ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Публикувано на 25 октомври 2011 г.
Регламентацията на търговската дейност с културни ценности е в специалния Закон за културното наследство, както и в Търговския закон, Закона за кооперациите и и Закона за търговския регистър. Съгласно ЗКН, чл. 115 Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, като разбира се те следва да са вписани и в Търговския регистър, съгласно ЗТР.
Освен вписването в Търговския регистър, дейността изисква още едно вписване – в специалния регистър на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности, воден в Министерство на културата, съгласно разпоредбата на чл. 116, ЗКН.
Чл. 116. ЗКН (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на лицата, извършващи търговска дейност по чл. 115.
За извършване на задължителната регистрация по ЗКН е необходимо подаването на заявление за регистрация, придружено от следните документи:
1. документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности – предмет на търговската дейност;
2. удостоверение за регистрация в съответния регистър;
3. декларация по образец, утвърден от министъра на културата, че лицето не упражнява професия, свързана с опазването на културните ценности.
След подаването на заявлението за регистрация, Министърът на културата издава удостоверение за регистрация. в едномесечен срок от подаване на заявлението. За вписването на търговците в специалния регистър по чл. 116 от ЗКН не се събира такса.
В едномесечния срок, Министърът на културата може да откаже да издаде удостоверение за регистрация, ако лицето не отговаря на изискванията за извършване на търговска дейност с културни ценности или подадените документи са непълни или неточни. Отказът на министъра на културата може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
При промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, лицето е длъжно да уведоми министъра на културата в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
Как следва да се разбира, изискването на чл. 116, ал. 1 ЗКН – документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности – предмет на търговската дейност? Според тълкуването на разпоредбата това следва да са документи, които да удостоверяват недвусмислено, че търговецът разполага с подходящо според конкретния случай помещение, в което ще могат да бъдат осигурявани специфичните условия за съхранение на културните ценности, според техния характер – напр. влажност и др. Условията за съхранение на културните ценности следва се определят с наредбата по чл. 127, която към настоящия момент не е издадена. Все пак, чл. 118, ЗКН предписва, че съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува, освен в случаите когато вещите имат сходен характер с културните ценности.
След успешното вписване в регистъра на лицата, извършващи търговска дейност с движими културни ценности са задължени да водят собствен регистър, който, съгласно чл. 117, ЗКН съдържа:
- удостоверение за идентификация или паспорт на културната ценност, както и регистрационния номер по чл. 102, ал. 3; (при вписването й в регистъра на движимите културни ценности)
- трите имена на предишния и на новия собственик;
- цена и дата на сделката;
- удостоверение за правото на първи купувач при сделки с културни ценности национално богатство.
Лицата извършващи търговска дейност с движими културни ценности са длъжни да осигуряват достъп и да оказват съдействие на компетентните органи при осъществяване на техните правомощия.
Други от Облигационно и търговско право:
- Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник
- Какво се случи с преюдициални запитвания до СЕС, отправени от български съдии по въпроси, свързани с приложението на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (Съединени дела C-708/17, C-725/17; „ЕВН България“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД)
- За значението на информираното съгласие преди медицинска манипулация и в контекста на имунизациите срещу COVID – 19
- Какво се случва ако фондации и сдружения не се пререгистрират до 31.12.2020 г.?
- Какво е „обратно писмо“ и кога намира приложение в практиката
- Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС
- Практика по дела за дискриминация на основание възраст във връзка с изискването за максимална възраст на кредитополучателя
- Нищожност на арбитражно решение: преглед на най-новата съдебна практика
- Отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС
- Погасителната давност по искове за неоснователно обогатяване
- Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
- Излезе Тълкувателно решение за необходимото съдържание на пълномощното
- ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ОТ ТЗ
- Лихви или обезщетение – практически проблеми относно т.н. „лихви за забава“. Преглед на съдебната практика и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
- Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.
- Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност
- Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците
- Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.
- Заместване в дълг и отговорност на поръчителя
- Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.
- Относно предложението за въвеждане на института на 10-годишна абсолютна давност в ЗЗД
- Договорът за поръчителство
- Относно задължението за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот – Тълкувателно решение от 15 май 2012 по тълкувателно дело №6/2011г., на ОСГК на ВКС
- ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“
- Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“
- Унищожаем е договор, сключен при неспособност за разбиране и ръководство на действията
- Относно правото на длъжника да избере и посочи, кое от няколкото еднородни вземания погасява (преглед на практиката по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД)
- ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“
- Отговорността на поръчителя пред кредитора. Хипотези на отпадане на отговорността на поръчителя (чл. 147 ЗЗД).
- Давността не се прилага служебно
- Съдебната практика по прилагането на Пáвловия иск (по чл. 135 ЗЗД) и последиците от уважаването му (отпадане на несеквестируемостта)
- Прекратяване на изпълнителното производство на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1 , т.8 ГПК (ГПК стар чл. 330, ал. 1, буква „д“) (перемпция)
- Преглед на съдебната практика по делата срещу Топлофикация (чл.111 б.”в” ЗЗД)
- Право на регрес на застраховател (чл. 274, ал.2 КЗ)
- Тригодишната давност или периодични ли са плащанията на задължения към Топлофикация?
- Увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност
- Тръжна дейност с предмет движими културни ценностти
Коментари
Все още няма коментари
за “ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ”