ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №  2/2017 по Тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на ВКС от 17 май 2018 год.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 03. 05. 2017г. на Председателя на Върховния касационен съд, допълнено с разпореждане от 12. 07. 2017г., по следните въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика:

1. Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?

В противоречивата съдебна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд и в окончателни решения на въззивни съдилища, се застъпват три становища. *

• Според първото становище винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, по силата на закона (чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ)) дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, а задължението на титуляра на облигационното право на ползване по сключен със собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване договор за наем или заем за послужване, или друг облигационен договор, е към собственика, респективно титуляра на ограниченото вещно право на ползване, а не към доставчика на топлинната енергия.
• Според второто становище, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
• Според третото становище реалният ползвател на топлинна енергия за битови нужди на вещно или на облигационно правно основание е клиент на топлинна енергия по презумпция на закона и дължи заплащането на цената й на топлопреносното предприятие.

ОСГК решава, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

2. Прекратява ли се облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването?

В съдебната практика, обективирана в окончателни решения на въззивни съдилища, се застъпват две становища.

• Според едното становище, в хипотезата на чл. 78 Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването, облигационната връзка между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в сграда – 7 етажна собственост прекъсва автоматично поради коренно променените условия при предоставянето на енергията, които следва да бъдат препотвърдени със сключването на нов договор.
• Според второто становище, в хипотезата на чл. 78 Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването, възниква само право в полза на топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоснабдяването, но не е налице автоматично прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в сградата – етажна собственост. Неизпълнението на задълженията на топлопреносното предприятие или на клиентите на топлинна енергия в сградата – етажна собственост по смисъла на чл. 78 Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването не води до прекъсване на облигационната връзка и не може да обоснове извод за недължимост на цената на доставената в сградата топлинна енергия, включително за сградна инсталация, доколкото последната е реално изразходваната. По отношение на последиците от неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването, при което неизпълнение въобще не се стига до приложение на чл. 78, ал. 7, също са формирани две становища, като според едното клиентите на топлинна енергия за битови нужди не дължат цената за топлинна енергия за сградна инсталация, а според второто становище – те я дължат. Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд приема за правилно второто становище.

В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.

Цялото решение на ОСГК на ВКС: тук