Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

РАЗВОД

Разводът в Република България е съдебна процедура, след преминаването, на която съдът допуска развода между съпрузите и прекратява брака.

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.  Регламентацията е в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. При разводът по взаимно съгласие е необходимо да е налице съгласие между съпрузите за прекратяване на брака и по последиците на бракоразвода, посочени в чл. 51 СК като задължително съдържание на споразумението, което трябва да постигнат. Съдът утвърждава споразумението, когато то отговаря на изискванията на закона и постановява развод. Решението не подлежи на обжалване.

Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“, то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебното решение.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака. Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда. В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство (чл. 49 СК). Искът за развод поради разстройство на брака е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът бива сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда – да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. На първото заседание по делото е задължително личното явяване на страните. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото.

Правната регламентация на процедурата по развод по исков ред е в СК – чл. 49, 52 и сл., както и в ГПК и ЗЗДет. Важима е и съдебната практика и по стария СК и по-новия, доколкото моралните и законови критерии за „дълбоко и непоправимо“ разстройство на брачната връзка между съпрузите са непроменени.  Следва да бъдат доказани пред съда и в рамките на един състезателен процес всички факти, от които съдът може да направи извод за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които са основанията за развода. Тези факти се ценят от съда винаги спрямо конкретния индивидуален случай, съгласно закона и съгласно ППВС№10/1971г. Съдът следва да установи причините, обусловили настъпването не на временно и преодолимо разстройство, а до дълбокото и непоправимо негово разстройство (така т. 2, 3, 4 и 7 от ППВС № 10/1971 г.) – те могат да бъдат обективни обстоятелства и/или брачни нарушения на единия или двамата съпрузи.

Производството за #развод поради разстройство на брака започва по инициатива само на единия съпруг. Ако е налице взаимно съгласие за развода е добре да се процедира съгласно чл. 50 от СК – по процедурата за развод по взаимно съгласие.


Коментари


Все още няма коментари за “РАЗВОД”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент