СПОРОВЕ ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА

Споровете за родителски права се едни от най-често срещаните в практиката, както и споровете за издръжката. Обичайно те се решават в рамките на бракоразводното производство, но в случаите, в които брак не е бил сключван, се разглеждат в отделно производство, както и в случаите, в които се иска изменение на постановени с бракоразводно решение мерки на основание изменение в обстоятелствата.

Въпросът с упражняването на родителските права е един от най-възловите и ключовите въпроси в производството и понякога разногласията само по този въпрос стават пречка да се премине през процедурата по развод по взаимно съгласие.

Често двамата съпрузи претендират упражняването на родителските права, тъй като не е изрично законодателно уредена правната възможност за споделено родителство – традиционно се определя един от родителите, който да упражнява родителските права, а с другия – режим на лични отношения. Тази законова липса – за съвместно упражняване-  довежда до влошаване на отношенията между съпрузите, тъй като най-често възможността за установяване на т.нар. режим на лични отношения с единия родител не е адекватна на нуждите и желанията на развеждащите се съпрузи.

Това е така, тъй като законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен.

Възможно ли е споразумение, в което да се уговори споделено родителство?

Въпросът се поставя все по-често. Съдебната практика е противоречива, но решения, в които се допуска са изключение от устойчивата и дългогодишна съдебн апрактика:

При развод по взаимно съгласие е налице съдебна практика и в двете посоки – в практиката са налице както актове (преобладаваща част), с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител (Решение № 410 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 544/13 г. на РС – гр. Пещера, Решение № 147 от 16.09.2015 г. по гр. д. № 554/14 г. на РС – гр. Нова Загора, Решение № 79 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 569/11 г. на РС – гр. Оряхово, Решение № 53 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 4031/10 г. на РС – Враца и др.), така и такива, с които родителските права са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители (Решение № 1692 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 3657/14 г. на РС – Русе, Решение № 500 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 693/13 г. на РС – Русе, Решение № 1552 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 4015/12 г. на РС – Пловдив, Решение № 43 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 104815 г. на РС – гр. Левски, Решение № 406 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 763/15 г. на РС – Смолян, Решение № 497 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1980/15 г. на РС – Сливен и др.).

В контекста на гореизложеното, следва да се посочи, че е образувано Тълкувателно дело № 1/2016 г., в което един от въпросите за разрешаване е: Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Колебанията в практиката са установени и посочени в разпореждането на образуване – „при така установените колебания в практиката относно предоставянето на родителските права за упражняване на единия или на двамата родители са налице предпоставките за сезиране на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, предвид наличието на противоречива съдебна практика, като по тълкувателен път на съдилищата се дадат указания относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители и се прецени необходимостта от допълване на постановките, обективирани в т. 3 от ПП № 1/ 12.11.1974 г.“

Другият въпрос – как се определя издръжката на детето след развод също е много често поставян в практиката. Законовата уредба се съдържа в Семейния кодекс и Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето  – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.

Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на министерския съвет. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 на СК.

Нормата на чл. 142, ал. 2 е въведена с новия Семеен кодекс  от 2009г. и дерогира компетентността на МС да определя горна и долна граница в абсолютно число (съгл. чл. 85 от СК (отм), който казваше, че издръжката се определя в граници определи от МС). От наша гледна точка, дори самото поставяне на граници на размер на издръжката в абсолютно число, принципно не отговаря на интересите на детето и задължението за съобразяване с възможностите на родителя, дължащ издръжка. Така или иначе, с оглед нормата на СК, чл. 142, ал. 1, считаме, че чл. 1 от ПМС №38/1985 не следва да се прилага. (в тази посока е и голяма част от  съдебната практика)

Според Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Законът позволява да се прави конкретна и индивидуална преценка на нуждите на детето и възможностите на родителя, съобразно доказателствата по делото. В този смисъл, следва да се подчертае, че правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се упражнява чрез родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. При непредвидено нарастване на нуждите на детето (напр. нужда от медицински грижи или образователни потребности и т.н.), съгласно чл. 143, ал. 3 СК след постъпило искане, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения, както и срокът, за който се дължи.

Дори когато издръжката е определена по споразумение между родителите в производство по развод по взаимно съгласие, е възможно да се инициира производство за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата.

В заключение, следва да се обобщи, че размерът се определя след цялостна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.