Обжалване на наказателни постановления

Наказателните постановления представляват актовете, с които завършва извънсъдебната фаза на административнонаказателно производство, уредена в Закона за административните нарушения и наказания.

Административното наказване е дейност, извършвана от държавни административни органи и структури, притежаващи материална и териториална компетентност за извършване на съответната контролна дейност. Извънсъдебната фаза на разглежданото административнонаказателно производство се състои от:

• установяване на административното нарушение чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съдържащ задължителни реквизити (съгласно чл. 42 ЗАНН;
• налагане на административно наказание чрез издаването на наказателно постановление, съдържащо задължителни реквизити, (съгласно чл. 57 ЗАНН) и подлежащо на обжалване пред Районен съд.

Обжалването на наказателните постановления спира изпълнението на същите.

Тази година, Конституционният съд се произнесе и обяви за  противоконституционна нормата на чл.189, ал.13 от Закона за движение по пътищата – Решение №1/ 01.03.2012г. по КД №10/2011г., т.е.  вече подлежат на обжалване и наказателните постановления до 50 лева.

Аргументите, изложени от омбудсмана на РБ са, че чл. 189, ал. 13 от ЗДвП ограничава конституционно гарантираното право на защита, тъй като се явява пречка за обжалването на съставяните по ЗДвП наказателни постановления и електронни фишове за налагане на глоба под  50 лева.

Доскоро, поради хипотезата на нормата на чл. 189, ал. 13 (предишна 5, доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г.) на ЗДвП, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, практиката по обжалването на въпросните наказателни постановления беше противоречива.

Много съдилища и съдебни състави прилагаха директно нормата на чл. 6 §1 на Конвенцията за защита правата на човека (в сила за РБ от 1992г.), с аргумента, че в противен случай се нарушава правото на справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

Например, в Определение от 03.12.2008г. на Административен съд – Пловдив по ч.к.н.а.х.д. №2171/2008г. се приело, че обжалването на наказателно постановление, с което е наложена глоба до 50 лева е недопустимо, защото този род актове са изрично изключени от обхвата на съдебния контрол.

Обратно, много състави приемат за недопустимо субектите, на които са наложени наказания в размер до 50 лева да се лишават от правото на средство за защита и се позовават на чл. 47  и чл. 48 от Хартата за основните права на Европейския съюз, част от Общностното право, което пък от своя страна е приложимо за РБ считано от 01.01.2007г., както и споменатата норма на чл. 6 §1 на Конвенцията за защита правата на човека: Определение/16.04/2010г. на Административен съд – Кюстендил по ч.к.н.а.х.д. № 90/2010г.

След постановеното от Конституционния съд Решение №1/ 01.03.2012г. по КД №10/2011г., с което Конституционният съд се произнесе и обяви за  противоконституционна нормата на чл.189, ал.13 от Закона за движение по пътищата, подобни правни еквилибристики няма да се налагат, поради факта, че обявяването на дадена норма или акт за противоконституционна има за последица автоматичното й неприлагане, съгласно чл. 22, ал. 2 на ЗКС.