Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията

Съгласно чл. 31, [ал. 1] от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице (над 18г. и непоставено под запрещение), ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си.

Когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените правни последици. Но само ако към момента на действието, то не е можело да го разбира, действието се явява опорочено и следователно може да бъде унищожено (по съдебен ред). (така и Розанис., С. Недействителност на сделките, С, 2009, стр.84) В този смисъл, следва да се подчертае, че неразбирането на действията е въпрос на доказване в рамките на процес.

Въпросът е разглеждан в правната теория, напр. Павлова., М Гражданско право, IX Недействителност на правните сделки, С, 2002; Розанис., С. Недействителност на сделките, С, 2009; Малчев., М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки, С, 2010;

Приема се, че хипотезата на чл. 31 ЗЗД касае случаите, при които липсва разумно формирана воля насочена към постигането на определени правни последици, а отличително и причина за необхващането им от чл. 26 ал. 2 ЗЗД е именно наличието на формална дееспособност на лицето (Павлова., М Гражданско право, IX Недействителност на правните сделки, С, 2002, стр. 560). Невъзможност за разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбирани „свойствата“ на действията. В изследването на Малчев., М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки, С, 2010, стр. 114, се приема, че „да се разбира „свойството“ на постъпките, означава волеизявяващият да съзнава съдържанието на своята дейност, извършвана от него, в това число средствата, които използва и целта, която преследва. В случая (бел. моя: хипотеза на чл. 31 ЗЗД) е изключена нормалната оценъчна способност“.

Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да разбира или ръководи действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в договора. Настъпило по-късно състояние, водещо до това състояние е правно ирелевантен относно валидността на волеизявлението.

Хипотезата на чл. 31 [ал. 1] от ЗЗД обхваща както случаите на временно и краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест, когато лицето не е поставено под запрещение (процедурата по поставяне под запрещение е регламентирана в ГПК чл. 336-340).

В съдебната практика:

Необходимо е хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД (унищожаемост) да бъде разграничена от тази на чл. 26, ал. 2 ЗЗД (нищожност, поради липса на съгласие), защото съгласно практиката на ВКС, при хипотезата на чл. 26 ал. 2 ЗЗД законът има предвид съзнателна липса на воля: Решение №488/7.10.2003г. по г.д. №11/2003г. на I г.о. на ВКС., така и в Решение №1344/1.08.2002г. по г.д. №1864/2001г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 1117/28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 425/99 г., II г. о на ВКС;

  • В Решение №1344/1.08.2002г. по г.д. №1864/2001г. на IV г.о. на ВКС (публикувано в сб. Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика, съставител Ивчева., В., С, 2008, стр.367) е прието, че сделка сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или ръководят действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие. В същото решение се аргументира, че: „Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна се прилагат правилата за унищожаемостта.  Съгласие липсва в случаите на мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор“.
  • В Решение №488/7.10.2003г. по г.д. №11/2003г. на I г.о. на ВКС (публикувано в сб. Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика, съставител Ивчева., В., С, 2008, стр.364) също е прието, че след като сделката е сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя не може да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид съзнателна липса на воля,  а подлежи на унищожаване съгласно чл. 31 ЗЗД.
  • В Решение № 1117/28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 425/99 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, се приема, че: “Неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест“.

Коментари


Все още няма коментари за “Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани