриране на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна – собственост. четете още

Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име

Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Налице е правна възможност, когато са налице съответните основания да се търси по съдебен ред промяна на лично, бащино и фамилно име.

Регламентацията се съдържа в Закона за гражданската регистрация и ГПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на лицето, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е. случаите, в които промяна на собственото, бащиното и фамилното име могат да бъдат променени по съдебен ред са изчерпателно изброени в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР и това са случаите, когато то е:

– осмиващо,

– опозоряващо,

–  обществено неприемливо,

– когато важни обстоятелства налагат това. четете още

За собствеността върху движимите културни ценности – национално богатство. Държавата, законът, ценностите, собствеността и иманярите.

За собствеността върху движимите културни ценности – национално богатство.

Държавата, законът, ценностите, собствеността и иманярите.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК;

Възможно ли е от правна страна Българската държава да не е собственик на движими културни ценности представляващи национално богатство, открити заровени в границите й? Може ли да придобиваме по давност културни ценности национално богатство и колекционерите, показващи колекциите с такива ценности имат ли законово опора да се легитимират като собственици на такива ценности?

Тези въпроси станаха изключително актуални днес и обществеността с основание се вълнува как и доколко държавата съумява да защити културно-историческото наследство, ценности и памет, така че културните ценности, които са национално богатство да бъдат достояние на всички нейни граждани, учени, изследователи и т.н.

Сребърна фиала от Рогозенското съкровище Лиценз: public domain

Сребърна фиала от Рогозенското съкровище Лиценз: public domain

В търсене на отговор на тези въпроси,  ще направим най-напред кратък преглед на основните законови положения по въпроса, а после ще посочим и как Конституционният съд разреши да се придобиват по давност движими културни ценности национално богатство и ще обсъдим публично известния казус с претенциите към Панагюрското съкровище:

В действащия Закон за собствеността от 1951 г., чл. 91 се казва, че заровените в земята вещи, стават собственост на държавата. Т.е. заровено съкровище ще е винаги собственост на държавата.

По аргумент от чл. 207 на Наказателния кодекс при намирането на вещ винаги възниква задължение за съобщаване (и то в едноседмичен срок) на факта на намирането й – на собственика, на властта или на този, който я е загубил. С изтичането на срока можем да смятамe, че е изпълнен състава на престъплението присвояване по чл. 207 НК. Неизпълнението на задължението за съобщаване изпълва състава на чл. 207 ал. 1 НК и деянието може да бъде квалифицирано като престъпление[1].

В Закона за собствеността също е налице изискване за предаване на намерена вещ (чл. 88 ЗС) и то незабавно. А съгласно чл. 80 ЗС който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.

Поради всичко гореизложено считаме, че лицето което е намерило движима вещ и след изтичането на едноседмичния срок по чл. 207 от Наказателния кодекс е придобило владението върху тази вещ чрез престъпление и съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗС, не може да придобие собствеността върху вещта по давност. четете още

Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС относно правото на неизбежна отбрана

Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС относно правото на неизбежна отбрана

Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела – 1953 – 1990 г., СЮБ, 1992 г.

 

Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.

Обобщаването на съдебната практика показа, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили, само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др.

Не винаги правилно се тълкува чл. 12, ал. 2 НК, в който е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В отделни случаи при превишаване пределите на неизбежната отбрана се налагат неоправдано строги наказания.

За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт. четете още

Относно някои хипотези на свободното използване на произведения. Преглед на актуална съдебна практика в случаите на т.нар. използване с учебна цел, за научно изследване и други случаи

Относно някои хипотези на свободното използване на произведения. Преглед на актуална съдебна практика в случаите на т.нар. използване с учебна цел, за научно изследване и други случаи

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът за свободното използване на авторски произведения се поставя често в практиката, макар съдебните дела по въпроса да не са много. За нас интерес представляват няколко съдебни решения, в които са разгледани конкретни казуси свързани с правото на свободно използване на чужди авторски творби.

Какво собствено означава свободно използване да е допустимо? Свободно използване на произведения е допустимо само в случаи, изрично посочени в закона[1], при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

Интерес за настоящия коментар представляват конкретно хипотезите на чл. 24 ал. 1 – т. 2: използването на  цитати от вече разгласени произведения на критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем оправдан от целта; т. 3: използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; и т. 8 публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението; и  т. 9: възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели. четете още

Ново допълнение в ГПК

Ново допълнение в ГПК

Със ЗИД КТ,  § 5 приет на 13 декември 2017 и обнародван в ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г. се прави допълнение в чл. 417 ГПК / Заповед за изпълнение въз основа на документ/, като се създава нова т.8 –  Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: „8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;“  Досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10.

Съгласно § 9 на ЗИД КТ Законът в тази му част влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ /22.12.2017 г./.

Със същия закон са приети и изменения и в ТЗ, които влизат в сила от 31 март 2018 г. и касаят възможността за прехвърляне на предприятие, производстовто по несъстоятелност, доколкото се предвижда задължение на синдика за служебно  вписване в списъка на приетите вземания на такова на работник, произтичащо от трудово правоотношение и др.:

В чл. 15 се създават ал. 4 и 5:

„(4) Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.

(5) Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията по ал. 4.“

  1. В чл. 129, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял“.
  2. В чл. 608, ал. 1:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или“;

б) създава се т. 4:

„4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.“

  1. В чл. 625 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца“.
  2. В чл. 628, ал. 2 след думата „кредиторът“ се добавя „или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
  3. В чл. 687 ал. 1 се изменя така:

„(1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника до  6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.“

  1. В чл. 789, ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. кредитори с вземания, произтичащи от трудови или прекратени трудови правоотношения, възниквали до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производство по стабилизация;“.

 

Държавен вестник, бр. 102 от 22.12.2017 г.

Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя

Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

  1. Въведение:

В Република България е действащ специален нормативен акт, уреждащ закрилата и материята свързана с дискриминацията –  Законът за защита от дискриминация, в сила от 01.01.2004 г. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.

Смятаме, че процедурите за защита от дискриминация следва да бъдат по-широко и ефективно прилагани в практиката, доколкото проблемите свързани с дискриминация са все по-видими.

За това по-долу ще направим кратък преглед на известната ни практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя и гарантираното от закона равенство във възможностите за участие в обществения живот.

четете още

Dormit aliquando ius, moritur nunquam

Dormit aliquando ius, moritur nunquam

Спи понякога правото, но никога не умира. (средновековна латинска поговорка)

 

Summum ius summa iniuria

Summum ius summa iniuria

Върховното право е върховна несправедливост. (лат.)

Цицерон, „За задълженията“, I, 10, 33: „Existunt etiam saepe iniuriae calumnia quadam et nimis callida, sed malitiosa iuris interpretatione. Ex quo illud „summum ius summa iniuria“ factum est iam tritum sermone proverbium“. – „Често възникват несправедливости поради някаква дребнавост и прекомерно злоумишлено дребнаво тълкуване на правото. Оттук е произлязла  поговорката: „Върхвовното прво е върховна несправедливост.“

Публикуван е Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Публикуван е Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Днес (27.10.2017 г.) е публикуван в официалния раздел на ДВ – брой: 86, от дата 27.10.2017 г. ЗИД ГПК, приет от НС на 18 октомври 2017 г.

Коментар на промените: тук

Държавен вестник, бр. 86 от 27.10.2017

 

УКАЗ № 217

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г.

Издаден в София на 25 октомври 2017 г.

Президент на Републиката:  Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г. и бр. 8, 13 и 63 от 2017 г.)

  • 1. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1, изречение първо след думата „ответникът“ се добавя „в продължение на един месец“ и се създават изречения трето и четвърто: „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.“
  2. В ал. 3 думите „указва на ищеца да представи справка за“ се заменят със „служебно проверява“ и се създава изречение трето: „Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.“
  3. Алинея 4 се отменя.
  4. В ал. 6 се създава изречение второ: „Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.“
  • 2. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“

  • 3. В чл. 71 ал. 2 се изменя така:

„(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.“

  • 4. Член 72 се изменя така:

„Държавни такси при съединяване на искове

Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.

(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.“

  • 5. В чл. 73 ал. 4 се изменя така:

„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.“

  • 6.Създава се чл. 73а:

„Такси по изпълнението

Чл. 73а. (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

  1. до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;
  2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
  3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
  4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
  5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;
  6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.

(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“

  • 7. В чл. 79, ал. 1 се създава т. 3:

„3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.“

  • 8. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „държавни учреждения и“ и „управление или“ се заличават.
  2. В ал. 2 след думата „държавата“ се добавя „и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните“, а думите „спорното правоотношение“ се заменят с „правоотношението, от което произтича спорът“.
  • 9. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.“

  • 10.В чл. 127 се създава ал. 4:

„(4) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.“

  • 11.В чл. 236, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;“.

  1. Досегашната т. 7 става т. 8.
  • 12.В чл. 245, ал. 3, изречение второ накрая се добавя „както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.
  • 13.В чл. 274, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.
  • 14.В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
  2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
  3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.“
  4. Създава се нова ал. 2:

„(2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.“

  1. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
  • 15.В чл. 286, ал. 1, т. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
  • 16.В чл. 290 се създава ал. 3:

„(3) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“

  • 17.Член 291 се отменя.
  • 18.В чл. 340, ал. 2 накрая се добавя „както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение“.
  • 19.В чл. 393, ал. 1 след думите „Закона за лечебните заведения“ се добавя „както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса“.
  • 20.В чл. 396, ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.
  • 21.В чл. 410, ал. 2 се създава изречение второ: „В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.“
  • 22.В чл. 411 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 1, изречение второ след думата „изпраща“ се добавя „незабавно“.
  2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението“.
  • 23.В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;“.

  1. Досегашната т. 7 става т. 8.
  2. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 7“ се заменят с „т. 8“.
  3. Досегашните т. 9, 10 и 11 стават съответно т. 10, 11 и 12.
  • 24.В чл. 414, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „освен в случаите по чл. 414а“.
  • 25.Създава се чл. 414а:

„Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение

Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.“

  • 26.Член 415 се изменя така:

„Действие на възражението

Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

  1. когато възражението е подадено в срок;
  2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
  3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.“

  • 27.В чл. 418, ал. 5, изречение първо след думата „лист“ се добавя „и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение“, а в изречение второ думите „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят със „съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
  • 28.В чл. 420, ал. 2 думата „убедителни“ се заличава и накрая се добавя „и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“.
  • 29.В чл. 422 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 4“.
  2. Създава се ал. 4:

„(4) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.“

  • 30.В чл. 426, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му“.
  • 31.Член 427 се изменя така:

„Местна компетентност

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

  1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
  2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
  3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
  4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
  5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
  6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.“

  • 32.В чл. 428, ал. 1 се създава изречение трето: „В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.“
  • 33.Член 430 се изменя така:

„Особен представител на длъжника

Чл. 430. Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.“

  • 34.В чл. 431, ал. 3, изречение второ думите „за длъжника“ се заменят с „във връзка с изпълнението“.
  • 35.В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.“

  • 36.В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В заглавието след думата „прекратяване“ се добавя „и приключване“.
  2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“

  1. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“, след думата „запори“ се добавя „незабавно“, а след думите „постановлението за прекратяване“ се добавя „или разпореждането за приключване“.
  2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „Прекратяването“ се добавя „и приключването“.
  • 37. В чл. 434 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се ал. 1:

„(1) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.“

  1. Досегашният текст става ал. 2.
  • 38.В чл. 435 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Взискателят може да обжалва:

  1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
  2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) Длъжникът може да обжалва:

  1. постановлението за глоба;
  2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
  3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
  4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
  6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
  7. разноските по изпълнението.“
  • 39.В чл. 436 ал. 2 се изменя така:

„(2) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.“

  • 40.В чл. 441 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.“

  • 41.Създава се чл. 442а:

„Съразмерност

Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.“

  • 42.В чл. 446 ал. 1 се изменя така:

„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.“
  • 43. Създава се чл. 446а:

„Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.“

  • 44.Член 450а се изменя така:

„Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.“

  • 45.В чл. 453 се създава т. 5:

„5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.“

  • 46.В чл. 454, ал. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „20 на сто“.
  • 47.В чл. 458, изречение първо думите „и други“ се заличават.
  • 48.В чл. 467 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

  1. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
  • 49.В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „75 на сто“ се заменят с „85 на сто“.
  2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

„(3) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.

(4) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето й от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.

(5) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.

(6) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.“

  • 50.В чл. 470 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него.“

  1. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
  • 51.В чл. 474 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 след думите „движима вещ“ се добавя „съвкупности от вещи или групи от вещи“.
  2. В ал. 5, изречение четвърто думите „и 521“ се заменят със „с изключение на обжалването на проданта и чл. 521“.
  • 52.В чл. 475 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 – 6.“

  • 53.В чл. 484 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

  1. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
  • 54.Член 485 се изменя така:

„Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки.

(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“

  • 55.В чл. 487, ал. 1 думите „и за каква сума“ се заменят с „има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем“.
  • 56.В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 2, изречение второ думите „повече наддавателни предложения“ се заменят със „само едно наддавателно предложение“, а изречение трето се заличава.
  2. Алинея 3 се отменя.
  3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.“
  4. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.“

  • 57.В чл. 492 ал. 3 се изменя така:

„(3) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.“

  • 58.В чл. 493, т. 1 накрая се добавя „а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък“.
  • 59.В чл. 494, ал. 2, изречение второ числото „80“ се заменя с „90“, а в изречение трето след думата „срок“ се добавя „от съобщението“.
  • 60.В чл. 495, изречение първо думите „едноседмичен срок от разпределението“ се заменят с „двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението“.
  • 61.В чл. 498 се създава ал. 3:

„(3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.“

  • 62.В глава четиридесет и трета се създава раздел II с чл. 501а – 501ж:

„Раздел II

Електронни публични търгове

Електронен публичен търг

Чл. 501а. (1) Вещ, върху която е насочено изпълнението, може да бъде продавана по правилата на електронен публичен търг.

(2) По писмено искане на страна в изпълнителното производство съдебният изпълнител провежда електронен публичен търг. Съдебният изпълнител може служебно да реши описаната вещ да бъде продадена на електронен публичен търг.

(3) Покупката на вещи на електронния публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(4) По писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист. При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекарния или заложния кредитор. Началната цена на вещите се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог – от собственика и обезпечения кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463.

(5) Министерството на правосъдието създава и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове.

(6) Министърът на правосъдието издава наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Определяне на начална цена и обявяване на търга

Чл. 501б. (1) Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) Съдебният изпълнител разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Място на търга

Чл. 501в. (1) Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

(2) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в посочения в обявлението ден.

 Регистриране на наддавачите

Чл. 501г. (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

(2) Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител.

(3) Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг продължава един месец и завършва в 17,00 часа на посочения в обявлението ден.

(4) Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по чл. 490, ал. 1.

Стъпка при наддаването

Чл. 501д. Стъпката при провеждането на електронен публичен търг представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

  1. при начална цена до 10 000 лв. – 10 на сто от началната цена;
  2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. – 5 на сто от началната цена;
  3. при начална цена над 100 000 лв. – 2 на сто от началната цена.

Провеждане на електронен публичен търг

Чл. 501е. (1) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17,00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга.

(2) В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

(3) Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове.

(4) След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

(5) Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495.

(6) При невнасяне на цената се прилага чл. 493.

Закупуване на имот с ипотечен кредит

Чл. 501ж. (1) Покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(2) Плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител.

(3) В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите, съдебният изпълнител, извър­шващ продажбата, връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция.

(4) При прилагане на предходните алинеи, по писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.“

  • 63.Създава се чл. 507а:

„Запор на сметка

Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.“

  • 64.В чл. 508, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „тридневен“ се заменя с „едноседмичен“ и се създава т. 4:

„4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.“

  • 65.В чл. 512 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“

  1. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.
  • 66.В чл. 515 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо: „В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.“
  2. В ал. 2 се създават изречения четвърто, пето и шесто: „Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.“
  3. В ал. 4 се създават изречения четвърто и пето: „Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.“
  • 67.Създава се чл. 517а:

„Изпълнение върху обособена част от предприятие

Чл. 517а. По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.“

  • 68.Създава се глава четиридесет и пета „а“ с чл. 518а:

„Глава четиридесет и пета „а“

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ПРАВА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЛЪЖНИКА

Изпълнение върху права върху обекти на  индустриална собственост

Чл. 518а. (1) Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

(3) Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

(4) Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

(5) Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

(6) При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 21 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.“

  • 69.В чл. 528 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.“

  1. Създава се ал. 6:

„(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.“

  • 70.В чл. 627в, ал. 1, изречение първо след думата „длъжника“ се поставя запетая и се добавя „по неговото обичайно место­пребиваване“.

Преходни и заключителни разпоредби

  • 71.В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3.
  • 72.(1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове.

(2) В 12-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 501а, ал. 6.

  • 73.Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.
  • 74.Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
  • 75.В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 163 се създава ал. 4:

„(4) В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

  • 76.В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31, 59 и 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г. и бр. 49 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 18 ал. 5 се изменя така:

„(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.“

  1. В чл. 68:

а) в ал. 1:

аа) в т. 2 числото „100“ се заменя с „1000“;

бб) създава се т. 5:

„5. лишаване от правоспособност завинаги.“;

б) създава се ал. 3:

„(3) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.“

  1. Член 81 се изменя така:

„Освобождаване от авансови такси

Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“

  1. В чл. 84, ал. 1 накрая се добавя „и е за сметка на взискателя“.
  • 77.В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм. , бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г. и бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г.) в чл. 349, ал. 1, т. 11 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  • 78.В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  • 79.В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г. и бр. 39 и 98 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:  Димитър Главчев

 

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

 

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Промените приети от НС на 18 октомври 2017 г. са накратко в няколко основни насоки: връчване, срокове, такси и разноски, касационно обжалване и принудително изпълнение и др. До днес (24.10.2017) измененията и допълненията все още не са публикувани в ДВ.

четете още

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Относима уредба:

(неизчерпателно)

СК, чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 62 СК: Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

ГПК: чл. 331-335 (особени искови производства)

Тълкувателни решения и задължителна практика:

(неизчерпателно)

Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК:  Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

Тълкувателно решение № 46 от 8.IV.1960 г., ОСГК:  В производството по иск за оспорване на бащинство не могат да се привличат или встъпват трети лица, за да помагат на едната или другата страна.

Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС

 Решение № 103 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о., ГК;

Решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК;

Решение № 497 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2009 г., IV г. о., ГК;

Решение № 412 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2009 г., IV г. о., ГК;

четете още

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

Съгласно Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им

 

С Тълкувателно решение №2/2017 на Върховния административен съд  от 12.04.2017 г. по Тълкувателно дело № 3 от 2016 (докладчик: съдия Аглика Адамова) се приема, че несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането им.

Делото е образувано по въпроса: „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на адм. наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН ?“, ВАС решава, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН“.

До посоченото ТР практиката на административните съдилища е противоречива и застъпва различни становища.

четете още

Отговорността на съдружниците в дружества с ограничена отговорност вече не е ограничена

Отговорността на съдружниците в дружества с ограничена отговорност вече не е ограничена

С изменение и допълнение в ДОПК от 4-ти август 2017 г. ( ДВ брой: 63, от дата 4.8.2017 г.   Официален раздел) се предвиждат хипотези на отговорност на управител,  член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник, съдружници – мажоритарни и миноритарни собственици  – на задължено юридическо лице – за данъчни и осигурителни задължения на дружеството.

  • 1. Член 19 се изменя така:

четете още

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права.

четете още

За достойнството на адвокатурата IV

За достойнството на адвокатурата IV

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със заповед от 13 юни 2017 г. председателят на СГС утвърждава правила, с които отнема законоустановени права на адвокатите за свободен достъп до делата.

В заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов, утвърждава „Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица“. Сочи се, че е издадена на основание ЗСВ – чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 88 – разпоредби, които касаят общото организационно и административно ръководство на окръжния съд. Затова буди недоумение, че във въпросните правила се съдържа част, която противоречи на разпоредбите на Закона за адвокатурата –  визирам следните части на Заповедта – т. 11.1. буква „б“, която предвижда достъпът на адвокати до делата да е само въз основа на пълномощно от страна по делото, а както и т. 13.1 – забрана адвокатите да се снабдяват с копия от документи само след разрешение на съдия докладчик; т. 12.8. предвижда забрана за „фотографиране“ на документи, което допълнително създава затруднения в работата на адвокатите…чиято дейност по защита правата на гражданите е и конституционноустановена…

четете още

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие. Процедури и практически проблеми

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

  1. Въведение

Бавното правосъдие бе предмет на множество дела пред на Съда по правата на човека в Страсбург и на множество осъдителни решения. Всичко това доведе до произнасянето на така нареченото пилотно решение (по делата Finger v. Bulgaria, № 37346/05, 10.05.2011. и Dimitrov /Hamanov v. Bulgaria, № 48059/06 / №2708/09, 10.05.2011), с което България бе задължена да предприеме конкретни мерки за решаване на проблема с бавното правораздаване и да създаде вътрешноправно средство за обезщетяване при подобни случаи на бавно правосъдие.

четете още

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Възможно ли е и как дете да се откаже от наследство. Процедура и последици.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Да, отказ от наследство от недееспособен или ограничено дееспособен е възможен, но при спазване разпоредбите на ЗЛС, чл. 3 и 4 във вр. с чл. 130 СК и процедурата по глава 49 на ГПК касателно общата уредба на охранителните производства и при съблюдаване най-добрия интерес на детето, особено с оглед последиците на отказа от наследство. Т.е. отказът от наследство от ненавършили пълнолетие наследници следва се допуска само при условията и по реда на чл. 130 СК – с разрешение на Районния съд и при очевидна тяхна полза. По-долу коментираме няки от основните проблеми (неизчерпателно).

четете още

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със законовите изменения в ГПК (Държавен вестник, брой 8/24.01.2017 г.) потребителските спорове бяха изключени от подлежащите на арбитраж спорове и се възстанови разпоредбата уреждаща нищожност на арбитражно решение в ЗМТА. /повече: тук/

Със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., бе изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като бе въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са  предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със законово изменение бе създадена нова алинея 4 на чл. 3 [1], предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК [2] е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП, да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Изменена е и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА [3] и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Вече налице е съдебна практика по приложимостта на нормите, която накратко преглеждаме по-долу.

четете още

Правозащитник е адвокатът

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok. The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Правозащитник е адвокатът

Ако правата Ви са нарушени и имате нужда от защита – само адвокат може да защити правата Ви. Публично рекламираната правозащитна дейност е гражданска активност, а не дейност по защита правата и законните интереси на гражданите

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

Правозащитници са адвокатите. Адвокатурата е конституционно установена дейност – единствената свободна и независима дейност, която е уредена в Конституцията. Тя определя адвокатурата като публичноправен орган необходим за осъществяването на защитата на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Пред съд може да се явява като защитник само вписан и положил клетва адвокат.

Според Закон за адвокатурата адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

четете още

Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС

Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

В нормативните актове на Европейския съюз не се съдържат изрични материалноправни предпоставки, които да обуславят отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и С- 48/93 – в общо решение по няколко обединени дела СЕС извлича три универсални предпоставки.

  1. Нарушена правна норма от правото на ЕС – независимо от вида на акта, който е нарушен (директива, която няма директен ефект или друг акт);
  2. Нарушението да е съществено;
  3. Да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди;

четете още

Правила за адвокатите

Из „Правила за адвокатите“, състави по М. Молло, Н.К. Никовъ, София 1998; Първо издание на френски 1842, издание на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски преглед, кн. 5 /2014

Правила за адвокатите – избрани откъси

(Из „Правила за адвокатите“, състави по М. Молло, Н.К. Никовъ, София 1998; Първо издание на френски 1842, издание на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски преглед, кн. 5 /2014)

четете още

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Автор: адв. Даниела Симеонова- Коруджиева

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС е приложимо правото на ЕС и създадените и инкорпорирани в ГПК норми. Т.е. налице е и яснота и сравнително улеснен ред за допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС [1].

ГПК не съдържа разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави, различни от държавите-членки на ЕС. Споделяме разбирането, че не може да се прилага по аналогия уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, тъй като уредената в ГПК процедура се основава на принципа на настъпилата вече хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС, съществуването на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат и то особено в областта на семейното право, налице е пряко приложение на регламентите на ЕС и пр [2].

четете още

Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Допълнение

Като допълнение към изложеното и публикувано  гледище към ноември 2011 (тук) следва да се добави и развитието на съдебната практика (противоречива) и теорията по въпроса.

В изданието от 2012 г. на Българско гражданско процесуално право на проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, Валентина Попова, стр. 996- 1001 се приема: „Секвестируемостта  на единственото жилище на длъжника по отношение на ипотекарния кредитор (чл. 445, ал. 1) не прави това жилище секвестируемо и по отношение на хирографарните кредитори[1].“

По-долу прилагаме извлечение от релевантна съдебна практика по въпроса:

Решение №252/21.11.2013 по дело №4302/2013 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията Диана Хитова

Освен това възложеният имот е ипотекиран, ипотекарният кредитор се счита присъединен взискател по изпълнителното дело по силата на чл.459 ал.2 ГПК .С оглед и на това обстоятелство възложеният имот не може да се счита за несквестируем.

Решение № 9377 от 23.12.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 14795/2016 г.

Не може да бъде споделен и доводът, че с учредяване на договорната ипотека несеквестируемостта на имота е отпаднала, поради което и останалите от проданта на имота суми не следвало да бъдат възстановени в полза на длъжника по изпълнителното дело. Позоваването на несеквестируемостта по чл. 444 ГПК е възможност за длъжника да осуети лишаването си от определено осигуряващо минимално необходимите му условия за живот материално благо при принудителното изпълнение на парично вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК обаче несеквестируемостта отпада по отношение на вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор, т.е. учредената ипотека обвързва ипотекарния длъжник и ипотекираният имот става секвестируем по отношение на ипотекарния кредитор. Що се отнася обаче до кредиторите, които са се присъединили към изпълнителния процес, те започват от кредитор, спрямо когото несеквестируемостта не важи и не получават правното положение на ипотекарния такъв, като заобикаляне правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на тях е недопустимо. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори. Обстоятелството, че с Нотариален акт № 156/17.09.2012 г., том I, рег. № 7500, дело № 151/2012 г. върху процесния имот е била учредена ипотека, не може да доведе до различен извод.

Решение № 16 от 12.01.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 2001/2016 г.

Именно поради обстоятелството, че жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник (по изложените по-горе съображения), а върху имота, против който е насочено принудителното изпълнение, е учредена ипотека за задължение към ипотекарния кредитор и взискател по делото, което задължение е предмет на изпълнителния лист по настоящото изпълнително дело, на основание чл. 445, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не може да се ползва от забраната по чл. 444, т.7 от ГПК, дори този имот да е единствено жилище на жалбоподателя-ипотекарен длъжник и членовете на неговото семейство.

 

Решение № 5759 от 8.07.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 3965/2016 г.

Процесното изпълнително дело е образувано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудително изпълнение върху имот, който е несеквестируем по отношение на него /за обезпечаване на вземането, предмет на принудително изпълнение, не е била учредена ипотека в полза на „Ф.Л.“ ЕАД/ – чл. 445, ал. 1 ГПК. Такова право има само ипотекарен кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнителното производство. Следва да се посочи също така, че и чрез присъединяване на ипотекарен кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарните кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не се служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание.

Решение  Номер VІ -301/ 04.04.2017 г. ОС – Бургас, шести граждански въззивен състав, възз. гр. д № 440 / 2017 година

В случая, не може да се приложи разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК за отпадане несеквестируемостта върху процесното жилище, независимо от наличието на учредена ипотека в полза на „Банка Д.“ ЕАД (присъединен по право взискател). Съгласно нормата на чл.445, ал.1 ГПК, от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, т.е. несеквестируемостта отпада по отношение на ипотекарния кредитор, който е взискател по изпълнителното дело. Това действие на ипотеката, обаче, не се разпростира по отношение на други хирографарни или ипотекарни кредитори с ипотека върху друг имот. В настоящият случай, изпълнителното дело е инициирано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудителното изпълнение срещу имот, който е несеквестируем по отношение на него. Такова право има само ипотекарния кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнително производство. Чрез присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително дело не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарни кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируем имот и ако същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяване на останалите кредитори според реда на предпочитание. В случая, вземането на взискателката Е.В., по чиято инициатива е образувано настоящото изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Д. Николов срещу длъжниците М.К.-П. и Л.П. не е обезпечено по този начин, вземането й не попада в нито една от хипотезите на чл.445 ГПК, тя е хирографарен кредитор.  Привилегията на притезанието, възникнало от учредената върху жилището на длъжниците договорна ипотека, важи само по отношение на ипотекарния кредитор „Банка Д.“ ЕАД и не може да предостави на взискателката Е.В. права, които тя не притежава. Разпоредбата на чл.459 ГПК също не създава права за всикателката Е.В., които да изключват по отношения на нея приложимостта на чл.444, т.7 ГПК за процесното жилище, собственост на длъжниците, независимо от присъединяването на „Ю. Б.“ АД  като взискател по негова молба. За да бъде приложена нормата на чл.459 ГПК следва да има насочено изпълнение върху имущество на длъжника, което е секвестируемо за взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното производство, а в случая при наличните по изпълнителното дело данни няма основание да се приеме, че върху процесния имот може да започне принудително изпълнение, с оглед установената несеквестируемост на процесния имот, съгласно чл.444, т.7 ГПК.

 

 

[1] Българско гражданско процесуално право, проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, автор: Валентина Попова, С, 2012, стр. 1001.

Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Съгласно разпоредбите на ЗЗД – чл. 55 – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне; съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването (извън случаите по чл. 56-58 ЗЗД). Това именно е неоснователното обогатяване[1], при което едно лице, което е получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за чиято сметка се е обогатило – не може да има разместване на материални блага без правно основание.

четете още

Дела за защита от дискриминация

Дела за защита от дискриминация

Нормативният акт, регулиращ материята свързана с дискриминацията е Законът за защита от дискриминация, в сила от 01.01.2004 г. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията. Процедурите за защита от дискриминация следва да бъдат по-широко и ефективно прилагани в практиката, доколкото проблемите свързани с дискриминация са все по-видими – защитата следва да е именно на национално равнище.

четете още

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Защитата от дискриминация – законова регламентация и процесуални средства за защита в случаи на дискриминация

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

I Въведение

Дискриминацията в съвременното общество е проблем, срещу който трябва да се реагира ежедневно и остро. Във връзка с предприсъединителния процес и присъединяването на Република България към ЕС бе транспонирано европейското право в областта на дискриминацията.  С влизането в сила на Договора от Лисабон [1], Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно задължителен документ. Освен това Договорът от Лисабон предвижда присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи въвежда в член 14 забрана на дискриминацията. Всъщност през 2000 [2] година са приети два основополагащи текста в областта на борбата срещу дискриминацията на равнище ЕС – Директивата за расовото равенство и Директивата за равно третиране в областта на заетостта.

четете още

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Уредба: чл.  127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;

Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.

Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

четете още

Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Относно възстановяване на разноските за адвокат на жалбоподателя по административно-наказателни дела, когато НП е било отменено като незаконосъобразно

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

На 15 март 2017 г. бе публикувано Тълкувателно решение № 1 на ВАС – ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2016 по въпроса: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?

ВАС приема със задължителна сила, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

четете още

Отново за давността. Или за ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС, практиката на ВАС и новото съвместно тълкувателно дело №1/2017 на гражданската и търговската колегии на ВКС и първа и втора колегии на ВАС

Отново за давността. Или за ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС, практиката на ВАС и новото съвместно тълкувателно дело №1/2017 на гражданската и търговската колегии на ВКС и първа и втора колегии на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Отново за давността. Правната полемика относно давността, прекъсването и пр. явно ще продължава, независимо от задължителното иначе ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС. (Повече: тук) Причините за това от наша гледна точка са не точно собствено проблеми на правното тълкуване или на закона, но тези извънправни аспекти ще останат извън настоящия коментар.

На 26 юни 2015 г. излезе решението по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. В точка 10 на посоченото решение, е поставен за разглеждане и решен въпроса  „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“. ОСГТК на ВКС решава, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

четете още

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Лекарската грешка е  тема, която все по-често провокира професионален (и не само) интерес в обществото ни – както у правните практици, а също и у медицинските специалисти и други. Развитието ни като общество, промяната в очакванията и нуждите все по-често довеждат до поставяне на свързаните с лекарската грешка въпроси в практиката.

четете още

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросите, касаещи имуществото, придобито по време на брака са често едни от най-трудните за раз/решаване от съпрузите и затова понякога причина, поради която съпрузите отлагат или се отказват от започване на бракоразводно производство.

Това е така, защото най-често не са информирани, че разводът може да приключи без тези въпроси да бъдат изобщо включени в процеса. Уреждането на имуществените отношения между съпрузите не е част от задължителното съдържание на споразумението за развод. Страните могат да получат развод, без да бъдат решавани имуществените въпроси. В този случай, ако са били в съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака ще останат обикновени съсобственици на имуществото. четете още

ОБНАРОДВАНИ СА ИЗМЕНЕНИЯТА КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА И ЮРИСКОНУСЛТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

ОБНАРОДВАНИ СА  ИЗМЕНЕНИЯТА КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА И ЮРИСКОНУСЛТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

На второ четене на 12.01.2017 г. се приети от НС част от предложенията, касаещи законови промени в уредбата на арбитражните производства и юрисконсултските възнаграждения.  Обнародвани са в Държавен вестник, брой 8/24.01.2017 г.

четете още

СПОРОВЕ ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА

Споровете за родителски права се едни от най-често срещаните в практиката, както и споровете за издръжката. Обичайно те се решават в рамките на бракоразводното производство, но в случаите, в които брак не е бил сключван, се разглеждат в отделно производство, както и в случаите, в които се иска изменение на постановени с бракоразводно решение мерки на основание изменение в обстоятелствата.

четете още

РАЗВОД

Разводът в Република България е съдебна процедура, след преминаването, на която съдът допуска развода между съпрузите и прекратява брака.

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.  Регламентацията е в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. При разводът по взаимно съгласие е необходимо да е налице съгласие между съпрузите за прекратяване на брака и по последиците на бракоразвода, посочени в чл. 51 СК като задължително съдържание на споразумението, което трябва да постигнат. Съдът утвърждава споразумението, когато то отговаря на изискванията на закона и постановява развод. Решението не подлежи на обжалване.

Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“, то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебното решение.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака. Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда. В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство (чл. 49 СК). Искът за развод поради разстройство на брака е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът бива сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда – да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. На първото заседание по делото е задължително личното явяване на страните. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото.

Правната регламентация на процедурата по развод по исков ред е в СК – чл. 49, 52 и сл., както и в ГПК и ЗЗДет. Важима е и съдебната практика и по стария СК и по-новия, доколкото моралните и законови критерии за „дълбоко и непоправимо“ разстройство на брачната връзка между съпрузите са непроменени.  Следва да бъдат доказани пред съда и в рамките на един състезателен процес всички факти, от които съдът може да направи извод за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които са основанията за развода. Тези факти се ценят от съда винаги спрямо конкретния индивидуален случай, съгласно закона и съгласно ППВС№10/1971г. Съдът следва да установи причините, обусловили настъпването не на временно и преодолимо разстройство, а до дълбокото и непоправимо негово разстройство (така т. 2, 3, 4 и 7 от ППВС № 10/1971 г.) – те могат да бъдат обективни обстоятелства и/или брачни нарушения на единия или двамата съпрузи.

Производството за #развод поради разстройство на брака започва по инициатива само на единия съпруг. Ако е налице взаимно съгласие за развода е добре да се процедира съгласно чл. 50 от СК – по процедурата за развод по взаимно съгласие.

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

В настоящия коментар се разглежда накратко връзката между въпроса за т.нар. споделено родителство и развода по взаимно съгласие. Това е така, тъй като въпросът с упражняването на родителските права е един от задължителните въпроси, по които съпрузите трябва да са постигнали съгласие, за да бъде утвърдено споразумението им от съда.

четете още

Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното

Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното

ВКС се произнесе с ТР 5 /2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. В решението, ВКС дава задължителни указания по тълкуването на три спорни въпроса касаещи необходимото съдържание на пълномощното и недействителността на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, както и при споразумяване във вреда на представлявания.

четете още

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

Правна рамка: чл. 50-51 СК, чл. 330 ГПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева (2016)

В настоящия коментар се разглежда накратко  съдебната процедура по развод по взаимно съгласие. Коментарът е съобразен със законодателството и съдебната практика към 2016 г. Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като  безспорно, охранително производство. Правната  регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред).

четете още

Издръжка на бивш съпруг

Издръжка на бивш съпруг

Автор: Адв. Коруджиева

Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.

Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.

четете още

Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

В АПК е налице специална разпоредба предвиждаща наказание за неизпълнение на актове на съда:

Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Както и специален процесуален ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове:

Чл. 306. (1) В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.

(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.

(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.

(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.

(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му.

(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Този ред е от особено значение особено в случаите, когато административен орган не изпълнява съдебно решение – например за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, при не издаване на документ, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение и пр. Като тази отговорността е лична, глобата се налага не на органа, а на конкретния човек, физическото лице, което не изпълнява решението [1].

В правната теория се приема, че административнопроцесуалните нарушения пречат на реализацията на редица жизненоважни права и законни интереси на гражданите и организациите [2]. Това действително е така, затова улеснения процесуален ред за установяване и наказване на конкретно длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт следва да се приветства.

четете още

Касационно производство по искове за издръжка

Касационно производство по искове за издръжка

Със Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта относно възможността за касационно обжалване са предвидени изменения в чл. 280 ГПК, възстановяващи касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето.

Законопроектът е постъпил на 28.07.2015 г. и е внесен в зала на 06.10.2016 г.

Мотивите за  възстановяване на касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето, посочени от законодателя са свързани с това, че обществените отношения, свързани със семейството, майчинството и децата имат пряко и значително действие върху развитието на обществото, а са и под особен закрила съгласно чл. 14 от Конституцията.

четете още

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

автор: Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Правната възможност гражданите и юридическите лица да решават спорове посредством арбитраж е една принципно много добра възможност за бърз и справедлив процес – но само когато законоустановените правила са съблюдавани и става дума за действително съгласие на страните по имуществен спор да решат същия чрез арбитраж, а не и когато говорим за откровено заобикаляне на закона.

Такава възможност допуска закона – ГПК чл. 19:  (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Това е така, защото едно нещо е много важно и то е очевидно – за арбитраж е нужно съгласие на двете спорещи страни. Арбитражът е доброволен, частен съд, страните следва да са се съгласили и да са избрали този ред изрично и недвусмислено.

За съжаление понастоящем злоупотребите станаха твърде много и са така очевидни, което за съжаление води до негативизъм по отношение на иначе самата добра възможност за арбитраж като алтернативно производство и бързо средство за решаване на спорове.

В практиката често се случва да се водят дела за имуществени спорове пред  арбитражи, без страните да имат арбитражна клауза. Т.е. без съгласие за решаване на спора от доброволен, частен арбитражен съд. Не можем да говорим за съгласие и доброволност за решаване на спора от арбитраж, когато няма арбитражна клауза. За съжаление, в тази посока ставаме свидетели на неправилно и погрешно интерпретиране на законовите норми – страните се били съгласили мълчаливо, защото не били възразили. Съгласно нормативната уредба, задължение да възразяват и да участват в арбитражно производство, когато няма налице арбитражна клауза, споразумение и пр. страните по имуществен спор нямат. Обаче – арбитражният съд се произнася, налице е арбитражно решение, а впоследствие – налице е изпълнителен лист и изпълнително дело. Срокът за отмяна по исков ред е преклузивен, тримесечен (съгласно чл. 47 ЗМТА). Това означава, че пропускането на този преклузивен срок за отмяна при това по  исков ред (!) по чл. 47 ЗМТА от ВКС стабилизира арбитражното решение, независимо, че същото е произнесено без наличието на арбитражна клауза, защото „Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни.“  (Решение № 151/19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г., IV ГО)

четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

адв. Д. Коруджиева

 

Тълкувателното дело бе образувано по предложение на съдебен състав на ВКС, който с определение № 154/30.04.2014 г. на ГК, IV ГО, е спрял на основание чл. 292 ГПК производството по гр.д. № 7762 от 2013 г. с предложение за образуване на тълкувателно дело по горепосочения въпрос, като обуславящ изхода на разглежданото конкретно дело.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия поради противоречива съдебна практика по въпроса:

Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.

четете още

За достойнството на адвокатурата IV. И в защита на ЗИДЗА.

 

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече (тук), а от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите. Затова законът, уреждащ адвокатурата касае преди всичко правата на гражданите, адекватността на защитата и ефективността й, за да не се превърне във формализъм и украшение към уж функциониращата ни демокрация.

Ефективната и възможна адвокатската защита е основно право и е знак за реално функционираща демокрация. Затова и адвокатурата следва да е свободна, самоуправляваща се и независима и по закон, и на практика.

С приемането на новата демократична Конституция от 1991г. Адвокатската дейност – дейността по защита правата и свободите на гражданите е конституционно установена[1]. Адвокатската дейност се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява след полагане на адвокатска клетва. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства [2]. четете още

Подборът. Неговото оспорване и доказване. Преглед на задължителната съдебна практика на ВКС

Подборът. Неговото оспорване и доказване. Преглед на задължителната съдебна практика на ВКС

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Статията е публикувана за първи път в сп. Човешки ресурси, бр. 2-3/2016 г.

След приемането на Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС стана ясно и задължително за правоприлагащите органи, че извършването на подбор не е правна възможност, а при уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т.2. (съкращаване на щата) неизменно съществува задължение за подбор по чл. 329 от КТ.  Важно е обаче да се подчертае, че не е достатъчно преминаването през такава процедура, а тя да протече по такъв начин, че резултатите от подбора да доведат до това, че на работа да останат по-квалифицираните работници/служители, с по-високо ниво на изпълнение на работата (спрямо съкратените). Именно, защото целта на закона е да остане на работа този от служителите, който има по-висока квалификация и работи по-добре, е допустимо оспорването на самия подбор, на неговите критерии и резултати. Т.е. извършването на подбора само по себе си като процедура задължителна, преди уволнението не е гаранция, че същото не може да бъде отменено, в случай на оспорване.

четете още

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева, член на САК

I УВОД В ПРОБЛЕМА И НЕГОВАТА АКТУАЛНОСТ

Законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен. А тъй като брачните дела и уредба традиционно са извън „периметъра“ на внимание на законодателя, а и на Върховната съдебна инстанция, то практиката на по-долните инстанции устойчиво следва буквата на закона и старата практика. От наша гледна точка е необходимо по тълкувателен път се изясни недвусмислено налице ли е изобщо принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

четете още

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Относими разпоредби:  чл. 49, чл. 51, 52 ЗН; чл. 530 и сл. ГПК; чл. 16 Тарифа ГПК;

Темата за приемането, респективно отказа от наследство е все по-актуална и често възникваща в практиката. В този смисъл отказът и приемането като процедура, развиваща се пред районния съд по реда на чл. 49 от ЗН във вр. с чл. 52 от ЗН са ясни.

Предмет на настоящата статия е процедурата по чл. 51 от Закона за наследството, съгласно която в особено охранително производство, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника са вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.

Възниква въпросът, кой може да бъде „заинтересуван“ по смисъла на ЗН. В практиката най-често това е или друг наследник (ако е от същия ред, той би имал интерес да се принуди наследника да заяви приема ли или се отказва от наследството, тъй като отказът би увеличил неговия дял, а изобщо неговият дял зависи от броя на наследниците в реда), страна по висящо дело или кредитор. Заинтересуван е всяко лице, което има правен интерес от волеизявлението на наследника. Компетентен е винаги районният съд по местооткриване на наследството или съдът по висящото дело.

четете още

НА РЪБА – картина на обезсърчаващата родна действителност

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Постановката „На ръба“ от Александър Морфов е различен спектакъл. Въздействието му и силата на внушението са изключителни.

Действието е динамично (така както е само в пиеса на Морфов), картините се сменят бързо, актьорската игра е завладяваща.

Всъщност рисуват се тъжните картини на нашата действителност – отчаянието, безнадеждността и прекършването на духа на един народ, на една държава. Нашата. Как се случва всичко това? Отговорът е поднесен по начин, който не може да остави зрителя безучастен, макар и без похвата на изиграване на класическа драма на нещастна фамилия или друго. Тук целият народ е герой. Няма други главни герои, има персонажи-символи, които са събирателен образ на обществото ни. И това общество е така фатално завъртяно във водовъртежа на безнадеждната действителност, че малко по малко губи човешкия си облик докато изтлява в група не-общество, в хора-сенки, едни нищожни останки от личности, от народ.

четете още

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Важи ли принципът за присъждане на разноските по чл. 78 ГПК при делата по чл. 127, ал. 2 СК /спор за родителски права/? Въпросът е решаван понякога противоречиво в практиката. От къде идват противоречията?

Съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Семейният кодекс предписва процесуален ред при спор относно родителските права, същият да бъде решен от районния съд по настоящия адрес на детето. Как се присъждат разноските, направени от страните по тези дела, имащи характера на спорна съдебна администрация и не ползващи се със сила на пресъдено нещо?

четете още

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

На 10.02.2016 г. НС прие Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

С измененията се създава процесуален ред за издаване на Европейско удостоверение за наследство – съгласно ГПК, компетентен е районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

В случай че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Процедурата е регламентирана в чл. 627 и следващи:

Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

(2) В случай че заявлението по ал. 1 е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

(3) Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

(4) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. (1) Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването.

(2) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. Спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.

Приложимост на общите правила на охранителните производства

Чл. 627и. За неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета.“

 

Целият Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  можете да прочетете: тук

 

Издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си.

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Автор: адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Въпросите свързани с наследяването възникват ежедневно в практиката. Какво представлява запазената част и разполагаемата част от наследството са основни и тяхното правилно разбиране и определяне е от изключителна важност във всички случаи, когато приложимо право е българското и съответно Закона за наследството. За това по-долу коментираме основните положения и регламентация на институтите съгласно закона и съдебната практика.

Съгласно Закона за наследството (ЗН) завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част по чл. 29 от ЗН.

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия

Статията е публикувана за първи път в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. В практиката този въпрос се поставя и решава изключително често, а често е и въпрос, предизвикващ немалко противоречия. Какъв е всъщност актуалният смисъл на нормата на чл. 53 от СК?

Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.

четете още

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Привременните мерки

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

четете още

Относно предложенията за изменения в ЗКН

Становището е по повод предложения за изменения в ЗКН и е публикувано първо в групата „Право на град“, на страницата на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) и на heritage.bg

Относно предложенията за изменения в ЗКН

автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Предложените през м. юли изменения в ЗКН, макар и кратки, ще доведат до значителни промени в режимите на опазване на недвижими културни ценности. Маскирани зад похвалното иначе желание за децентрализация и забързване на забавени в НИНКН административни преписки, всъщност ще ни изправят пред фактически отказ на държавата (в лицето на компетентните органи) да контролира и опазва, както и да възпрепятства опасни намеси, изменения и накрая разрушаване на недвижими културни ценности.

четете още

Относно нищожните клаузи в трудови договори или допълнителни споразумения. Клаузите, забраняващи работа в конкурентна фирма за определен срок са нищожни

Относно нищожните клаузи в трудови договори или допълнителни споразумения. Клаузите, забраняващи работа в конкурентна фирма за определен срок са нищожни

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК. Статията е публикувана за първи път в сп. Човешки ресурси, бр. 3-4/244/2015;

 

Относимо право: чл. 16, чл. 48 КРБ, чл. 1, ал. 3, чл. 8, ал. 4 КТ, чл. 74, ал. 4 КТ и др.

Конституционно закрепено и фундаментално човешко право е правото на труд. Съгласно Конституцията а Република България, чл. 48, ал. 1 и 3 – всеки гражданин има право на труд и свободно да избира своята професия и място на работа. Съгласно чл. 8, ал. 4 от КТ, отказът от трудови права е недействителен, според чл. 74, ал. 4 КТ, вместо недействителната клауза следва да се прилага императивната законова норма. Всъщност, свободата при полагането на труд е основен принцип в трудовото право и е гарантиранa от закона. Правото на труд е закрепено и в редица международни договория[1], в сила за България, които също съставляват източник на правото.

Правото по чл. 48 ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8 ал.4 от КТ, като продължение на изведения в конституционната норма принцип.

четете още

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»

автор: Адв. Д. Симеонова – Коруджиева

На 06.10.2015г. се състоя конференцията  «Авторското право в ерата на социалните мрежи», с лектори и презентатори: проф. д-р Нели Огнянова, адв. Емил Георгиев, Еленко Еленков, блогър и друго и Велислава Попова – гл. редактор на Дневник.бг, организирана от Икономедия.

Поставени на дискусия бяха някои от актуалните и чести проблеми свързани с авторското право, правата на потребителите и балансът между интересите на двете групи – автор на съдържание и потребители на такова, наред с интересите на другите ангажирани в процесите действащи лица – издатели, медии и пр.

Изложението на проф. д-р Нели Огнянова касаеше основно (проекто)доклада на евродепутатката Юлия Реда и резолюцията на ЕС за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз. Проследена бе динамиката в развитието на авторскоправната уредба глобално – от 1709 г. и Законът за насърчаване на ученето (не на авторите) до днес, изменението във времетраенето на закрилата – от 7-8-14 години и то от създаване на произведението до сегашните 70 години от смъртта на автора. Такъв период действително води до резултатът едно произведение да не може да бъде използвано свободно в рамките на един човешки живот.

Налице е и тенденция ограниченията все по-често да са в посока на ограничаване свободното ползване не само за употреби с търговски цели, а и за налагане на общи ограничения, засягащи личното ползване. Всъщност, позволяваме си да направим бележката, че в ерата на интернет става все по-дискусионна и се размива границата между търговските и личните употреби на дадено съдържание.

В същото време, отчетлива е и тенденцията, която е видима и в разглеждания проектодоклад на Юлия Реда за търсене да се отчете и интересът на обществото в широк смисъл и обществената полза от отвореното знание и свободния достъп до ресурси, за съотношението между ценността от подобен порядък и правната закрила на авторството.

Маркирани бях някои от емблематичните и с голямо значение в практиката авторскоправни казуси – съдебни дела и решения по тях на Европейския съд по правата на човека, отново в контекста на идеите за реформа (на Юлия Реда) и изключенията от режима на закрила, които се предлага да бъдат въведени. Всъщност законодателният процес за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз продължава.

Докладът и предложението за резолюция относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2014/2256(INI)) могат д абъдат открити: тук.

Еленко Еленков изложи своя опит и становище относно авторското право и неговата закрила в контекста на социалните мрежи, акцентирайки върху своя опит от една страна (заведено и спечелено дело за неправомерна употреба на негово авторско произведение (снимка) от медия) и стъпвайки на общите условия, с които потребителите се съгласяват ползвайки т.н. социални мрежи и съдържание, от какво се отказваме съгласявайки се с тях.

Главният редактор на Дневник.бг – Велислава Попова сподели интересни наблюдения и практически проблеми, с които се сблъскват потребителите на съдържание и ресурси, каквито са и медиите, случаи, в които е спорно кое съдържание е свободно за ползване, налице ли е противоречие между интересите на авторите и своеобразният дълг/задължение да информираш, особено когато е в полза на обществото, за практическите трудности и решенията, които се вземат ad hoc ежедневно.

Адвокат Емил Георгиев очерта основните пътища за закрила на авторските права и сподели два казуса – спорове и решения пред съд във Великобритания и в България – пред Intellectual Property Enterprise Court, съответно Софийски градски съд, чието решение потвърдено от по-горна инстанция – Софийски апелативен съд.

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи» Снимка: Даниела Симеонова-Коруджиева

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»
Снимка: Даниела Симеонова-Коруджиева

В последвалата дискусия се откроиха въпроси и позиции, от които може да се заключи, че уредбата на някои нарушения на авторските права в Наказателния кодекс и предвидените състави на престъпления от общ характер е прекомерна и в определен смисъл репресивна регулация, споделиха се мнения, че може би е по-удачна уредбата да се измени и съответните престъпления да се уредят като такива от частен характер (преследването им да е по инициатива и след тъжба на засегнатия/пострадалия), отколкото да се ангажира държавния апарат и ресурс на разследващите и правоприлагащи (прокуратура) органи. Коментирани бяха и други актуални казуси, свързани с достъпа до безплатни онлайн библиотеки – напр. нашумелият случай „Читанка“.

От наша гледна точка конференцията бе смислена и навременна, доколкото действително налице е засилен интерес към проблемите на авторските права в днешната дигитална епоха, в която информационният поток и генерирането на съдържание е неизмеримо и като обем, и като скорост, а повечето въпроси, които практиката налага, тепърва ще търсят своето нормативно решение.

Райнхард Козелек за правото

Райнхард Козелек за правото – в „Повтарящи се структури в историята“, София, 2003, изд. Дом на науките за човека и обществото

В публичната си лекция „Повтарящи се структури в историята“, Козелек освен всички други аспекти засягащи повтарящите се структури в историята, открива елемент на повторение в правната област: „Като цяло обаче трябва да приемем, че правото е право и гарантира справедливост, само когато аз мога да очаквам, че в аналогични случаи правото ще се прилага по един и същи начин. Правото е право само тогава, когато то се прилага повтарящо се. Ако то не би се прилагало повтарящо се, то би станало изведнъж ново и непредвидимо. Но дали правото е изобщо право, ако не е предвидимо?…“

Харесах горния цитат като точна и безкомпромисна оценка на правото (не само) като поватряща се структура в историята. Той е и oсобено актуален в нашата действителност, характеризираща се освен всичко друго и с дефицит на предвидимо правосъдие, противоречива съдебна практика и необходимост от тълкувателни решения почти по всеки въпрос, поставян в практиката (което е и свеобразно „законодателстване“).

В сила е Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс приет от ХLІІI Народно събрание на 19 юни 2015г.

В сила е Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс приет от ХLІІI Народно събрание на 19 юни 2015г.

Измененията са в чл. 280 ГПК. Публикувани са в ДВ, брой 50 от 3.7.2015 г.

Вече няма да подлежат на касационно обжалване решенията по брачни искове, по въззивни дела по искове за издръжка, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

Както и  решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Няма да подлежат на касационно обжалване и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Изменения има и в други текстове на ГПК.

Целият текст на ЗИД ГПК можете да видите: тук

ВКС се произнесе по въпросите на принудителното изпълнение с Tълкувателно решение №2/2013г.

ВКС се произнесе по въпросите на принудителното изпълнение с Tълкувателно решение №2/2013г.

 

На 26 юни 2015г. бе публикувано очакваното Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Тълкувателното решение дава отговор на няколко важни и остро поставяни в практиката въпроси на принудителното изпълнение, чието противоречиво решаване до момента бе огромен проблем.

Един от най-наболелите проблеми бе свързан с противоречивото решаване на въпроса  „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“

Мотивите да се иска тълкувателно решение по въпроса са различните становища в практиката: „Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност. Според друго становище, правните последици на прекратяването на изпълнителното производство също настъпват по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, но с изтичане на 2-годишния срок, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.33, ал.1, б.”д” ГПК отм.). Според трето становище, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.“

Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, се приема в ТР на ВКС и Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд следва да се счита за изгубило сила.

В мотивната част на точка 10 от ТР се развиват аргументи в посока на приетото и следва да бъде обърнато внимание, кои действия на ЧСИ и взискателя съставляват изпълнителни действия и кои не – също проблем в практиката:

четете още

Относно законосъобразността на уволнение по време на болничен отпуск

Относно законосъобразността на уволнение по време на болничен отпуск

 

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, чл. 333, ал. 1, т. 4, то  в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 /закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата, при липса на качества за ефективно изпълнение на работата и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът не отговаря на тях/ и чл. 330, ал. 2, т. 6 /работникът бъде дисциплинарно уволнен/  работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тъй като болничният отпуск представлява разрешен отпуск, то извършеното през време на болничен отпуск уволнение на някое от горепосочените основания би било незаконосъобразно и следва да бъде отменено от компетентния съд.

четете още

Оспорване на отказ от наследство

Оспорване на отказ от наследство

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

Когато наследникът се е отказал от наследството, се счита, че никога не е имал права върху него и не може повече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава от всички активи, но и от всички пасиви на наследството. Отказалият се от наследство не е длъжен да плаща задълженията на наследодателя [1].

Отказът от наследство има за последица уголемяване на дяловете на другите наследници, съгласно чл. 53 [2] от ЗН. Съгласно ППВС №4 от 1964г. (точка 4, изр. 3) това са наследниците от коляното на отказалия се, а не всички наследници. Това означава, че частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, а ако всички наследници от реда откажат наследството, то преминава към следващия ред.

четете още

ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА)

ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА)

16 АПРИЛ - ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

16 АПРИЛ – ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

 

Присъединяваме се и изразяваме подкрепата си за проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

На 16.04.2015 г. се навършват 136 години от приемането на Търновската конституция. На 16 април 2015г. – Деня на Конституцията и юриста ще се проведе ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Подкрепяме изразеното становище на фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, което можете да прочетете: тук

 

 

 

 

 

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни

Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни

С Тълкувателно постановление №1 от 27  февруари 2015г. [1], прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН [2] са давностни.

По повод искане на омбудсмана на РБ за издаване на тълкувателно решение, с което да се отговори на въпросите:

  1. Какъв е характерът на сроковете по чл. 34 ЗАНН и наказания.
  2. Препраща ли разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН [3] към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК?

е образувано тълкувателно дело №2/2012г. на ВАС, по късно прекратено, тъй като по поставените въпроси председателите на ВАС и ВКС са направили общо искане за приемане на общо тълкувателно постановление от общото събрание на Втора колегия на ВАС и общото събрание на ВКС. Образувано е тълкувателно дело № 1/2014г. по описа на ВАС с разпореждане на председателите.

В тълкувателното постановление се приема, че:

  1. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.
  2. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

четете още

Проект за изменения в ГПК на Министерство на правосъдието. Компетентност на районните съдилища да издават Европейско удостоверение за наследство по Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012г.

Скулптура на проф. Живко Сталев в новата сграда на СРС

Скулптура на проф. Живко Сталев в новата сграда на СРС

Във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, се предлагат изменения в част седма на ГПК – създава се Глава петдесет и осма „б“, с която се създава уредба, позволяваща приложението на Регламента. /виж мотиви към Законопроекта на МП/

Регламентът предвижда, че вътрешно компетентен за издаване на удостоверението следва да бъде съд или друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.

По тази причина с предложеното допълнение на ГПК се определя, че компетентният орган за издаване на европейско удостоверение за наследство е районният съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако такъв липсва удостоверението се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – от Софийския районен съд.

В съответствие с Регламента е уреден инстанционен контрол над актовете на първоинстанционния съд, свързани с издаването на удостоверението за наследство, с неговото поправяне, изменение или оттегляне, както и със спирането на действието му [1].

Регламент (ЕС) № 650/2012 започва да се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в Регламента. /повече за Регламента: тук/

От наша гледна точка предложените допълнения във връзка с приложението на Регламента са удачни и отговарят на изградените опит и традиции по въпросите на наследяването. Както в мотивите правилно се посочва, към настоящия момент единствено районният съд има компетентност за решаването на въпроси, свързани с наследствените правоотношения. Създаването на нов орган /или възлагането на тази дейност на частни субекти – нотариуси, ЧСИ или адвокати/, на който да се делегира компетентност е неоправдано от правна, а и от практическа гледна точка.

Освен това, районният съд е компетентен що се касае до разглеждането на дела с международен елемент, определянето на обичайно местопребиваване, както по отношение извършването на процесуални действия по събиране на доказателства и връчване на документи в други държави членки. Законът  се предвижда да влезе в сила от 17 август 2015 г.

Следва да се напомни, че издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си., /вж. мотиви/ Издаването на ЕУН ще помага за по-бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на ЕС, без да заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. ЕУН следва да е стандартно удостоверение, предназначено да даде възможност на наследници, завещатели, изпълнители или администратори да докажат своя правен статут и/или права. За целта, съгласно предложенията, съдът следва да издава  удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. След като бъде издадено удостоверението поражда еднакви правни последици във всички държави членки, което е неговото съществено преимущество.

Наред с въвеждането на единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, се въвежда уредба касателно признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в тази област [2].

 

 



[1] Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от  Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

(2) За всички неуредени от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството  по издаване на европейското удостоверение за наследство, се прилага Глава четиридесет и девета.

(3) В случай че заявлението се уважава, съдът издава  удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

(4) Удостоверението за наследство, както и отказът да бъде издадено, подлежат  на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече  от момента на връчването.

(5) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за издаването му  е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на  актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече  от момента на връчването.

(2) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за поправка, изменение или оттегляне на удостоверението е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. Спирането на действието на удостоверението, постановено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.“

[2] Проектът на МП и мотиви: тук; Определен е съдът, пред който заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение, както и допускане на изпълнението на съдебно решение, както и съдилищата, пред които може да се обжалват разпорежданията на съда – окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, по нейното седалище или по местоизпълнението. Определени са и съдилищата, пред които да се обжалва, съгласно изискването на Регламента, на разпореждането на първоинстанционния съд – съответно Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд.

Софийският районен съд се мести в ремонтираната сграда на бул. „Цар Борис III“ №54; Брачна колегия се мести от 4 март 2015г.

С  прессъобщение от 17 февруари 2015г. СРС информира, че предстои преместване в ремонтираната сграда, находяща се на бул. „Цар Борис III” №54.

Различните  отделения и служби се местят по различно време:

От 23 февруари 2015 дейността си местят държавните съдебни изпълнители при СРС, както и „АРХИВ“;

От 04.03.2015г. се мести Брачна колегия (III г.о.), с оглед на което от СРС съобщават, че на 26.02.2015 г. и на 27.02.2015 г. ще започне преместването на отделението, поради което след 12:00 ч. на 26.02.2015 г. няма да се извършват справки по делата в сградата на ул.”Съборна”№ 9. Регистратурата на Трето гражданско отделение ще функционира нормално и съдебните заседания ще се провеждат редовно в сградата на ул.”Съборна”№ 9.

Входът на СРС в новата сграда щял да бъде временно откъм улица ул.”Баба Илийца”, поради ремонтни дейности в пространството непосредствено пред сградата на СРС.

Съобщението на СРС можете да видите: тук

По информации в публичното пространство, се предвижда другите граждански състави на СРС (I и II г.о.) да правораздават от 1 април в сградата на бул. „Цар Борис III“ №54. /тук/

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

ВКС прие Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год.

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

С Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год. по въпроса: Кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител, ВКС реши:

Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

В статията от 16 април 2014 година, коментирахме наличието на противоречие в практиката относно сроковете за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК /тук /.

четете още

За достойнството на адвокатурата III

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

За достойнството на адвокатурата III

Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Защитата на адвокатурата – чрез слово и чрез скромната „медия“ каквато моя блог е – изисква постоянство. Така обстоятелствата наложиха написването на трети текст, носещ заглавието „За достойнството на адвокатурата“. Първият е от 31. 10.2011г. , вторият – една година по-късно – от 22.11.2012г.

Задължително следва да се отбележи отразената в няколко медии инициатива на колеги –адвокати, касателно ситуацията, в която адвокатите упражняват професията си в Софийския съдебен район: Правен свят и Дневник;

Писмото адресирано до Министъра на правосъдието, но предвид широката медийна разгласа, достигнало до цялото общество, получава категоричната ми подкрепа и се радвам, че бе достатъчно добре огласено /доколкото в нашата действителност и медийна среда – ако нещо не е отразено – то не се е случило/.

Важно е да се каже, че достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече /тук/, а и от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите.

четете още

Закрила при уволнение на бременна работничка/служителка

Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Статията Закрила при уволнение на бременна работничка/служителка е публикувана за първи път в сп. Човешки ресурси, бр. 9/239/2014;

Предварителната закрила при уволнение на бременна работничка или служителка, както и на майка на малко дете е с важно социално значение предвид категорията работници, в закрила на които е установена. Разпоредбите за „закрила на майчинството“ са и конституционно установени – чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията на РБ, което е доказателство за важното обществено значение на тази закрила. Кодексът на труда /раздел II на гл. XV (чл. 307-313)/ предвижда закрила и специални правила за тази категория както през време на полагането на труд по трудов договор – след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи, така и при уволнение (чл. 333), но предмет на настоящия коментар ще бъде само въпросът касаещ закрилата при уволнение. Всъщност предварителна закрила на бременна работничка или служителка означава поставяне на уволнението в зависимост от получаването на разрешение от съответния държавен орган – Инспекция по труда [1]. Следва да се има предвид, че разрешението от Инспекцията по труда следва да е писмено /под страх от недействителност/, както и да предхожда уволнението [2]. Ако разрешение не е било искано от работодателя, ако не е било дадено или ако разрешението е дадено след уволнението, то същото е незаконно само на това основание и след иск пред районния съд за признаване уволнението за незаконно (по чл. 344, ал. 1, т.1) същото ще бъде признато за такова и отменено.

четете още

Честита Нова година! Промени в законодателството в сила от 1.1.2015г.

Честита Нова година! Промени в законодателството в сила от 1.1.2015г.

Кои са едни от важните промени, които с настъпването на 2015 година влизат в сила?

  1. Увеличава се минималната работна заплата – от 1 януари вече е 360 лв. (преди – 340 лв.), а максималният осигурителен доход се увеличава на 2600 лв.  (преди – 2400 лв.) (чл. 8, ал. 1 т. 4 ЗДОО за 2015г.) [1]
  2. Увеличаването на минималната работна заплата обаче няма да се отрази на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете почл. 53, ал. 1 и 2от КСО за 2015 г.  (изплащано до навършване на 2 години на детето), което замръзва на 340 лв (чл. 11 ЗДОО за 2015г)[2].
  3. Променя се методът на определяне на обезщетението за раждане на дете изплащано през първата година след раждането. Вече ще се изчислява върху дохода на майката за последните 24 месеца преди излизането по майчинство, (преди – 18 м.)
  4. Съществена промяна в модела на пенсионното осигуряване влиза в сила от 01.01.2015г. Съгласно новосъздадения член 4б в КСО, хората родени след 31 декември 1959 г., които за пръв път започват работа, трябва да изберат дали да се осигуряват за втора пенсия в универсален пенсионен фонд или да разчитат единствено на солидарния фонд в НОИ. четете още

Европейски ден на адвокатите

Европейски ден на адвокатите. Съюза на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/

Европейски ден на адвокатите. Съюз на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/

Европейски ден на адвокатите

По идея на Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/ за първи път днес (10 декември) се отбелязва Европейски ден на адвокатите. Отбелязването на такъв ден /който съвпада с Международния ден на правата на човека/ е с идеята да има ден, на който да се насочи общественото внимание към принципите на адвокатската професия, ценностите, общи за адвокатите от всички страни и приносът на адвокатите за утвърждаването на върховенството на законa .

През 2014 година денят е посветен на общите ценности на адвокатите от Европейския съюз, както и на тяхната роля в гражданското общество за утвърждаване на законността. От всички основни човешки права, прокламирани в Универсалната декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, акцент е поставен на правото на личен живот и на опазване на личната информация. Акцент се поставя и върху поверителността в отношенията между адвоката и неговия доверител.

Повече информация за инициативата: Съюз на адвокатурите и правните общества в Европа /ССВЕ/.

Висшият адвокатски съвет в България също приветства инициативата.

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

 Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Както и друг път сме имали повод да припомним, европейските регламенти имат задължителна сила за държавите членки [1] и се прилагат пряко. С оглед на това задължение, в сила влизат нови правила при наследяването, установени с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета [2] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

Съгласно чл. 84 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година ще се прилага от 17 август 2015 година по отношение наследяването на лица, които са починали на датата или след 17 август 2015 г. [3]. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента [4].

четете още

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Недействителни ли са сделките със запорирани МПС, какви са правните последици за страните по разпоредителната сделка, за взискателя и длъжника по изпълнението?

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Какви са значението и последиците за страните по прехвърлителна сделка със запориран автомобил е въпрос, който все по-често  бива поставян в практиката. Разбира се, най-напред следва да бъде отграничен от продажбата на краден (чужд) автомобил, защото макар и с наложен запор, автомобилът продължава да е собственост на длъжника. Също така трябва да се подчертае и несъвършенството на законовата уредба, касателно продажба на МПС – макар да се изисква нотариална заверка на подписите, то липсата на регистър, в който страните или нотариуса да могат да направят справка за наличието или липсата на запор по отношение на съответния автомобил /подобно на имотния регистър касателно недвижимите имоти и справките за тежести/, водят до съответните неблагоприятни последици.

четете още

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО УВОЛНЕНИЕ ПРИ СЪКРАЩАВАНЕ НА ЩАТА: ПРАВО НА ПОДБОР ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДБОР В светлината на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и новата съдебна практика

Автор: адв. Коруджиева. Статията Законосъобразно уволнение при съкращаване на щата: право на подбор или задължение за подбор  е публикувана за първи път в сп. Човешки ресурси, бр. 7/237/2014;

четете още

ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Много често в практиката възниква въпросът, какво се случва със семейното жилище (имота) след развода, когато е ипотекирано и ипотеката все още не е погасена. Разбира се, въпросът, какво се случва с имота, когато е ипотекиран след раздялата, при фактическо съпружеско съжителство, също е налице.

Следва да направим няколко терминологични бележки, касателно ипотеката и съпружеската имуществена общност, за да се изяснят последиците от прекратяването на последната в случаите на ипотекиран имот.

четете още

Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Противоречива практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]). Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното  да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпругa на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.

Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвиква нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 буквално гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвиква приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие – тогава следва да се приеме, че навършилото пълнолетие дете има на разположение 1 година да заведе иска или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.

четете още

ПРОМЕНИ В НАРЕДБА № 1 НА ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения

В „Държавен вестник“ , брой 28 от 28.03.2014г. са публикувани измененията в НАРЕДБА № 1 НА ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Повишени са минималните размери на адвокатските хонорари – напр. за развод по взаимно съгласие, минималният хонорар е вече 400.00 лв., по исков ред – 600.00. Въведени са минимални възнаграждения за дела по ЗУТ – 600.00 лв., както и за първи път се въвежда правилото, че за защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително 100.00 лв.

Промените в цялост можете да прочетете тук.

АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ПРИ АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

Автор: адв. Коруджиева, САК

Относима уредба: Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК)

 

Изключително сложни и комплицирани са въпросите, свързани с давността и сроковете при административните наказания, както поради това, че уредбата в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателния кодекс (НК), съответно и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложими на осн. чл. 84 ЗАНН, така и защото в правната доктрина има разнопосочни становища по въпросите, касаещи погасяването на административнонаказателната отговорност.

Следва да се отбележи, че както в гражданското право, така и в наказателното, институтите касаещи давността са предвидени от законодателя най-вече с оглед правната сигурност, а по отношение на налагането на наказание и с идеята, че то следва да е своевременно, така щото да може да се изпълнят целите на наказанието. Наказание, наложено твърде дълго време след извършване на нарушението не може да изпълни целите на наказанието, (една от които е превенцията) и прави същото самоцелно и репресивно.

В наказателно-правната теория, е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган. Правната невъзможност за упражняване на съответните права възниква в момента, в който съответният юридически факт, предвиден в НК като основание за погасяването, е проявен в действителността.

Правните основания за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание, са уредени в чл. 79, ал. 1 НК:

1. когато деецът умре,

2. когато е изтекла предвидената от закона давност и

3. когато е последвала амнистия.

В правната доктрина се поставя и въпросът дали изобщо погасителната давност е приложима при налагането на административни наказания. От наша гледна точка,  след като абсолютна давност е предвидена и за най-тежките престъпления по НК [1](с изключение на престъпленията по гл. 14 НК) е логично и справедливо, институтът на абсолютната давност да е приложим и при случаите на административни нарушения.

За това по-долу ще направим преглед на уредбата – касателно състави по НК и касателно административни нарушения.

В наказателното и наказателно-процесуалното право институтът на давността е регламентиран в чл. 79 от НК и чл. 24, ал. 1 т.2-5 НПК. Така, съгласно чл. 79, ал. 1, т.2  от НК наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената в закона давност. В чл. 80, ал. 1 от НК , т. от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал. 3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл. 82, ал. 1 когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл. 82, ал. 1, т. 1-4.

Съгласно чл. 4 на чл. 82 независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 1. Разпоредбата на чл. 4 обаче не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство (тогава вече следва да важат правилата на изпълнителния процес и евентуално прекратяване на изп. производство на основание чл. 225, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 ДОПК [2]).

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Т.е. когато говорим за случаи извън т.1-4 на чл. 80, ал. 1 – всъщност говорим за две години + още 1/2    от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 НК.

Уредбата на давността касателно изчисляването на сроковете  при административното наказване е регулирана в ЗАНН, като съгласно чл. 84 ЗАНН за неуредените въпроси следва да се прилага НПК. В ЗАНН давността се регулира на две места – в чл. 34 и в чл. 82 ЗАНН. С оглед на посочените разпоредби следва да се подчертае разликата между погасяване по давност на възможността наказващия орган да наложи наказание и погасяване по давност на възможността да се изпълни наложеното наказание.

Погасителните основания, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, а именно:

Чл. 34. (1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.

(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

касаят погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган.

Основанията, визирани в чл. 82 от ЗАНН, а именно:

Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:

а) две години, когато наложеното наказание е глоба;

б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.

(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

са основания, които са настъпили след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено наказание за извършено административно нарушение.

Регулацията на режима на погасителната давност, съгласно чл. 82 ЗАНН разкрива аналогична уредба на режима, съгласно НК. Така, ако са изтекли две години когато е наложено наказание глоба и давността не е била прекъсвана и е изтекла административното наказание не следва да се изпълнява.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

С оглед разглежданата проблематика, важна е разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН: Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

С оглед изложеното до тук, възниква въпросът до кога съдът може да се произнася, когато е налице обжалване на наказателно постановление и производството е в съдебна фаза. Въпросът е изключително важен в практиката, защото когато налице е производство със спазени срокове по чл. 34 ЗАНН, касаещи погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган, то при течаща съдебна фаза, възниква въпросът приложими ли са давностните срокове по НК, касаещи абсолютната давност.

Според  Лозан Панов и Ралица Илкова [3]‚ в съдебната фаза на производството съдът може да се произнася законосъобразно по въпросите относно авторството, виновността и отговорността на дееца до изтичане на давностния срок по чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 334, т.4.вр. с чл. 24, ал. 1, т.3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1 , т.5 НК, считано от датата на извършването им.“ В този смисъл, на въпрос, от кога следва да тече абсолютната давност за наказателно преследване, то съгласно чл. 84 ЗАНН [4], давността в този случай тече от датата на извършване на нарушението.

Нещо повече, според авторите цитирани по-горе [5], тъй като институтите на спиране и прекъсване на преследваческата дейност не са регламентирани в ЗАНН, то приложението им е изключено в административнонаказателното производство.

Изключително важен и също така нееднозначно решаван в практиката е въпросът касаещ приложението на института на давността по отношение на юридическите лица. Въпросът се коментира и в „Процесът по ЗАНН“ [6]. Всъщност, оказва се, че спорен е и самия въпрос имуществената санкция, налагана на юридическите лица представлява ли административно наказание. В основата е проблемът в основанията за търсене на отговорност: така, касателно физическите лица, ЗАНН, в чл. 6 регламентира, че основание за търсене на административнонаказателна отговорност на физическите лица е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Касателно юридическите лица, чл. 83 ЗАНН определя основанието като неизпълнение на задълженията към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“.

В заключение, може да се обобщи следното: въпросите, подробно коментирани по-горе са действително сложни и противоречиви, а факт е, че регламентацията им не е изрична и недвусмислена в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Една прецизна уредба на материята би внесла необходимата доза яснота в прилагането както на института на давността, така и касателно неговата приложимост спрямо юридически лица.



[1] Така и Панов., Л. Илкова., Р, процесът по ЗАНН, с, 2009, стр. 240 и сл.

[2] Чл. 168 ДОПК Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Чл. 171 ДОПК (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

[3] Цит. Съч. стр. 247 и сл.

[4] Чл. 84 ЗАНН: Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

[5]  Цит. Съч, стр.248 и сл.

[6] Цит. Съч., стр. 241 и сл. Авторите приемат, че правилата за давността следва да са общовалидни.

ИСКОВА ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

Автор: адв. Коруджиева, САК

Относима уредба: Кодекс на труда (КТ), Граждански процесуален кодекс (ГПК)

Кодексът на труда предоставя възможност за искова защита на работника срещу незаконно уволнение, предвидена в чл. 433, ал. 1, точки 1,2,3 и 4. Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда. Отделните искове, предвидени в ал. 1 на чл. 344 КТ е възможно да бъдат обективно съединени, или да бъдат предявени самостоятелно.Така в практиката обичайно се съединяват искът по т.1  – уволнението да бъде признато за незаконно и същото отменено и по т. 2 – работникът или служителят да бъде възстановен на предишната работа. Уважаването на иска по т.1 е предпоставка за уважаването и на иска по т.2.

Искът по чл. 344, ал. 1, т.3. – за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението може да се предяви самостоятелно и след влизане в сила на решение по исковете по т.1 и 2, тъй като влязлото в сила решение, с което уволнението е признато за незаконно е предпоставка за уважаването на иска за обезщетение. Още повече, че съгласно чл. 358, ал. 2 исковете признаване уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на предишната работа следва да бъдат предявени до два месеца, считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение, а искът за обезщетение може да бъде предявен в 3-годишен срок.

Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

От всичко горе изложено, може да се заключи, че за да бъде уважен искът на работника или служителя за обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение, е необходимо уволнението да бъде признато за незаконно и отменено в влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 т.1. КТ – уволнението да бъде признато за незаконно и същото отменено[1]. Другия вариант е исковете да бъдат обективно кумулативно съединени  в един процес.

Съгласно чл. 310, ал. 1 от ГПК, исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на глава двадесет и пета (бързо производство).

 

 


[1] Аргументация за напълно самостоятелния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т.3 – в Петров., В. сп. Норма, бр. 10 от 2013 г., стр. 101 – 111.

ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЗ

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ТЗ,  всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Спорът се разглежда по реда на гл. 32 ГПК – производство по търговски спорове.

четете още

Относно правилната употреба на думите „бенефициент“ и „бенефициер“

С „проектната“  вълна, заляла България непосредствено преди присъединяването към ЕС и след това, много популярна, но за съжаление, погрешно използвана стана думата „бенефициент“. Наскоро (м. декември 2013 г.) се натъкнахме на изложба/инсталация пред централния вход на НДК, илюстрираща очевидно успешно усвоени средства по различни проекти. Изумително, но навсякъде получаващата финансиране страна – в случая в лицето на българско министерство, бе означено като „бенефициент“, което ме провокира към настоящето кратко изложение:

четете още

ПЪЛЕН СПИСЪК ПУБЛИКАЦИИ НА АДВ. КОРУДЖИЕВА В БЛОГА

 

Семейно и наследствено право

Добре ли е да имам брачен договор?

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

Споразумението при развод по взаимно съгласие

Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие

Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК

Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)

Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие

Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.

Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие

Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност

Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба

За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.

Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?

Отказът от наследство

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.

Завещания с модалитети

Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове

За развода по взаимно съгласие: практически въпроси

Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорване на отказ от наследство

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Издръжка на бивш съпруг

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство

 

четете още

ПЪЛЕН СПИСЪК ПУБЛИКАЦИИ НА АДВ. КОРУДЖИЕВА В ПЕЧАТНИ ПРАВНИ ИЗДАНИЯ

Недвижимото културно наследство – въпроси на териториалноустройствената защита е публикувана в бр. 52, година III, 30 дек.2011, в-к Строител, специализирано издание на КСБ (в-к Строител);

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК) Статията е публикувана за първи път във в-к  ”Съдийски вестник” (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА. Статията е публикувана за първи път в сп. Правен свят на 07 март 2012г;

Лихви или обезщетение – практически проблеми относно  т.н. „лихви  за забава“. Преглед на съдебната практика и  задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Статията е публикувана за първи път във в-к ”Съдийски вестник” (периодично  издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 3/2012, юли-септември 2012г.

Фамилното име при развод. Статията е публикувана  в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

четете още

Фамилното име при развод

Фамилното име при развод.

Автор: адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана  в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Автор: адв. Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

Действително, производството по развод по исков ред е възможно да протече значително по-бавно от производството по развод по взаимно съгласие, защото трябва да се изчака изтичането на определени процесуални срокове. Най-съществен е срокът за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, който срок тече за ответника от връчването на исковата молба и книжата приложени към нея. Т.е. от датата на връчване ответникът има едномесечен срок за отговор. Когато в установения едномесечен срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

четете още

Лихви или обезщетение – практически проблеми относно т.н. „лихви за забава“. Преглед на съдебната практика и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

 Лихви или обезщетение – практически проблеми относно  т.н. „лихви  за забава“. Преглед на съдебната практика и  задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Автор: Адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана за първи път във в-к ”Съдийски вестник” (периодично  издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 3/2012, юли-септември 2012

четете още

Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА

  Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА 

  Автор: адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана за първи път в сп. Правен свят на 07 март 2012;

Тълкувателно решение относно разноските по делата

Тълкувателно решение относно разноските по делата

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение от 6 ноември 2013г., касаещо разноските по делата – присъждане на адвокатски хонорар, дължи ли се държавна такса от особен представител и други въпроси

Един от важните въпроси, по които се произнася Върховния касационен съд в Тълкувателното решение №6/2012 от 6 ноември 2013г. е присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско  възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила  доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ  (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено.

четете още

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Правна уредба:

Семеен кодекс, раздел II, чл. 21, ал. 3; чл. 29, ал. 3;

Постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд; Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС;

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК[1]. Така, съгласно чл. 28 СК [2],  доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи.

Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда евентуален иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака.

четете още

Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.

В блога бяха коментирани и публикувани предложенията за изменения (общ законопроект на основата на приетите на първо четене законопроекти: Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от нар. пр. Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от нар. пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.) в Търговския закон, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност (тук).

Измененията в ТЗ са факт – ЗИД на ТЗ бе  публикуван  в „Държавен вестник“ на 28 февруари 2013г.в бр. 20. Едно от значимите изменения е в чл. 646 ТЗ, като в заглавието думата „Нищожност“ се заменя с „Недействителност“. Алинея 2 на чл. 646 се изменя така: могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1- 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

  1. Изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  2. Учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  3. Погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

Съгласно новата ал. 3 на същия член, ако кредиторът е знаел (т.е.е бил недобросъвестен), че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по чл. 2, т.1 и т.2 е две години, а по т.3 – една година.

Всички изменения и допълнения  – ДВ, бр. 20 от 28 февруари 2013г.

Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода

Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].

четете още

Изваждане на наемател от сграда в режим на етажна собственост

Относими разпоредби:

Закон за собствеността – чл. 45 и чл. 46

Закон за управление на етажната собственост – чл. 11, ал. 1, т.10, б. „Е“

Закон за задълженията и договорите – чл. 235

ГПК – чл. 410 и сл.

 

Изваждане на обитател (собственик или наемател) от помещение в сграда в режим на етажна собственост е процедура, която е възможна само при определени условия, регламентирани в ЗС и ЗУЕС.

Съгласно чл. 45 от ЗС, собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години:

а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.

четете още

Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност

Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

На 31 януари 2013 народни представители (Емил Радев, Светослав Тончев и Красимир Ципов) са внесли законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Текстът на проекта за допълнение е следния:

§ 1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:

Чл. 112а (1)  С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват  всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

четете още

За развода по взаимно съгласие: практически въпроси

Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко

Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.

Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.

Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове

Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.

четете още

Един истински правозащитник

Алеко Константинов

Алеко Константинов

На днешната дата се навършват 150 години от рождението на Алеко Константинов  (13 януари 1863). Изненадващо за всички нас – тази годишнина бе отбелязана и от Google с илюстрация на страницата им. Своеобразният жест на световния гигант ни даде малко повече кураж да помислим върху значимостта на събитието и личността на Алеко.

Писателската му дейност е може би най-позната и близка до всички нас, макар и понякога тежките краски на родната действителност да са смазващи и тъжни, те са така проникновени и изумително актуални и днес. Толкова актуални, че неизменно по време на избори си припомняме и за нас оживяват „Бай Ганьо прави избори“, „Угасете свещите“, „По „изборите“ в Свищов“ и др. Толкова силни с искреността, смелостта и волята доброто да изплува над пяната и утайката, че и неизменно даващи кураж на справедливите и честни хора – и днес.

Политическата му дейност е също известна. Не дотам широко известен обаче е фактът, че Алеко е бил блестящ юрист и адвокат. Доктор по право, като тема на доктората му е „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“  от 1896г.

Всъщност политическата му дейност и адвокатстването са допълващи се и логично свързани, предвид факта, че демокрацията и защитата на правата са основните линии на неговия живот и идеология.

С перото си, Алеко води истинска битка  не само срещу потъпкването на избирателните права и поругаването на демокрацията, а се бори за утвърждаването на справедливостта, честността и доброто. Острото осмиване чрез слово на обществените недъзи, непримиримостта му срещу потъпкването на демокрацията и безогледното нарушаване на фундаментални права е неговото силно оръжие срещу тези явления и средство за категоричното им изобличаване.

 

Логото на Google (13 януари 2013) е заменено с илюстрация, посветена на 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов.

Логото на Google (13 януари 2013) е заменено с илюстрация, посветена на 150-та годишнина от рождението на Алеко Константинов.

В този смисъл – Алеко е истински и искрен правозащитник, чието дело в тази светлина заслужава да бъде помнено и уважавано, защото е вдъхновяващо и смело.

 

 

 

 

 

 

Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците

Договорът за продажба от разстояние. Фотограф: Ал. Траянов

Договорът за продажба от разстояние. Фотограф: Ал. Траянов

Договорът за продажба от разстояние, популярен и като „сделка по телефона“ или „сделка от разстояние“ вече е широко практикуван от различни търговски дружества. Някои нелоялни практики свързани с иначе допустимия от закона договор, упражнявани от определен телеком, бяха забранени от Комисията за защита на потребителите. Макар, въпросните нелоялни практики да бяха забранени, индивидуалната защита на всеки подведен от подобни практики потребител е възможна само по общия исков ред – чрез съда. Комисията за защита на потребителите не е компетентна да се произнася относно валидността на индивидуални договори. Както самата КЗП обобщава: „Комисията за защита на потребителите може да извърши проверка, да наложи санкции за констатираните нарушения или мярка за забрана, но не и да разтрогва договори. Това изцяло е в правомощията на съда или добронамереност на търговеца.

четете още

Достъпът до делата на търговците в Търговския регистър вече е ограничен

Търговски регистър. Агенция по вписванията.

Търговски регистър. Агенция по вписванията.

От 01.01.2013г. достъпът до делата на търговците в Търговския регистър – достъпът до сканираните документи по делото на търговеца, вече е ограничен.

След множество дискусии и изразени често крайни и противоречиви мнения по отношение на това доколко точно ТР трябва да бъде публичен и доколко точно да е видимостта на вписаните обстоятелства и документи по търговските дела на търговците в електронния ТР, гласуваните още през 2011-та промени в Закона за търговския регистър вече са в сила. Само практиката ще покаже, дали въпросните ограничения допринесоха за сигурността и намаляване на престъпленията свързани със злоупотреба с лични данни, а и други престъпления срещу личността, за които се твърди, че са улеснени заради публичния Търговски регистър или пък е нанесена по-голяма вреда – чрез накърняване на пълната информираност спрямо граждани и търговци – контрахентите в търговски сделки и и сигурността на търговския оборот е намаляла.

четете още

Завещания с модалитети

Наследяването по завещание е един от начините определено имущество да премине към определени лица по волята на наследодателя изразена приживе[1]. При съставянето на завещания се знае, че изключително важно е спазването на формата под страх от недействителност. По-малко известни в публичното пространство са въпросите касаещи действителността на завещателни разпореждания направени под условие, с определен срок или тежест.

Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание и при съблюдаване на изискванията на закона за действителност на завещателните разпореждания.

четете още

Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.

Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.

четете още

Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.

На 12 ноември е внесен законопроект за изменения в Търговския закон. Проектът засяга сериозни и съществени като последици, особено що се касае до режима на несъстоятелността. Ноторно в публичното пространство беше обстоятелството за извършване на злоупотреби и умишлени вреди на добросъвестни кредитори чрез нереално връщане назад във времето на датата на неплатежоспособността (години назад) и съответните сериозни правни последици от това. Ноторни са така също и злоупотребите чрез „фабрикувани“ задължения „отлежали“ уж години към компании с адреси  на Вирджинските о-ви или пощенски кутии (което е класически пример за фиктивно седалище на фирма с една или друга цел – често такива компании се означават и като „shell companies“).

четете още

Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието пусна нов сайт, наречен: „Информационен сайт за подпомагане на чуждите граждани в процеса на придобиване и управление на недвижими имоти в България“

Началната страница на инфорамционния сайт на АВ

Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието пусна нов сайт, наречен: „Информационен сайт за подпомагане на чуждите граждани в процеса на придобиване и управление на недвижими имоти в България“. (www.property-in-bulgaria.bg)

Целта му е да подпомага чуждестранните граждани страни по сделки в България с информация и „излъска“ очевидно влошения имидж на България като подходяща за инвестиции в недвижими имоти европейска държава.

Прави впечатление, че неколкократно основен съвет е: “ …е силно препоръчително да потърсите правна помощ и преглед от адвокат, преди да подпишете предварителния договор и да сключите сделката, а не след това, когато проблемите вече са се появили.“, който съвет, разбира се, по наша субективна преценка, е напълно резонен и в крайна сметка най-разумната предпазна мярка преди извършването на каквато и да е сделка, особено пък  с недвижим имот.

четете още

ВАС остави в сила 4% държавни такси върху цената на иска (II част)

През месец май 2012г. в блога бе коментиран въпроса за отмяната на 4% пропорционална такса върху цената на иска по граждански и търговски дела. (тук)

Тричленен състав на Върховния административен съд, на 18 май 2012г., с решение №7029/2012г. по адм. дело №670 от 2012г. отмени 4% съдебна такса по граждански и търговски дела с материален интерес.  (отмени чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приета с Постановление № 38 от 27.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.)

След обжалване от страна на Министерския съвет, решението на тричленния състав е отменено от петчленен състав на ВАС (председател Венета Марковска, членове на състава: Александър Еленков, Наталия Марчева, Милка Панчева, Тодор Тодоров). Решението (№ 13857 по дело №8688/2012г. на ВАС, ІІ отд. от 06.11.2012г.) е окончателно.  Приложимата и към настоящия момент Тарифа и въпросният член 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ остава в сила.

Както по-рано бе коментирано в блога, истинският въпрос,  от наша гледна точка, касае всъщност достъпа до правосъдие на гражданите, доколкото 4% такса върху цената на иска е реална пречка за защита на накърнени права и законни интереси пред съд.

четете още

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия;

Недотам популярно в публичното пространство се оказва правилото на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно което съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има много съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака. За съжаление, често се случва, дори след прекратяване на брака, бившият съпруг да научава и да отговаря за задължения, поети от другия съпруг през време на брака, за които дори не е знаел формално. От гледна точка на закона, обаче, неговото знание или пък съгласие за поетото задължение от другия съпруг през време на брака, не е условие за възникване на солидарната му отговорност. Тя възниква по силата на закона. Какво от правна страна именно представлява законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съгласно чл. 32, ал. 2 СК и чл. 36, ал. 2 [1]?

Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл. 32, ал. 2, така също и на чл. 36, ал. 2, на основание брачната връзка между съпрузите. В правната теория[2], тази солидарна отговорност се обяснява с наличието на особено законно представителство между съпрузите за правните им действия по задоволяване нуждите на семейството, а и като „обратната страна на съпружеската общност“[3]. По силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то  другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).

четете още

Публичната лекция на Зигмунт Бауман: въпросът за границите, днешната миграция на диаспорите и други въпроси

Снимка: Д. Коруджиева

Публична лекция на Зигмунт Бауман, 6 ноември 2012 в СУ „Св. Кл. Охридски“; Снимка: Д. Коруджиева

На 6 ноември имах удоволствието да чуя публичната лекция на Зигмунт Бауман (Най-известното му издадено в България съчинение е: Глобализацията. Последиците за човека, 1999, ЛИК, автор е и на: Общността – търсене на безопасност в несигурния свят, 2003, ЛИК; Модерност и Холокост, 2002, ЛИК; Постмодерната етика, 2001, ЛИК; Живот във фрагменти (есета за постмодерната нравственост), 2000, ЛИК;).

Фактът, че големият мислител и философ на нашето време бе лично тук и говори пред българска публика, заслужава да бъде отбелязан в блога, защото е знак за преодоляване на нашата интелектуална локалност. Локалност, не защото сме извън правилата и колелото на съвременния взаимообвързан и глобален, а и все по-глобализиращ се свят, а защото доказва, че в България е налице достатъчно висок интерес към темата и лекторът. Т.е. налице е общност от мислещи, за които темите и проблемите  на съвременността не са чужди, а въпросите на нашето време не се изчерпват със сивото и песимистично злободневие (то е част и последица на глобалните и междучовешки зависимости). Както и фактът, че има надежда, въпреки политическото късогледство и игнориране на реални и смислени политики за насърчаване на образованието и интелектуалното развитие на българите, не ни чака безпросветното бъдеще на „ишлемето“. Но това е съвсем друга тема, която неволно бе намесена тук [1].

четете още

Заместване в дълг и отговорност на поръчителя

Заместване в дълг и отговорност на поръчителя

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

Правният въпрос относно прехвърлянето на задължения е уреден в Закона за задълженията и договорите, глава IV. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“;

Статията е публикувана за първи път във в-к  „Съдийски вестник“ (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

четете още

Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Автор: Лора Траянова, юрист

Общи думи

По инерция министерства, ведомства и организации изискват полагане на т.нар. „фирмен печат” върху най-различни документи.

Изложение

Към днешна дата е все още в сила Указ №612 от 26.08.1965г. за печатите. Единствено тук, в чл.7 е регламентирано, че „право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.” Чл.10 гласи „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.”

В цитирания указ не се уточнява каква е правната сила на присъствието или отсъствието на обикновения печат и в какви случаи е задължително неговото ползване. Тълкуването води и до извода, че е разписано едно право, но не и задължение, както и че е разписана поредност на извършване на действия, а именно печат да се поставя след подписа.

четете още

Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно ЗЗД, към настоящия момент (17.09.2012) институтът на давността е регламентиран в Закона за задълженията и договорите – чл. 110 (общата 5-годишна давност), чл. 111 (кратката 3-годишна давност) и сл. По прилагането им е натрупана значителна практика през годините и тя е общо взето безпротиворечива, особено след последното тълкувателно решение на ВКС относно приложимостта на кратката 3-годишна давност предвидена в закона, за периодичните плащания и характера на вземанията от доставчици на комунални услуги като такива (Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС).

Друг важен аспект по въпросите на давността е прекъсването й и започването да тече нова давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора срещу длъжника, така също и при признаване на вземането от длъжника, с предявяването на иск или възражение и др. Т.е. например при образувано изпълнително дело с всяко действие по изпълнението започва да тече нова давност. Прекъсването и започването на давността могат да продължат с години и изпълнителното дело стои „висящо“ с години. Липсата на секвестируемо имущество на длъжника за удовлетворяване на вземането не може да доведе до „фалит“ или друго правно положение със сходно правно значение. В тези случаи е налице едно обществено неизгодно положение на вечни длъжници.

четете още

Договорът за поръчителство

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

Съгласно уредбата в закона за задълженията и договорите, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение (чл. 138 ЗЗД). Т.е. възникването на задължението на поръчителя е обусловено от съществуването на главно задължение, което трябва да е действително. Договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма, която е условие за действителност.

С този договор поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни. Законът обаче не допуска поръчителят да отговаря за повече отколкото длъжника. Съгласно императивно установеното в чл. 139 ЗЗД, ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение. Възможно е обаче поръчителство да се поеме само за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Те трябва да са изрично уговорени.

четете още

От 27 август 2012 Трето гражданско отделение (Брачно) на Софийски районен съд, е преместено от сградата на бул. „Цар Борис III” № 54 на ул. „Съборна”№ 9

Ръководството на СРС съобщи за преместването на Трето гражданско отделение (Брачно) на Софийски районен съд, е преместена от сградата на бул. „Цар Борис III” № 54  на ул. „Съборна”№ 9.  Преместването е факт от 27 август 2012г.

Самото съобщение можете да видите: тук

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него принципно приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Но тъй като издръжка може да е дължима между лица на различни основания, то задължително следва да се преценява дали не е налице хипотезата на чл. 115, б. „А“, „Б“ или „В“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права, между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството или попечителството и между съпрузи. В този смисъл,  ако издръжката е дължима напр. от родител на дете, то давност не тече. (така напр. Решение от 31.03.2011г. на РС –Г, по гр.д. №2079 по описа за 2010г., Решение от 30. 03.2010г. на РС-А по гр.д. №819/2009г.) Давността в този случай започва да тече от навършване на пълнолетие на детето.

четете още

Отказът от наследство

Д.Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Със задълбочаването на икономическата и финансова криза се увеличи значително и  задлъжнялостта сред гражданите, процентът на т.н. лоши кредити и други дългове, разбира се, далеч не само към кредитни институции, които все по-често се превръщат в непосилно бреме. Все по-честа се оказва в практиката и хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.

Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).

четете още

Придобиване на имот по давност. Постановк