Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Заповедно производство

Заповедното производство се въвежда с новия ГПК, но е институт познат в българското право, има уредба в стария Закон за гражданското съдопроизводство, действал до 1952г.

Заповедното производство е подходящо и предвидено за случаите, при които длъжникът не оспорва дълга си, но не изпълнява – докато не бъдат задействани механизмите за принудително изпълнение. В тези случаи воденето на „исков процес“, а насетне и „производство по принудително изпълнение“ би било ненужно разхищение на ресурси.

Разбира се, ако в хода на заповедното производство се установи, че между страните по материалното правоотношение има спор са предвидени възможности за провеждане на исков процес.

Уредбата на заповедното производство е в глава тридесет и седма на ГПК. Уредени са два варианта на заповедно производство – общ вариант, при който издаването на изпълнителен лист и правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.

Заповед за изпълнение по чл. 410 се издава:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Заповед за незабавно изпълнение по чл.418 се издава при наличието на някой от документите, изброени в чл. 417 (а и в други специални закони, напр.  Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за частните съдебни изпълнители и др.)):

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

 

Заповедното производство започва със заявление, придружено с искане за издаване на изпълнителен лист. Не се сочат доказателства, не се представят преписи за ответника, а самите документи – заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение и всички други книжа, свързани със заповедното производство са типизирани и са по образец.

Местната подсъдност е – постоянният адрес или седалище на длъжника или местоизпълнението.

Родовата подсъдност – следва от общото изискване съответният иска да е подсъден на районния съд, но има вземания, за които в специални закони е предвидено заповедно производство без да са родово подсъдни на районен съд (например в Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност и др.). Във всички случаи, родово компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районен съд.

Заявлението се разглежда в закрито заседание в тридневен срок от постъпването му и ако съдът прецени, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, издава заповед, препис от която се връчва на длъжника. В двуседмичен срок от връчването длъжникът може да възрази писмено, без да има изисквания за обосноваване на възражението. Подаването на възражение е пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. Съдът е длъжен да уведоми и укаже на заявителя, че в едномесечен срок и при довнасяне на държавна такса може да предяви иска за вземането си.

При заповедта за незабавно изпълнение има няколко различия. Най-напред самата заповед за незабавно изпълнение се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, едновременно с изпълнителния лист и поканата за доброволно изпълнение. Поради тези особености, ясно е, че са различни са и механизмите за защита на длъжника.


Коментари


Все още няма коментари за “Заповедно производство”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани


Блог абонамент